№ 5755
гр. Варна, 23.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20253100502732 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 94407/12.11.2025г. от С. К. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, **********, чрез процесуалния си
представител адв. С. В. Д. от АК-Варна, срещу решение № 3718 от
22.10.2025г., постановено по гр. дело № 12498/2024г. на РС Варна, ХIХ-ти
състав, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ на въззивника срещу Прокуратурата на Република България, за
разликата между претендираните 9000лв. и уважените 5000лв.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на решението по отношение на присъдения размер на
обезщетение относно неимуществените вреди. Намира, че съдът е направил
обстоен анализ на събраните по делото доказателства, но не е отчел в
достатъчна степен значението им при определяне размера на обезщетението.
Сочи като съществено процесуално нарушение заличаването на допусната с
протоколно определение от 28.04.2025г. съдебно - психологична експертиза,
поради изявление на вещото лице, че не може да отговори на поставените
задачи, поради липсата на медицинска документация. Счита, че е следвало
вещото лице да бъде заменено с друго, което след запознаване с ангажираните
по делото доказателства да отговори на поставените въпроси. Намира за
нарушен принципа на равнопоставеност между страните и изясняване на
релевантните по делото въпроси. Сочи, че присъдено обезщетение за
претърпени неимущестени вреди е сериозно занижено и не отговаря на
критерия за справедливост. Първоинстанционният съд не е съобразил, че
социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането и
към момента на определяне на размера на обезщетението, са елемент от
1
законовия критерий за справедливост. Отправеното искане е да се отмени
решението в обжалвана част и да се постанови друго, с което да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер.
Претендира присъждане и на направените разноски във въззивното
производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата.
Производството е образувано и по въззивна жалба вх. №
91394/31.10.2025г. от Прокуратурата на Република България, представлявана
от Ж.К, прокурар в Районна прокуратура Варна, срещу решение № 3718 от
22.10.2025г., постановено по гр. дело № 12498/2024г. на РС Варна, ХIХ-ти
състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на С. К. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, **********, сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под
формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица
от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. №
1329/2017г. по описа на II РУ - ОД на МВР- Варна, по което е бил привлечен в
качеството на обвиняемо лице, а впоследствие предаден на съд и подсъдим по
НOХД № 4883/2022г. по описа на ВРС, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда на 06.03.2024г., ведно със законната лихва считано от
22.03.2024г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Прокуратурата на Р България счита постановеното решение за
неправилно, поради следните съображения: съдът неправилно е кредитирал
показанията на съпругата на ищеца, въз основа на които е извел заключението,
че ищецът е претърпял вреди, изразили се в негативни емоции, стрес,
притеснения и загуба на част от телесното си тегло, доколкото липсват
писмени доказателства за тези твърдения. Намира, че в действителност
ищецът не е търпял вреди от емоционално и психично естество. Счита
определения размер на обезщетение от 5000 лева за явно прекомерен и не
съответстващ на обстоятелствата по делото. Сочи, че воденото производство
срещу ищеца е проведено в разумен срок, както в досъдебната, така и във
съдебната му фаза, съответно своевременно е приключено, без забавяне.
Намира, че не са налице възникнали последици върху правната сфера на
ищеца от взетата най-лека мярка за неотклонение, подписка, поради което
присъденият размер от 5000 лева се явява завишен и несъответен на принципа
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Моли за отмяна на решението на ВРС в
осъдителнат ачаст и за постановяване на другорешение, с което искът да бъде
отхвърлен изцяло. В условията на евентуалност, моли решението да бъде
изменено в частта за присъдените 5000 лева за претърпени неимуществените
вреди, като се намали техния размер, респективно, да се намалят и разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение в осъдителната му част, което
намира за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.
2
Съобразно разпоредбата на чл. 266 от ГПК във въззивното производство
страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят
доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстационното производство. Изключенията от цитираната забрана са
предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В конкретния случай
въззивникът отправя доказателствено искане за допускане провеждането на
съдебно – психологическа екпертиза с поставени въпроси, като се позовава на
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд.
Съдът намира отправеното доказателствено искане за основателно по
следните съображения: В първото съдебно заседание съдът е уважил искането
на ищеца за провеждане на съдебно – психологическа екпертиза съсс същите
въпроси. Определеното вещо лице А. Ц. с писмена молба е уведомило съда, че
не може да отговори на първите два въпроса. Съдът е указал на вещото лице в
случай, че не може да отговори на някой от въпросите, да посочи това в
заключението си. С втора молба вещото лице отново заявява, че не може да
даде отговори на първите два въпроса и ако съдът прецени да го замени с
друго вещо лице. В съдебно заседание от 24.09.2025г. ищецът е поискал
замяна на вещото лице, но първоинстанционният съд е заличил допуснатата
СПЕ поради липса на медицинска документация. Настоящият съдебен състав
намира, че с четеното протоколно определение първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение. Посоченото обуславя извод за наличието
на хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, поради което отправеното
доказателствено искане от ищеца е допустимо и следва да бъде уважено.
Задачата на експертизата следва бъде преформулирана, като вещото лице
отговори на въпроса: Какво е психическото съС.ие на С. К. към моментана
обследването; Налице ли са данни за преживени стресови и други негативни
психологични преживявания у ищеца и какви, като при положителен отговор
да отговори дали е налице причинно - следствена връзка между същите и
воденото наказателно производство.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на
книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и
не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на
допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Постъпилата въззивна жалба е редовна, депозирана е в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа необходимите
приложения.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
3
94407/12.11.2025г. от С. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
**********, чрез процесуалния си представител адв. С. В. Д. от АК-Варна,
срещу решение № 3718 от 22.10.2025г., постановено по гр. дело №
12498/2024г. на РС Варна, ХIХ-ти състав, в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на въззивника срещу
Прокуратурата на Република България, за разликата между претендираните
9000лв. и уважените 5000лв.
НАЗНАЧАВА съдебно - психологическа експертиза, при която вещото
лице, след провеждане на клиничен реглед на ищеца С. К. К., да даде отговор
на следните въпроси:
1/ какво е психическото съС.ие на С. К. към момента на обследването;
на коя дата е прекратено трудовото правоотношение между страните;
2/ Налице ли са данни за преживени стресови и други негативни
психологични преживявания у ищеца и какви, като при положителен отговор
да отговори дали е налице причинно - следствена връзка между същите и
воденото наказателно производство.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 300 лв., вносим от
въззивника в едноседмичен срок от уведомяването, в който срок страната
следва да представи доказателства за внесения депозит.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.Р, което да се призове след представяне
на доказателство за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозират в съда заключенията
си в срока по чл. 199 ГПК - поне една седмица преди съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателния размер на
възнаграждението по СПЕ е необходимо да представят към заключението си
справка – декларация, съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023г.
за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2051/2025г. на ВОС за
03.02.2026г. от 14,00ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4