Р Е Ш Е Н И Е
Номер 378 от 06.03.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и
двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря К. Л. и прокурор Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия
Русева КАНД № 137 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Община Руен, представлявана от И. Ю. О.-
кмет на Община Руен, против Решение № 123/10.12.2019 г., постановено по а.н.д.
№ 323/2019 г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № НЯСС-167/03.09.2019 г., издадено от зам.председателя на
ДАМТН, оправомощен със заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН, с
което за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите (ЗВ), на основание
чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ на Община Руен е наложена имуществена санкция в размер
на 2 000 лв.
В касационната жалба са изложени възражения, че оспореното съдебно решение
е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и че е
необосновано. Иска се отмяна на решението и на НП, респ. намаляване на
санкцията.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ангажира доказателства.
Ответникът по касация – Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, редовно уведомен, в с.з. не изпраща представител, не изразява становище
по жалбата и не сочи доказателства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за частично основателна по
следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на касатора е ангажирана за това, че при извършена на 23.04.2019 г.
проверка на язовир „В имот № 000368 и 000369“, находящ се в поземлени имоти №
000368 и 000369 в землището на с.Скалак, общ.Руен, собственост на Община Руен
(Акт за публична общинска собственост №139/26.07.2000 г.), е установено, че
язовирната стена не се поддържа в техническа изправност, каквото задължение има
общината като собственик на язовира.
За да постанови оспореното
съдебно решение, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът е счел, че актът и
постановлението са съставени при спазване на материалния закон и изискванията
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е намерил определената от органа правна
квалификация на нарушението за правилна, а по същество е приел, че са налице
всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.141, ал.1, т.1 от
ЗВ. Доколкото Община Руен е собственик на проверявания обект, то районният съд е
преценил, че правилно е била ангажирана административната му отговорност.
Според съда са неоснователни възраженията, че контролният орган, като не е
изчакал да изтече срокът на предписанието, е нарушил материалния закон. Приел
е, че в случая отговорността на общината е за констатирано на място
неизпълнение на задължението по чл.141,ал.1, т.1 от ЗВ, а евентуалното
неизпълнение на дадено предписание би осъществило състава на чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ. Относно определения размер на санкцията, съдът е посочил, че същият се
явява подходящ с оглед извършеното правонарушение и предвид характера на
нарушението. Районният съд е формулирал и аргументи за неприложимостта на чл.
28 от ЗАНН в конкретния случай.
Решението на
първоинстанционния съд е частично правилно.
Първоинстанционният съдебен
състав е възприел правилно фактите по делото съобразно събраните в хода на
производството доказателства и е направил въз основа на тях правилни и
обосновани правни изводи за наличие на процесното нарушение.
Не са налице твърдените в
касационната жалба пороци на обжалвания съдебен акт. Неоснователни са доводите за
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
процесуални нарушения. При съставяне на АУАН не е нарушена нормата на чл.40 от ЗАНН. От наличните по делото доказателства се установява, че до кмета на Община
Руен е била изпратена покана за съставяне на АУАН, като изрично в нея е
посочено, че при неявяване на пълномощник на лицето, актът ще бъде съставен в
отсъствие на нарушителя съобразно чл.40, ал.2 от ЗАНН. Наличието на писмо с
изх.№ РД-13-230(1)/14.06.2019 г. от кмета на Община Руен с доводи за липса на
нарушение и липса на правно основание за съставяне на акт, не води до извод за нарушение
на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Явяването или неявяването на лицето за съставяне на акт
е негово право. Издаденият впоследствие акт е изпратен на санкционираното лице
за предявяване и подпис съобразно чл.43, ал.4 от ЗАНН, като последното се е
възползвало от възможността по чл.44 от ЗАНН да подаде възражения срещу акта.
Ето защо, не се установява да е нарушено правото на защита на Община Руен.
Съгласно чл. 141, ал.1, т.1
от ЗВ, собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения,
включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят
поддържането им в техническа изправност.
При така разписаната норма се
установява, че в императивна форма на собственика (единствено) е възложено
задължението за поддържане на язовирната стена в техническа изправност.
Съответно, той е и лицето, което носи отговорността за допуснато
административно нарушение на цитираната разпоредба. По делото липсват
доказателства, че Община Руен, като собственик на язовира, е предоставила
поддържането на техническата му експлоатация на друго лице съобразно договор,
каквито твърдения има в касационната жалба. Такъв не е представен нито пред
районния съд, нито пред настоящата инстанция. Дори и такъв да е налице,
общината като собственик на язовира не е освободена от задължението по чл. 141,
ал.1, т.1 от ЗВ.
По делото няма спор, че към датата на
проверката – 23.04.2019 г., проверяваният язовир е бил в техническа
неизправност. Правилно е било прието от районния съд, че в резултат именно на
процесната проверка е дадено предписание от 23.04.2019 г. от контролните органи
до касатора за извършване на ремонтно-възстановителни работи в участъците със
свличане по въздушния откос, с краен срок на изпълнение 10.07.2019 г., поради
което и издаденото НП не е в нарушение на материалния закон, тъй като крайният
срок е предвиден за изпълнение на предписанието и не променя факта на
констатираната вече към момента техническа неизправност на обекта. Затова
Община Руен правилно е била санкционирана за извършеното нарушение, като
последващото неизпълнение на предписанието би съставлявало друго
административно нарушение. Както е посочил и въззивният съд, неизпълнението на
дадени от контролните органи предписания е отделно, самостоятелно нарушение по
чл. 190а, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗВ или по чл. 190, ал. 2, във вр. с
чл. 138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ, за което е предвиден отделен
административнонаказателен състав, а именно - чл. 200, т. 39 от ЗВ, поради
което наведените в тази насока
възражения са неоснователни. В настоящата хипотеза общината е санкционирана за
установено при извършване на проверката неспазване на вменено с чл.141, ал.1,
т.1 от ЗВ задължение, поради което правилно е било издадено процесното НП.
Що се отнася до размера на
наложената санкция, разпоредбата на чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ предвижда при
неизпълнение на процесното задължение санкция в размер от 1 000 до 10 000
лв. В случая, в обжалваното НП органът не е изложил мотиви защо счита, че
следва да бъде определена санкция над минимално предвидения в закона размер.
Поради това, в тази част обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде
изменено, като се намали определената санкция от 2 000 лв. на 1 000
лв.
С
оглед на горното, следва да бъде отменено решението на районния съд в частта,
потвърждаваща размера на наложената с НП санкция, като същата се намали от
2 000 лв. на 1 000 лв. В останалата част решението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното,
Административен съд Бургас
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 123/10.12.2019 г., постановено по а.н.д. № 323/2019 г. по описа
на Районен съд – Айтос, В ЧАСТТА, с
която е потвърдено наказателно постановление (НП) № НЯСС-167/03.09.2019 г.,
издадено от зам.председателя на ДАМТН, В
ЧАСТТА, с която на Община Руен е наложена имуществена санкция в размер на 2
000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № НЯСС-167/03.09.2019 г.,
издадено от зам.председателя на ДАМТН, В
ЧАСТТА, с която на Община Руен е наложена имуществена санкция в размер на 2
000 лв., като намалява имуществената санкция от 2 000 лв. на 1 000
лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123/10.12.2019 г., постановено по а.н.д. №
323/2019 г. по описа на Районен съд – Айтос, в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.