Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 23.04.2019 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на осемнадесети март две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
1149 по описа за 2018 г. и като обсъди:
Предявения иск е с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищецът М.Х.П. твърди, че с ответника Б.А.П.
живеят в една и съща сграда, на два административни адреса в град Асеновград:
тя на ул.“Княз Ал.Батемберг“ № 13, а той на същата улица на № 15. Твърди още,
че тя е собственик на 1/6 ид.ч. от 1.
СОС № 00702.522.91.1.2 – с
административен адрес Асеновград, ул.“Княз Ал.Батемберг“ № 13, ет.1 – които
обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ № 522.91 с предназначение на
обекта: жилище/апартамент, на едно ниво, с площ 59.99 кв.м., ведно с 30 % ид.ч.
от общите части на сграда, като собствеността е придобита от покойния и баща –
по силата на договор а покупко-продажба от 1984 г.; 2. СОС №
00702.522.91.1.4 – с административен адрес Асеновград, ул.“Княз Ал.Батемберг“
№ 13, ет.2 – които обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ № 522.91 с
предназначение на обекта: жилище/апартамент, на едно ниво, с площ 59.39 кв.м.,
ведно с 30 % ид.ч. от общите части на сграда, като собствеността е придобита от
покойния и баща – по силата на договор за покупко-продажба от 1997 г.; 3. ½ ид.ч. от ПИ № 522.91, ЕКАТТЕ: 00702, община Асеновград, одобрени
със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК с административен адрес Асеновград,
ул.“Княз Ал.Батемберг“ № 13, с площ 790 кв.м., като собствеността е придобита
от покойния и баща – по силата на договор за покупко-продажба от 1997 г.
Ответникът Б.П. е чичо на ищцата, които също живее в същата сградата, на
отделен етаж, той е помолил ищцата да подпише декларация за газификация на
неговата част от процесната сграда. При запознаване с плана ищцата е възразила,
че иска да бъдат извършени корекции по него – с оглед практичността,
безопасността и архитектурната цялост на сградата, за което е уведомила
ответника и изпълнителя на проекта: „Овергаз мрежа“ – Асеновград /до които е
депозирала заявление/. На 22.05.2018 г. сутринта ищцата била събудена от шум на
машини и говор на хора, след което установила, че в двора и в сградата са
започнали СМР по газификация на сградата, без строителни разрешения и проект и
без нейно съгласие. Ищцата счита, че с горните действия ответника ограничава,
смущава, като и пречи да ползва пълноценно собствеността си, както и застрашава
цялостта на сградата и съществуването и. Ето защо моли да се постанови решение,
с което да бъде осъден ответника да спре извършването на СМР за изграждане на
газификация на сградата. Ангажира доказателства,
претендира за разноски в производството.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от ответника Б.А.П., които оспорва иска. Ответникът твърди, че е собственик на 3/10
ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел V-3068, в кв.264 по рег.план на
Асеновград, цялото състоящо се от 778 кв.м., а по документи 666 кв.м., ведно с
източната самостоятелна половина на първи жил.етаж от двуетажната жил.сграда с
обща площ от 60 кв.м., северозападната обитаема избена стая с баня, целия имат
находящ се в Асеновград, ул.“Ал.Батемберг“ № 15 – като собствеността е придобил
с НА за дарение от 1997 г. През пролетта на 2018 г. същия е решил да се
възползва от предоставена от „Овергаз“ целева финансова помощ, по проект за
което е поискал съгласие на ищцата – която е подписала декларация на 13.04.2018
г. След одобряване на проекта между него
и дружеството е бил подписан договор за предоставяне на услуги, след което е
започнало изпълнение на проекта за газифициране на жилището му. А след
изграждане на инсталацията, същата била актувана от технически надзор с акт за
първоначален технически преглед от 29.05.2018 г. – при които е установено, че
газовия уред може да се експлоатира безопасно. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.
След като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че ищцата и ответника са собственици и
живеят в една сграда, но на два отделни административни адреса: ищцата на адрес
Асеновград, ул.“Княз Ал.Батемберг“ № 13, а ответника на ул. “Княз Ал.Батемберг“
№ 15.
През пролетта на 2018 г. ответника е решил
да газифицира жилището си, като използва
възможността да се възползва от предоставена от „Овергаз“ целева финансова
помощ, по проект за което е поискал съгласие на ищцата – която е подписала
декларация на 13.04.2018 г. След
одобряване на проекта между него и дружеството е бил подписан договор за
предоставяне на услуги, след което е започнало изпълнение на проекта за
газифициране на жилището му. А след изграждане на инсталацията, същата била
актувана от технически надзор, с акт за първоначален технически преглед от
29.05.2018 г. – при които е установено, че газовия уред може да се експлоатира
безопасно.
По делото е изпратена писмо от „Овергаз мрежа“, от което
се установява, че за имота на ответника Б.П.,***, има изградена газова
инсталация. Същата е въведана в експлоатация на 05.06.2018 г., ответникът
ползва газ за битова нужди и към 20.02.2019 г., няма текущи задължения.
От
приетата по делото СТЕ на в.л.инж Ш., която съдът кредитира като компетентно
изготвена се установява, че изготвения проект и изпълнената газова инсталация,
отговорят на Наредбата за устройство и безопасна експлоатация на преносните и
разпределителни газопроводи и на
съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ и на Наредба №
6/25.11.2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и
ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и
доставка на природен газ. Същата е съгласувана от орган за технически надзор и
изпълнена от оторизирана фирма на ИДТН, след което е издадена и ревизионна
книга за инсталацията. Изградената газова инсталация не застрашава целостта на
сградата и не създава опасност за живота и здравето на обитателите в сградата,
при спазване инструкцията за газова и техническа безопасност на потребителя,
заложена в проектната документация, както и изискванията на чл.306, 307, 308,
309 и 359 от „наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните
и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за
природен газ“, за което собственикът на газовата инсталация е декларирал, че е
запознат чрез декларация от 4.06.2018 г., приложена в преписката на л.81.
От
разпитания по делото свидетел Георги К. Гърневски - които съдът кредитира се установява, че М. и Б.
живеят в една къща, на различни етажи. Б. е чичо на М.. През пролетта или лятото
на миналата година е станало въпрос, че чичото на М. е казал, че ще газифицира
неговата част от къщата. М. не искала да газифицира нейната част от къщата,
съгласна били с газификацията, но имала забележки относно отръбяване на къщата,
тъй като не искала тръби да минават и опасват целия имот. При започване
газифицирането на имота М. се обадила на свидетеля, уведомила и полицията –
които пристигнали на место. М. е подписала съгласие за газификация, на не били
предварително съгласувани нещата с условията, тя не била запозната с проекта. Около седмица са продължили всичките дейности
по газифициране на сградата. Още със започването работници са надупчили
оградата, от където са паднали големи парчета мазилка от вътрешната страна.
Тази ограда е на 2 м. от къщата и не застрашава къщата. Свидетелят не е видял дали има пукнатини по
къщата, а дупките, падналите парчета от тухли и мазилка не били
зазидани/замазани. По къщата, където са прекарвани тръби също имало паднали
парчета мазилка. Тухли и камък от къщата/сградата няма липсващи, но липсват
парчета мазилка от фасадата на самото стълбище, ъгъла на къщата. Или единствено
има поражения на стълбището, от където минава тръбата.
Твърденията на
ищцата са, че с извършваните СМР за газификация на сградата се ограничава,
смущава и се пречи на същата за допустимото и пълноценно ползване на нейната
собственост от сградата, както и се застрашава нейната цялост и съществуване.
Спорния въпрос е
дали се касае до неоснователно действие и дали то пречи на ищцата да упражнява
правото си на собственост.
В тежест на ответника е да
установи, че е налице правно основание за газифициране на сградата, за
извършване на СМР за изграждане на газификация на процесната сграда. От
показанията на свидетеля Георги Гърневски и приетата по делото СТЕ се
установява безпротиворечиво, че за газифициране на сградата е бил изготвен
проект, дадено е било предварително съгласие от ищцата. Изградената газова инсталация не
застрашава целостта на сградата и не създава опасност за живота и здравето на
обитателите в сградата, при спазване инструкцията за газова и техническа
безопасност на потребителя, заложена в проектната документация, както и
изискванията на чл.306, 307, 308, 309 и 359 от „наредба за устройството и
безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на
съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ“, за което собственикът на
газовата инсталация е декларирал, че е запознат чрез декларация от 4.06.2018 г.
Установи се още, че СМР са извършвани през лятото на 2018 г. за една седмица,
от тогава в имота на ответника има изградена газова инсталация. Същата е въведена
в експлоатация на 05.06.2018 г., ответника ползва газ за битова нужди и към
20.02.2019 г. няма текущи задължения.
Твърденията на ищцата са, че с
извършваните СМР за газификация на сградата се ограничава, смущава и се пречи
на същата за допустимото и пълноценно ползване на нейната собственост от
сградата, както и се застрашава нейната цялост, и съществуване – при оказана
доказателствена тежест, не бе доказано. Още от ангажираните по делото
доказателства се установява, че за ответника е било налице правно основание/издадено
разрешение за извършване на СМР за изграждане на газификация на собствената му
част от процесната сграда, поради което извършените СМР за газифизицаране на
сградата не съставлява противоправно действие, с което се пречи на ищцата да
упражнява правото си на собственост.
В тежест на ищцата пък е да докаже твърденията си, че действията
на ответника и създават пречки да упражнява пълноценно правото си на
собственост върху сградата, тъй като с извършените СМР ответника ограничава,
смущава и пречи на същата за пълноценно ползване на нейната собствена част от
имота, както че със осъществените СМР той застрашава цялостта на сградата и
съществуването и. От ангажираните доказателства обаче се установи, че ответника
не е извършвал и не извършва каквито и
да било неоснователни действия, с които да пречи на ищцата за ползване на
нейната собственост от сградата, както да застрашава цялостта на същата и
съществуването и. А последното е необходимо, за да е налице хипотезата на чл.
109 от ЗС и ищцата да има право да иска прекратяването им. Ето защо предявения
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъдена
ищцата да заплати на ответника, направените по делото разноски в размер на 1000
лева, за заплатено адвокатско възнаграждение и хонорар за вещо лице, по допуснатата
и приета СТЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.Х.П.,
ЕГН ********** ***, против: Б.А.П., ЕГН ********** ***, за
преустановяване на
неоснователни действия /спиране/, изразяващи се в извършването на СМР за
изграждане на газификация на сградата на адрес: град Асеновград,
ул.“Княз
Ал.Батемберг“ № 15.
ОСЪЖДА М.Х.П., ЕГН **********
***, да заплати на Б.А.П., ЕГН ********** ***, сумата от 1000 лева (хиляда лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: