Определение по дело №232/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 565
Дата: 23 април 2021 г.
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20214400500232
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 565
гр. Плевен , 22.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова

Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева

Емилия А. Кунчева
като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500232 по описа за 2021 година
Депозирана е частна жалба от П. Х. Д. срещу определение №
260016/18.02.2020 г. по гр.д.№ 183/2020 г. по описа на РС-Никопол.Излагат се
доводи за незаконосъобразност на същото.Прави се искане да се отмени
обжалваното определение и да се върне делото за ново разглеждане в НРС.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по
частна жалба.
Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от
18.02.2021 г., с което е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК искова молба с
вх.№ 1258/25.06.2020 г., депозирана от П. Х. Д. от гр.Плевен, по която е
образувано гр.д.№ 183/2020 г. по описа на НРС и е прекратено
производството по делото.
С разпореждане от 14.01.2021 г. е оставена без движение ИМ, депозирана
от ищеца П.Д., като му е указано в едноседмичен срок от получаване на
1
съобщението да изложи ясно и последователно основанията, на които
основава иска си, да се сформира ясен и разбираем диспозитив и да се внесе
д.т., като му се укаже, че ако не стори това И.М. ще бъде върната.
Съобщението е получено на 27.01.2021 г.
На 01.02.2021 г. от ищеца е представена уточняваща молба.
В нея е налице позоваване на чл.54 и чл.60 от ЗН.Първата разпоредба
регламентира недействителността на приемането и отказът от наследство,
както и обстоятелството, че те не могат да се оспорят поради
погрешка.Втората разпоредба регламентира задълженията на наследниците,
приели наследството, респ. приели същото по опис.
В процесния случай сочените разпоредби на чл.19-20 АПК са
неприложими, тъй като се прилагат разпоредбите на ГПК.
Посочено е също така, че се поддържа исковата молба по гр.д.№
183/2020 г. на НРС за намаление на дарението, което е част от запазения му
дял от наследството на Х.Ц. Д. по силата на определение № 2092/5.06.2018 г.
на ПлРС по ч.гр.д.№ 3404/2018 г. - дарение с нотариален акт за дарение по
н.д.№ 1057/1920 г. на никополски съдия, като се позовава на чл.30 ЗН
посоченото определение производството по делото е прекратено като
недопустимо на основание чл.130 ГПК.
Чл.30 от ЗН регламентира възстановяването на запазена част.
Предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи
фактически твърдения и от отправеното до съда искане.Квалифицирането на
спорното право не е задължение на ищеца, а на съда, към който е отправено
искането за защита. Квалификацията се дава въз основа на изложените от
ищеца факти, от които той извлича възникването на правото.Фактическите
твърдения следва да са ясни и пълни, така че съдът да може да определи ясно
какви са обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, а от
друга страна ответникът следва да има достатъчно информация, за да може да
изрази становището си по иска и да направи съответни
възражения.Аналогично това се отнася до петитума на иска (в какво се състои
претендираното право и вида на търсената защита), както и до носителите на
2
правоотношението (страните в процеса).
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че въпреки неколкократно
даваните указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба,
същият не е сторил това, като не е посочил ясно и точно обстоятелствата, на
които основава претенцията си и не е формулиран ясен петитум ( определение
№ 110/11.06.2018 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1192/2018 г., І г.о., определение №
100/24.02.2020 г. на ВКС по ч.т.д.№ 201/2020 г., ІІ т.о.).
Ето защо не са налице основания за отмяна на обжалваното определение
и същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260016/18.02.2020 г. по гр.д.№ 183/2020 г.
по описа на Никополски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от получаване на съобщението от страната чрез връчване
на препис от същото.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3