Решение по дело №1982/2021 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 173
Дата: 17 юни 2022 г.
Съдия: Гергана Точева Стоянова Денчева
Дело: 20215610101982
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. гр. Димитровград, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20215610101982 по описа за 2021 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
от Гражданско-процесуалния кодекс(ГПК).

В исковата молба ищецът твърди следното: Доверителят ми е
потребител на електроенергия /клиентски номер ************/ за битов
обект, находящ се в с."К.", общ. Димитровград, ул.,,Н.В. № ***," № 6, с ИТН
****. На 14.12.2021 година ответника е издал Фактура с № ********** за
сумата от 450,07лв. с ДДС, дължима сума, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия за електромер № ************ за отчетен период от 01.09.2021 г. до
19.10.2021 г. за 48 дни, поради което допълнително се начислявала към
месечното потребление ел.енергия на стойност 450,07лв. за която сума е
издадена допълнителна Фактура № **********/14.12.2021. Доверителят ми е
клиент на ответното дружество и е в договорни отношения с него, като за
въпросния имот редовно си заплаща задълженията за потребена и
изразходвана от него електрическа енергия. Ответникът е начислил на
доверителя ми процесната сума, която доверителят ми смята, че не я дължи,
тъй като се касае за практически неотчетена електроенергия за минал период.
1
Процесната Фактура е издадена без законово основание. Съгласно чл. 120 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) средството за rьрговско измерване (СТИ) са
собственост на ответника, т.е. напълно неоснователно се иска заплащане на
допълнително количество ел. енергия, начислена поради неполагане на
достаrьчно грижи от страна на ответното дружество за състоянието на
собствените му измервателни уреди. Едностранната корекция на сметките за
ел. енергия от страна на ответника на основание Общите условия (ОУ) е
неприложима, rьй като корекционната процедура се счита за неравноправна
клауза по смисъла на чл.143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите. Освен това гражданската отговорност за вреди предполага
безусловно наличие на противоправно и виновно поведение на неизправната
страна, което в настоящия случай не е налице. С оглед на изложеното считам,
че неправомерно на доверителя ми е начислена сумата от 450,07лв., която е
недължима. Моля за разноските.
ПЕТИТУМ: Съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че ищецът Н. Ж. П. с ЕГН: **********, НЕ ДЪЛЖИ на
ответника сумата от 450,07лв. по Фактура с № ********** / 14.12.2021г.,
представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода от
01.09.2021г. до 19.10.2021г за клиентски номер ************ с ИТН ****.
Претендира разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен
отговор, в който оспорва исковата претенция, като неоснователна. Оспорва
изцяло твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба.Смята
предявения иск за неоснователен и в тази връзка заявява, че го оспорва
изцяло, както по основание, така и по размер.Счита, че процесната сума е
начислена и претендирана правомерно от „ЕВН България Електроснабдя‐
ване" ЕАД. Основание за това са разпоредбите на чл. 98а. ал. 2. ,т 6 и чл.
104а. ал. 2. т. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ). във връзка с чл. 83. ал. 1. т. 6
от ЗЕ. във връзка с 51 ал. 1 от ПИКЕЕ. във връзка с чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва от страните и съдът приема този факт за установен, че с
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване № 648353/19.10.21г. се установило, че на същата дата
2
длъжностни лица, служители на ответното дружество, в присъствието на
„клиент“, извършили техническа проверка на електромер с фабричен №
************, монтиран да измерва консумираната електрическа енергия на
обект, находящ се в село К., община Димитровград.Електромерът бил
демонтиран и на неговото място поставен нов, вследствие на това, че стария
електромер е извън допустимите норми.
Въз основа на констатациите от проверката била изготвена справка за
коригиране на сметката на електроенергия на ищеца, като клиент на
ответника, за периода от 1.9.2021г. до 19.10.2021г. За коригираната сметка
била съставена Фактура № *********/14.12.21г., с която била начислена за
плащане допълнително сумата от 450.07 лева.Не се твърди от ищците, а и не
се оспорва от ответника, че сумата не е била заплатена.
Видно от Констативен протокол от метрологична експертиза
№1086/15.11.21г. се установи, че метрологичните и техническите
характеристики и външния вид на електромера не съответстват на
изискванията за одобрения тип.
Допусната и назначена е съдебно-техническа експертиза, от заключението на
вещото лице по която, прието като доказателство по делото и неоспорено от
страните се установи, че е осъществен достъп до вътрешността на
електромера, има изменение в електрическата схема, които водят до частично
измерване на ел.енергия и констативния протокол от метрологичната
експертиза отразява техническото състояние на СТИ, което е резултат от
външно неправомерно въздействие.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Не се оспорва от страните, а и безспорно по делото бе установено, че
между страните през процесния период е съществувало валидно
правоотношение по договор за снабдяване с електрическа енергия. В чл.1 ал.4
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г., се съдържа легална дефиниция на понятието „клиент“,
като според този текст потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електро-разпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение”
ЕАД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа
3
енергия за домакинството си. В тази връзка от събраните по делото
доказателства бе установено по несъмнен начин, че ищецът е клиент на
ищцовото дружество.
В Закона за енергетиката се предвижда възможност да бъдат
извършвани корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия(с оглед разпоредбите на
чл.98а ал.2 т.6 вр. чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, при спазване на приетите от ДКЕВР на
14.10.2013г. ПИКЕЕ, съгласно чл.83, ал.2 от ЗЕ, които правила са приложими
в случая, тъй като се касае за извършена корекция на сметка след
изменението на закона и след приемането на правилата). Съдът обаче намира,
че предвидената законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за
изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно
измерена ел.енергия, а това начисляване следва да бъде извършвано, само и
единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл.48 ал.1, чл.47 и
чл.45 от ПИКЕЕ, и след установяване по несъмнен начин, че грешката в
отчитането на ел.енергията, неправилно/ неточното й измерване или
неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно
разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, уреждаща отговорност за вреди вследствие на
неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност по
принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без
да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното
залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава
клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на
ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата
разпоредба на чл.82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената
отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е
виновна и е в границите, очертани в тази норма. Това е така, тъй като не може
нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без
законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените
разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не
изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по
договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и
процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгласно чл.83 т.6 от
4
ЗЕ и раздел ІХ от ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване,
че именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл.45 и
чл.48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно
върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване,
или най-малкото, че тези действия са извършени с негово знание.
Наред с това, според действащото законодателство(чл.120 ал.1 от
Закона за енергетиката и чл.28 ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г.) средствата
за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на
електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в
изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да
следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или
нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава
манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и
коректно измерване на реално консумираната енергия. В тази връзка съдът
приема, че в доказателствена тежест за ответното дружество бе при предявен
отрицателен установителен иск, както в настоящето производство, да докаже
по несъмнен начин наличие на осъществен без санкцията на ответното
дружество достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира отговорността
му, каквито данни по делото няма.
Отделно от това, едностранната корекция на сметка за вече доставена и
ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото законодателство,
които уреждат потребителските права - чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита
на потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по
смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото
нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите при
продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно
положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна
на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период
вследствие на твърдяно неточно измерване на ел. енергията, особено когато
доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана във
времето. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото, без да се
държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора,
същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно
изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената й енергия.
5
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
изцяло уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищеца не дължи начислената му сума от 450.07 лева, представляваща
корекция на сметка за минал период - от 01.09.2021г. до 19.10.2021г.
С оглед изхода на производството ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от същия разноски във връзка с
производството, а именно адвокатско възнаграждение и държавна такса в
общ размер от 350 лева/50 лв.-ДТ и 300 лева-адв.възнаграждение/.
На основание чл.78 ал.5 от ГПК, ответното дружество прави
възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, като иска то да бъде намалено до минималния размер,
предвиден в Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът намира това искане за неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за процесуално представителство
по дела с материален интерес до 1000 лева минималния размер на
адвокатското възнаграждение е 300 лева. В настоящия случай претендираната
сума е 450.07 лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лева, поради което съдът не следва да го редуцира, а да
постанови заплащане от ответника на адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева. Наред с това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените от него разноски за платена държавна такса от 50 лева.

Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, чрез Венета Илиева-
юрисконсулт, че Н. Ж. П., ЕГН ********** от град Димитровград, бул.“С.С.
№ **-**-**, не дължи сумата от 450.07/четиристотин и петдесет лева и 7
ст./, представляваща корекция на сметка за минал период - от 01.09.2021г. до
19.10.2021г., начислена във връзка с установено неточно измерване на
количеството електрическа енергия от електромер с фабричен №
6
************, монтиран да измерва консумираната електрическа енергия в
недвижим имот, находящ се в село К., община Димитровград.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, чрез
Венета Илиева-юрисконсулт, да заплати на Н. Ж. П., ЕГН ********** от
град Димитровград, бул.“С.С. № **-**-**, сумата от 350/триста и петдесет/
лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7