№ 655
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско
дело № 20211100513396 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението Л. Г. К. срещу акт на
частен съдебен изпълнител М.Б., постановен на 03.08.2021 г., по изп.д. № 2021**********
по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, с който съдебният
изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност разноските,
дължими на взискателите за заплатено адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.
Жалбоподателят счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са
прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна
сложност, тъй като вземането по него е събрано от наложен запор върху банкова сметка на
длъжника. С оглед на това посочва, че присъденото в полза на взискателите адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита, че не е определен правилно и размера на
таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на
длъжника.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е
неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от
обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението
в производството по изп.д. № 2021********** по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 851 в КЧСИ,
с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От представените материали по изп.д. № 2021********** по описа на ЧСИ М.Б., с
рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, с район на действие СГС е видно, че същото е
образувано по молба на взискателите А.О.В., М.К.Г. и Г.В.М. срещу длъжника Л. Г. К. за
събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 18.06.2021 г., издаден по н.ч.х.д. №
3941/ 2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 19-ти състав, а именно на сума в
размер на 14 лв. – платена държавна такса, на суми от общо 3 600 лв., представляваща
дължими на всеки от кредиторите разноски от по 600 лв. за упълномощен адвокат на първа
инстанция и от по 600 лв. за платен адвокатски хонорар в производството пред въззивна
инстанция.
Установява се и това, че по изпълнителното дело тримата взискатели са
представлявани от адвокат Ц.П., като в хода му и преди изпълнителното производство да
бъде приключено са представени доказателства, че те са заплатили в полза на
упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 500 лв. Това се доказва от договора за
правна защита и съдействие от 05.07.2021 г., който е подписан от адвокат П., която е
кредитор на задължението за получаване на възнаграждение и е удостоверила факта, че
сумата от 500 лв. й е заплатена по уговорения в договора начин.
Длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
така заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско
възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е счел, че не
са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител съответно съдът в
производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител не могат да присъждат
разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство в размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е
настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от
Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие от 05.07.2021 г., както и на извършване на
плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /в тази насока е практиката на ВКС -
Определение № 499/ 19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС,
II т.о./. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
2
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което е в размер на 1/2
от възнаграждението, посочено в чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7 от Наредбата / чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
От договора за правна защита и съдействие от 05.07.2021 г. се установява, че
взискателите са възложили на адвокатa да извършва всички правни действия по
процесуално представителство по изпълнителното производство, което включва както
действия по неговото образуване, така и действия по процесуално представителство по това
изпълнително дело, които по своя характер са такива, които имат за цел да бъде постигнато
удовлетворяване на паричното вземане. Ето защо и минималният размер на
възнаграждението, което се следва на адвоката, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата.
Освен това трябва да бъде съобразено и обстоятелството, че договорът за правна зашита и
съдействие е сключен между тримата взискатели по изпълнителното дело А.О.В., М.К.Г. и
Г.В.М. и упълномощения адвокат. В случаите на повече от един взискатели по едно
изпълнително производство възникват отделни процесуални правоотношения между всеки
един взискател и длъжника за събиране на присъдените в полза на конкретното лице
парични вземания. Ето защо и в случая по процесното изпълнително дело са възникнали
отделни процесуални правоотношения между всеки един от тримата взискатели за събиране
на присъдената в полза на всеки от тях парична сума, която е в размер на по 1 200 лв. за
всяко отделно лице. Всеки един от тримата взискатели има право да упълномощи адвокат,
който да го представлява по възникналото между него и длъжника процесуално
правоотношение по принудително събиране на присъдената в негова полза сума и на когото
се следва възнаграждение в минималните размери по Наредбата. Именно това свое право са
упражнили тримата взискатели по изпълнителното дело като всеки от тях е упълномощил
адвокат Ц.П. да го представлява по делото. С оглед на това и минималното възнаграждение,
което се следва на адвоката следа да се определи по всяко едно отделно правоотноошение,
което възниква между него и съответния взискател. При съобразяване на това и на
размерите по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата се налага извода, че минималния размер на
адвокатското възнаграждение, който се дължи на адвокат П. по всяко едно от трите
правоотношения, възникващи между нея и всеки отделен взискател е 357 лв. или общо за
тримата взискатели е в размер на 1 071 лв.
Предвид изложеното се налага извода, че в случая в полза на тримата взискатели не
може да се присъди адвокатско възнаграждение под 1 071 лв., без значение каква е правната
и фактическа сложност на делото и какви и колко процесуални действия е извършил
упълномощеният от тях адвокат за събиране на присъдените в тяхна полза суми.
Претендираното от взискателите и платено в полза на упълномощения адвокат
възнаграждение е по-ниско от тази сума, поради което разноските за неговото заплащане не
могат да бъдат намалени в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат възложени
изцяло в тежест на длъжника. Това прави подадената частна жалба неоснователна.
Така мотивиран съдът
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Л. Г. К. срещу акт на
частен съдебен изпълнител М.Б., постановен на 03.08.2021 г., по изп.д. № 2021**********
по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, с който съдебният
изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност разноските,
дължими на взискателите за заплатено адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4