РЕШЕНИЕ
№ 660
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110209080 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от СТ. П. СТ. с ЕГН **********, чрез пълномощника -
адв. Ч. с адрес в бул. В. Л. № ***, ап. * срещу Наказателно постановление N 426 от
10.02.2014г. , издадено от ВНД- началник на 06 РУ СДВР, с което на жалбоподателя е
наложена на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД глоба в размер на 50 лева за нарушение на
чл. 6 от ЗБЛД.
В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован не се явява и не се
представлява.
Постъпила е писмена защита от адв. Т. Ч. – упълномощен защитник, в която се
излагат доводи за отмяна на процесното наказателно постановление.Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на СТ. П. СТ. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление N 426 от
1
10.02.2014г. , издадено от ВНД- началник на 06 РУ СДВР, е подадена в законоустановения
срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 04.02.2014г. св.С.Г. в присъствието на В. К.(двамата , служители на 06 РУ СДВР),
съставил Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 470880/04.02.2014г.
срещу С.С. за това, че :“На 04.02.2014г. около 22:00ч. в гр.София, бул.“Н. П.“ пред № ** е
била извършена полицейска проверка, при която С.С. не представя документ за
самоличност“.
Контролният орган квалифицирал нарушението по чл. 6 от ЗБЛД.
Актът бил предявен на С.С., който го подписал без да изложи възражения.
Възражения не постъпили и в законоустановения 3 дневен срок.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление N 426 от 10.02.2014г. от ВНД- началник на 06 РУ СДВР, с което на
жалбоподателя е наложена на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД глоба в размер на 50 лева
за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се
прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени
средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството е настъпило
обстоятелство , което обезсмисля анализа на релевантните факти.
Видно от АУАН и НП, нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е
извършено на 4.02.2014г.
С оглед липсата на правна уредба в ЗАНН на института на абсолютната погасителна
2
давност към случая е относима разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК.
Съобразно същата , независимо от спирането и прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока,
предвиден в чл. 80 от НК.
Към вида на предвидените за процесните нарушения, наказания е относима
разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т 5 от НК, според която наказателното преследване се
изключва по давност с изтичането на три години.
От изложеното следва, че при извършено нарушение на 4.02.2014г. абсолютната
давност по чл. 81, ал. 3 , вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е настъпила на 4.08.2018г., съответно
възможността за административнонаказателното преследване е погасена.
Изложеното обуславя единственото възможно действие от страна на съда, а именно:
отмяна на процесното НП.
При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 426 от 10.02.2014г. , издадено от ВНД-
началник на 06 РУ СДВР, с което на СТ. П. СТ. с ЕГН **********е наложена на основание
чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.
ОСЪДЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на СТ. П. СТ. с ЕГН **********, сумата в размер
на 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3