№ 152
гр. Сливен, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.ова
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20242200100289 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от К. К. К. против „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, в
която се твърди, че на 26.08.23г. в с . *******, при управление на МПС, марка
„Ауди“, водачът Й. З. З. е нарушил правилата, а именно чл. 21 ал.1 от ЗДвП,
като движейки се със скорост около 121 км/ч, представляваща превишение с
над 50 км/ч на разрешената скорост в населено място, е предизвикал ПТП и по
непредпазливост причинил смъртта на И. М. К., внук на ищеца К. К. К..
Твърди се, че с виновното си и противоправно поведение Й. З. З. е
нанесъл на К. К. К. неимуществени вреди, изразяващи се в психични и
физически болки и страдания, които е принуден да търпи сега и за в бъдеще.
Нелепата загуба на неговият внук ще остави у него незаличима следа на
скръб, болка и несигурност. Сочи се, че към датата на ПТП, автомобила,
управляван от виновния водач Й. З. З., е имал валидна сключена застраховка
„ГО“ към ответното Застрахователно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД. В
тази връзка, и на основание чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенцията си
пред ответното застрахователно дружество, но към днешна дата няма
резултат, нито изплатено обезщетение.
Предвид гореизложеното, от съда се иска да постанови решение, с което
присъди на ищеца К. К. К. обезщетение в размер на 50000 лв. за причинените
неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия внук И. М. К.,
настъпила при процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на връчване на застрахователната претенция 19.04.24 г.
Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно
дружество. Твърди се в представения отговор, че ищецът не е надлежно
материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от
причинената смърт на неговия внук, съгласно Тълкувателно решение №
1/21.06.2018г., като се излагат подробно мотивите на тълкувателното решение.
1
На следващо място се твърди, че от изложените в исковата молба
обстоятелства не може да се направи извод за наличие на извънредни
обстоятелства, нито тежки житейски ситуации, въз основа на които връзката
между внук и дядо да придобие изключителен характер и да надхвърли
традиционната за българския бит и душевност силна емоционална близост и
привързаност, характерна за този вид родство. Твърди се, че предявените
искове са неоснователни и необосновани, като се навеждат възражения и за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия внук,
доколкото същият е допуснал нарушение на правилото на чл. 137а ал.1 от
ЗДвП и не е използвал обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано.
Предвид това изрично се заявява възражение за съпричиняване по смисъла на
чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Заявява се и възражение на прекомерност на
претендираното от ищеца обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Оспорва се претенцията за присъждане на законната лихва. Заявени са
доказателствени искания.
С определение на съда № 859/19.11.24г. производството по гр.д. №
289/24г. на СлОС и производството по гр.д. № 290/24г. на СлОС са съединени
по искане на ответника за разглеждане в едно общо производство.
По присъединеното дело № 290/2024г. е било проведено първо съдебно
заседание на 05.11.2024г., като съдът е обявил за окончателен изготвения по
делото доклад, а именно :
Ищцата К. И. Д. твърди , че е баба на загиналия в пътния инцидент - И.
К., която понесла неимуществени вреди от неговата смърт, изразяващи се в
безкрайни физически и психически болки и страдания. Твърди, че по
отношение на увреждащия лек автомобил е била сключена с ответника
застраховка „гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна
полица № BG/23/123001499419, валидна към датата на ПТП. Допълва, че на
19.04.2024 г е отправила писмена застрахователна претенция до ответника за
изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат от смъртта на внука й, но до настоящия момент не й е определено и
изплатено застрахователно обезщетение. Моли за постановяване на съдебно
решение, с което ответника бъде осъден да й заплати сумата 50 000лв -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилата
при ПТП на 26.08.2023г смърт на нейния внук И. М. К., ведно със законната
лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 19.04.2024г до
окончателното изплащане.
Ответното застрахователно дружество е подало отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК. Счита исковете за недопустими, а по същество
за неоснователни и недоказани. Не оспорва твърдението на ищцата за наличие
на валидно сключена застраховка “ГО“ на автомобилистите, както и че на
19.04.2024г им е отправена писмена застрахователна претенция от ищцата.
Сочи, че според ТР №1/21.06.2018г по тълк.дело №1/2016г на ОСНГТК на
ВКС, застр. обезщетение на баба и дядо се присъждало само по изключение и
то при доказана трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалия и
действително претърпените неимуществени вреди. Твърди, че в ИМ не се
твърдят никакви извънредни обстоятелства, нито тежки житейски ситуации,
2
които за направят връзката между баба и внук от изключителен характер и да
надхвърля обичайната за българския бит силна емоционална връзка, близост и
привързаност, характерна за съответния вид родство. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който
пътувал без поставен обезопасителен колан, с което не само нарушил
разпоредбата на чл. 137а ал.1ЗДВП и чл. 188 ал.1 ППЗДвП, но й способствал
за собственото си увреждане. При правилно поставен предпазен колан, дори
да би получил увреждания, те щели да бъдат в много по-лека степен. Оспорва
иска за неимуществени вреди и по размер, твърдейки, че е прекомерно
завишено по размер и несъобразени с принципа за справедливост и съдебната
практика.
От фактическа страна се установява следното :
На 26.08.2023 г. в с. ******* при управление на МПС Ауди А4, с рег.№
*******, водача Й. З. З., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на И. М. К., ЕГН
**********.
Починалият И. М. К. е внук на двамата ищци.
Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 455р-
5842 от 22.05.2023 г. Образувано е ДП № 96/2023 г. по описа на РУ на МВР
Твърдица.
Образувано е НОХД № 177/2024г. на СлОС, по което е постановена
Присъда № 10/26.04.2024г., с която подсъдимия Й. З. З. е признат за виновен, в
това, че на 26.08.2023г. в с.******* при управление на МПС – лек автомобил
„Ауди А4“, с посока на движение от изток на запад, нарушил правилата на
движение по пътищата, регламентирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП, като движейки
се със скорост около 121 км/ч, представляваща превишение с над 50 км/ч на
разрешената скорост в населено място, в зоната след ляв завой, изгубил
контрол на управлението на автомобила, предизвиквайки ПТП и по
непредпазливост причинил на пътуващите в същото МПС, смъртта на И. М.
К. от гр.Ш., както и три средни телесни повреди на В. В. И. от гр.Ш..
Присъдата е влязла в сила на 14.05.2024г.
Причината за настъпването на смъртта на И. М. К. е съчетана травма с
обхващане предимно на дясната половина на гръдни кош с тежко засягане на
десния бял дроб и установените травматични увреждания на корема,
вследствие разкъсването и размачкването на черния дроб. Установени се и
сравнително по - леки травматични увреждания в областта на главата, мозъка
и мозъчните структури.
Непоследствена причина за настъпване на смъртта е изпадане на
пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради
описаните по- горе тежки травматични увреждания на белите дробове, по-
изразени в десния бял дроб и корема с разкъсване на черния дроб. Тези травми
са довели бързо до изпадане в състояние на травматичен и хеморагичен шок,
3
както и изпадането му в състояние на мозъчна кома. Настъпването на смъртта
на пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът му е бил неспасяем.
Съгласно изслушаното допълнително комплексно експертно
заключение по назначената СМЕ, деформациите на автомобила са били
отдясно, от страни, където е пътувало пострадалото лице и същото дори и да е
било с поставен предпазен колан, са били налице обстоятелства или
предпоставки за получаване на такива увреждания, които ще доведат до
смъртта му. Тоест колана би могъл евентуално да го предпази от получаването
на тежки травми, но получените такива пак биха смъртоносни и коланът не би
допринесъл за спасяване на живота му.
От разпита на св. М. К. и св. С. П. се установява, че родителите на
починалия И. К. са работили сезонна работа в чужбина за период от 6 месеца
ежегодно. През тези периоди от 3/4 годишна възраст до навършване на 12
годишна възраст, внукът И. К. се е отглеждал от баба си и дядо си, предимно
по три месеца при всеки от тях. След като е навършил 12 годишна възраст,
внукът И. К. е започнал да пътува с родителите си, но след завръщането си в
България отново често е отсядал при баба си и дядо си. Помагал е в
пазаренето от магазина, помагал е при прибирането на дърва за зимата. Бабата
и дядото са приема ли внука И. К. като свой син. Не могат да преодолеят
загубата, много им липсва, често плачат.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи :
Правна квалификация на предявените искове чл. 432 от КЗ във вр. с чл.
45 и чл.86 от ЗЗД. Предпоставките за уважаване на иска са : настъпването на
деликт при управление на МПС, причинени вреди и тяхната причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП, валидна застраховка ГО, която да
покрива гражданската отговорност на деликвента, неплатено застрахователно
обезщетение.
Посочените предпоставки за уважаване на исковата претенция се
доказват от ангажираните по делото доказателства, както и от постановената
Присъда по НОХД № № 177/2024г. на СлОС. На осн. чл. 300 от ГПК
горепосочения съдебен акт се ползва със задължителна сила за гражданския
съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Не се оспорва механизма на възникване на ПТП, като е
доказана причинната връзка между деянието и вредоносния резултат -
смъртта на И. М. К..
Страните не спорят, че към момента на процесното ПТП е действала
валидно сключената застраховка „ГО“ със застрахователното ответно
дружество.
Неоснователно се явява възражението на ответното застрахователно
дружество, за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като предвид
деформациите на автомобила, получените травми са несъвместими със
живота и обезопасителния колан не би допринесъл за спасяване на живота на
пострадалия.
С ТР № 1/2016 г. на ВКС-ОСНГТК е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
4
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961
г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови баби и дядовци. В традиционните за
българското общество семейни отношения бабите и дядовците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг, връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Подчертано
е обаче, че е справедливо да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди на преживелия родственик само когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, като в тези случаи не е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС.
Съдът приема, че в конкретния случай е налице изключение, при което
поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства е била създадена
особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание
от традиционно съществуващите връзки между внук и баба/дядо, предвид
това, че починалият внук е бил отглеждан от своите баба и дядо до 12 годишна
възраст, по време на пътуванията на родителите.
Въпреки това обаче, по делото не са ангажирани доказателства относно
вида, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания от
двамата ищци, които да надвишават тези, които е житейски обичайно да се
понасят в случай на смърт на близък родственик. Не са ангажирани
доказателства въз основа на които съдът да прецени степента на страданието и
определи размер на справедливо обезщетение. Изпитваните от ищците мъка и
тъга, могат да се определят като обичайни за загубата на обичан близък
роднина. От събраните гласни доказателства относно последиците от
понесената морална травма от ищците не се установява болките и страданията
да надхвърлят тези при подобни житейски ситуации. Недоказването на
критериите, възприети в посоченото тълкувателно решение на ОСНГТК, като
основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на
починалия по смисъла на Постановление № 4/1961г. и Постановление №
5/1969г. на Пленума на ВС, обуславя неоснователност на исковата претенция,
която следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и правилата на чл. 78 от ГПК в тежест на
5
ищците следва да бъдат възложени сторените от ответника деловодни
разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, то в полза на
ответното дружество следва да бъде присъдена сумата в размер на 11 160 лева
с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение, както и внесените 800 лева депозит
за вещи лица.
Ищците са освободени от задължението за заплащане на държавна такса
и разноски, съгласно разпоредбата на чл. 83, т.4 от ГПК.
Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на Сливенски
окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от К. К. К. с ЕГН **********, живущ в с.
******* срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ с ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление гр.******* за заплащане на обезщетение в размер на
50 000 лева /душевни болки и страдания/, вследствие смъртта на внука му И.
М. К. при ПТП настъпило на 26.08.2023г. в с.Сборище, общ. Твърдица, ведно
със законната лихва, считано от 19.04.2024г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от К. И. Д. с ЕГН ********** живуща в с.
******* срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ с ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление гр.******* за заплащане на обезщетение в размер на
50 000 лева /душевни болки и страдания/, вследствие смъртта на внука й И. М.
К. при ПТП настъпило на 26.08.2023г. в с.Сборище, общ. Твърдица, ведно със
законната лихва, считано от 19.04.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К. К. К. с ЕГН **********, живущ в с. ******* и К. И. Д. с
ЕГН ********** живуща в с. ******* ДА ЗАПЛАТЯТ на срещу ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр.******* деловодни разноски в общ размер на сумата в размер на 11 160
лева с вкл.ДДС – адвокатско възнаграждение, както и 800 лева депозит за
вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
6