Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 14370 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 10.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 31608/2016г. на СРС, ГО, 127 състав, е отхвърлен предявеният от С.И.П. срещу „Ч.Е.Б.” АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 1 812, 54 лева, представляваща
коригирана цена на ел. енергия, начислена служебно по констативен протокол от 09.03.2016г.
от извършена проверка за електроснабден имот с клиентски номер 300013931372, находящ
се в гр. София, ул. “******, за която сума е издадена фактура №
**********/15.03.2016г.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
С.И.П.. Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост
на формираните изводи. Счита, че по делото не били доказани материалноправните
предпоставки за възникване на основание за извършване на корекция на сметка,
които са следните: 1. наличие на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда тяхното обслужване, вкл. за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия и 2. предвиждане
в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и 3. спазването на правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. В този смисъл излага становище за неправилност на изводите
на СРС, че въпросът дали Общите условия на ответника съдържат ред за уведомяване
на потребителя е ирелевантен. Оспорва се и възприетото от първоинстанционния
съд, че с отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ е отпаднало задължението но ответното
дружество проверките за установяване на неточно измерване да отговарят на
каквито и да било законоустановени правила, тъй като към този момент такива не
съществуват. В този смисъл жалбоподателят поддържа, че след отмяната на чл.
41-47 от ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на средствата за търговско
измерване /СТИ/. А нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ регламентирали
материалноправните предпоставки, при наличието на които може да бъде извършена
едностранна корекция, но не определят процедурата – реда и условията за
извършване на самата корекционна процедура при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. По тези съображения счита, че извършената
корекция на сметки била без правно основание. Първоинстанционното решение било
постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като СРС не се
е произнесъл по възражението на ищцата за недължимост на начислените такси
“задължение към обществото” и такси “пренос” и “достъп” до електропреносната
мрежа. Въззивникът поддържа, че тези такси не се дължат, тъй като количеството
електрическа енергия не била реално доставена на обекта на потребление, а е
математическо изчисление по формула, съдържаща се в ПИКЕЕ, а таксата
“задължение към обществото” се дължала за реално консумирана ел. енергия.
Другите такси също били начислени на база математическа формула на корекционна
процедура, а не въз основа на реално доставено количество ел. енергия. В
жалбата се прави искане съдът да извърши косвен съдебен контрол на основание
чл. 17, ал. 2 от ГПК относно законосъобразността на ПИКЕЕ, доколкото ищецът не
бил страна в административния процес, поради което е налице основание
сезираният съд да се произнесе по обуславящия въпрос дали разпоредбите на чл.
48-51 от ПИКЕЕ са законосъобразни. В условията на евентуалност се заявява
възражение за погасяване на вземането по давност с изтичане на кратката
тригодишна давност, която е продължила да тече и в рамките на висящото исково
производство по предявен отрицателен установителен иск за парично вземане. По
тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна “Ч.Е.Б.”
АД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно
изложени съображения. Счита, че правото на едностранна корекция било
предоставено на доставчика по силата на нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и
приетите въз основа на същата ПИКЕЕ, като всички изисквания на посочените
нормативни актове, действали към процесния период, били спазени, а доколкото се
касае до реализиране на обективна отговорност, доставчикът не дължи да доказва
виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на
клиента и извършено преизчисляване на сметката му. Позовава се на нормата на
чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на „Ч.Е.Б.“ АД, в които счита, че е
предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция, който в случая
бил спазен. Оспорва възражението на въззивника за недължимост на начислените
такси, тъй като всички крайни клиенти били адресати на това задължение по
силата на изрични законови разпоредби. Счита, че гражданският съд не разполага
с правомощието да осъществява косвен съдебен контрол върху ПИКЕЕ, доколкото
същите са подзаконов нормативен акт, а не общ или индивидуален административен
акт за каквито единствено била предвидена възможност по чл. 17, ал. 2 от ГПК.
Ето защо прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установител иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата
от 1 812, 54 лева, представляваща коригирана цена на ел. енергия, начислена
служебно по констативен протокол от 09.03.2016г. от извършена проверка за
електроснабден имот с клиентски номер 300013931372, находящ се в гр. София, ул.
“******, за която сума е издадена фактура № **********/15.03.2016г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото не е спорно
обстоятелството, че е възникнало облигационно правоотношение за продажба на
електрическа енергия за процесния имот, както и че от представения констативен
протокол е установена хипотеза на промяна в схемата за свързване, в резултат на
която не е отчетено или е неточно отчетена електрическата енергия. Осъщественото
въздействие върху средството за търговско измерване било доказано въз основа на
кредитираната съдебно-техническа експертиза, както и с оглед материалната
доказателствена сила на официалния удостоверителен документ - констативен
протокол за проверката, и от събраните гласни доказателствени средства. Посочено е, че при действащата нормативна
уредба, законодателят е допуснал разпределение на риска от обективно установено
неточно отчитане на ел. енергия, при който наличието на вина на която и да е от
страните е без значение. Поради тази причина е обосновал извод, че са налице
предпоставките, даващи основание на доставчика на ел. енергия да извършва едностранна
корекция на потребената ел. енергия за исковия период. Първоинстанционният съд
е развил и съображения, че в приложимите Общи условия на дружеството е
предвиден ред за уведомяване за извършената корекция, както и че в конкретния
случай ищецът е бил уведомен за извършената корекция и е упражнил
предоставените му от закона права. Обсъдени са и представените доказателства,
установяващи спазване на изискванията по чл. 47 и следв. от ПИКЕЕ, в това число
относно реквизитите на изготвения протокол, поради което е приел, че е налице
основание за извършване на едностранна корекция на сметка на абоната, като
определената по този ред сума е дължима.
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се
основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца,
съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, при отрицателен установителен иск, ответното дружество следва да
установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на валидно облигационно отношение между страните по
договор за продажба на електрическа енергия; че е налице основание за
преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от абоната суми
поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването на доставените
количества електроенергия, довела до неправилното й измерване или неизмерване,
както и че е спазил установените в нормативните актове и между страните
процедури за това.
Ищецът следва да докаже възраженията си срещу
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ
електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента.
Видно от представения констативен протокол
№ 1014281/09.03.2016г., на същата дата била извършена техническа проверка на
електромер, монтиран в заявения в исковата молба имот. Проверката е извършена в
присъствието на В.Д.П.– техник ел. системи, контрол НТЗ и К.И.В.– техник ел.
системи, контрол НТЗ, както и на свидетелите В.А.А.– Федерация на потребителите
и Л.Н.П.– Федерация на потребителите. В протокола е удостоверено, че с оглед
установената промяна в схемата на свързване по време на проверката, било
уведомено МВР-СДП/ОДП в 13, 59 часа. На проверката е присъствал Ж.П.П.–
служител на 09 РПУ. Служителите на “ЧЕЗ Р.Б.” АД потърсили потребителя, той
присъствал на проверката, но отказал да подпише протокола. При извършената
проверка било установено, че липсва пломбата на вратата на ел. таблото, а
пломбата на капачката на клемния блок на електромера била нарушена. Поставен
бил допълнителен проводник мост/шунт между входяща и изходяща фазови клеми на
клемния блок на електромера. Проверяващите служители извършили проверка с
еталонен уред, като била измерена грешката, с която електромера отчита
консумирната през него ел. енергия в момента на проверката, а именно – грешка
/минус/ - 91, 99 %. Установена била и промяна в схемата на свързване. В
протокола е посочено още, че констатациите са демонстрирани пред потребителя, независимите
свидетели, присъствали на проверката и пред служителя на МВР-СДП/ОДП. Удостоверено
е също така, че допълнителният проводник бил демонтиран, като било извършено
ново пломбиране на клемния блок на електромера и на щита/врата на електромера. Констативният
протокол е подписан от представителите на ответното дружество, от горепосочените двама свидетели от
Федерацията на потребителите и от служител на 06-то РПУ – СДВР – Ж.П..
Така удостоверените в процесния протокол
обстоятелства в тяхната цялост, се установяват и от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свид. Л.П.. Тя има непосредствени
възприятия относно релевантните за спора обстоятелства, тъй като свидетелката е
присъствала при извършването на проверката, като тези обстоятелства са изрично
удостоверени в приетия по делото официален удостоверителен документ –
констативен протокол от 09.03.2016г. Показанията на свидетелката са логични и
непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства. Същите се
потвърждават от заключението на съдебно-техническата експертиза, поради което
съдът следва да ги кредитира. От показанията на свид. П.се установява, че при
извършване на проверката била констатирана промяна в схемата на свързване на
средството за търговско измерване, конкретно бил монтиран допълнителен
проводник между двете фази и по този начин консумираната енергия не се
отчитала. Служителите на “ЧЕЗ Р.Б.” ЕАД измерили на място със специален уред и
отчели грешка при измерването над 90 %. Била сигнализирана и полицията, като на
място пристигнал полицай, на който били показани констатираните нарушения в
електромера, в това число и монтираният допълнителен проводник.
Представено е писмо изх. № NTZ43705/10.03.2016г.,
с което ищецът бил уведомен, че на 09.03.2016г. била извършена проверка на
средството за търговско измерване с фабричен № 50545307 в процесния имот, за
която на основание ПИКЕЕ бил съставен констативен протокол № 1014281/09.03.2016г.
Това писмо било връчено лично на ищеца на 17.03.2016г.
С писмо от 16.03.2016г., ответното
дружество уведомило ищеца, че след извършената проверка, удостоверена със
съставения констативен протокол от 09.03.2016г., била начислена сума в размер
на 1 812, 54 лева за консумирана, но незаплатена електрическа енергия. Това
било било получено лично от ищеца на 18.03.2016г.
От заключението по съдебно-техническата
експертиза, приета в първоинстанционното производство, което следва да се
кредитира като пълно и обективно, се установява, че вследствие на външното
въздействие върху средството за търговско измерване, изразяващо се в поставянето
на допълнителен проводник между входяща и изходяща фазови клеми на клемния блок
на електромера, се стига до промяна в схемата на свързване, което води до неизмерване
на консумираната ел. енергия през присъединението. В случая общото количестно
електроенергия, неотчетено от СТИ – 14 052 КВтЧ за период от 90 дни, било
преизчислено при спазване на приложимата норма – чл. 48, ал. 1, т. 1, б. “а” от
ПИКЕЕ. Посочено е още, че в периода от 90 дни преди проверката не била
извършвана проверка от служители на “ЧЕЗ Р.Б.” АД на изправността на средството
за търговско измерване. Експертът е заявил, че преизчислението на сметката в
представената фактура било извършено по действащите за периода цени на ел.
енергия, утвърдени от КЕВР, т.е. изчисленията са математически верни.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 92
ЗЕ /изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006г., изм., бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г./ страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик
на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител;
краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна
мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция;
координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа
енергия. Понятието "краен клиент" е определено в § 1, т. 27г /обн.
ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ като клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието
"клиент" – в § 1, т. 27б /обн. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г./ като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ,
включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва да
се съобрази и дефиницията, дадена в § 1, т. 2а /обн. ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012г./, според която "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Освен от Закона за енергетиката
процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД, приети на основание чл. 98а
ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/
с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007г. и влезли в сила на 26.11.2007г. и Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
"ЧЕЗ Р.Б." АД, приети на основание чл. 98б
ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007г. и влезли в сила
на 26.11.2007г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл.
98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, видно от представения сертификат за
публикуване на реклама, изд. от департамент "Маркетинг и реклама" на
вестник "Телеграф". Същите са представени и приети по делото като
писмени доказателства.
Съгласно чл.
98б, ал. 4 ЗЕ и чл.
98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
без да е необходимо изрично приемане, като в чл.
98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да
предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в
допълнително писмено споразумение. Ищецът не твърди и не установява да е заявил
несъгласие с публикуваните Общи условия и да е предложил специални такива
съобразно дадената от закона възможност.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на ответника,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007г., изм. и доп. с решение №
ОУ-03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си.
Между страните не се спори, че ищецът е потребител на
електрическа енергия за процесния обект по смисъла на §1, т. 2а и т. 41б, б.
„а“ от ЗЕ и за исковия период, както и че през исковия период между страните
съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа
енергия /арг. чл.92 от ЗЕ/ и ищецът
е купувач на такава. В този смисъл последният е носител на права и задължения
по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от клаузите на Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД /одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ – 059/07.11.2007г./ по арг. от чл. 298 от ТЗ.
По делото се установи, че при извършена на 09.03.2016г.
проверка от ответника е констатирано нерегламентирано въздействие и достъп до
средството за търговско измерване, за което е съставен обсъденият по-горе
констативен протокол.
Спори се между страните в производството дали е налице
основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия
от ответника или не, както и дали е извършена по нормативно установения ред за
това.
Обективната отговорност за вреди може да възникне
единствено по силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава
отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданскоправните
субекти. В този смисъл е константната съдебна практика, формирана до
изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това
корекциите на сметки до посочения момент са допустими, само когато отклоненията
в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно
действие на потребителя, доставчикът е установил периода на грешно измерване
или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал
период /решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО,
решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др./. Тази практика
е останала актуална и за последващия период от 17.07.2012г. до 16.11.2013г. –
до влизането в сила на Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ бр. 98/2013г. С решение № 115/20.05.2015г. по т. д. №
4907/2014г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че през периода от 17.07.2012г., когато влиза в
сила изменението на разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012г., до 16.11.2013г., когато влизат в
сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр. 98/2013г., не съществува законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г.;
решение № 173 от 16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение
№ 203/15.01.2016г., постановено по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, ТК, І ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.
98, ал. 2, т. 6 и по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при
налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. След изменението на ЗЕ от
17.07.2012г. и влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013г. са изпълнени условията,
посочени в тълкувателното правило, изведено с посочените решения /определение №
860/30.11.2016г. по т.д. № 2474/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО/.
Предвидените в чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с
протокол № 147/14.10.2013г. /обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г/. В раздел ІХ от ПИКЕЕ
са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито със
ЗИДЗЕ ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., нито в ПИКЕЕ /ДВ бр. 98/2013г./.
С оглед на това следва да се приеме, че за периода до приемането на
предвидените в разпоредбите на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на
корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите
подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна
практика на ВКС.
Исковият период обхваща 11.12.2015г. – 09.03.2016г.,
през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИД на ЗЕ,
обнародвани в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012г., както и след влизане в
сила на ПИКЕЕ.
С решение № 12897/01.12.2015г. по адм. д. №
9462/2014г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017г. по адм. д. №
2385/2016г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с
изключение на нормите на чл. 48,
чл.
49, чл.
50 и чл.
51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018г. по адм. д. № 3879/2017г. на ВАС,
ІV отд., потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. на
5-членен състав на ВАС, са отменени и посочените четири разпоредби от ПИККЕ.
Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ
с посоченото решение на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно нормата на
чл.
195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Тази разпоредба намира приложение и по
отношение решението на ВАС, с което са отменени нормите на чл. 48,
чл.
49, чл.
50 и чл.
51 ПИКЕЕ.
По изложените съображения следва да се приеме, че към
момента на извършване на процесната проверка – 09.03.2016г., ПИКЕЕ не са били отменени
в нито една част и представляват приложим нормативен акт в цялост.
Неоснователен е релевираният от жалбоподателя довод,
че решаващият съд в нарушение на чл. 17, ал. 2 от ГПК не е упражнил косвен
съдебен контрол по отношение на ПИКЕЕ. Предвид обстоятелството, че ПИКЕЕ
представлява подзаконов нормативен акт, той не може да бъде контролиран по пътя
на косвения съдебен контрол. Същият е приложим единствено по отношение на
индивидуалните административни актове при наличе на законоустановените
предпоставки за това. Отделно от това следва да се има предвид, че по отношение
на ПИКЕЕ е осъществен пряк съдебен контрол от ВАС по реда на АПК.
Наведените от жалбоподателя възражения, че ЗЕ не
установява хипотези на обективна отговорност на потребителя, са неоснователни
поради следните съображения:
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е
въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр. 54/2012г., в сила от
17.07.2012г., по силата на законовата делегация на чл.
83, ал. 1, т. 6 и ал.
2 ЗЕ, от компетентен орган – КЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане
на обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством
подзаконов нормативен акт.
Неоснователни са доводите на ищеца, че
ответното дружество няма законово основание да коригира едностранно сметките на
потребителите за доставена през изминал период ел. енергия по изложените в
жалбата аргументи. В действителност съгласно трайна практиката на ВКС,
обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение № 201/21.12.2013г. по т.д. № 799/2012г., решение №
165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., решение № 57/28.05.2012г. по т.д. №
436/2011г., решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г., решение №
159/30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г. /, преди влизане в сила на измененията
на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, 6
ЗЕ, обн. с ДВ бр. 54 от 17.07.2012г. и в сила от 17.07.2012г., липсва законово
основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на
доставчика на електроенергия, тъй като в съществуващата в този период
нормативна уредба, не е предвидено такова право, както и такава регламентираща
методика и правилата за нейното извършване, поради което се приемаше, че
коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и принципа за виновния характер на
договорната отговорност – чл. 82 ЗЗД.
Така формираната практика е останала
актуална и за последващ период от 17.07.2012г. до 16.11.2013г., т.е. до влизане
в сила на новите ПИКЕЕ – обн. ДВ, бр. 98 от 2013г. – така решение номер 115 от
20.05.2015г. по гр.д. номер 4907от 2014г., ІV ГО.
С изменението на ЗЕ от 2012г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и или неточно измерена
електрическа енергия.
Въззивният съд намира за неоснователен и
доводът на въззивника, че приемайки нормата на чл. 48
ПИКЕЕ, ДКЕВР е излязла извън рамките на законовата делегация, предоставена
с разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С посочената разпоредба на закона, а при тълкуването й
във връзка с чл.
104а, ал. 2, т. 5, б. "а" и чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, се налага изводът, че на ДКЕВР е делегирано правомощие
да уреди реда и методиката при правоотношения, възникващи при
"установяване случаите на неизмерена, неправилно и /или неточно измерена
електрическа енергия" в т. ч. и начините за извършване на корекция на
сметките за доставената електрическа енергия. /в този смисъл и определение №
556/21.06.2016г. по дело № 2378/2015г. на ВКС, I ТО/. Процесните правила имат
характер на нормативен административен акт по смисъла на раздел
III, глава пета от АПК, тъй като са приети на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и имат задължителен характер за всички негови адресати.
Именно поради характера си на нормативен акт, то при прилагането им не се касае
за "договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен
акт, Директива
93/13 ЕИО от 1993г., не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от същата, който
член е транспониран и в § 12а
от ДР на ЗЗП, според който разпоредбите на глава шеста от Закона – чл. 143
и сл. ЗЗП, не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват
законови и подзаконови разпоредби.
Настоящият съдебен състав в своето мнозинство отстъпва
от приеманото от него в предходни съдебни решения становище, че снабдителят не
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува
нови Общи условия или да измени действащите преди това такива, чието съдържание
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция.
След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите
условия на ред за уведомяване, при установено неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване е налице въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент. В случая в чл. 17, ал. 2 от
действащите Общи условия на ответника е предвидено задължение на последния за
уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в
чл. 49, ал. 2 от същите, поради което по делото е установено, че е предвиден
ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената
корекция. В тази насока е и решение № 118 от 18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г.
на ВКС, II ТО, в което е прието, че в Общите условия на доставчика "Ч.Е.Б."
ЕАД е предвиден ред за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция.
В случая по делото се установи, че констативният протокол е бил надлежно връчен на
потребителя на 17.03.2016г. Настоящият съдебен състав приема и даденото в
решение № 124 от 18.06.2019г., постановено по гр.д. № 2991/2018г. по описа на
ВКС принципно разрешение относно въпроса дали е изпълнено изискването по чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ от ЗЕ, а именно предвиждане в
общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция. В това решение е посочено, че ако в Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия в противоречие с чл.
98, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде
поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението
обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата,
когато това задължение се установява по съдебен ред. Следователно, дори и да е
налице хипотеза на неуведомяване на ищците за съставения констативен протокол
не следва извод, че не е възникнало правото на корекция. Още повече, че в
случая „ЧЕЗ Р.Б.“ АД е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1 от Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи да
изпрати препис от съставения констативен протокол и уведомление за извършване
на корекцията. Дори и да се установи
невръчване на същото поради обстоятелството, че адресата не е потърсил пратката
/какъвто не е разглеждания случай/, то е относимо единствено към поставяне на
длъжника в забава по отношение на задължението за заплащане на корекцията, но
не води до отпадане на правото да се извърши корекция на сметка.
В действащите към момента на извършване на
процесната проверка текстове на чл. 48
до 51
от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на
корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се
свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или
неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С
първата е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от
общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди -
корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при
установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики
на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т. е. при
отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при
които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или
функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент -
обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя
схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на
потребената електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол,
подписан от представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две
независими лица, присъстващи като свидетели/ - чл.
47, ал. 1, ал.
3 ПИКЕЕ. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка
от страните по договора за продажба на електроенергия, в правилата е предвиден
съответен ред, гарантиращ обективното установяване наличието на
обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази
гаранция е постигната с участието на независим орган /така решение № 104 от
16.08.2016г. по т. д. № 1671/15г. I ТО на ВКС/. Ето защо следва да се приеме,
че отсъствието на потребителя при извършване на проверката, не опорочава
резултатите от същата, ако е изпълнено изискването за участие на независим
орган. В случая изискванията за спазване на формата и реда за извършване на
проверката са спазени, а правата на ищуца са гарантирани посредством участие на
представители на Федерацията на потребителите
Неоснователни са възраженията на
въззиваемата страна, че в случая не е била спазена процедурата по изготвяне на
констативния протокол. Съгласно чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ /в релевантната
редакция към датата на извършване на проверката/, когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията
по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване
намесата в измервателната систе;а, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е
съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
В конкретния случай е установено именно
нерегламентирано вмешателство в измервателната система, което е свързано с
посегателство върху собственост на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, която се владее и стопанисва от самия него. В
тези случаи, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието
на нерегламентираното действие следва да бъде удостоверено с подпис на
представител на полицията, който задължително присъства на проверката – чл. 48,
ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол официален
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно
следните обстоятелства: че описаните в протокола действия и констатации са действително
проведени, респ. установени в хода на съставянето на документа от компетентни
за това лица, а именно: присъствието на служителя на МВР при проверката,
присъствието на останалите лица, взели участие – служителите на “ЧЕЗ Р.Б.” АД и
представители на Федерацията на потребителите, както и установеното видимо състояние на проверения
електромер и данните за извършеното замерване на уреда. Действително,
полицейският служител няма компетентността - поради което и не му е възложено
съставянето на документа - да установи съответното вмешателство в СТИ. В
хипотезата на чл.48 ал.2 ПИКЕЕ същият единствено удостоверява извършените
действия по възстановяване на нарушената схема на свързване, като начин на
доказване и на неправомерната й промяна. Ищецът не е оборил доказателствената
сила на официалния документ, поради което следва да се приеме, че с обвързваща
съда материална доказателствена сила е установено нарушението на СТИ,
изразяващо се в промяна на схемата за свързване на електромера, отчитащ
доставената в процесния имот ел. енергия.
Противно на твърденията във въззивната жалба, процесният протокол отговаря на всички
изисквания на разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, поради което за ответното
дружество е възникнало правото да извърши корекция, респ. – на крайния
снабдител да претендира заплащане на суми, произтичащи от упражняването на това
право, в който смисъл е и решение № 104 от 16.08.2016 г. по т.д. 1671/2015 г.
на ВКС. Доколкото настоящият случай се отнася до неправомерна промяна в схемата
за измерване, водеща до неизмерване на преминаващото количество ел.енергия през
СТИ, съгласно изискването на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ корекцията по ал.1 се извършва
само въз основа на констативния протокол за установяване намесата в
измервателната система. Съгласно приетото по делото заключение на вещо лице по
изготвената техническа експертиза, изчислението е извършено при спазване на
методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1 , б.“а“ ПИКЕЕ и по действащите за
периода цени на ел.енергия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно
чл.
48, ал. 1 ПИКЕЕ при липса на средство за търговско измерване, както и в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по -
дълъг от 90 дни. Доколкото в случая не се твърди и съответно не се установява
извършването на предходна метрологична проверка преди 09.03.2016г. на средството
за търговско измерване, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице, съдът
намира, че количеството електрическа енергия следва да се определи в посочения
в чл.
48, ал. 1 ПИКЕЕ срок от 90 дни преди датата на проверката. Съгласно
заключението на СТЕ, за посочения период доставената и неотчетена
електроенергия, възлиза на 14 052 кВтч, определена при спазване на методиката по
чл. 48, ал. 1, т. 1, б. “а” от ПИКЕЕ, чиято стойност е в размер на 1 812, 54
лева.
Относно поддържания от жалбоподателя
довод, че не се държи сметка за реално консумираната електрическа енергия за
разглеждания период, следва да се отбележи, че по делото е установено
извършването на доставка на електрическа енергия през процесния период, но това
реално доставено количество не е отчетено. Същевременно при неотчитане/неточно
отчитане, количеството на ползваната електрическа енергия се определя по
нормативно определен изчислителен метод. При липса на доказателства за
предходно извършена проверка на средството за търговско измерване, както е в
случая, периодът на корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, с цел да
бъде ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по
правоотношението, доколкото не може точно да се определи моментът, от който
започва неточното отчитане на електрическата енергия, респ. неотчитането на
същата. Предвидената регламентация относно обсъждания въпрос в чл. 48, ал. 1
ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно
установено неточно отчитане на електрическата енергия от средството за
търговско измерване между страните по доставките на електрическа енергия.
Неоснователни са наведените от ищеца
доводи за недължимост на начислените такси “задължение
към обществото” и такси “пренос” и “достъп” до електропреносната мрежа. Съгласно
§1, т. 7 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ "мрежови услуги" са достъп до
електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната
мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи. Според чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните
снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на
крайния снабдител. А нормата на чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ сочи, че клиенти и
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови
услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. От анализа на посочените разпоредби е видно, че е
въведено изрично задължение за потребителите на електрическа енергия,
присъединени към електрическата разпределителна мрежа, да заплащат на крайния
снабдител не само цената на електрическата енергия, но също и цената за достъп
и цената за пренос до същата. Това са законово определени цени, регулирани от
ДКЕВР и дължими от всички потребители, като се определят съгласно измерено
количество на консумирана електроенергия в местата за измерване, определени
съгласно Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия. Предвидената в ПИКЕЕ
методика дава заместваща формула за изчисление на потребената ел. енергия в
хипотезите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, като приложимата нормативна уредба - ЗЕ, ПИКЕЕ,
ПТЕЕ, не изключва посочените такси при преизчисляване на потребената ел.
енергия по този ред, тъй като същите са компоненти на цената на електрическата
енергия и се дължат от крайните клиенти – чл.
104, ал. 2 ЗЕ и чл. 28, 29 ПТЕЕ.
Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ при корекция на сумата се
начисляват и дължимите мрежови цени, а според чл. 35а от ЗЕ всички крайни
клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на
електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи,
заплащат разходите по чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ под формата на компонента
“задължения към обществото”.
Неоснователен е релевираният от ищеца
довод за недължимост на вземането поради погасяването му по давност. Разпоредбата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна
давност се погасяват вземания, за
които законът не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за
възнаграждение за труд, за което не е предвидена друга давност, вземания за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор, вземания за наем, за лихви и за други
периодични плащания /чл. 111 ЗЗД/. В случая процесното
вземане по корекционната сметка по своя характер се явява вземане за
неоснователно обогатяване след като процедурата по установяването на
предпоставките за налагане на корекциите на количеството доставена, но
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, цели да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорност
на потребителя за негово виновно поведение, както и има еднократен и
самостоятелен характер и не съдържа признаците на периодично плащане, съгласно
постановките в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011г. на ОСГТК на
ВКС. При съобразяване на обстоятелствата, че за да се установи вземането за
корекция съгласно ПИКЕЕ е предвидена специална процедура,
свързана със съставяне на констативен протокол от оператора на съответната
мрежа по реда на чл. 47 ПИКЕЕ, както и изчисляване
количеството на електрическата енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната проверка на средството за
търговско измерване, но не по-дълъг от 90-дни, както и уведомяване на клиента
за корекцията, като му се изпраща констативния протокол, поради което в случая
при съставен констативен протокол на 09.03.2016г. и изготвено предложение за
корекция /без дата на съставяне/ и издаване на фактура от 15.03.2016г., от
последната дата най-рано може да се установи вземането по размер, за да е
изискуемо. В случая
давността за вземането е започнала да тече с настъпване на посочения във
фактурата падеж - 28.03.2016г., когато вземането е станало изискуемо, поради което от този ден е започнал да тече
петгодишният давностен срок, който не е изтекъл към приключване на съдебното
дирене в последното по делото заседание пред въззивния съд, проведено на 15.06.2020г.
По изложените съображения въззивният съд приема, че
ответникът надлежно е упражнил законово регламентираното му право едностранно
да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за срока по чл. 48,
ал. 1 ПИККЕ – не по-дълъг от 90 дни: за периода 11.12.2015г. – 09.03.2016г.,
както и че "Ч.Е.Б." АД има вземане срещу ищеца за сумата от 1 812, 54
лева, представляваща начислено количество електрическа енергия за корекция за
установеното неточно измерване на средство за търговско измерване с констативен
протокол от 09.03.2016г., за която е издадена фактура от 15.03.2016г. Това от
своя страна обуславя неоснователност
на предявения иск.
Като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отношение разноските:
При този изход на спора и предвид изричното искане, в
полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят направените във
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280,
ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137602/10.06.2019г., постановено по гр.д. № 31608/2016г. по
описа на СРС, ГО, 127 състав.
ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН **********,*** А да
заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.