Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №...
гр. ВРАЦА, 28.12.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение в публичното заседание на тринадесети декември, две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ЛИДИЯ КРУМОВА
Членове:ИВАН МАРИНОВ
СНЕЖАНА НАУМОВА
с участието на секретаря
Галина Емилова, като разгледа докладваното от съдия Л. Крумова ВНАХ дело N
611 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 378, ал.5, вр.
глава ХХI НПК
и е образувано въз основа на въззивна жалба от адв.
М. Г. ***, в качеството й на договорен защитник на обвиняемия Н.Ц.К. ***,
против решение № 235/29.10.2018год. на РС Враца, постановено по НАХ дело № 1054/2018год.
по описа на същия съд, с което обв. К. е признат за
виновен в извършено престъпление по чл. 313, ал.1 НК, поради което и на
основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание Глоба в полза на Държавата в размер на 1000лв.
В тежест на обвиняемия са възложени и направените деловодни разноски в
размер на 166,33лв., които съдът е присъдил по сметка на ОД на МВР Враца – в
полза на Държавата.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение- нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че
обв. К. не е задължен по закон да представя процесната декларация, за която му е повдигнато
обвинението, поради което и деянието против него се явява несъставомерно.
Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което обв. Н.К. да бъде оправдан.
Всички доводи от жалбата се поддържат и в проведеното съдебно заседание
пред въззивната инстанция от договорния защитник на обвиняемия – адв. М.Г..
Представител на ВрОП не се явява пред въззивната
инстанция и не изразява становище по подадената жалба.
Въззивният съд, като взе предвид
наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извършена по реда на чл.314 НПК, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения 15-дневен срок, от надлежна страна в
процеса и против подлежащ на обжалване съдебен акт, което обуславя процесуалната
й допустимост.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е възприел за
надлежно събрани доказателствата от ДП при условията на чл. 378, ал.2 НПК,
анализирал е същите обстойно, в резултат на което е приел за установена изложената
в мотивите на своя съдебен акт фактическа обстановка, въз основа на която е
направил правните си изводи.
Възприетата от първостепенният съд фактическа
обстановка не се оспорва от страните по делото и изцяло се възприема от
настоящата инстанция, която в изпълнение на задълженията си по чл.339 НПК,
излага следните установени фактически констатации:
Обвиняемият Н.К. и св. М.Т. са съсобственици на
къща, намираща се в с. Згориград, като първият притежавал по силата на брака си
с Д.Н., придобила по давност, договор за прехвърляне срещу задължение за
издръжка и гледане и наследство първия жилищен етаж и дворно място, а вторият –
по силата на договор за покупко-продажба придобил втория жилищен етаж, в който
към момента на закупуването имало изградена баня и тоалетна, с прокарана
водопроводна канализация. След закупуване на имота, св. Т. решил да направи
текущ ремонт на придобития от него етаж, както и на разрушената водопроводна
канализация.
Поради възникнали спорове между обв. К. и св. Т. във връзка с извършваните от тях ремонтни
дейности, обв. К. започнал да подава жалби до Община
гр. Враца и до РДНСК Враца, в които излагал оплаквания, че неговият съсед – св.
Т. е изградил незаконно баня и тоалетна в жилищния имот на втория етаж. Във
връзка с тези оплаквания била предизвикана проверка от компетентните органи,
като имота бил посетен от комисия, включваща свидетелите Т. Г., Св. И., Н. К.
и Хр. В.. При извършената проверка било
установено, че ползвания от св. М. Т. жилищен имот – втори етаж от къща в с.
Згориград е с площ от 73 кв.м. и в него има изградено мокро помещение – баня и
тоалетна, като фактическото положение съответствало на представените от Т.
документи за покупко-продажба. За целта на извършваната проверка св. Т. бил
поканен да попълни Декларация по § 184, ал.8 ЗУТ относно времето на изграждане
на санитарния възел и такава била попълнена от него, като отразил, че е закупил
имота през 2014год. с изграден санитарен възел.
След запознаване на обв.
К. с резултатите от проверката, компетентните служители му предоставили бланка
от същата Декларация по § 184, ал.8 ЗУТ, като го поканили да я попълни относно
обстоятелството, кога е изграден санитарния възел на втория етаж от жилищния
имот. Обв. К. се запознал с реквизитите на
предоставената му декларация, след което собственоръчно я попълнил, като
отразил, че банята и тоалетната на втория етаж от къщата са изградени през
2014год. Двете декларации били представени пред орган на властта, а именно били
предадени на св. Н. К. в качеството й на Директор на Дирекция „Строителство и
инфраструктура“ към Община Враца.
Възприетата за установена както от първостепенния
съд, така и от настоящата инстанция фактическа обстановка се установява от една
страна от приложените на ДП писмени доказателства – нот.
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 46, т.6, н.д.
640/2015год., нот. акт № 90, т.1, н.д. № 39/2014год.
за продажба на недвижим имот, нот. акт № 72, т.8,
н.д. № 821/2011год., нот. акт № 94, т.5, н.д. №
545/2001год. и нот. акт № 198, т.4, н.д. № 476/2001год. От всички
тези нотариални актове се установяват обстоятелствата, свързани с придобитата
собственост от съпругата на обв. К. и св. Т., времето
и начина на придобиване на тази собственост. От приложения на л.9 от ДП Констативен протокол № Вр-688/04.12.2017год.
се установява извършената проверка от компетентните длъжностни лица от Община
Враца във връзка с подадените от обв. К. жалби, а от
приложените на л. 11 и л.12 от ДП два
броя декларации се установяват обстоятелствата, декларирани от двамата
съсобственици относно времето на изграждане на банята и тоалетната на втория
етаж от къщата. Всички тези фактически констатации не се оспорват в жалбата на обв. К., както и факта, че именно той е попълнил и подписал
процесната декларация. По безспорен начин е
установено и обстоятелството, че санитарния възел на втория етаж на къщата,
включващ баня и тоалетна е изграден преди 1993год. от бащата на св. Г. А.
/починал през 1993год./, т.е. много преди св. М. Т. да закупи имота. В тази
насока са събраните гласни доказателства на св. Г. А., св. Б.М. – предишни
собственици на имота, както и от показанията на св. Г. Ц.- брокера, чрез
който св. Т. е закупил имота и чиито
показания са подкрепени със снимков материал.
Единственото спорно обстоятелство е доколко
попълнената и подписана от обвиняемия декларация по § 184, ал.8 ЗУТ е изискуема
от закона и носи ли той за нея наказателна отговорност, ако е попълнил неверни
данни, т.е. съставомерно ли е деянието, за което К. е
обвинен по чл. 313, ал.1 НК. Безспорно е, че процесната
декларация, за която е повдигнато обвинението на К. е попълнена и подписана от
него, както и, че същата е предадена пред орган на власт в лицето на директора
на Дирекция „Строителство и инфраструктура“ към Община Враца – св. Н. К.. По
несъмнен начин е установено и обстоятелството, че тази декларация, попълнена и
подписана от обвиняемия съдържа неверни данни относно времето на изграждане на
банята и тоалетната на втория етаж. От приложената на ДП декларация е видно, че
същата е представена по силата на закон, а именно на § 184, ал.8 ЗУТ – за
установяване времето на извършване на незаконния строеж. Законодателят е
предвидил в тази разпоредба, че за неверни данни вписани в тази декларация
лицето носи наказателна отговорност по чл. 313, ал.1 НК, обстоятелство, което е
било известно на обвиняемия К., тъй като е вписано в самата декларация, с която
той се е запознал преди да я попълни.
При това положение, въззивният
състав приема изцяло правните изводи на контролирания съд, че обвиняемия Н.К. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 313, ал.1 НК, като на 04.12.2017год. в гр. Враца, пред орган на власт – Директора на
Дирекция „Строителство и инфраструктура“ към Община Враца е потвърдил неистина
в писмена декларация по § 184, ал.8 ЗУТ, относно времето на изграждане на
санитарен възел – баня и тоалетна на втория етаж на къща, находяща
се в с. Згориград, ул.“Г. Димитров“ № 39А. По обоснован и законосъобразен начин
и в пълнота първостепенния съд е мотивирал както обективната, така и
субективната страна на извършеното от обвиняемия К. престъпление, като
настоящият състав изцяло възприема изложените правни доводи.
В тази връзка, наведените в жалбата и в съдебно
заседание оплаквания, че повдигнатото обвинение е несъставомерно
се явяват неоснователни по изложените по-горе съображения. Налице са всички съставомерни елементи от разпоредбата на чл. 313, ал.1 НК. Обв. К. е представил писмена декларация по силата на закон
- § 184, ал.8 ЗУТ, в която е потвърдил неистина за обстоятелството, за което
тази декларация се представя, а именно за установяване времето на изграждане на
банята и тоалетната на втория етаж от къщата, за които същият претендира, че е
незаконен строеж. Законодателят не е предвидил в материалната норма
задължителен характер на представяната декларация, поради което този довод на
защитата се явява абсолютно неоснователен.
При горните съображения, обосновано и
законосъобразно първостепенния съд с решението си в производство по чл. 378 НПК
е признал обвиняемия Н.К. за виновен в извършено престъпление по чл. 313, ал.1 НК и на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност, като му
е наложил административно наказание – Глоба в полза на Държавата. При
определяне размера на глобата съдът е съобразил обстоятелството, че обв. е пенсионер по болест, при което му е определил глоба в минималния размер, предвиден в
законовата разпоредба на чл. 78а НК. В този си вид, решението на
първоинстанционния съд се явява обосновано, законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата против него следва да бъде оставена
без уважение, като неоснователна.
При горните съображения и на основание чл. 378,
ал.5, вр. чл. 338 НПК, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 235/29.10.2018год. на РС
Враца, постановено по НАХ дело № 1054/2018год. по описа на същия съд.
НАСТОЯЩЕТО решение е окончателно.
Председател:...........
Членове: