Решение по КНАХД №989/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, против Решение №287/24.04.2025 г., постановено по АНД № 443/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, в която е изменено наказателно постановление /НП/ № 802995 - [рег. номер]/02.01.2025 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „Донатело Мебел“ ЕООД, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. и в частта относно приложимата санкционна разпоредба, като РС –Бургас е преквалифицирал санкционната разпоредба в чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС и е намалил размера на наложената имуществена санкция [рег. номер]. [рег. номер]. Решението на районния съд в оспорената му част се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът сочи, че липсата на касов апарат винаги води до неотразяване на приходи, тъй като е свързано с нерегистриране на парични средства, преминаващи през търговския обект. Моли решението в оспорената част да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено изцяло.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неправилност на първоинстанционното решение, като сочи, че решението в оспорената му част следва да бъде отменено, а наказателното постановление изцяло потвърдено.

Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

С обжалваното пред Районен съд – Бургас е изменил наказателно постановление /НП/ № 802995 - [рег. номер]/02.01.2025 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „Донатело Мебел“ ЕООД, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. и в частта относно приложимата санкционна разпоредба, като РС –Бургас е преквалифицирал санкционната разпоредба в чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС и е намалил размера на наложената имуществена санкция [рег. номер]. [рег. номер]. Дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на НАП разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Отговорността на „Донатело Мебел“ ЕООД е ангажирана за това, че при извършена проверка на 28.11.2024 г., в 11:50 часа, в търговски обект –офис, находящ се в [населено място], [жк], [улица], стопанисван от „Донатело Мебел“ ЕООД, е установено, че за извършена един брой услуга –тапициране на два броя табуретни на обща стойност от 50 лв., заплатени в брой, за която покупка не е издаден фискален касов бон, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. След легитимация на проверяващите и извършване на проверка е установено, че в търговския обект няма монтирано, въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП работещо към момента на проверката фискално устройство, с което дружеството е нарушило изискванията по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и за което на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6200 лева.

За така установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), връчен на касатора и подписан него без възражение. Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление.

За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че АУАН е съставен в изпълнение на разпоредбите на чл.42 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС. Счел е, че дружеството е извършило вмененото нарушение. Съдът е намалил размера на наложената имуществена санкция [рег. номер]. [рег. номер]. и е преквалифицирал приложимата санкционна разпоредба в чл.185, ал.2, изр.2,вр.ал.1 от ЗДДС, като е приел, че в случая единствено в наказателното постановление са въведени твърдения, че дружеството осъществява търговска дейност без фискално устройство и е индиция за укриване на данъци. Съдът е изложил мотиви, че не е установено вследствие на нарушението да е настъпило неотразяване на приходи, констатирал е липсата на предходни нарушения, както и ниската стойност на извършената продажба.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно в оспорената част, като съображенията за това са следните.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., лицата, извършващи продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, са задължени да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта.

Съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС в редакцията към правнорелевантния момент, е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройство.

Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е безспорно установено и доказано, като липсата на фискално устройство към момента на проверката е факт. Правилно органът е приложил и санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС, съгласно която извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер [рег. номер] 20 000 лв.

Не се споделят доводите на РС и отненика по касация за приложение в настоящият случай на разпоредбата на чл.185, ал.2, изречение второ, във връзка с ал.1 от ЗДДС, според която когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Действително, в наказателното постановление, както и в акта изрично не е посочено, че констатираното нарушение, за което се търси реализиране на административнонаказателна отговорност, води до неотразяване на приходи. По своето естество, обаче, това нарушение, изразяващо се в отсъствие на монтирано, въведено в експлоатация, регистрирано в НАП фискално устройство в търговски обект винаги води до отсъствие на възможност за проследяване на паричните потоци, получени от търговеца вследствие на реализираните продажби, съответно води до неотчитане на приходите от тези продажби, неотчитане на оборотите и намаляване на данъчната основа, т. е. отклонение от данъчно облагане. По делото несъмнено е установено, че в търговския обект са извършвани продажби, както и че в този обект няма фискално устройство. Тези два факта - в съвкупност - не могат да доведат до друг извод, освен до този, че нарушението води до неотразяване на приходи. Затова, макар липсата на изрично посочване на това обстоятелство в наказателното постановление да е процесуално нарушение, то не е толкова съществено и не обосновава нарушаване на правото на защита на наказаното дружество. Наказващият орган правилно е квалифицирал деянието и правилно е посочил санкционната норма, като е определи размер на имуществена санкция [рег. номер]. , размер, близък до минималния, тъй като по делото не са налице данни за отегчаващи обстоятелства, както и липсват данни за осъществени други административни нарушения по ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ. В този смисъл е и практиката на Административен съд – Бургас –Решение, постановено по КНАХД №713/2025г. по описа на съда.

В случая не са налице и предпоставките на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Според дефиницията на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не може да се направи извод, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, което да обуславя неговата маловажност, защото то е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Касае се за неизпълнение на административното задължение, което, поначало, касае значими обществени отношения - тези, свързани с регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти.

С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение, следва да бъде отменено в оспорената му част.

По делото касаторът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №287/24.04.2025 г., постановено по АНД № 443/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, в която е изменено наказателно постановление /НП/ № 802995 - [рег. номер]/02.01.2025 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „Донатело Мебел“ ЕООД, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. и в частта относно приложимата санкционна разпоредба, като РС –Бургас е преквалифицирал санкционната разпоредба в чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС и е намалил размера на наложената имуществена санкция [рег. номер]. [рег. номер]. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 802995 - [рег. номер]/02.01.2025 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „Донатело Мебел“ ЕООД, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., както и в частта относно приложимата санкционна разпоредба, а именно – чл.185, ал.2, изр.първо от ЗДДС.

Решението е окончателно.