№ 51311
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20251110115589 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „............“ ЕАД срещу А. М. П. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
1/ 100,47 лева за неплатени съобщителни услуги по договор със системен партиден
номер М6757905 и
2/ 92,20 лева – неустойки на основание чл. 54.12 от ОУ, от които обезщетение за
обработка на просрочени задължения в размер на 2,00 лева и 3 стандартни месечни вноски
без ДДС в размер на 54,21 лева и неустойка за дадена отстъпка от цената на услуга в размер
на 35,99 лева и
3/ 43,31 лева мораторна лихва от датата на първия падеж - 21.09.2022 г. до 17.03.2025
г.
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на търсените неустойки е налице нарушаване на императивни
норми на ЗЗП - чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, според който неравноправна е всяка клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Освен това неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП
са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и
посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между
търговеца /икономически по-силната страна/ и потребителя /икономически по-слабата
страна/.
Клаузата от ОУ, на която заявителят се позовава, предвиждаща неустойката за
1
прекратяване на договора, е неравноправна, тъй като за потребителя няма как да бъде ясно
кога ще се счита прекратен процесния договор. Отклоняването от разпоредбата на чл. 87 ЗЗД
лишава потребителя от яснота кога отношението се счита прекратено, кога има съществено
неизпълнение какви са точно последиците от това съществено неизпълнение и може ли да
го избегне, като плати. Без да бъде уведомен потребителя за тези обстоятелства, не може да
бъде натоварен със кумулативни санкции, което е общо правило в облигационно право и
отнемането на тази възможност на длъжника и то потребител, очевидно е в негов ущърб и е
недобросъвестно, в който смисъл са аргументи и в Решение от 8 декември 2022 г. по дело
C‑600/21 на СЕС. В този смисъл следва да се има предвид и националната практика
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о.,с което че страните по
договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9
ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и
предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да
уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият
заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като
противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на
кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие
настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона.
Освен това, съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.
От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от общите
условия, представляващи неразделна част от него, по силата на който търговецът се е
задължил да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен
времеви интервал, се установява, че всяка от страните има възможност едностранно да
прекрати договора, когато другата не изпълнява своите задължения.
Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до
прекратяването по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца
неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на
срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на
устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Аналогична уговорка в
полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва.
Договорът за мобилни услуги е бланков, като съдържанието му не е предварително
договорено между страните и физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе
върху неговите разпоредби, поради което клаузите на договора не са индивидуално
договорени, а същевременно създават значително неравновесие между търговеца и
потребителя, защото включвайки уговорка по силата на която потребителят се задължава да
плати неустойка в размер на всички или дори само няколко неплатени абонаментни вноски,
всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но
без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване създава условия за неоснователно обогатяване
на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и има неравноправен характер
(така Определение № 1587 от 02.02.2024 г. по ч.гр. дело № 20231100514019 по описа за 2023
на СГС, ЧЖ-IV-A, така и Определение № 8891 от 10.06.2024 г. на СГС, ЧЖ-I-А по ч. гр.
дело № № 20241100500213 по описа за 2024 година, Определение № 11993 от 31.07.2024 г.
на СГС, ЧЖ-II-Ж по гражданско дело № 20241100507397 по описа за 2024 година и др.).
2
По отношение на вземането в размер на 2 лева за обезщетение за обработка на
просрочени задължения, същото не се дължи, тъй като има характер на неустойка за
неизпълнение на задължението на потребителя по договора да плати в срок, която обаче не е
уговорена писмено в текста, на който заявителят се позовава.
Що се отнася до искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, същото се дължи единствено върху главниците за
предоставени услуги за посочения период и изчислено по реда на чл. 162 от ГПК възлиза на
32,27 лева, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 43,31 лева
следва да се отхвърли.
Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението в
посочената част, както и за съответната част от разноските (в размер на 25 лева държавна
такса и 50 лева за юрисконсулт, определени на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане
на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК), следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 65116 от 18.03.2025 г. на „............ “ ЕАД срещу А. М.
П. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
от 92,20 лева – неустойки на основание чл. 54.12 от ОУ, от които обезщетение за обработка
на просрочени задължения в размер на 2,00 лева и 3 стандартни месечни вноски без ДДС в
размер на 54,21 лева и неустойка за дадена отстъпка от цената на услуга в размер на 35,99
лева и над сумата от 32,27 лева до претендираните 43,31 лева за мораторна лихва от
датата на първия падеж 21.09.2022 г. до 17.03.2025 г., както и за съответната част за
разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3