Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262349 13.10.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1916 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата В.Г.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. Н.А., е предявила против Б.И.Х., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 3 600 лева, представляваща необходими разноски за извършване на СМР за ремонт на покрива на сградата и жилището й, предизвикани от незаконно и некачествено строителство в сградата, намираща се в съседния имот, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2020 г. до окончателното плащане.
При условията на евентуалност, същият иск се предявява и против „Аполон БХ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от ***** Б.И.Х..
В
исковата молба се твърди, че ищцата била собственик на 1/3 ид.
част от ПИ 56784.519.438, с адрес: от ************, ведно със самостоятелно
жилище, заемащо втория етаж от построената в имота двуетажна сграда, с площ от
160 кв.м. и ведно с ½ ид.ч. от всички общи
части на сградата. За имота си имала документ за собственост- нотариален акт,
като първият етаж бил собственост на друго лице, а дворът- съсобствен
с още три лица. Ответниците били собственици на
съседния имот- ПИ 56784.519.437, с адрес: ************. Преди около 20 години
главният ответник започнал строителство в имота си на хотел и ресторант, който
правел на етапи, като в крайна сметка реализирал изцяло нов строеж на нова
сграда, въпреки подаваните жалби от съседи за липсващо съгласуване на проектите
за преустройство на сграда в ************. Така била променена и височината на
сградата, като се бил изградил нов терасовиден етаж, който излизал над покрива
на къщата на ищцата. Във височинната част обаче ответникът не бил изпълнил
редица необходими СМР- да направи ламаринена обшивка по границата на двете
покривни конструкции, както и да направи улици и улама,
които да отвеждат дъждовните води в имота му. Работници на ответника изпочупили
керемиди от покрива на ищцата, като стъпвали върху тях, за да извършват СМР на
обекта им. При падане на обилни валежи, в собствения на ищцата втори етаж започнали
течове по стените на южните помещения, появили се дефекти в хола, нарушила се
мазилката и латексовото покритие по стените, тавана и
стълбището, увредили се лампериите, появили се дефекти в ел. инсталацията.
Срещу ответника започнали няколко съдебни дела- по гр. дело № 2926/ 2007 г.
на ПРС, X гр.
с-в, ответникът бил осъден да премахне незаконната покривна конструкция, като
се образувало и изпълнително дело по този повод, но той препятствал
изпълнението. По гр. дело № 2925/ 2007 г. на ПРС, II гр. с-в, той бил осъден
да заплати щетите, нанесени в жилището й, дължащи се на проблемите в покрива на
сградата му. Въпреки това към момента фактическото положение не било променено,
ищцата се наложило няколко пъти да прави ремонт на покрива си- подменили се керемиди,
поставила се изолационна мушама, но след консултация със специалисти се
установило, че поради липсата на поставени ламаринена обшивка и улуци винаги
при обилен дъжд ще има поражения върху покрива й, който бил в по- ниската част.
Така и ставало, като при последния порой в **** на 02.06.2019 г. цялото жилище
се наводнило. Причината за това бил изградения от ответника етаж над този на
ищцата, при неспазване на нормативните изисквания за това. Претендират се новонастъпили вреди, възлизащи на стойността на неотложните
СМР, които трябвало да се извършват за тяхното отстраняване. На първо място
било необходимо да се извърши нов цялостен ремонт на покрива на сградата, който
бил с площ от 40 кв.м., като се разкрие, подменят се дървената ламперия и изгнили
греди, положи се хидроизолация, направят се улуци и обшивка и се пренаредят
керемидите- всичко възлизащо на стойност от 1 700 лева. На второ място,
бил необходим ремонт и в помещенията на сградата, като се ремонтира старата
ламперия в стълбището и положи нова с измазване- 300 лева; в хола се изкърти
старата подгизнала мазилка по стени и таван и се направи нова, която се
грундира, шпаклова и измаже- 900 лева; ремонтира се банята, като се демонтира
стария гипскартон на тавана, постави се нов,
шпакловка и измазване- 700 лева. Общата стойност на причинените вреди възлизала
на сумата от 3 600 лева, която била стойността на необходимите разходи за
възстановяване на жилището. След настъпване на щетите било образувано
производство по обезпечаване на доказателства, като по частно гр. дело № 9771/ 2019 г.
на ПРС, XIX гр.
с-в, се приела СТЕ, установяваща вида и размера на щетите, както и разходите за
ремонта. В тази връзка се иска осъждане на ответника, а в случай на
евентуалност, искът се предявява и срещу дружеството с управител ответникът,
което било възложител на строежа. Претендират се и разноските по делото. В съдебно
заседание страната лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и
писмена защита.
В срока за отговор главният ответник не е подал писмен отговор.
В срока по чл. 131 от ГПК евентуалният ответник чрез пълномощника си подава такъв, като твърди, че искът бил недопустим, доколкото вече имало влязло в сила решение, по което физическото лице ответник бил осъден да заплати обезщетение за вреди на ищцата, в следствие на извършени СМР по покрива на сградата си. Неоснователно било тази присъдена сума от 1 700 лева, която й била платена, да бъде претендирана повторно, поради което се моли за прекратяване на производството по делото. На следващо място, искът бил неоснователен за ½ от сумата, защото в сградата на ищцата имало двама собственици на всеки етаж и ремонтите касаели общи части- покрив, стълбище, външни стени, поради което на нея се дължало принципно само половината от разходите. На трето място, искът бил неоснователен, защото въпреки издаденият в нейна полза изпълнителен лист, ищцата не упражнявала правата си по него да премахне незаконния строеж и с иска тя злоупотребявала с права, като целяла единствено да навреди на ответниците. На следващо място, не било вярно твърдението, че липсвала обшивка и улуци, такива имало и това било отразено в заключението на вещото лице в производството по обезпечаване на доказателства. Керемидите на покрива на ищцата въобще не били подменяни и били изпочупени, но не в следствие на СМР в имота на ответника, което било видно пак от снимките в заключението по частното дело. Ищцата не била правила ремонт на покрива, нито подменила керемиди, нито поставила изолационна мушама, нито сменила дървените дъски. Сградата била стара, с течение на годините настъпила деформация и предната й част потънала около 40 см., не бил правен укрепителен ремонт. Тъй като не била направена хидроизолация, при сериозен дъжд неминуемо щяло да има наводнения в имота й. Вредите, които претендирала, не били нови, а старите от предходните случаи, за което вече имало съдебни решения, но не били предприети действия за ремонт. Отделно от това, само южният скат на покрива на ищцата граничел с имота на ответника, поради което било неоснователно да се претендира цената на целия покрив. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В с.з. страната лично и чрез пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:
Според нотариален акт № ***, том *, рег. №
****, дело №
***/
20.06.2001 г. на Нотариус **** ****, рег. № ***, ищцата е собственик на
1/3 идеална част от дворно място от 285 кв.м. в ************, както и на втория
етаж от двуетажната сграда в имота.
Според нотариален акт № **, том *, рег. №
***, дело №
****/ 05.10.2000
г. на Нотариус ***********, рег. № ***, ответното дружество е
собственик на дворно място от 150 кв.м., находящо се в
***********.
За двата съседни имота на страните са представени схеми
от кадастралната карта на града.
С влязло в сила на 22.04.2013 г. решение,
постановено по гр. дело №
2926/ 2007
г. на ПРС, X гр.
с-в, физическото лице- ответник е осъден да премахне незаконно строителство,
изразяващо се в изграждане на покривна конструкция, преминаваща в имота на
ищцата, разположена над покрива на сградата.
С влязло в сила на 11.02.2010 г. решение,
постановено по гр. дело №
2927/ 2007 г. на ПРС, II гр.
с-в,
физическото
лице- ответник е осъден да заплати на ищцата сумата от 1 700 лева-
обезщетение за имуществени вреди в имота й, в следствие извършени в имота му
СМР.
Представени са и писмени доказателства- писма от
Община Пловдив и Министерство на културата, както и констативни актове относно
строежа на ответника в имота му.
Приложено е частно гр. дело № 9771/ 2019 г. на ПРС, XIX гр. с-в, по което е
допуснато предварително събиране на доказателства, е приета съдебно- техническа
експертиза, според която необходимите за отстраняване повреди в имота на ищцата
възлизат на стойност от 3 604, 73 лева с ДДС, като вида и стойността на
съответните СМР са подробно посочени в таблично приложение към заключението.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на по
двама свидетели, ангажирани от всяка от страните (протоколи от с.з., проведени
на 27.10.2021 г. и на 23.02.2021 г.). Св. А.Б.Г.-***, познат на страните,
посочва, че на няколко пъти се бил качвал на покрива на къщата на ищцата, за да
прави ремонт, пренареждане на керемиди и почистване на улуци. Заявява, че между
двата имота на страните нямало дилатационна фуга,
която да отделя двете сгради, построени на калкан, като липсвала и ламаринена
обшивка (улама) между постройките, а тази на ответниците била по- висока. Вместо това на границата,
където било парапет, имало поставени керемиди. През лятото на 2020 г. ищцата
направила ремонт на покрива, като вече се поставила и ламаринена обшивка. Св. К.А.С.-
също познат на страните, посочва, че участвал в ремонт на покрива на имота на ответниците. Заявява, че между двете сгради имало обшивка-
ламарина и отгоре били поставени керемиди. Тази обшивка лично свидетелят я бил
слагал преди около 10 години. Имало минимална разлика във височината на
сградите. Ищцата направила ремонт на покрива си, поставила нови керемиди, но
имало проблем с улуците, защото не били свързани и водата се отичала по
фасадата. Св. Д.Р.З.- участник в ремонта на покрива на ищцата през м. септември
2020 г., заявява, че покривът бил в окаяно състояние. Обяснява, че сградата на
ответника била с около 30- 40 см. по- висока, като старите ламарини между двете
къщи били две, но едната от тях била надигната и по нея не се стичала вода в
улука, а при дъжд влизала отдолу под нея, директно върху покрива. Сменили
дъските, сложили хидроизолация и дограма, подменили керемидите. Св. Х.О.Т.-
познат на страните, заявява, че участвал в ремонт на покривите на имотите им,
което било преди повече от 10 години. Тогава имало поставени ламарини между
двете къщи. Ищцата си направила нов ремонт през 2020 г., като старите й
керемиди били изпочупени и на дупки, а водосточните тръби и улиците също били в
лошо състояние.
По делото е прието заключение на съдебно- техническа
експертиза, по която вещото лице след оглед на място, посочва, че при дъжд или
снеговалеж се появявало проникване на вода по стените на южните помещения на
втория етаж на сградата на ищцата, което причинявало щети. Между двата калкана
имало поставена изолация и след ремонта течовете спрели. Липсата на поставена
ламаринена обшивка между двете сгради или пък лошото й изпълнение било причина
за появява на теч, наред със счупени, разместени или неправилно наредени
керемиди. До пропадане на покрива можело да се стигне при нарушаване носимоспособността на покривната конструкция в следствие на
голямо и продължително проникване на вода. Водата от покрива на ответника се отвеждала
в тръби в неговия имот, каквито били нормативните изисквания. Новият улук на
покрива на ищцата също се включвал във водосточната тръба на ответника, за да
се изведе навън. Разликата във височината на сградите и частичното навлизане
във височина на покрива на ответника в сградата на ищцата не оказвало влияние
върху отводняването при дъжд, предвид поставените вече нови тръби и улуци. Покривът
не ищцата не бил в добро състояние, което наложило и подмяната му с нов, като и
без извършения строеж в имота на ответника течове било възможно да се появят. Къщата
на ищцата била наклонена към улицата и нарушаването на носещата конструкция
също била възможна причина за пропадане на покрива.
Представена е и количествено- стойностна сметка за необходимите
средства за възстановяване на щетите в имота на ищцата, възлизащи на сумата от 5 736
лева.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В случая е предявена претенция за
обезщетение за причинени имуществени вреди, за основателността на която следва
да се докаже, че са налице всички предпоставки за търсене на отговорност от
ответника по смисъла на чл. 45 от ЗЗД- деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори елемент от фактическия
състав на деликта води до недоказаност на иска.
Преди да се изложат съображения
по съществото на спора, е необходимо да се обсъдят аргументите в отговора за
недопустимост на иска, което принципно представлява процесуална пречка за
разглеждане на претенцията по същество.
На първо място, във връзка с
възраженията на ответника за недопустима претенция за репариране на имуществени
вреди, поради вече формирана сила на пресъдено нещо
във връзка с приключил между страните спор по гр. дело № 2927/ 2007 г. на ПРС, II гр. с-в, следва да се отбележи,
че подобна теза не може да бъде споделена. От една страна, видно от диспозитива на решението, по което ответникът- физическо
лице е бил осъден по предходното дело да заплати причинените от строителството в
имота му имуществени вреди в имота на ищцата, както и от предмета на настоящата
искова молба, няма идентичност нито по отношение на вида и степента на щетите,
нито фактическите обстоятелства (най- малко откъм времеви момент има
отдалеченост около 13 години) са същите, за да се твърди, че се касае за един и
същ предмет на двете дела, откъм обстоятелства, на които се основава иска. От
втора страна, ответникът посочва, че бил заплатил по предходното решение
сумата, на която бил осъден, но ищцата бездействала и не направила ремонт
(които твърдения се оспорват в исковата молба). Доказателства обаче за подобно
плащане не се представят, а липсва и признание от ищцата за това, при което
положение твърдението за погасяване на дълга остава недоказано. Така няма как
страната да се позовава на предходното решение, след като не доказва своята
изправност в приключилия процес, свързана с плащане (доброволно или
принудително) на сумата по съдебното решение, доколкото не могат да се черпят
права от неправомерно поведение.
На второ място, неоснователни са
и твърденията досежно недопустимост на претенцията за
частта над собственическите права на ищцата. Няма спор по делото, че ищцата е
собственик само на втория етаж от сградата, както и, че покривът е обща част,
само, че отношенията между отделните собственици (етажни или съсобственици) досежно общите части на сградата са вътрешни отношения
между тях, без те да засягат ответника по начин, че той да бъде евентуално
отговорен за общата вещ спрямо всеки съсобственик единствено до размера на
неговата идеална част. Не е необходимо един от съсобствениците да бъде упълномощен
от останалите, за да предяви претенция за обща част от сградата спрямо трето
лице, нито пък е длъжен да предявява иск само до размера на своята идеална част,
ако са засегнати общи части. Подобно възражение ответникът би могъл да въведе
само, ако вече е репарирал вреди, причинени на общата вещ на единия
съсобственик и друг от съсобствениците предяви срещу него същата претенция за
вреди върху тези общи части. Тогава именно във вътрешните си отношения
съсобствениците следва да уреждат този проблем, но настоящата хипотеза не е
такава. Тук няма пречка само единият собственик да претендира вреди върху
общите части, доколкото твърди, че именно от тези вреди по покрива на сградата
(общата част) са причинени конкретни щети в неговия имот.
Както вече се посочи, не е спорно
обстоятелството, че страните са съседи- ищцата е собственик на втори жилищен
етаж от сграда, намираща се в имот, който граничи на юг с имот на ответното
дружество, в който терен е извършен строеж на хотел. Именно по отношение на
това строителство на нова сграда е имало друго предходно производство- по гр.
дело № 2926/ 2007 г. на ПРС, X гр. с-в, по което физическото лице-
ответник, като изпълнител на строежа, е бил осъден да премахне незаконно изградена
покривна конструкция (тераса), която е била частично разположена над покрива на
сградата, в която е имотът на ищцата. По настоящото дело е представен
изпълнителен лист за осъждане на ответника да премахне незаконното
строителство, по който е било образувано изпълнително дело, както се признава в
исковата молба. Няма данни как е приключило това производство, предвид липсата
на представени доказателства по делото и противоречивите твърдения на страните:
ищцата- че изпълнението било още висящо и ответникът- че тя не била упражнила
правата си по листа да премахне незаконното строителство. От значение в случая
обаче е това дали към момента на предявяване на настоящия иск все още е налице
незаконен строеж на ответника, доколкото първият елемент от фактическия състав
на деликта е наличие на противоправно
поведение, което може да се изразява именно в създаване и неотстраняване незаконен
строеж. Подобно действие- реализиране на незаконно строителство, т.е. извън
установените строителни правила и ред принципно представлява деликтно поведение, защото нарушава законово установени
норми. Ответникът не доказа в процеса да е премахнал въпросната покривна тераса
на хотела си, като от приетата СТЕ се установява, че разлика във височините на
двете сгради има, както и има частично навлизане във височина чрез част от
изградената покривна конструкция на хотела в имота, в който е етажът на ищцата,
над покрива на сградата й. При това положение, въпреки наличието на предходното
решение, с което ответникът е бил осъден да отстрани този незаконен строеж, в
частта му, в която е навлизал над покрива на етажа на ищцата, това фактическо
положение не е променено и точно бездействието на лицето обуславя противоправното му поведение. Така от една страна е налице
неспазване на строителни правила при извършване на СМР, от друга-
установяването им по съдебен ред и осъждането на ответника да премахне
незаконния строеж, с който нарушава собственическите права на ищцата, а от
трета- липса на негово активно поведение, с което да се отстрани констатираното
незаконно строителство по начин, че да не пречи на правата на съседния
собственик. Именно в това се изразява и противоправността
на деянието (изграждането на незаконна част от строеж на хотела), с което се
доказват първите два елемента от фактическия състав на деликта.
Те пряко са свързани и с елемента вина, който освен че в тези случаи се презюмира- чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, по делото се и установява,
като произтичащ от поведението на ответника, изразяващо се в съзнателно
бездействие или непредприемане на необходимите действия за премахване на
изградения от него незаконен строеж или по- точно частта от него, с която се засягат
вещните права на ищцата в продължение на години, видно от приключилото
предходно съдебно производство между тях.
Основният елемент от състава на деликта е причинната връзка, т.е. доказването на
обстоятелството, че именно поради противоправното
поведение на дееца са настъпили съответните вреди. Пренесено към настоящия
случай, тук трябва да се изследва именно каква е причината за теча по покрива и
жилището на ищцата, като от събраните по делото доказателства- гласни и
експертизи (включително и тази в производството по обезпечаване на
доказателства), съдът намира, че това е поведението на главния ответник, който
както при изпълнение на строежа на покривната тераса на хотела си, така и в последващите преустройства и довършителни/ допълнителни СМР
по сградата, не е взел необходимите мерки, съобразени със строителните правила
и норми, за да осигури такъв начин на отвеждане на дъждовните води от неговата
сграда, че да не предизвиква възникване на теч в съседния имот. Няма спор, че хотелът
е по- висок от долепената съседна сграда, в която е етажът на ищцата, като и
вещото лице по СТЕ посочва, че има разлика във височината на двете постройки.
Макар и в случая да били спазени нормативните изисквания на чл. 83 ал. 1 от Наредба
№ 7 за правила и норми за УТ и водата да
се извеждала от покрива на по- високата сграда, както следвало да бъде, това,
че в момента след ремонта няма проблем поради поставените нови улуци и
водосточни тръби, не означава, че към момента на възникване на теча през 2019
г. ситуацията е била такава. Напротив- от заключението на вещото лице по
предходното дело за обезпечаване на доказателства се установява, че е липсвала
обшивка от поцинкована ламарина между двете сгради по калкана. Няма основание
да не се кредитират тези изводи на вещото лице, което е направило оглед на
място след наводнението, още повече, че експертът по никакъв начин не е
пристрастен по делото. От показанията на разпитания свидетел З., участвал в
бригадата по ремонта на покрива над етажа на ищцата, се установява, че течът
идвал от ъгъла, където се съединявали калканните
стени на двете сгради, като снадената ламарина била повдигната нагоре и така
водата не се оттичала в улука, а падала върху покрива, като на мястото имало
само една повдигната летва и водата влизала под нея, директно върху покрива. Точно,
защото двете сгради са долепени и хотелът е по- висок от къщата, като собственик
на по- новата сграда, задължение на ответника е (като това изрично е посочено и
в заключението на вещото лице по делото) в контактната зона на границата да
предприеме защитни мерки по опазване целостта на съседния имот. Това обаче не е
било направено, защото е липсвало правилно изградена според строителните изисквания
ламаринена обшивка на допиращите се стени, която да отвежда дъждовната вода в
по- високата сграда. Дори в допълнение на това са отново показанията на прекия
очевидец на нещата св. З., който допълва, че в контактната зона на двете сгради
имало залепен със силикон и вързан с тел улук, от който водата преливала по
стената на етажа на ищцата. Показанията му за липса на разделителна фуга и
ламаринена обшивка се потвърждават и от тези на св. Г., който също е наблюдавал
изграждането на новия строеж и констатира неточно изпълнените СМР по калканната стена, свързани с отвеждане на водата. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите, ангажирани от ответника в частта относно
наличието на ламаринената обшивка, доколкото те противоречат на заключението на
вещото лице Х., което е обективно и безпристрастно изготвено. От така
изложеното, съдът намира, че е доказана причинната връзка, като основната
причина за възникване на теча е именно липсата на предприето от собственика на
хотела поведение при извършване на строежа и след това в течение на времето,
което да е свързано с обезопасяване на съседния по- нисък имот от течове на
вода. Дължимото поведение е било предприето от ищцата с новия ремонт, когато
при точното изпълнение на необходимите СМР към момента вече не съществува този
проблем с неправилното извеждане на водата.
Възраженията в отговора за бездействие на ищцата,
както по упражняване на признати и с предходните съдебни решения между страните
права, така и поради неизвършване на ремонт на покрива на сградата, в която има
жилище, могат да бъдат определени като форма на съпричиняване.
Съпричиняване от страна на пострадал принципно е
налице тогава, когато поведението на увредения е станало причина или е повлияло
на действията на причинителя на вредата. В конкретния случай обаче не се
установява противоправно поведение на ищцата, защото от
една страна тя не е допуснала нарушение на строителни норми и правила при
стопанисване на имота си, тъй като се установи от свидетелите, че през годините
е извършвала ремонт, макар и не цялостен и основен на покрива (подмяна на
керемиди, поставяне на изолация). В този смисъл бездействие по отношение на
опазване на собствената вещ няма, а и факта на образуваното изпълнително
производство също е показател за активно поведение в защита на признати права
по надлежния ред. От друга страна, действително вещото лице по приетата по
делото СТЕ посочва, че възможни причини за поява на теч по покрива са
керемидите (ако са счупени, разместени или неправилно наредени), неспазен наклон
на покрива, нарушена конструкция на сградата, довела до пропадане на покрива и
т.н. Това обаче не води до освобождаване на ответника от отговорност, защото
нито в приетата по делото СТЕ, нито по тази в производството по обезпечаване на
доказателства, е изследван от вещите лица въпросът какви по вид, степен на
увреждане и стойност евентуално биха били щетите, ако преди 2019 г. имаше
извършен основен и цялостен ремонт на покрива. Без да е категорично доказано (а
не като вероятна или една от възможните причини) такова пасивно поведение на
пострадалия, което да е в пряка причинна връзка с увреждането, възражението за съпричиняване остава недоказано и независимо дали са налице
обективни обстоятелства от естество да спомогнат или допринесат за настъпване
на вредите (като например- лошото състояние на покрива, довело в последствие и до
ремонта му), няма как да се намали отговорността на ответника само на това
основание.
Последният елемент от фактическия състав на деликта са вредите, т.е. щетите, които са били причинени в
следствие на теча по покрива и по жилището на ищцата. Те са описани подробно в
исковата молба, като се базират на заключението на вещото лице по СТЕ, прието в
производството по обезпечаване на доказателства, където са посочени по вид,
количество и стойност, разпределени по отделните засегнати части- входно
стълбище, хол, баня и покрив. Това заключение е най- обективно от гледна точка
на обстоятелството, че огледът на експерта на место е направен непосредствено
след последното наводнение през лятото на 2019 г. и преди ремонта на покрива,
след който е изготвено вече заключението по настоящото дело. Страните са приели
предходната СТЕ без възражения, като няма пречка тя да се кредитира и в
момента, още повече, че и настоящото заключение се базира на нея, макар и в
тази част на вещото лице да не са били поставяни задачи за установяване вида и
стойността на вредите, определени в по- висок размер. Претендираното
обезщетение следва да се присъди в пълния му размер от 3 600 лева, според
заключението на вещото лице, прието по частно гр. дело № 9771/ 2019 г. на ПРС, XIX гр. с-в, като сумата се
дължи ведно със законната лихва от датата на предявения срещу този ответник
иск- 26.05.2020 г.
Горните съображения обуславят извода, че искът
следва да бъде уважен само спрямо ответника- физическо лице, в качеството му на
признат по вече влезлите в сила предходни съдебни решения за собственик на
сградата (хотела) и като фактически извършител на строителството, от което са
настъпили вредите за имота на ищцата.
Уважаването на иска по отношение на ответника-
физическо лице, не изисква произнасяне по иска спрямо другия ответник,
доколкото самата ищца ги предявява в условията на евентуалност- да се разгледа
само при отхвърляне на претенцията досежно главния
ответник, което процесуално условие не се е сбъднало. В диспозитива
на решението не следва да се включва евентуалния ответник- дружеството, освен
при определяне на разноските, който въпрос ще бъде обсъден по- долу.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, които се
претендират, като за тях е приложен и съответен списък по чл. 80 от ГПК. По
делото са налице писмени доказателства за това, че те са направени в следния размер-
внесени държавна такса от 144 лева (лист 2) и депозити за вещо лице от 200 лева (л. 94) и
за свидетели от общо 80 лева (л. 70 и л. 83), както и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на общо 700 лева (л. 119).
Наред с
това, на основание т. 5 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените от него разноски в обезпечителното
производство по обезпечаване на доказателства. По частно гр. дело № 9771/ 2019
г. на ПРС, XIX гр. с-в, молителят е внесъл държавна такса от 20
лева- за образуване на делото (л. 21) и депозит за вещо лице от 250 лева (л. 26),
които разноски му се дължат с оглед крайния изход от спора.
По отношение на разноските на евентуалния ответник, които
се претендират и за които са налице доказателства, че са направени- заплатен
адвокатски хонорар на пълномощника му в размер на 300 лева (л. 27), съдът
намира, че са дължими и следва да се присъдят в полза на страната, за сметка на
ищеца. Това е така, защото евентуалният ответник е главна страна в процеса и
следва да бъде процесуално активна, ако иска да защити своите права и интереси,
като предприетото от него такова поведение неминуемо води до това той да
направи разноски. Още повече, че в настоящия случай първоначално искът е бил
предявен само срещу дружеството като единствен ответник, чийто пълномощник е
подал отговор. Присъждането на разноски за ответника по делото по принцип
представлява санкция за противната страна за неоснователно предизвикания от нея
процес. Интересът на ищеца е бил удовлетворен от
произнасянето по иска срещу предпочитания ответник, с оглед на което до
произнасяне срещу евентуалния не се е стигнало. При така развилата се
обстановка и с оглед на изложеното по- горе, на евентуалния ответник обаче следва
да се признае правото да му бъдат присъдени разноските, които той е направил за
своята защита за претенциите, за които не се е сбъднало условието и съдът не се произнесъл срещу него.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Б.И.Х., ЕГН: **********,***,
да заплати на В.Г.К., ЕГН: **********,***, сумата в размер 3 600 (три
хиляди и шестстотин) лева, представляваща необходими разноски за извършване на
СМР за ремонт на покрива на сградата и вътрешен ремонт на помещенията в жилището
й на втория етаж- входно стълбище, хол и баня, предизвикани от незаконно и
некачествено строителство в сградата, намираща се в съседния ПИ 56784.519.437,
собственост на „Аполон БХ“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.05.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Б.И.Х., ЕГН: **********,***,
да заплати на В.Г.К., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски,
както следва: сумата от 144 (сто четиридесет и четири) лева- държавна такса,
сумата от 200 (двеста) лева- депозит за вещо лице, сумата от 80 (осемдесет)
лева- депозити за разпит на свидетели и сумата от 500 (петстотин) лева-
адвокатско възнаграждение, както и направените разноски в
производството по частно гр. дело № 9771/
2019 г. на ПРС, XIX гр. с-в,
по допускане на обезпечение на доказателства: държавна такса в размер на 20 (двадесет)
лева, депозит за вещо лице в размер на 250 (двеста и петдесет) лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН: **********,***, да
заплати на „Аполон БХ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ************, представлявано от ***** Б.И.Х., направените по делото
разноски, възлизащи в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/
Вярно с оригинала.
АД