№
гр. Перник, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, X - ти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Маринела Маринова-Стоева
при секретаря Тина Тодорова, като разгледа гр. д. № 05588 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от В.Т.С., в лично качество и като наследник на И.В.С., конституиран по реда на чл.
227 ГПК, срещу Т.В.И. / заместена в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК от Р.Н.И. и А. Н.И./, Н.К.И. заместен в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК от Р.Н.И. и А. Н.И./, Р.Н.И., М.К.И., Н.Р.И. и А.Р.И. искове по чл. 108 ЗС, както следва:
- да се признае за установено по отношение на ответниците Р.Н.И. и А. Н.И., като наследници на Т.В.И., че ищецът е собственик на общо на 1/2 идеална част от УПИ ХН-488 в кв.43, с площ от 541 кв.метра по плана на село С., и осъждането им да предадат владението върху идеалните части от имота.
- да се признае за установено по отношение на ответниците Р.Н.И., в лично качество и като наследник на Н.К.И., А. Н.И., като наследник на Н.И., и М.К.И., че ищецът е собственик на общо на 1/2 идеална част от УПИ Х1П488 в кв.43, с площ ог 541 кв.метра по плана на село С., и осъждането им да предадат владението върху идеалните части от имота и искове по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 56 ЗС, че с нот. акт за дарение *********, дело 22/2011 г. на М.М Т.В.И. не им е учредила доживотно право на ползване върху Уг ид. част от УПИ ХИ-488 в кв.43, с площ от 541 кв.метра по плана на село С., която е собственост на ищеца.
- да се признае за установено по отношение на ответниците Н.Р.И. и А.Р.И., че ищецът е собственик на общо на 1/2 идеална част от УПИ ХП-488 в кв.43, с площ от 541 кв.метра по плана на село С., и осъждането им да предадат владението върху идеалните части от имота.
Направено е искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт 94. рег. № 3723. дело № 76/2010 г. на М.М за Уг ид. част.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците изразяват становище за неоснователност на исковете по подробно изложени съображения. Релевират възражение за придобивна давност по отношение на всеки един от тях.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 1
Видно от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот ******** на нотариус при ПРС, В.А.Б. продава на дъщеря си И.В.С. собствения си недвижим имот, а именно: 1А идеална част от дворно урегулирано място от 1066 кв.м., съставляващо по плана на с. С., П.., парцел Х1Х-412 в квартал 61 при граници: **********, н- ци на Г.А.от две страни, заедно с обособеното в северната частна едноетажната масивна жилищна сграда, намираща се в парцела, жилище състоящо се от стая и кухня и застроено на площ от 36 кв.м., а цялата жилищна сграда застроена на площ от 74 кв.м. Няма спор за това, че към момента на придобиване на имота И.С. е била в брак с Т.К.С.. Съгласно удостоверение за наследници от 05.10.2017 г. лицето е починало на 11.09.2005 г. при действието на СК от 1985 г. / отм./, приложим към имуществения режим на отношения между съпрузите и съответно имотът е придобит при условията на съпружеска имуществена общност. Видно от удостоверението наследници на Т.С., негови наследници са И.С. - съпруга и В.С. син, съответно притежаваните от тях права от имота са - 3/8 ид. части и 1/8 ид. част, като след смъртта на И.С. ищецът В.С. увеличава правото си до обем 1А ид. част.
С нотариален акт ***********Т.В.И. е призната за собственик по наследство и давност на [А идеална част от дворно урегулирано място, представляващо парцел ***********площ на целия имот 1066 кв. м., с при граници: ***********, н-ци на Г.А.от две страни с уредени регулационни сметки, заедно с обособеното в южната частна едноетажната масивна жилищна сграда, построена върху парцела, със застроена на площ от 74 кв.м.
С решение от 8.У. 1986 г. по гр.д. № 825 по описа за 1986 г. на ПРС е допуснато разпределение на ползването между Т.В.И. и И.В.С. на застроено дворно място с площ от 1066 кв.м.. урегулирано, предаавлявашо по плана на с. С., Пернишки окръг парцел Х1Х-412 в кв. 610 при граници: шосе, н- ци на Н.Г., н-ци на Г.А., както следва: Т.В. да ползва частта от това дворно място, означена на скицата на вещото лице- землемер Н.К.с б.б. *********** а И.В. да ползва частта от същото дворно място, означена на същата скица с б.б. ***********
Съгласно заключението на приетата по делото СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, сега действащият кадастрален план на село С. е одобрен със заповед № 2070 от 17.11.2000 г. Отмененият (предходен) кадастрален план за село С. е одобрен със заповед № Ш-550 от 04.09.1961 г. По отменения (предходен) кадастрален план за село С. имотът на ищеца представлява 1А идеална част от имот ****** в кв. 61.
Отмененият (предходен) регулационен план на село С. е одобрен със заповед № Ш-550 /04.09.1961 г. По този план за имот с ****** е отреден парцел XIX- 412 в кв. 61. По кадастралния план на село С., одобрен през 2000 г., имот с ******е съставен от части от имот ******, имот с ******и имот с ******по отменения (предходен) кадастрален план, а имот с ******е съставен от части от имот ******, имот с ******и имот с ******по отменения (предходен) кадастрален план за село С..
По сега действащия кадастрален план на село С. имот с ******и имот с ******(общо двата имота) са идентични с имот с пл. ******след поправката на кадастралния план, одобрена със Заповед № 1386 от 13.08.2015 г. на кмета на О.П.
По сега действащия план за регулация и застрояване на село С. за имот с пл.******по сега действащият кадастрален план, след поправката на кадастралния план, одобрена със Заповед № 1386 от 13.08.2015 г. са отредени УПИ ХХП-488 и УПИ ХХШ-487 в кв. 43. По кадастралния план на село С., преди изменението
(поправката) на кадастралния план, одобрени със Заповед № 1386 от 13.08.2015 г. на кмета на *******, за имот с ******е отреден У ПИ ХХШ-487 в кв. 43, а за имот с ******е отреден УПИ ХХП-488 в кв. 43. Площта на ************е 539 кв.м. Имот с ******е идентичен с УПИ ХХШ-487. Площта на УПИ ХХН-488 в кв. 43 е 541 кв.м. Имот с пл.Х° 488 е идентичен с УПИ ХХН-488. Вътрешно-регулационната линия между ************и УПИ ХХИ-488 в кв. 43 минава през жилището на ищците.
Според експерта недвижимият имот, описан в нотариален акт за продажба на недвижим имот ***, дело 680/1975 г., отговаря на поземлен имот с ******по кадастралния план на село С. преди изменението, одобрено със Заповед № 1386 от
13.08.2015 г. Недвижимият имот, описан в Нотариален акт за продажба на недвижим имот ***, дело 680/1975 г. отговаря на част от поземлен имот с пл.******по кадастралния план на село С. след изменението, одобрено със Заповед № 1386 от
13.08.2015 г. (северна част). Недвижимият имот, описан в Нотариален акт за продажба на недвижим имот ***, т. II, дело 680/1975 г. отговаря на ************по регулационния план на село С..
Разпределението на ползването между страните по дело 825/1986 г. на ПРС съвпада с разделянето на имота с ограда на място с изключение на частта по отсечката Д-Е, която е изместена на място с 1,2 м в северна посока в частта на И.В. (на място започва от североизточния ъгъл на пристроената към жилищната сграда баня на ответниците, а по разпределението започва от североизточния ъгъл на жилищната сграда).
Според вещото лице разпределението на ползването между страните по дело 825/1986 г. на ПРС не съвпада с разделянето на имот ******и имот с ******по г плана от 2000 г.: имотната граница по плана от 2000 г. минава през частта от жилищната сграда на И.В.; имотната граница по плана от 2000 г. източно от жилищната ..сграда е права линия започваща от североизточния ъгъл на пристроената към жилищната сграда баня на ответниците, а по разпределението границата между двете части е начупена линия започваща от североизточния ъгъл на жилищната сграда; имотната граница по плана от 2000 г. западно от жилищната сграда се разминава с около 1 м. с границата между двете части по разпределението.
По подадена молба за изменение на кадастралния план за село С. е образувано административно производство, в което Т.В.И. отказала да подпише акт за непълноти и грешки по чл.53, ал.1, т.2 от ЗКИР, поради което със заповед № 3013/21.12.2009г. на кмета на ******* е отказано да се одобри поправка в кадастралния план. Заповед № 3013/21.12.2009г. на Кмета на О.П.е оставена в сила с решение на ВАС по адм.дело № 7412/20 Юг., предвид констатацията, че е налице налице спор за материално право, който трябва да бъде решен по исков ред.
Видно от приобщеното към настоящото дело гр. д. № 1665/2011 г. по описа на РС Перник И.В.С. е предявила срещу Т.В.И. иск по чл.54 от ЗКИР, като с влязло в сила решение от 04.05.2012 г. е признато за установено, че И.В.С. и Т.В.С. са собственици на по 'Л идеална част от имот с планоснимачен номер 412 по отменения кадастрален план на село е С., одобрен през 1961г., с площ от 1066 кв.метра, който по кадастралния план на село С., одобрен през 2000г., е нанесен като имот с пл. № 487 и имот с пл.№ 488. Решението е потвърдено с решение № 415 от 21.12.2012 г. по
в. гр.д. № 923 от 2012 г. на ОС Перник. С определение № 181 от 10.06.2013 г. по гр.д. 3415 от 2013 г. на ВКС е върната като недопустима подадената срещу него касационна жалба с вх. 708 от 31.01.2013 г., като подадената срещу него частна жалба е оставена без уважение с определение № 556 от 17.09.2013 г. по ч.гр.д. № 5123 от 2013 г. на Четвърто
г. о. на ВКС или въззивното решение е влязло в сила на 17.09.2013 г.
Със Заповед № 1386/2015г. на кмета на О.П.е одобрена поправка на
кадастралния план на село С., като имот с ******и имот пл. № 488 са заличени и недвижимият имот е нанесен като един имот с пл. ******по кадастралния план на село С..
Срещу Заповед № 1386/2015г. на кмета на ******* е подадена жалба от ответниците, по която е образувано адм.дело № 698/2015г. на Административен съд Перник, като с решение на ВАС от 14.03.2017г. по адм.дело № 7572/2016г. като краен резултат тази заповед е потвърдена.
Видно от приложения по делото констативен нотариален акт № 94, том 1, рег. № 3723, дело № 76/20г. на нотариус М.Мс район на действия, преди образуване на гр.дело № 1665/2011г. на РС - Перник, Т.В.И. е призната за собственик по давност на УПИ ХИ-488 в кв.43, с площ от 541 кв.метра, при граници: улица, ХХШ-487, УПИ У-1303, УПИ У1-489 и УПИ ХХ1-491.
Т.В.И. с нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. на нотариус М.Ме учредила вещно право на ползване на Н.К.И., Р.Н.И. и М.К.И. и е дарила на Н.Р.И. и А.Р.И. правото на собственост върху УПИ ХН-488 в кв.43, с площ от 541 кв.метра по плана на село С..
От показанията на свидетеля Е.А./ с. з от 04.12.2018 г./, който споделя свои непосредствени впечатления се установява, че страните по делото имали спор относно изграждането на баня в имота, като пристройка. Спорът датирал от 1996-1998 г. Свидетелят разказва, че Т. и съпругът й пребивават в имота от ранна пролет до късна есен, като до преди три седмици ги е виждал. Свидетелят е виждал й синът им Р. през събота и неделя, а преди година внуците им.
От показанията на свидетелите В.К.,Е.С.,Ч.С.безпротиворечиво се установява, че страните са поставили ограда в имота, около 1987 г. и тя не е местена до този момент. Имали спорове за имота и банята, като банята била близо до оградата.
Показанията на свидетелите В.К. И Ю.Б.противоречат на останалите свидетелски показания и на заключението на СТЕ относно това дали през средата на имота има поставена ограда, поради което съдът не ги кредитира в тази част. В останалата им не способстват за изясняване на релевантни за спора факти.
Останалите събрани доказателства касаят приращенията в имота, които не са предмет на делото, поради което не следва да се обсъждат.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
На първо място съдът намира, че е сезиран с редовна искова молба, като описанието на недвижимия имот съответства на изискванията за индивидуализацията му. Видно от приложените по делото писмени доказателства и от заключението на СТЕ действащият кадастрален план на с. С. е одобрен със заповед № 2070 от 17.11.2000 г. и е изменен със заповед № 1386 от 13.08.2015г., като според този план имот с пл. № 487 и имот с пл. N° 488, заснети преди изменението съответстват на имот с пл. № 2069. По действащия план за регулация и застрояване за имот с пл. ******са отредени УПИ XII -487 и УПИ XII - 488 в кв. 43. Последващ регулационен план няма. Нанасянето на вярна кадастрална основа не води до промяна на регулационния план. От имота, заснет като един в кадастралния план, са отредени две УПИ, наличието на съсобственост, върху които е предмет на изследване в настоящото производство.
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, съгласно която разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, както и че ответникът владее същия, без да имат основание за това.
Установи се, че по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот ******** на нотариус при ПРС, И.В.С., по време на брака си с Т.С. е придобила собствеността върху ‘/2 идеална част от дворно урегулирано място от 1066 кв.м., идентично с имот ****** в кв. 61 по отм. (предходен) регулационен план на село С., одобрен със заповед № Ш-550 /04.09.1961 г., за който е отреден парцел Х1Х-412 в кв. 61., с имот с пл. ******след поправката на кадастралния план, одобрена със Заповед № 1386 от 13.08.2015 г. на кмета на ******* и с УПИ ХХН-488 и ************по действащия план за регулация и застрояване на село С., а Т.В.И. с нотариален акт № 64, том 1, дело № 116/1986 г. е призната за собственик по наследство и давност на също на 1/2 идеална част от същия имот, чиято идентичност съдът намира за установена от събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице. Тоест И.С. и Т.И. са притежавали по !/2 ид. част от с УПИ ХХИ-488 и УПИ ХХШ-487.
С допуснатото с решение от 8.У, 1986 г. по гр.д. № 825 по описа за 1986 г. на ПРС разпределение на ползването между Т.В.И. и И.В.С. на имота страните са уговорили помежду си начин на ползване. Докато всяка от тях се е съобразява с уговореното ползване въпросът за промяна на намерението им не се поставя - всяка е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на другия съсобственик.
Посредством снабдяването с констативен нотариален акт за собственост и извършването впоследствие на разпоредителни сделки с частта, надхвърляща правата й ответницата Т.И. ясно манифестира промяната в намерението си за своене на чуждата идеална част от имота.
С постановеното решение от 04.05.2012 г. по гр. д. № 1665/2011 г. по описа на РС Перник, с което е признато за установено, че И.В.С. и Т.В.С. са собственици на по х/г идеална част от имот с планоснимачен номер 412 по отменения кадастрален план на село е С., одобрен през 1961г., с площ от 1066 кв.метра, който по кадастралния план на село С., одобрен през 2000г., е нанесен като имот с пл. № 487 и имот с пл.№ 488., а по сега действащия кадастрален план на село С. представляващ имот с пл. ******след поправката на кадастралния план, одобрена със Заповед № 1386 от 13.08.2015 г. на кмета на *******, за който са отредени УПИ ХХН-488 и УПИ ХХШ-487 в кв. 43, е формирана сила на пресъдено нещо между страните относно наличието на съсобственост към момента на приключване на съдебното дирене по делото. Преклудират се всички правоизключващи възражения на ответника, в това число възражението му за изтекла придобивна давност до предявяване на иска. В този смисъл настоящият съдебен състав е обвързан от установеното в това производство и не може да преразглежда възражения, счетени за неоснователни или невъведени в предмета на развилото се предходно производство / чл. 298, ал.1 ГПК/. Възражението за придобивна давност, изтекла в полза на Т.С. до влизане в сила на решението не следва да се обсъжда. От влизане в сила на решението -17.09.2013 г. до предявяване на настоящия иск не е изтекъл предвиденият в закона давностен срок по чл. 79, ал.1 ГПК. Т.С. е осъществявала недобросъвестно владение по отношение на чуждите идеални части, поради което приложимият давностен срок е 10 години.
Предвид изложеното съдът намира за доказано, че ищецът като наследник на И.В.С. и Т.С. е придобил 1/г ид. част от процесния имот. Останалата 1/2 ид. част, принадлежала на Т.В.И. по силата на наследствено правоприемство, е преминала към наследниците й Р.Н.И. и А. Н.И..
Съсобствеността дава право на съсобственика да упражнява фактическа власт върху цялата обща вещ, при съобразяване със същото право на останалите съсобственици. Това означава, че съсобственикът следва да зачита правата и на другите участници в съсобствеността и да ограничава собствената си фактическа власт до обема на притежаваната от него идеална част. Нормативната основа на това задължение е общото изискване на чл. 31. ал. 1 ЗС. съгласно която разпоредба всеки съсобственик, независимо от дела му, има право да си служи с цялата вещ, стига да не пречи и на другите съсобственици да си служат с нея. Когато съсобственикът държи вещта не като своя, а като обща и съобразно с това ограничава фактическата си власт върху нея според размера на участие на останалите съсобственици, е налице съвпадение. Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Не може да се приеме, че това средство за защита принадлежи единствено на изключителния собственик или на съсобственика срещу трето за съсобствеността лице, но не и на съсобственика в случаите, когато владението на последния е било отнето от друг съсобственик. Такова неравностойно третиране не намира подкрепа в закона и влиза в противоречие с принципа за всестранна и пълна защита на правото на собственост. Тъй като правомощието на съсобственика да владее е елемент от правото му на собственост върху идеална част, с иска по чл. 108 ЗС, предявен срещу друг съсобственик, той може да брани същия обект - съответната идеална част. върху която съществува и правото му на собственост. / ТР № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС/.
От събраните гласни доказателства се установява, че Т.И. първоначално, а впоследствие нейните правоприемници, са осъществявали фактическа власт върху имота, фактически обособен с поставена между страните ограда, като с са оспорвали правата на ищеца. В този смисъл налице са изискуемите предпоставки на закона за уважаване на предявения ревандикационен иск срещу ответниците Р.Н.И. и А. Н.И., като наследници на Т.В.И., че ищецът е на 1/2 идеална част от УПИ Х11-488 в кв.43, с площ от 541 кв.метра по плана на село С., и осъждането им да предадат владението върху идеалните части от имота.
С нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011 г. на нотариус М.МТ.В.И. е учредила вещно право на ползване на Н.К.И., Р.Н.И. и М.К.И. и е дарила на Н.Р.И. и А.Р.И. правото на собственост върху УПИ ХП-488 в кв.43, с площ от 541 кв.метра по плана на село С..
Основен правен принцип е, че прехвърлителят не може да прехвърли повече права отколкото притежава. Т.В.И. е учредила право на ползване и прехвърлила собствеността само до обема на притежаваните от нея /2 ид .част от имота, като за разликата договорите не са породили траслативен ефект.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че постановеното решение от 04.05.2012 г. по гр. д. № 1665/2011 г. по описа на РС Перник не разпростира действие спрямо тях. В случая е приложила разпоредбата на чл. 226 ГПК. Спорното право е прехвърлено в хода на процеса. Постановеното решение съставлява сила на пресъдено нещо и спрямо преобретателите, тъй като в случая не е налице изключението на чл. 114 ЗС. Вписването на исковата молба по чл. 54 ЗКИР има само оповестително действие.
С решение Хе 52/23.07.2018 г. по гр.д. № 1455/2017 г. на ВКС, Първо г.о. е даден отговор на правния въпрос за владението, което лицето, придобило спорния недвижим имот от ответника във висящо производство по иск с правно основание чл. 108 ЗС, продължава да упражнява след влизане в сила на осъдителното решение, а оттук- и за възможността то да придобие правото на собственост на оригинерно основание с изтичане на кратката 5- годишна придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС.
Прието е, че приобретател на спорното право, който продължава да владее имота за себе си след влизане в сила на решението по чл. 108 ЗС срещу неговия праводател, има качеството на добросъвестен владелец, ако към момента на сключване на договора, от който черпи права, не е знаел, че придобива от несобственик /чл. 70, ал.1 ЗС/. Този извод следва от разпоредбата на чл. 70, ал.1, изр. 2 ЗС, според която добросъвестността се преценява към момента на възникване на правното основание. Последващото узнаване на обстоятелството, че праводателят не е бил собственик, не рефлектира върху добросъвестния характер на владението.
Предявяването на иск за собственост прекъсва придобивната давност на владелеца/ чл. 116, б.”б” ЗЗД/. През време на съдебния процес давност не тече/ чл. 115, б”ж” ЗЗД/. Когато в хода на висящ спор за собственост ответникът прехвърли спорното право на трето лице, тези правни последици на предявения иск имат действие и за приобретателя, който има същото правно положение по отношение на ищеца и на спорното право като своя праводател. Поради това докато трае прекъсването, придобивна давност в негова полза не тече. Тъй като след уважаване на иска за ревандикация започва да тече нова давност- чл. 117, ал.1 ЗЗД, приобретателят - владелец може да придобие правото на собственост, ако след влизане в сила на решението владее имота в определения от закона давностен срок.
Съгласно чл. 226 ГПК ако в течение на производството по делото спорното право бъде прехвърлено, делото следва своя ход между първоначалните страни. Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, както и за замести своя праводател само със съгласието на двете страни. Разпоредбата на чл. 226, ал.З ГПК повелява, че независимо от това дали е участвал като страна по делото, приобретателят във всички случаи е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение, с изключение на действието на вписването, когато се касае за недвижими имоти, и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение, когато се отнася до движими вещи. До 01.01.2001 г. исковите молби по искове за собственост не подлежаха на вписване. Такова е предвидено с изменението на чл. 112 ЗС, направено с § 12 от ПЗР на ЗКИР. Вписването на исковите молби, с които се предявява самостоятелно установителен или ревандикационен иск за собственост, има оповестително действие - да даде гласност на спора по отношение на трети лица, за разлика от вписването на исковите молби по чл. 19, ал. 3 ЗЗД , чл. 17, ал. 2 ЗЗД , чл. 33, ал. 3 ЗЗД , чл. 88, ал. 2 ЗЗД , чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД , чл. 227, ал. 5 ЗЗД , както и за обявяване нищожност на договори, които имат за предмет прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот, което има и защитно действие. Поради това вписването или невписването на исковата молба по чл. 108 ЗС няма значение за обвързаността на третото лиде - приобретател в хипотезата на чл. 226 ГПК от силата на пресъдено нешо на постановеното решение. То би било от значение за неговата добросъвестност по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, доколкото прави възможно узнаването, че правото на собственост на лицето, с което договаря, е предмет на съдебен спор и може да се окаже несъществуващо.
Предвид разпоредбата на чл. 226, ал.З ГПК, влязлото в сила решение, с което искът за собстеност се уважава, установява със сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателя на спорното право, независимо дали е участвал като страна по делото, че ищецът, а не ответникът - праводател, е собственик на прехвърления имот. Това установяване обаче само по себе си не изключва нито владението на приобретателя, нито намерението му да свои вещта за себе си. Като резултат от липсата на собственост на праводателя договорът не може да породи вещноправно действие по правилото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, но това не означава, че отпада годността му да бъде юридическо основание на добросъвестно владение, щом той е валиден като конкретен транслативен акт- продажбата на чужда вещ не е нищожна. Последващото узнаване от приобретателя, че праводателят му не е собственик на прехвърления имот, не го прави обикновен владелец занапред, тъй като меродавният момент, с оглед на който се преценява добросъвестността на владелеца, е този на възникване на правното основание - чл. 70, ал.1 ЗС. Разпоредбата на чл. 71 ЗС не обосновава друг извод. Тъй като искът за ревандикация не е предявен против него, а против праводателя му, възможно е третото лице да узнае за водения процес и постановеното осъдително решение едва с насрочването на въвод в недвижимия имот.
С оглед на това следва да се приеме, че третото лице, което е придобило недвижим имот от ответника в хода на висящ спор за собственост на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае за висящия процес /невписана искова молба/ и че праводателят му не е бил собственик, има качеството на добросъвестен владелец и след влизане в сила на решението, с което искът за ревандикация против неговия праводател е уважен, поради което може да придобие правото на собственост с изтичане на кратката 5- годишна придобивна давност от момента на влизане в сила на решението, щом владението му и след това е било явно, непрекъснато, постоянно и несъмнително.
В настоящия случай прехвърлителните сделки са извършени след предявяване на иска по чл. 54 ЗКИР, поради което приобретателите са обвързани от постановеното решение и установеното, че праводателят им Т.В.И. не е собственик на разликата над Уг ид. част. От влизане в сила на решението 17.09.2013 г. за тях е започнал да тече нов давностен срок и предвид това, че исковата молба е вписана след прехвърлителните сделки същите са добросъвестни владелци и при упражнявано необезпокоявано владение в продължение на 5 години биха могли да придобият правото на ползване, рее. на собственост на оригинерно правно основание. В случая исковата молба въз основа на която е обазувано настоящото производство е предявена на 30.11.2017 г., като до този момент не е изтекъл предвиденият 5 -годишен давностен срок, поради което възраженията на ответниците в тази насока са неоснователни. В този смисъл следва да се уважат предявените ревандикационни искове спрямо тях.
Основателни са и предявените отрицателни установителни искове по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 56 ЗС, за несъществуване право на ползване за разликата над притежаваната от Т.И. Уг ид. част. В патримониума на Н.К.И. приживе не е възникнало това право. Дори и да беше същото се погасява със смъртта на носителя му и предвид настъпилата такава в хода на процеса същото не преминава към наследниците му, коституирани като страни в процеса и на това основание също искът щеше да бъде неоснователен. По изложените вече съображения Р.Н.И. и М.К.И. не са придобили правото на ползване върху спорната Уг ид. част.
Ответниците Н.Р.И. и А.Р.И. не са придобили право на собственост върху разликата над Уг ид .част.
Като законна последици от уважаването на предявените положителни искове за собственост на осн. чл. 537, ал.2 ГПК следва да се отмени констативен нотариален акт ********, дело № 76/2010 г. на М.М за разликата над А ид. част.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да му се присъдят сторените разноски, както следва: в производството по гр.д. № 8136/2017 г. на ПРС- 60,00 лв. ДТ, 1000 лева - адв. възнаграждение, 500 лева-депозит за експертизи / съгласно списък на л. 16/, по в.гр.д. № 197/20 г. на ПОС- 960,00 - адв. възнаграждение/ съгласно списък на л. 51/ и по в.гр.д. № 117/2019 г. - 35, 00 лева- ДТ или в общ размер на 2555, 00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Р.Н.И., ЕГН ********** с адрес: *** и А. Н.И., ЕГН **********, /конституирани по реда на чл. 227 ГПК/ като наследници на Т.В.И., че В.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***, е
собственик по наследствено правоприемство на 1/2 идеална част от У ПИ ХП-488 в кв.43, с площ от 541 кв.метра по действащия план за регулация и застрояване на село С., при граници: улица, УПИ ХХШ-487, УПИ У-1303, УПИ VI - 489, УПИ ХХ1-491 и на осн. чл. 108 ЗС ОСЪЖДА Р.Н.И., ЕГН ********** и А. Н.И., ЕГН **********, като наследници на Т.В.И., ДА ПРЕДАДАТ владението върху нея на В.Т.С., ЕГН **********.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Н.И., ЕГН **********, в лично качество и като наследник на Н.К.И., А. Н.И., ЕГН **********, като наследник на Н.К.И., и М.К.И., ЕГН **********, че В.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***, е собственик по наследствено правоприемство на 1/2 идеална част от УПИ ХН-488 в кв.43, с площ от 541 кв.метра по действащия план за регулация и застрояване на село С., при граници: улица, УПИ ХХШ-487, УПИ У-1303, УПИ VI -489, УПИ ХХ1-491 и на осн. чл. 108 ЗС ОСЪЖДА Р.Н.И., ЕГН **********, А. Н.И., ЕГН ********** и М.К.И., ЕГН ********** ДА ПРЕДАДАТ владението върху нея на В.Т.С., ЕГН **********.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Р.И.,
ОТМЕНЯ на осн. чл. 537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 94, рег. N° 3723, дело № 76/2010 г. на М.М за разликата над Уг ид. част.
ОСЪЖДА Р.Н.И., ЕГН **********, А. Н.И., ЕГН **********, М.К.И., ЕГН **********, Н.Р.И., ЕГН ********** и А.Р.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В.Т.С., ЕГН ********** сумата от 2555,00 / две хиляди петстотин петдесет и пет/ лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия
|
|
|
|