О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./25.04.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 81 по
описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от В.Г. Райков, ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл. 26 ал.2 предл. първо ЗЗД, съдът да приеме за
установено между страните, че сключеното между тях споразумение от 18.08.2009г.
е нищожно, доколкото има невъзможен предмет.
В срока по
чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, в който твърди, че
производството е недопустимо, тъй като е налице влязъл в сила съдебен акт –
този по гр.д. 1935 / 2014г. по описа на ВОС, 12 състав, с който е разрешен
спорът относно действителността на процесното
споразумение от 18.08.2009г.
В изпълнение
на задължението си да следи за допустимостта на производството, съдът е изискал
гр.д. 1935 / 2014г. по описа на ВОС, 12 състав, от което е видно, че с влязло в
сила решение В.Г.Р., ЕГН
**********, с адрес: *** е осъден да заплати на М.П.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 212 393.38 лв. (двеста и дванадесет хиляди триста деветдесет
и три лева и тридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението по договор № 304-0239/29.08.2008 г. за банков кредит, чието
изпълнение е поето от ответника по т.
I от споразумение, нотариална заверка на подписите peг. № 3012 от 18.08.2009 г. ВН peг. № 478 до 16.04.2014 г., на основание чл. 79 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.299 ал.1 от ГПК спор,
разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде
пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а съобразно
ал.2 повторно
заведеното дело се прекратява служебно
от съда.
Със сила на пресъдено
нещо към деня на приключване
на устните състезания на съдебната
инстанция, след което решението е влязло в сила, се установява съществуването
или несъществуването на заявеното от ищеца право - предмет
на делото. В този смисъл и въведената от законодателя
непререшаемост на спора преклудира възможността
съществуването на правото да се оспорва въз основа на факти, които са
възникнали преди този момент. Тази невъзможност страната да оспорва
съществуването на правото се отнася до фактите, които са релевантни за
съществуването, в частност действителността, изискуемостта, принадлежността или
размера на съдебно признатото вземане. Преклудиращото
действие настъпва независимо дали тези факти са били известни на страната, в полза на която
пораждат изгодни правни последици.
С оглед на всичко гореизложеното, недопустимо
е в последващ процес, в който макар и искането да е
различно, да се разглежда въпрос за действителността на споразумението, за
което вече веднъж със сила на пресъдено нещо, съдът
се е произнесъл по дължимостта на суми във връзка с
неговото реално изпълнение. Преклудирани са фактите,
представляващи основания за нищожност на споразумението от 18.08.2009г.,
доколкото именно на него се основава съдебно признатото право. / в този смисъл решение № 115 по т.д.№ 883 / 2010 год. на І
т.о. на ВКС/.
Водим от горното и на основание чл. 299 ал.2 от ГПК,
производството по делото следва да бъде прекратено, поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. № 81 по описа на Варненски Окръжен съд за 2017г., единадесети състав,
на основание чл.299, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Г. Райков, ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати в полза на Варненски
окръжен съд сумата от 1 462,96 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и два лева и
деветдесет и шест стотинки), представляваща държавната такса по иска, на основание
чл. 78, ал. 7 ГПК.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в
едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, пред Варненски апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: