Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе,22.12.2010г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд……гражданска колегия….…в открито заседание на петнадесети ноември през две
хиляди и десета година ……в състав:
Председател:Галина
Магардичиян
при секретаря П.Н.
и в присъствието на прокурора……като разгледа докладваното от съдията Г.Магардичиян
гр. дело № 580 по описа за 2010год, за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск с пр.осн чл.135 ГПК.
Ищецът „Р.
/ Б./” ЕАД със седалище гр.С. твърди, че на 19.08.2008г между банката и „Т.”ЕООД
кредитополучател и Т.П.И., Д.Т.И., Д. Т. И. и А. Т. И. в качеството им на солидарни длъжници е
сключен договор за инвестиционнен банков кредит, по силата на който банката
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 975 000евро, които са
усвоени изцяло. Със споразумение от 15.12.2009г и анекс № 1 от 15.01.2010г
договорът бил изменен и допълнен. Длъжниците по договора просрочили плащането
на сумите по договора за банков кредит като не погасили вноските към
15.01.2010, поради което банката обявила целият кредит за предсрочно изискуем.
Банката подала заявление по реда на чл.417 ГПК, въз основа на което била
издадена Заповед № 562/11.02.2010 за изпълнение на парично задължение и се
снабдила с изпълнителен лист от 15.02.2010 за изискуемите суми по ч.гр.д.№
845/10 по описа на РРС, І гр.с. Образувано било и изп.дело № 234/10
по описа на ЧСИ рег № *** с район на действие РОС. На 27.11.2009г след
сключване на договора за банков кредит и възникване на вземането на банката
отв. Т.П.И. и отв.Д.Т.И. са се разпоредили безвъзмездно с притежаваните от тях
недвижими имоти, подробно описани в исковата молба с НА за дарение № 168,т.ІІ,
рег № 4873, д.№ 313/09 на Помощник-нотариус при нотариус рег № 220 с район на
действие РРС. Считат, че след като разпоредителното действие е извършено след
възникване на задълженията към банката, с това действие намалява имуществото им
и предпоставя знанието им, че увреждат банката, поради което иска от съда да
постанови решение, с което да обяви недействителността по отношение на
кредитора „Р. /Б. ” ЕАД сключения между ответниците договор за дарение с №
168,т.ІІ, рег № 4873, д.№ 313/09 на Помощник-нотариус при нотариус рег № 220 с
район на действие РРС. Претендира разноските по делото.
Ответниците
по иска Т.П.И., Д.Т.И., Т.А.И. чрез неговият законен представител П.К.И. и Д.Д.И.
чрез своя законен представител Е.П.И. оспорват предявеният иск. Твърдят, че не
са увредили кредитора си, тъй като вземането на банката е гарантирано с
множество вещни обезпечения. Считат, че с оглед обстоятелството, че другите
ответници са малолетни лица по отношение на тях не може да бъде поставян
въпроса за знание,че се уврежда банката. Считат, че в случая е налице
хипотезата на чл.135,ал.3 ЗЗД и сделката е извършена преди възникване на задължението
на банката.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка :
На 19.08.2008г между „Р. / Б./ „
ЕАД със седалище гр.С. и „Т.”ЕООД със седалище гр.Р. като кредитополучател и
Дилян Теодосиев И., Антон Теодосиев И., Т.П.И. и Д.Т.И., всички солидарни
длъжници е сключен договор за инвестиционен банков кредит, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 975 000 евро, който
заем ще бъде погасяван за главница, лихва и
комисионни в срок до 15.10.2018г на 117 последователни месечни вноски,
започващи считано от 15.02.2009г до 15.10.2018г
като за периода от 15.02.2009г до 15.04.2012г главницата ще бъде
погасяване на 39 равни последователни месечни вноски всяка в размер на
2 800 евро, а за периода от 15.05.2012г до 15.10.2018г главницата по кредите ще бъде погасяване на
78 равни последователни месечни вноски,всяка в размер на 11 100 евро.
/чл.4 от договора/. В чл. 3.2, 3.3 и 3.4 са уговорени размерите на дължимите от
кредитополучателя лихва и наказателна лихва, както и комисионна за управление
на кредита. За обезпечаване на кредита
кредитополучателят се е задължил да учреди в полза на банката ипотека върху собствени поземлени имоти, индивидуализирани
в чл.7.1.1, 7.1.2, 7.1.3 от договора.
При неизпълнение на задълженията за заплащане на договора за кредит
банката начислява наказателна лихва по
чл.10.2 от договора и обявява всички усвоени суми по договора, включително
главница, лихва, наказателна лихва и комисионни за предсрочно изискуеми /
чл.10.3 от договора/ . На 15.12.2009г между банката и кредитополучателя е
сключено допълнително споразумение, по силата на което страните се съгласяват
дължимата на 15.12.2009г вноска по главницата, заедно с дължимата лихва де са
заплати на 15.01.2010. На 15.01.2010г между страните е сключен анекс към
договора, по силата на който се споразумяват, че към датата на подписване на
анекса усвоената и непогасена част от главницата е в размер на
947 000евро, както и че при забава в плащане на дължимите суми, продължила
до 30 дни кредитополучателя дължи на банката неустойка- наказателна лихва за
забава в размер, определен от чл.3.6 от договора .
На 27.11.2009г Т. П. И. и Д.Т.И.
даряват на внуците си Д.Д.И. и Т.А.И. чрез техните майки и законни
представители съотв. Е.П.И. и П.К.И. по 1/2ид.ч. за всеки, от собствените си
недвижими имоти, находящи се в гр.Р. и представляващи :
1.
апартамент № **** , намираща се в кв.625 по плана на гр.Р., състоящ се от
три стаи, дневна и кухня със застроена площ от 111.68кв.м., при граници:
стълбище, терен на комплекса, апартамент № 5 , с избено помещение № 4 с площ от
14.11кв.м. при граници: коридор, изба № 3, терен на комплекса, изба № 5, с
таван № 4 от 17.63кв.м. при граници: коридор, таван № 3, терен на комплекса,
таван № 5, заедно с 4.119% от общите части на сградата и съответната част от
отстъпеното право на строеж,който имот е с идентификатор *** и се намира в гр.Р.,
*** ;
2.
гараж № 2 във вход А на ЖСК „М.” в кв.625 със застроена площ 28.16кв.м.
при граници: терен на комплекса, гараж № 1, гараж № 3, заедно с 0.917%ид.ч. от
общите части на сградата, който имот е с идентификатор 63427.4.301.8.14;
3.
гараж № 10 във вход А на ЖСК „М.” в ***, кв.625 по плана на гр.Р. със
застроена площ от 14.99кв.м. при граници: терен на комплекса, гараж 11,гараж 9,
гараж 3 от вход В, заедно с 0.488% от общите части на сградата, който имот е с
идентификатор 63427.4.301.8.22
На 11.02.2010г в полза на банката е
издадена Заповед № 562 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 845/10г срещу солидарните длъжници „Т.”ЕООД 0Р., Д. Т. И., А. Т. И., Т.П.И. и Д.Т.И.
за сумите от 947 000евро- просрочена главница по договор за кредите от
19.08.2008; 16 209.50евро, просрочена редовна лихва за периода от
16.11.2009 до 27.01.2010 включително.; 6 468.70евро – просрочена
наказателна лихва за периода от 15.01.2010г до 07.02.2010г включително, както и
сумите от 37 930.51лв разноски по делото за заплатена държавна такса и
19 415.26лв-адвокатско възнаграждение. С разпореждане от същата дата по
ч.гр.д.№ 845/10 по описа на РРС е разпоредено издаване на изпълнителен лист въз
основа на цитираната заповед за изпълнение.Същият е издаден на 15.02.2010г. На
22.02.2010г е образувано изп.дело № 234/ 2010 по описа на ЧСИ № 833 с район на
действие РОС. Видно от молбата за образуване на изпълнителното дело, банката в
качеството й на кредитор е искала налагане на възбрана върху недвижимите имоти,
служещи като обезпечение на договора за кредит / л.35/ , както и налагане на
възбрана върху още 5 недвижими имота, собственост на солидарния длъжник А. Т. И..Банката е
представила доказателства, от които е видно, че публичната продан за възбраните
имоти не са станали поради липса на купувачи, както и че плащанията по
изпълнителното дело са за незначителни спрямо дълга суми, както следва на
27.09.2010 в размер на 826.59лв и 6.05лв, изплатени на 16.09.2010г-
удостоверение на л.125 от делото. Представени са и нотариални актове за дарение
на недвижими имоти от 11.12.2009г, по силата на които Т.П.И. дарява на внука си
Т.А.И. чрез законния си представител и баща А. Т. И. собствени
недвижими имоти- земеделски земи в с.Г.
А.,община Б.,обл.Р.. Приложени са справки от служба
по вписвания за партидите на първите двама ответници, от които е видно, че са
извършени разпоредителни сделки и на още недвижими имоти в с.Г. А. на
11.12.2009г, както и разпоредителни сделки, извършени на 30.11.2009г с имоти в
с.Ч., общ.Г.. Видно от писмените доказателства на посочените дати първите двама
ответници са се разпоредили с общо четиринадесет свои недвижими имоти.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него на
увреждащите го актове на длъжника, възниква при наличието на фактически състав с установени от закона
елементи, а именно- наличие на действително вземане от страна на кредитора към
длъжника; на второ място- извършване на действие от страна на длъжника, с което
кредитора се уврежда, като между действието и увреждането следва да се налице
причинна връзка и на последно място, за да възникне правото на кредитора да
прогласи недействителността на увреждащите го сделки, следва при безвъзмездните
сделки, каквато е настоящата, длъжникът да е знаел за увреждането.Знанието или
незнанието у другата страна по безвъзмездната сделка е ирелевантно.
Безспорно е, че на 19.08.2008г
между банката и първите двама ответници в качеството им на солидарни длъжници,
като първият от тях е и представляващ дружеството кредитополучател, е сключен
договор за заем, по силата на който банката е предоставила сумата от
975 000евро, а кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски
в размерите посочени в чл.4.2 от договора, чието изплащане започва от
15.02.2009г. с краен срок за изплащане на целия кредит- главница, лихви ,
наказателни лихви и комисионни до 15.10.2018г. От съдържанието на договора е видно,
а и този факт не се оспорва от първите двама ответници, че кредитополучателят е
получил сумата по кредита. В този случай за него възниква и насрещното
задължение по договора да връща сумите в размерите и сроковете, предвидени в
договора. Страните не спорят, че до заплащане на дължимата до 15.12.2009г
месечна вноска, е било налице изпълнение на паричното задължение от страна на
кредитополучателя. За посочената вноска между страните е договорено разсрочване
със Споразумение от 15.12.2009г като кредитополучателят се е задължил да я
изплати в срок до 15.01.2010г. Не е спорно, че такова изпълнение не е
настъпило, поради което с анекс към договора от 15.01.2010г страните са
уточнили, че неизплатената главница по договора за кредит са в размер на 947 000евро. Не е спорно, че изпълнение отново
не е последвало, поради което банката е обявила цялото задължение за предсрочно
изискуемо, снабдила се е с изпълнителен лист, въз основа на издадена в нейна
полза заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и е образувала изпълнително
делото за събиране на вземането си. При тези факти безспорно е, че банката е
имала вземане срещу кредитополучателя и солидарните длъжници, което вземане е
възникнало от момента на сключване на договора за кредит и предоставяне на
сумата на кредитополучателя, тъй като от този момент за него възниква
задължението за изпълнение на насрещното задължение за изплащане на месечните
вноски в размерите и сроковете, които са договорени. В този смисъл извършеното
от първите двама ответници- солидарни длъжници по договора за кредит дарение на
недвижими имоти на последните двама ответници на 27.11.2009г е след възникване на
вземането на банката- кредитор. Това е така, тъй като законът не съдържа
условие вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо. От
друга страна, целта на отменителния иск е да се възпрепятства недобросъвестният
длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредиторите, а такава
възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя
размер, а и преди настъпване на изискуемостта. Следователно нито в текста на
чл.135,ал.1 ЗЗД, нито от целта на закона може да се направи заключение, че
вземането на кредитора трябва да е установено по размер и да е вече изискуемо,
за да може с успех да се предяви отменителния иск./ Решение № 1562 от
20.05.1982г по гр.д.№ 805/81 Іг.о/ Освен това в настоящият случай, тъй като
задължението на кредитополучателя и солидарно задължените по договора за кредит
лица, е за периодично - ежемесечно изпълнение на договора, вноските, за които
падежът е бил настъпил към 27.11.2009г, вземането на банката е било изискуемо и
ликвидно. Съдът намира, че не може да се приеме, че едва със започване
неизпълнение на договорните задължение от страна на задължените лица, за
кредитора възниква вземане към тях. Вземането съществува още от момента на
сключване на договора, а неизпълнението от страна на задължените лица, дава
правната възможност на кредитора да направи цялото вземане предсрочно
изискуемо. Същото обаче вече съществува. В този смисъл възражението на
ответниците, че прехвърлителната сделка предхожда възникването на вземането на
банката, поради което приложение намира хипотезата на чл.135,ал. 3 ЗЗД, е
неоснователно. Обратното вземането на банката е съществувало към момента на
извършване на разпоредителната сделка от 27.11.2009г.
От събраните по делото
доказателства съдът намира за установено, че тази сделка уврежда кредитора.
Това е така, защото паричното задължение на банката е много висок размер –
947 000евро главница, ведно със законната лихва върху нея от 08.02.2010г
до окончателно плащане, 16 209.50евро просрочена редовна лихва за периода
от 16.11.2009г до 27.01.2010г, 6 468.70евро –просрочена наказателна лихва
за периода от 15.01.2010г до 07.02.2010г, както и 37 930.51лв разноски
–държавна такса в заповедното производство и 19 415.26лв адв.
възнаграждение, изплатено в заповедното производство. Действително при
сключване на договора за кредит, в полза на банката- кредитор като обезпечение
на вземането са ипотекирани няколко недвижими имоти, но видно от представените
от банката писмени доказателства, се установява, че в образуваното изпълнително
производство по изп.д.№ 234/10 по описа на ЧСИ № *** с район на действие РОС
няма събрани никакви суми с изключение на 832.64лв/видно от удостоверение на
л.125/, включително до този момент такива суми не са събрани от насрочените
продажби върху недвижимите имоти, служещи като обезпечение на вземането на
банката- кредитор, тъй като публичните продани са нестанали поради липса на
купувачи, при което част от тях са втори поред. Освен това видно от протоколите
за обявените публични продани, първоначалната продажна цена на същите не е
достатъчна, за да покрие задължението на длъжниците, а при извършването им,
цената при последващите продани, съобразно разпоредбите на ГПК, ще бъде в
по-нисък размер. В този случай, следва да се приеме, че с извършване на
дарението на недвижимите имоти на 27.11.2009г длъжниците увреждат кредитора,
тъй като намаляват активите си, които може да послужат за удовлетворяване на
вземането на кредитора.
Тъй като сделката е безвъзмездна,
то по силата на разпоредбата на чл.135,ал.1 ЗЗД е достатъчно само длъжникът да
знае, че с тази сделка уврежда кредитора си. Такова знание безспорно е налице,
тъй като първите двама ответници освен, че са солидарно задължение лица по
договора за кредит, са съпрузи, а и първият от тях е управител на дружеството
кредитополучател. В това им качество същите безспорно са били наясно, че за в
бъдеще няма да могат да изпълняват паричните си задължение по договора за
кредит от 19.08.2009г.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че при извършване на разпоредителната сделка на 27.11.2009г между
ответниците, по силата на която първите двама даряват на последните двама
недвижими имоти, са осъществени елементите на фактическия състав на чл.135 ЗЗД,
поради което същата сделка е недействителна спрямо банката- кредитор.
Предявеният иск следва да се уважи като основателен и доказан.
В тежест на ответниците са
направените от ищеца разноски в размер на 874.87лв, както и 1719.98лв юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.78,ал.8 ГПК вр Наредба № 1 от 09.07.2007 за минималните адвокатски
възнаграждения.
Съдът намира, че ответниците
следва да платят и допълнителна държавна
такса в размер на 1904.96лв, тъй като дължимата държавна такса по спора следва
да се определи по реда на чл.69,ал.1,т.4 ГПК върху данъчната оценка на имотите,
предмет на делото, а не по реда на чл.71,ал.2 ГПК както е внесена от ищеца по
делото.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА спрямо „Р. / Б./ „ ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***,
представлявано от изпълнителен директор А. В. А. и М. Т. П.- прокурист,
действащи и чрез юрисконсулт Е. ***35
ЗЗД, недействителността на
извършеното между Т.П.И., ЕГН ********** и Д.Т.И.,ЕГН ********** от една страна
и Д.Д.И., ЕГН ********** чрез майка и законен представител Е.П.И. и Т.А.И., ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител П.К.И.
с НА № 168, т.ІІ, рег № 4873, д.№ 313 от 27.11.2009г на помощник-нотариус по
заместване при нотариус № 220 с район на действие РРС, вх.рег № на служба по
вписвания Р. – 16346 от 27.11.2009г, акт № 59, т.39, д.№ 8416/09 договор за
дарение, по силата на който Т.П.И. и Д.Т.Т.П.И.
и Д.Т.И. даряват на Д.Д.И., действаща чрез своята майка и законен представител Е.П.И.
и на Т.А.И., действащ чрез неговата майка и законен представител П.К.И. по
1/2ид.ч. за всеки от тях, от собствените си недвижими имоти, находящи се в
гр.Русе и представляващи :
1.
АПАРТАМЕНТ № * на втори етаж, вх.* в ЖСК”М.”, намираща се в кв.625 по плана
на гр.Р., състоящ се от три стаи, дневна и кухня със застроена площ от 111.68
кв.м., при граници: стълбище, терен на комплекса, апартамент № *, с избено
помещение № 4 с площ 14.11кв.м. при граници: коридор, изба № 3, терен на
комплекса, изба № 5, с таван № 4 от 17.64кв.м. при граници: коридор,
таван № 3,терен на комплекса, таван № 5, заедно с 4.119% идеални части от
общите части на сградата и съответната част от отстъпеното право на
строеж,съгласно НА 32,т.V,н.д.№1954/96 СП при РРС. Съгласно кадастрална схема
описания имот е с идентификатор 63427.4.301.8.4 и се намира в гр.Р.,*** и като
самостоятелен обект се намира в сграда № 8, разположена в поземлен имот с
идентификатор *** при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
63427.4.301.8.5; под обекта- 63427.4.301.8.1; над обекта: 63427.4.301.8.7 с
данъчна оценка по НА № 168,т.ІІ,рег.№ 4873,д.№ 313/09 в размер на
47 675.30лв;
2.
ГАРАЖ № ** във вход А на ЖСК”М.”, намираща се в кв.625 по плана на гр.Р.
със застроена площ 28.16кв.м., при граници: терен на комплекса, гараж № *,
гараж № *,заедно с 0.917% ид.части от
общите части на сградата. По кадастрална схема имотът е с идентификатор 63427.4.301.8.14
и се намира в гр.Р., ***,гараж 2 и като самостоятелен обект се намира в сграда
№ 8, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.4.301 при съседни
самостоятелни обекти : на същия етаж -63427.4.301.8.13; под обекта: няма; над
обекта:63427.4.301.8.1 с данъчна оценка по НА № 168,т.ІІ,рег.№ 4873,д.№ 313/09
в размер на 6 549.20лв и върху
3.
ГАРАЖ № 10 във вход А на ЖСК”М.” в ***, намираща се в кв.625 по плана на
гр.Р. със застроена площ 14.99кв.м., при граници : терен на комплекса,гараж **,гараж
*,гараж * от вх.В,заедно с 0.488% от общите части на сградата. По кадастрална
схема имотът е с идентификатор 63427.4.301.8.22 и се намира в гр.Р., ***,ет.0,гараж
10 и като самостоятелен обект се намира в сграда № 8, разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.4.301 при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж- 63427.4.301.8.23; под обекта-няма; над обекта- 63427.4.301.8.3 с
данъчна оценка по НА № 168,т.ІІ,рег.№ 4873,д.№ 313/09 в размер на
3 846.90лв.
ОСЪЖДА Т.П.И., ЕГН **********, Д.Т.И.,ЕГН
**********, Д.Д.И., ЕГН ********** чрез майка и законен представител Е.П.И. и Т.А.И.,
ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител П.К.И. *** да платят на „Р. / Б./ „ ЕАД , ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от изпълнителен
директор А. В. А. и М. Т. П.- прокурист, действащи и чрез юрисконсулт е. ***
сумата от 874.87лв, представляваща разноски по делото, както и 1719.98лв юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА Т.П.И., ЕГН **********, Д.Т.И.,
ЕГН **********, Д.Д.И., ЕГН ********** чрез майка и законен представител Е.П.И.
и Т.А.И., ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител П.К.И. *** да платят по сметка на Русенски Окръжен
съд допълнителна държавна такса в размер на 1904.96лв / хиляда деветстотин и четири
лв и 96ст/
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ВтАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия :