Р Е Ш
Е Н И Е
№ 124/15.03.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Александрова и с участието на прокурора Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 76/2021 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение № 260126/ 10.12.2020 г., постановено по АНД № 1521/2020 г. по описа на РС Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 12-001592/ 15.10.2020 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на „С*** “ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ПК 343 представлявано от С.И.Г.- К., в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение чл.61, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Касаторът, директор на Дирекция “Инспекция по труда” Монтана обжалва решението на съда. В касационната жалба и в с.з. пълномощника юрк.К., моли същото да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска да се потвърди наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция. Претендира разноски в производството.
Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника адв.Б*** , с отговор по касационната жалба и в съдебно заседание, моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. В отговора претендира разноски в производството, но не представя доказателства за извършени такива.
Представителят на ОП Монтана, изразява становище за основателност на жалбата и предлага да бъде отменено обжалваното решение, а потвърдено издаденото НП.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че в административнонаказателното производство не е доказано, че дружеството е извършило нарушение във връзка с разпоредбата на чл.61, ал.1 във вр.с чл.1, ал.2 от КТ, като е допуснало да работи лицето В*** П*** М*** като „ръчник“, без предоставянето на работна сила да е уредено като трудови правоотношения и без лицето да има предварително сключен трудов договор. В производството не е установено дали работникът е изпълнявал трудови функции или е работил по представения в производството граждански договор № 2/17.08.2020 г., който е представен и не е оспорен в производството пред въззивния съд. Поради което, след като обсъдил всички установени факти и възражения на страните, правилно е постановил, че неправилно административнонаказаващият орган е приел, че в случая на лицето е престирало работна сили без сключен трудов договор, т.к. от доказателствата по делото се установява, че към датата 20.08.2020 г. не е сключен трудов договор, а само граждански. Правилно въззивният съд е приел, че наказващият орган не е доказал твърденията си за нарушението относно липса на трудово правоотношение, за което е следвало да има сключен трудов договор. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че описаното административно нарушение е извършено от ответника. За пълнота следва да се обърне внимание, че в производството пред въззивния съд не е оспорен представеният граждански договор, нито същият да е антидатиран.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона – релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав споделя мотивите на районния съд, за да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря в цялост. С оглед на направените в касационното производство възражения от касатора, както и за пълнота на мотивите, следва да отбележи следното:
Доводите в касационната жалба доводи не се подкрепят от събраните в производството доказателства, не кореспондират с изложеното от касатора становище за наличие на трудово правоотношение между санкционираното дружество и лицето В*** П*** М*** което да е работила по трудово правоотношение, без да има сключен и предоставен трудов договор. Установено е, че лицето е имало сключен граждански договор, който не е оспорен във въззивното производство, поради което следва да бъде приет и ценен като годно писмено доказателство. Поради това настоящият касационен състав не приема становището на касатора, че е налице твърдяното нарушение, допуснато лицето М*** да работи, без да има сключен трудов договор в писмена форма.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно заявено от страна на пълномощника на ответника по касацията искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, но поради това, че такива не са доказани, съдът не присъжда разноски в настоящото производство.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 и ал.3 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260126/ 10.12.2020 г., постановено по АНД № 1521/2020 г. по описа на РС Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове :