Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна, ………………
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на четвърти февруари 2020
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 2404
по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх. № 89390/03.12.2019г срещу решението на
ВРС-ХLIс-в № 4850/12.11.2019г по гр.д.№ 5779/2019г., с което е
прието за установено, че Н.Я.Д. НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про
Продажби"АД сумата от 952,56лв, начислена с ф-ра № **********/5.04.2019г
за периода от 12.12.2016г до 11.12.2017г с аб.№ ********** и кл.№ ********** за
адрес на потребление: *****, на осн. чл.124
ал.1 ГПК, както и е осъдено дружеството да заплати на ищеца сумата от 355лв, представляваща сторени по делото
съдебно- деловодни разноски на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Излага
оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че
процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество
ел.енергия. Затова дължимостта се основава на договорните отношения между
страните и задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е
на основание чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Претендира присъждане на сторените по
делото разноски, като не прави възражение за прекомерност на тези, заявени от
насрещната страна.
Претендира присъждането на сторените разноски за настоящата инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК
е постъпил писмен отговор от Н.Я.Д. с вх.№ 94551/17.12.2019г със становище за неоснователност на жалбата и
за потвърждаване постановеното от ВРС решението като правилно, законосъобразно
и мотивирано. Претендира
присъждане на сторените разноски за въззивната инстанция.
В исковата си моба Н.Д. излага, че е потребител на ел.енергия за обект на
потребление, находящ се в гр.**** с аб.№ ********** и кл.№ **********.
През м.април 2019 получил
писмо от „ЕРП Север“ АД, с което бил уведомен, че на 11.12.2017г била извършена
проверка в обекта на потребление и констатирано неточно измерване, като било
извършено преизчисление на количеството потребена ел. енергия. С последващо
писмо от ответното дружество е уведомен, че за служебно начислената
електроенергия е издадена фактура № **********/05.04.2019 г. на стойност 952,56
лв. Счита, че не дължи тази сума. Оспорва извършената корекционна процедура
като незаконосъобразна, доколкото не съществува основание и ред за нейното
извършване. Отделно твърди, че средството на търговско измерване не е
манипулирано от него и всички действия във връзка с корекцията са извършени
едностранно, без присъствие на абоната или негов представител, като оспорва
съставения констативен протокол за проверката. Намира, че не носи отговорност
за неизправността на средството за търговско измерване, тъй като същото е
собственост на електроразпределителното дружество и то има задължение за
поддържането на измервателния уред в изправност. Поддържа също, че липсва виновно поведение на абоната като условие за
ангажиране на неговата отговорност и оспорва начисленото количество ел. енергия
да е действително потребено от него.
По изложените съображения моли да бъде установено в отношенията между
страните, че не дължи на ответното дружество сумата от 952,56лв, представляваща
стойността на допълнително начислена ел.енергия за периода от 12.12.2016г до
11.12.2017г въз основа на извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление, находящ се в гр.Варна ул.„Павел Милюков“ № 2 с аб.№ ********** и
кл.№ **********, за която сума е издадена фактура № **********/5.04.2019г.
Претендира и присъдждането на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД е депозирал отговор
със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството,
че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия. Поддържа, че
процесната сума представлява стойността на реално доставена и потребена от
абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД
във вр.чл.50 ПИКЕЕ.
Твърди, че при извършена на
11.12.2017г от служители на „ЕРП Север“ АД техническа проверка на електромера в
присъствието на двама свидетели е демонтирано СТИ и подменено с ново, като за
проверката бил съставен КП. Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в
БИМ, където при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера и наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 5743,5
кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Въз основа на изготвено становище от
4.04.2019г на „ЕРП Север“ АД невизуализираното, респ. неотчетено количество ел.енергия
от 5743 кВтч, е остойностено в размер на 952,56лв с издадена от ответника ф-ра
№ **********/5.04.2019г, за което абонатът бил уведомен с писма, изпратени му
от „ЕРП Север“АД и от „Енерго-Про Продажби“ АД.
Счита, че е налице хипотезата
на чл.50 ПИКЕЕ и са осъществени всички
предпоставки за приложение на корекционната процедура.
По тези аргументи моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски,
включително адв.възнаграждение, за което е представен списък по чл.80 ГПК.
Така предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума намира правното си
основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за
установено от фактическа страна:
Безспорно по делото е
обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на сключен помежду им договор за продажба
на ел.енергия при общи условия за обект на потребление, находящ се в
гр.*** ул.„**** с аб.№ ********** и кл.№ **********, като ищецът се явява битов клиент по смисъла на § 1 т.2а от ДР ЗЕ.
От съдържанието на приетия
по делото протокол за
монтаж № 1040761 от 18.02.2013 г. (л. 46) се установява, че на посочената дата
е подменен монтираният в процесния обект електромер с ново СТИ с фабричен номер
1114021262439265 с нулеви
показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е
отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри.
Видно от КП №
1104173/11.12.2017г /л.31-І/, на 11.12.2017 служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД
/сега „Електроразпределение Север“АД/ са извършили техническа проверка на
електромер със същия фабричен номер, отчитащ потреблението за процесния обект.
При проверката измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви
показания по дневна и нощна тарифи. Съставеният протокол е подписан от
служителите, извършили проверката, и от двама свидетели.
Приобщен към
доказателствения материал по делото е и КП от метрологична експертиза на СТИ №
877/1.04.2019г /л.33-І/, според който е извършена експертиза на демонтирания
електромер. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса
в тарифната му схема и наличие на преминала енергия по тарифа Т3 – 005743,5
кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност
при измерването на електрическата енергия.
Въз основа на установените
от метрологичната експертиза обстоятелства на 4.04.2019г е съставено становище /л.35-/
от „ЕРП Север“АД за начисление на ел.енергия в размер на 5743кВтч за периода от
12.12.2016 до 11.12.2017г, в което е посочено, че корекцията е извършена на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ и е установено точното количество
неотчетена ел. енергия.
За стойността на служебно
начислената електроенергия, възлизаща в размер на 952,56лв, от страна на
„Енерго-Про продажби“ АД е издадена ф-ра № **********/5.04.2019г /л.36-І/.
За извършената проверка и
направеното преизчисляване на количеството потребена ел.енергия от страна на „ЕРП
Север“ АД и „Енерго-Про продажби“ АД до ищеца са изпратени писма съответно от
4.04.2019 и от 5.04.2019 /л.42, 43-/.
Видно от приложените и приети по делото справка за
потреблението на ел.енергия през последните 12/24/36 месеца /л.28-І/ и
извлечение за фактури и плащания към дата 30.04.2019 /л.40-І/, за периода 12.12.2016–11.12.2017г по партидата на
ищеца са начислени 5743кВтч
ел.енергия на стойност 952,56лв,
която не е заплатена.
От заключението на вещото
лице по допуснатата СТЕ /л.70-І/, прието от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че към датата на извършване на проверката 11.12.2017
процесният СТИ е бил в срок на метрологична годност, като същият бил монтиран в битов обект и активиран
да отчита по две тарифи – нощна и дневна, показанията по които се визуализират
на дисплея. Показанията, записани в регистър 1.8.3, не са визуализирани на
дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в тези регистри води до
извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи
на неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в
тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в
схемата на свързване. Направените изчисления за остойностяване на определената
за доплащане ел. енергия са математически точни.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието
на правен
интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска,
така и до приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на
спор между
страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба
на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно
спиране електрозахранването в обекта, обосновава
правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост
на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно
и пълно доказване да установи законосъобразността
и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и
приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма
спор, че ищецът се явява клиент на ответното дружество
и потребител на ел.енергия по
смисъла на ЗЕ; както
и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответникът-въззивник са били
в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното
основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от
Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от
Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата
с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е
въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено
задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане
в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с
разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и
ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата
съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при
стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат
действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно
действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От
това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г.
Ето
защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на
ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
С Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че
към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на
едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за
установяване на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата
законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да
съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към
датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на
предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на
проверка на средството за търговско измерване.
При
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация
на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е
налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.
По спорния въпрос
съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по
т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на
ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение №
71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№
225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010
по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по
смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на
задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание -
както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ
/обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип
за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.май 2018, т.е. след посочената по-горе
дата /14.02.2017г/ и затова е
липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова
норма, с която да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му
прилагане,
процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, са отменени и останалите
действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г
на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г
по адм.д.№ 4785/2018г
на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в
цялост. Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е
постановено на 8.11.2018г, т.е. след
начисляването на корекцията на
посочената дата и към датата на постановяване на настоящото решение същото е
влязло в законна сила. Затова като новонастъпило обстоятелство следва да бъде
съобразено от въззивния съд.
С оглед всичко
изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на
закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на
ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете
инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода
на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 300лв предвид
своевременно отправеното искане, представянето на доказателства за реално
сторени такива, като посоченият размер не надвишава минималния размер, определен
за оценяеми искове до 1000лв, съгл.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХLIс-в № 4850/ 12.11.2019г по гр.д.№ 5779/2019г,
с което е
прието за установено, че Н.Я.Д. НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про
Продажби"АД сумата от 952,56лв, начислена с ф-ра №
**********/5.04.2019г за периода от 12.12.2016г до 11.12.2017г с аб.№ **********
и кл.№ ********** за адрес на потребление: гр.****, на осн. чл.124 ал.1 ГПК, както и е осъдено дружеството да заплати на
ищеца сумата
от 355лв, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик”
№ 258 «Варна тауърс-Г» да заплати на Н.Я.Д. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 300лв /триста лева/,
представляваща сторени в производството разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: