№ 19545
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110104037 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВУЕНА ИНШУЪРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, искова молба, насочена против ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл.
411, изр. 1, пр. 2 КЗ, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 2 764,65 лв. – регресно вземане за изплатено
обезщетение за нанесени имуществени вреди на автобус „МАН Лион С Сити Г“ с рег. №
СВ7081АС, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба –
23.01.2025 г. до окончателно изплащане.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
17.01.2024 г. в гр. София, ул. „Капитан Любен Кондаков“ № 7 е настъпило ПТП, при което
л.а. „Мерцедес Конекто“ с рег. № С4760НТ, управляван от Й. С., ударил автобус „МАН Лион
С Сити Г“ с рег. № СВ7081АС, като му причинил материални щети. За описаното бил
съставен протокол за ПТП от 17.01.2024 г., от който се установявало, че водачът л.а.
„Мерцедес Конекто“ с рег. № С4760НТ е признал своята вина за настъпилия пътен инцидент.
Ищецът поддържа, че между двамата водачи не е имало никога спор досежно вината за
настъпване на пътния инцидент, който факт се потвърждава и от подписания от двамата
Протокол. Поддържа, че автобус „МАН Лион С Сити Г“, с рег. № СВ7081АС е застрахован
при него по застрахователен договор „Булстрад Каско Стандарт“ с полица № 5С107447,
валидна към датата на настъпване на процесния пътен инцидент. Излага, че вследствие на
ПТП на автобус „МАН Лион С Сити Г“ с рег. № СВ7081АС, са нанесени имуществени
вреди, както и че при ищцовото дружество е образувана щета № 470323242400160,
извършен оглед и направен опис на щетите. Сочи, че е констатирано наличие на щета, както
и определено застрахователно обезщетение в размер на общо 2 739,65 лева. С преводно
нареждане от 24.04.2024 г. ищецът е заплатил на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил сума в размер на точно 1941,78 лева с включени 25 лева ликвидационни
разноски. Сочи, че към датата на ПТП, автобус „Мерцедес Конекто“, с рег. № С4760НТ е бил
1
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Излага, че до
ответника е изпратена и регресна покана, но въпреки това, претендирата сума не била
възстановена. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва наличието на
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Мерцедес Конекто“ с рег. №
С4760НТ. Обръща внимание, че след проведен разговор с Й. С. (за който се твърди да е
управлявал увредения автомобил) станало ясно, че същият не е управлявал автобус „МАН
Лион С Сити Г“ с рег. № СВ7081АС, а че работи като механик в сервиза. Оттам твърди, че за
ищеца не са налице предпоставките за встъпване в правата на увреденото лице. Оспорва
механизма за ПТП, като твърди, че посоченият в исковата молба не отговаря на обективната
истина. Изрично оспорва претенцията по размер, счита, че същата е силно завишена.
Цените, калкулирани за труд, също, по мнение на ответника, са завишени. Твърди, че
ищцвото дружество е заплатило необосновано завишен размер на застрахователното
обезщетение. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва от датата на завеждане
на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, че в негова
доказателствена тежест е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено
застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди
и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да
заплати изплатеното застрахователно обезщетение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
л.а. „Мерцедес Конекто“ с рег. № С4760НТ, е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество; че ищцовото дружество е изплатило сумата
от 2 764,65 лева; че до ответното дружество е изпратена регресна покана, която е получена,
но липсва плащане по нея.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 17.01.2024 .г. се установява, че на посочената дата в гр. София, на ул. „Капитан
Любен Кондаков“ № 7, е настъпило ПТП с участието на автобус „МАН Лион С Сити Г“ с
рег. № СВ7081АС, управляван от В. В., и автобус „Мерцедес Конекто“, с рег. № С4760НТ,
управляван от Й. С.. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на
удара, както и видимите щети по автомобилите, за автобус „Мерцедес Конекто“, с рег. №
С4760НТ е отразено, че липсват констатирани щети, докато за автобус „МАН Лион С Сити
Г“ с рег. № СВ7081АС са описани такива, а именно: дясно огледало и стъкло над първа
врата. Протоколът е подписан от двамата водачи, като водачът Й. С. е посочил в частта
„забележка“, че вината за настъпването на ПТП е негова.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
2
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без
възражения, като съдържа и изрично признание на водача на автобус „Мерцедес Конекто“, с
рег. № С4760НТ относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и
механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на
неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства
по делото.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с
показанията на разпитаните свидетели и участници в процесното ПТП – Й. С. и В. В.. В
свободен разказ пред съда и двамата свидетели разказват в общи линии един и същи сюжет
на процесния пътен инцидент, с фини отлики, които са напълно допустими с оглед начина на
различно възприемане на обективната действителност, заобикаляща свидетеля към
изследвания момент, обусловен от човешкото сетивно възприятие и отражението на нещата
в съзнанието чрез сетивните органи. От устните доказателства на двамата свидетели става
ясно, че и двамата работят в гараж „Дружба“, като в процесния ден /17.01.2024 г./ и двамата
били на смяна и по-конкретно и двамата миели автобуси на мивката на гаража. Еднопосочно
се констатира, че всеки от двамата управлявал автобус, като св. С. при излизане от мивката
не видял влизащия в нея друг автобус, управляван от другия св. В. и така именно настъпил
транспортният инцидент. Хомогенно и двамата свидетели описват, че с оглед атмосферните
условия (зимно време - 17.01.2025 г.), стъклата на управлявания от св. С. автобус „Мерцедес
Конекто“, с рег. № С4760НТ били запотени и това му създало допълнителни пречки във
възприемането на другото МПС. От събраните устни доказателства се разбира също, че
основното съприкосновение между двата автобуса станало в стъклата на тези МПС-та (св. В.
– „чукнахме стъклата“). Свидетелските показания на св. В. изтъкват, че уврежданията били
на автобус „МАН“, а другият автобус „Конетко“ е по-старият модел. Свидетелят С. е
категоричен, че той, а не другият свидетел, е управлявал автобус „Мерцедес Конекто“ с
инвентарен номер 3302. И двамата свидетели са единодушни, че вина за инцидента има
водачът Й. С., като съдът приема, че последният е управлявал именно автобус „Мерцедес
Конекто“, с рег. № С4760НТ.
Тук следва единственото разминаване в свидетелските показания – св. В. В. твърди,
че той е управлявал автобус „Мерцедес Конекто“, с рег. № С4760НТ, докато св. Й. С. е
категоричен, че всъщност той е управлявал това МПС. Истиността не може да фаворизира и
двамата свидетели. Съдът кредитора само показанията на св. С. в коментираната
противоречива част, доколкото същите са последователни, логични и хронологично
издържани. Твърдението на св. В., че той е управлявал автобус „Мерцедес Конекто“, с рег. №
С4760НТ, е неподкрепено от каквито и да било доказателства по делото, още повече, че
приемайки неговата теза за достоверна, това ще означава, че вина за инцидента ще носи
именно той, понеже уврежданията са нанесени на другото МПС, а и двамата водачи са
категорични, че вината е за водача С., който поради запотяването на стъклата не е възприел
другото МПС и така се е стигнало до осъществяването на удар помежду им.
Освен това, наличието на разминаване в някой детайли между показанията на
свидетеля и целокупния доказателствен материал е житейски оправдано. Това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на свидетелските
показания. Нещо повече, логично е с оглед момента на събитието свидетелите да си спомнят
случая по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че техните субективни възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимно
опровергаващи се. Необходимо е да се изясни още, че с оглед непосредственото формиране
3
на субективните възприятия е нормално свидетелите да описват някои детайли, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия
и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори, поради
което само наличието на представянето на детайлите от субективна гледна точка е и
неизбежно и не е възможно да се направи извод за взаимоизключващи се показания.
Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, с изключението,
коментирано по-горе, тъй като същите са основани на преки и непосредствени впечатления,
те са и ясни, последователни, логични, кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал, а наред с това са еднородни помежду си и дори взаимно се
допълват.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че на 17.01.2024 г. в гр. София, автобус „Мерцедес Конекто“, с рег. №
С4760НТ се движи по ул. „Капитан Любен Кондаков“ и пред № 7, водачът не оставя
достатъчно безопасна странична дистанция от насрещно движещия се автобус „МАН Лион
С Сити Г“ с рег. № СВ7081АС, вследствие на което настъпва съприкосновение между тях.
От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя
и отразените в Двустранен констативен протокол за ПТП видими увреждания, се налага
извода, че щетите по автобус „МАН Лион С Сити Г“ с рег. № СВ7081АС се намират в пряка
и непосредствена зависимост с настъпилото на 17.01.2024 г. произшествие в гр. София.
Експертът изтъква, че стойността, необходима за възстановяване на автобус „МАН Лион С
Сити Г“ с рег. № СВ7081АС, изчислена на база на пазарни цени (цени от предоставена
фактура от официалния представител на марката) към датата на ПТП е 2 739,85 лв., а по
средни пазарни цени към датата на ПТП – 2 748,25 лв.
От представените по делото писмени доказателства – опис заключение по щета №
470323242400160 и документи по претенция, след извършен оглед и оценка на щетите по
застрахования автомобил, се установява, че ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 2 739,65 лв., изплатено с платежно нареждане от 24.04.2024 г. на
собственика за извършване на ремонта на застрахования автомобил.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
4
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на автобус „МАН Лион С Сити Г“ с рег. № СВ7081АС,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2 736,65 лв. Така определената
от експерта стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на
увредените детайли, възстановяване на увредените детайли, боядисване, камера и труд. Към
тази сума следва да се прибавят и 20 лева за сторените от дружеството ликвидационни
разноски или общо 2 764,65 лв. Екзактно толкова претендира и ищецът, поради което искът
му се явява изцяло основателен.
Като закономерна последица от уважаването на главния иск, следва да бъде уважена
и претенцията за присъждане на законната лихва, начиная подаването на исковата молба в
съда /23.01.2025 г./ до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има само ищецът по арг. от чл. 78, ал. 1
ГПК. Същият претендира следните разноски: 110,58 лв. – държавна такса; 400 лв. – депозит
за САТЕ; 40 лв. – депозит за свидетел и 691,76 лв. – адвокатско възнаграждение, платено по
банков път, видно от приложени по делото писмени доказателства (фактура от 22.01.2025 г.).
Ето защо и като приема, че са изпълнение стандартите за доказване реалното плащане на
адвокатското възнаграждение (вж. т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС), както и на всички
останали разноски, съдът счита, че в тежест на ответника следва да бъде разпределена
деликтната отговорност за сторените от ищеца разноски в общ размер на 1 242,34 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Христо Матов“ № 29, вх. Б, ет. 3, ап. Б-4, на основание чл. 411 КЗ сумата от 2
764,65 лв. – регресно вземане за изплатено обезщетение за нанесени имуществени вреди на
автобус „МАН Лион С Сити Г“ с рег. № СВ7081АС, с включени ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба – 23.01.2025 г.
до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Христо Матов“ № 29, вх. Б, ет. 3, ап. Б-4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от общо 1 242,34 лева, представляваща сторени разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6