№ 3322
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря К. П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100504247 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Н. Н. срещу Решение №3378/04.03.2023г.,
-ти
постановено по гр.д.№ 63158/2021г. по описа на Софийски районен съд, 139 състав, с
което е издадена на основание чл. 15 ЗЗДН, заповед за защита в полза на К. А. П. против Б.
Н. Н., във връзка с извършен акт на домашно насилие на 04.11.2021 г. в гр. София, като са
му наложени следните мерки за защита от домашно насилие:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Б. Н. Н. ДА УЧАСТВА В
СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ с честота
и продължителност според условията на програмата в Център „Отворена врата“ с адрес:
София, ж.к. „Хиподрума“, ул. ****, където да се яви не по-късно от две седмици от
получаване на препис от решението; указана е на Център „Отворена врата“ с адрес: София,
ж.к. „Хиподрума“ , ул. ****, че при неизпълнение на програмата са длъжни да уведомят
съдебния състав и Прокуратурата в едноседмичен срок; предупреден е ответникът, че при
констатиране от страна на полицейските органи на неизпълнение на заповедта, ще бъде
задържан и предаден на Прокуратурата; наложена му е, на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН глоба
в размер на 400 лева; осъден е да заплати по сметка на СРС ДТ в размер на 25 лв., а на К. А.
П., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН, сумата от 1000 лв., разноски, сторени в
производството по делото.
С жалбата се моли да се отмени решението изцяло като неправилно -
незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон, като вместо него се постанови друго, с което
изцяло да бъде отхвърлена молбата за защита от домашно насилие като неоснователна и
1
недоказана. Претендира разноски за двете съдебни инстанции – заплатен депозит за вещо
лице и заплатен адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна К. А. П. в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, не е подала писмени
възражения.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника
в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на К. А. П. срещу Б. Н. Н. –
за защита от домашно насилие, извършено на 04.11.2021 г. около 20 часа, подробно описано
в сезиращата съда молба от 08.11.2021 г., в която е посочено, че молителката и ответникът
Б. Н. Н. са фактически съжители, като имат общо дете Д.Б. Н., род. 03.03.2011 г. Към
04.11.2021 г. молителката, ответникът, общото им дете и пълнолетен син на ответника от
друга връзка, живели в жилище на адрес: гр. София, кв. Стрелбище, ул. ****. Молителката
твърди, че ответникът извършил актове на домашно насилие - психическо и физическо
насилие, на горепосочената дата около 20 часа, като в жилището на страните ответникът
ритнал молителката през ръцете, докато четяла книга, взел й телефона и не искал да й го
върне. Блъскал я с ръце по тялото, съборил я на земята. Когато тя се опитала да избяга, я
хванал за косата и я съборил на земята. Действията били извършени в присъствието на
детето Давид, което се опитало да защити майката, но било повалено на земята. След това
молителката и детето избягали.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Определение № 8274/08.11.2021 г., постановено по гр. дело № 63158/2021 г.,
-ти
Софийският районен съд, 139 състав, е конституирал, на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН, като
молител по делото и детето Д.Б. Н., роден на 03.03.2011 г., но с молба, вх. №
3142/10.01.2022 г. по описа на Софийски районен съд /подредена на лист 65 от
първоинстанционното дело/, Д.Б. Н., чрез неговата майка и законен представител К. А. П., е
оттеглил молбата за защита по ЗЗДН, в частта, отнасяща се за Д.Б. Н., като е поискано да
бъде прекратено производството в частта, отнасяща се за малолетното лице и да се обезсили
издадената заповед за незабавна защита в частта, отнасяща се за детето.
Въз основа на подадената молба, с протоколно определение от 12.01.2022 г.,
-ти
Софийският районен съд, 139 състав, на основание чл. 232 ГПК вр. §1 от ЗР ЗЗДН, е
прекратил производството по делото в частта за искането за издаване на заповед за
незабавна защита в полза на детето Д.Б. Н. поради оттегляне на молбата в тази част.
С Решение №3378/04.03.2023г., постановено по гр.д.№ 63158/2021г. по описа на
-ти
Софийски районен съд, 139 състав, е издадена на основание чл. 15 ЗЗДН, заповед за
защита в полза на К. А. П. против Б. Н. Н., във връзка с извършен акт на домашно насилие
на 04.11.2021 г. в гр. София, като на Б. Н. Н. са наложени следните мерки за защита от
домашно насилие:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Б. Н. Н. ДА УЧАСТВА В
СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ с честота
и продължителност според условията на програмата в Център „Отворена врата“ с адрес:
София, ж.к. „Хиподрума“, ул. ****, където да се яви не по-късно от две седмици от
получаване на препис от решението; указана е на Център „Отворена врата“ с адрес: София,
ж.к. „Хиподрума“ , ул. ****, че при неизпълнение на програмата, са длъжни да уведомят
съдебния състав и Прокуратурата в едноседмичен срок; предупреден е ответникът, че при
констатиране от страна на полицейските органи на неизпълнение на заповедта, ще бъде
задържан и предаден на Прокуратурата; наложена му е, на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН глоба
2
в размер на 400 лева; осъден е да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна
такса в размер на 25 лв., а на К. А. П., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН, сумата от
1000 лв., разноски, сторени в производството по делото.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил
и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност)
относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях
противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и
кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва. Въззивният съд
споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях. Като допълнение към
тези мотиви следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно е основал
решението си на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която подробно е описан
извършеният акт на домашно насилие. Декларацията съдържа както изявление, че
молителката е станала жертва на насилие, извършено от ответника Б. Н. Н. /т.е. посочен е
авторът на процесните актове/, посочени са местоизвършване, дата и час на извършването
им, посочен е и начинът на извършване на твърдените актове на домашно насилие /ритане
през ръцете, блъскане с ръце по тялото, събаряне, хващане за косата/. Така посочените
факти, макар и лаконично декларирани, не се опровергават от събраните по делото
доказателства, тъй като от показанията на св. З.Х.Р. се установяват последиците от акта на
насилие, вкл. и видими физически травми. Съдебно-медицинското удостоверение № V-
422/05.11.2021 г., издадено от Съдебномедицински кабинет, „Съд мед експерт“ ЕООД, също
установява травмите на молителката - охлузвания по 3-ти пръст на дясна ръка и по китката
на лявата ръка, кръвонасядания в основата на палеца на дясната ръка и по лявото бедро.
Непосредственото състояние на молителката след извършения акт на насилие се установява
и от показанията на свидетелката З.Х.Р., без дела и родствена връзка със страните, която е
заявила при разпита й в открито съдебно заседание, проведено на 12.01.2022 г. пред първата
инстанция, че се е запознала с К. А. П. вечерта, в която станала свидетел на насилието – на
04.11, която дата е запомнила, тъй като бил рожденият ден на най-добрата й приятелка.
Свидетелката чула молителката да вика и да моли за помощ, както и да се разхожда по
покрива на сградата, било тъмно, може би към 8-8 и нещо. Съседите също излезли и гледали
случващото се. Впоследствие жената от покрива изчезнала, но видели, че излиза много
разтревожена и забързана, трепереща и молеща за помощ, казвала „помощ, помощ,
помогнете“. Поискала телефон от свидетелката. Ръцете й били на места одраскани, леко
кървящи. По-късно излязъл и ответникът, който отишъл нанякъде, а молителката се обадила
от телефона на полицията, която дошла на място и започнала да разпитва какво се е
случило. Данни за извършеното насилие се установяват и от показанията на св. М.Б. Н.,
пълнолетен син на ответника, който в същото съдебно заседание, проведено пред първата
инстанция е посочил, че е чул, че молителката крещи „Помощ, той ще ме убие“, викала за
помощ, като влязла през козирката на балкона през прозореца в стаята на свидетеля.
Правилно първоинстанционният съд частично е кредитирал показанията на св. Н., тъй като
той е зависим от ответника, негов баща, при когото живее и който го издържа, в частта им
относно продължението на скандала - в кухнята и в антрето на общото жилище. Дори и този
свидетел обаче е посочил, че не е присъствал на началото на скандала, когато молителката и
ответникът са били сами, а е разбрал за това, че има скандал по факта, че е чул крясъци на
3
молителката за помощ, която дори се е наложило да влезе през прозореца в неговата стая.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Наведените доводи в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно, са
неоснователни. Извършеното насилие е доказано с кредитираните от първоинстанционния
съд гласни и писмени доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд, като правилно и
законосъобразно, следва да се остави в сила.
Въззивният съд постанови въззивникът Б. Н. Н. да заплати по сметка на СГС
държавна такса за жалбата си в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, въззивникът Б. Н. Н. няма право на разноски. Въззиваемата
страна не претендира разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос с
решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3378/04.03.2023г., постановено по гр.д.№
-ти
63158/2021г. по описа на Софийски районен съд, 139 състав.
ОСЪЖДА Б. Н. Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Н. Н., ЕГН **********, за присъждане
на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4