РЕШЕНИЕ
№ 16035
гр. ..., 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20221110154598 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че ответникът Т. И. Т. е потребител на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в г..... Твърди, че за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. е доставял в имота на ответника топлинна енергия, чиято
цена последният не е заплатил, поради което моли съда да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът му дължи следните суми: сумата от
4713,73 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 30.08.2021 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 1071,43 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2018 г. до 04.08.2021 г.,
сумата от 35,90 лв., представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение"
за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 30.08.2021
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 8,94 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
31.08.2018 г. до 04.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 50578/2021 г. по описа на СРС,
87 състав. Претендира разноски.
Ответникът Т. И. Т. е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове единствено по основание, но не и по размер, като моли,
същите да бъдат отхвърлени. При условията на еувентуалност въвежда възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни и
доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже, че е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните за
процесния период по отношение на процесния имот /че ответницата се явява
потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди през процесния период/, че е
престирал топлинна енергия на ответницата в претендирания обем, както и дължимата
цена за престираната топлинна енергия. В тежест на ответницата е при доказване на
горните факти, да установи положителния факт на плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответницата е да установи, че е
заплатила дълговете на падежа.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за
частично основателни.
По отношение на възраженията за липса на облигационни отношения между
страните:
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Понятието „потребител”, от своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
2
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Според т.1 от тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й. Според решението, клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди / „битов клиент“ по смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка дължи цената й, като договорът между това
трето лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. Само при постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1
ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В настоящия случай, видно от представеното по делото Заявление – декларация
/на лист 30-31/, ответникът е поискал откриване на партида при ищцовото дружество
за процесния недвижим имот, съгласно Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „.... на потребители в град .... Ето защо, независимо дали
същият е собственик, вещен или облигационен ползвател на имота, за който се твърди
да е доставяна топлинна енергия, фактът на откриването на индивидуална партида на
негово име води до извода, че същият е сключил договор с ищцивото дружество за
доставка на топлинна енергия и в този смисъл се води потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабдения имот.
3
Поради изложеното, съдът приема, че между него ищеца и ответника са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия от
2016 г., за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода са възложени на третото лице-помагач .....
Предвид гореизложеното и предвид обстоятелството, че несъмнено се доказа
качеството „потребител“ на ответника и доколкото същият не оспорва размера на
претенцията за ползвана топлинна енергия, то същата се явява изцяло основателна и
доказана.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 35,90 лв. за периода за периода от
м.07.2018 г. до м.04.2019 г., които съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и на раздел 3-ти от Общите
условия на договорите между ... и търговец за извършване на услугата „дялово
разпределение“ на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на
ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
4
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
следователно от този момент настъпва и материално - правната последица от
предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл.116, б. „б.”, пр.І ЗЗД.
Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
съда - 30.08.2021 г.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо”. Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл.
33 от тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45 -дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради
това и съобразно приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на
настъпване на изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след
срока, за който се отнасят), погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за
периода от м.05.2017 г. до м.06.2018 г., които се равняват на сумата от 2105,48 лв.
Ето защо, искът за ползвана топлинна енергия се явява основателен и следва да
бъде уважен за сумата от 2608,25 лв. и за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4713,73 лв. и за останалия
период същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Вземанията на ищеца за такса за дялово разпределение също не са погасени по
давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените
разпоредби на Общите условия на ищеца от 2016 г. следва, че макар да са изискуеми
след изтичането на 45 дни след изтичането на периода, за който се отнасят месечно
дължимите суми, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението
си за заплащане цената на топлинната енергия в 45-дневен срок от издаване на общата
фактура за целия отчетен период – съответно от 15.09.2018 г. и 15.09.2019 г. В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно действащите Общи условия, не е необходимо
публикуването на сметките на интернет страницата на ... за настъпване на
изискуемостта на вземанията и изпадането на потребителя в забава.
Предвид изложеното, за периода от 15.09.2018 г. до 04.08.2021 г. лихвата за
5
забава върху задължението по общите фактури, издадени за отчетния период от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. е в размер на 1071,43 лв. Искът е изцяло основателен.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение“ липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда, поради което
акцесорната претенция за сумата от 8,94 лв. се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Следователно погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по
давност главница за ползвана топлинна енергия, които се равняват на сумата от 590,22
лв.
Следователно искът се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата в
общ размер от 481,21 лв., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
1071,43 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от
166,60 лв., от които 116,60 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковите претенции ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от тези разноски, равняващи се на
сумата от 89,31 лв.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса за
разглеждане на предявените искове (116,60 лв.), за държавна такса за издаване на 2
броя съдебни удостоверения и за юрисконсултско възнаграждение (100 лв.) в общ
размер от 226,60 лв., която съобразно уважената част от исковете следва да бъде
редуцирана до сумата от 121,48 лв., която ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от исковите
претенции, ответникът също има право на разноски за заповедното производство, но
доколкото такива не са направени, то не следва да бъдат и присъждани.
На основание чл. 78, алл. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
6
ответника сумата от 194,86 лв.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Т. И. Т., ЕГН **********, с адрес: г...., дължи на ..., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление ...., следните суми: сумата от 2608,25 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия в имот с абонатен № ....,
находящ се в г...., за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 30.08.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 481,21 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от
15.09.2019 г. до 04.08.2021 г., както и сумата от 35,90 лв., представляваща цена на
извършена услуга "дялово разпределение" за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 30.08.2021 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.дело № 50578/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликите над тези суми до пълните предявени размери и за останалите
периоди, като неоснователни и като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. И. Т., ЕГН **********, с адрес:
г...., да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ...., сумата от 89,31
лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 121,48 лв. - разноски в
настоящото исково производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление ...., да заплати на Т. И. Т., ЕГН **********, с адрес: г...., сумата от 194,86
лв. – разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ., ЕИК ., като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7