МОТИВИ към Присъда № 192/28.11.2019г. по НОХД 3486/2019г. по
описа на РС-Бургас
Производството по
делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП по досъдебно
производство 466/2019 г. по опис на Пето РУ при
ОД на МВР-Бургас, пор. №1643/2019 г. по описа на Районна прокуратура-Бургас
срещу С.Б.П. с ЕГН **********. Същият се обвинява в това, че на 18.07.2019г. в гр.Бургас, ж.к.„Лазур” по
ул.„Велико Търново“ управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Рено
Клио“, с peг. ***, след употреба на високорисково наркотично вещество-„метамфетамин“,
установено по надлежния ред - с техническо средство „Druger drug test 5000“ с
фабричен номер №ARLJ 0052 – престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура-Бургас поддържа така внесения обвинителен акт. Според него,
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
доказателствени материали. Изтъква, че за разлика от шофирането след употреба
на алкохол, при управление на МПС след употреба на наркотици е без значение
дали водачът е бил под влияние на същите. Държавното обвинение посочва, че при
извършване на проверка дали П. е употребявал наркотици, са били спазени всички
законови изисквания и е била съставена наличната документация. На същия е била
предоставена възможност да предостави кръв за анализ, от която той не се е
възползвал. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и „Глоба” в размер
на 200 лева.
Защитникът на
подсъдимия- адв.В., оспорва да е установена по надлежния ред употребата на
наркотици от страна на подзащитния й. Моли да не бъде кредитирано като годно
веществено доказателство- приобщената касета. Аргументира се, като изтъква, че
в хода на досъдебното производство не е бил извършен оглед на същата, като
върху нея никъде нямало записано с маркер какъвто и да е индивидуализиращ
белег, по който тя да бъде свързана с П.. Навежда довод, че протоколът за
извършена проверка следва да бъде изключен от доказателствения материал, тъй
като в него била нанесена корекция не в присъствието на подсъдимия. В АУАН не
били посочени номера на пробата, както и фабричен номер на използваното
техническо средство. Изтъква, че в протокола за проверка било отразено, че
самата проверка е продължила 5 минути, което е в противоречие с изискването на
проверявания да му бъде осигурена възможност преди началото на проверката да
изпие 4 глътки вода, след което 10 минути да не приема нищо. По нейни твърдения,
в случая на П. не била предоставена такава възможност, което водело до
несигурност на резултата. С оглед на всичко изложено, моли подсъдимият П. да
бъде признат за невинен и да бъде оправдан.
Подсъдимият С.П. се
присъединява към казаното от неговия защитник, като заявява, че не употребява
наркотични вещества както по принцип, така и в конкретния случай.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Подсъдимият
С.Б.П. е с ЕГН ********** и е роден на *** ***. Той е българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование и с постоянен адрес:***.
П. бил правоспособен водач за категориите B, M, AM,
с 33 точки към 18.07.2019г. СУМПС му е било издадено на 19.04.2010 г. със срок
на валидност до 19.04.2020 г.
Полицейските служители към Пето РУ при ОД на МВР-Бургас
- Д.Т. и Г.Х. били на работа на 18.07.2019 г. за времето от 07.00 до 19.00 часа.
Двамата свидетели изпълнявали полицейските си задължения на територията на
гр.Бургас, ж.к.”Лазур”, когато по ул.”Велико Търново” до бл.88 спрели за
проверка лек автомобил марка/модел „Рено Клио“ с рег.№ ****. В хода на
проверката установили, че водач на автомобила бил подсъдимият С.Б.П..
Забелязали, че същият имал блуждаещ поглед и странно
поведение, тъй като бил видимо притеснен и изнервен, поради което се усъмнили,
че е употребил наркотици. С оглед на това, го отвели в сградата на Пето РУ
Бургас и поискали съдействие за нужните тестове от компетентните да ги
извършват органи от Сектор „Пътна полиция”. В сградата на Пето РУ Бургас пристигнали
полицейските служители - свид.В.С. и свид.Х.Х.. Първоначално извършили проверка
за употреба на алкохол на подсъдимия с Алкотест дрегер 7510, който бил
отрицателен. Впоследствие пристъпили към извършване на тест на П. за употреба на
наркотици, който бил направен посредством използване на техническо средство „Druger
drug test 5000“ с фабричен номер №ARLJ 0052 /Дрегер Дръг Тест 5000”/.
След надлежно извършване на необходимите манипулации,
втория уред отчел положителна проба за употреба на високорисково наркотично вещество
от страна на водача П. - метамфетамин. За констатациите бил съставен АУАН с бланков №449648 от 18.07.2019 г., в който
актосъставителят Х. вписал, че на 18.07.2019 г. в гр.Бургас, ж.к.”Лазур” по
улица „Велико Търново” в посока ул. „Константин Величков” П. управлявал МПС
„Рено Клио” с рег.№ ****след употреба на наркотични вещества, което било
установено след проверка, извършена с техническо средство Drug Test 5000 с фаб.№ ARLJ 0052, който в 09.16 часа отчел положителен резултат за метаамфетамин. В АУАН било посочено и че на
изпробваното лице П. бил издаден и талон за медицинско изследване № с 0065978.
АУАН бил предявен за запознаване на подсъдимия, като последният го разписал без
възражения.
На П. бил издаден и талон за медицинско изследване и
когато бил закаран от св.Х. и св.Т. до медицинско заведение, той отказал да
даде кръв за последващ химичен анализ. Съставен бил протокол за медицинско
изследване, в който П. собственоръчно написал, че отказва да даде кръвна проба
за наркотични вещества и се подписал.
Така изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните - и по-конкретно частично от обясненията
на подсъдимия П.; от показанията на свидетелите – Д.Т., Г.Х., Х. Х. и В.С.,
дадени от тях пред настоящия съдебен състав непосредствено и приобщените такива
на С. по реда на чл.281, ал.4, вр. в ал.1, т.2, предл.второ от НПК чрез
прочитането им.
При изграждане на
фактическите си изводи съдът отчете и следните писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: свидетелството за съдимост касателно
подсъдимия П. /л.12 от съдебното
производство (СП)/, месечен график за определяне на полицейските органи
/л.31-36 от СП/, заверени копия на списък на служителите от Група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност” към Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР-Бургас /л.37 от СП/, АУАН с бланков №449648 от 18.07.2019 г.
/л.38 от СП/, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества /л.39 от СП/, разпечатка от „Druger drug test 5000“ за проба №21 /л.40 от СП/,
седмичен график на полицейските органи от Пето РУ при ОД на МВР-Бургас,
ежедневна ведомост /л.46-54/, оригинал на протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /л.57 от СП/, дневник
за отразяване на резултатите от използване на Касети Dreger Drug Test 5000 за установяване на употреба на наркотични вещества
или техните аналози /л.58-64 от СП/, Методически указания, издадени от Главния
секретар на МВР /л.61-68 от СП/, удостоверение от Зам. Председателя на СС на
Университет „Проф.д-р Асен Златаров” /л.70 от СП/, Заповед за прекратяване на
трудов договор /л.71 от СП/, протокол за доброволно предаване /л.13 от ДП/,
разписка /л.14 от ДП/, справка за нарушител водач /л.17 от ДП/, заверено копие
на талон за изследване № 0065978 /л.19 от ДП/, Заповед за прилагане на
принудителна адмнистративна мярка /л.21 от ДП/, докладна записка на Х.Х. /л.22
от ДП/, Заповед № Iз789/12.04.2010 г. /л.24 от ДП/,
протокол за сервизна проверка на Drugertest 5000 /л.25
от ДП/, протокол за медицинско изследване от 18.07.2019 г. /л.27/, както и от
вещественото доказателство тестовата касета.
Показанията
на свидетелите Д.Т., Г.Х., Х. Хистов и В.С. са логични, последователни, кореспондират помежду си
и взаимно се допълват, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Те допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото досежно събитията при извършването на деянието, включително такива, които го предшестват или са
реализирани постфактум, като установяват
отделни елементи от състава на престъплението-времето на неговото
осъществяване, мястото, начина, по който е
извършено, начина на неговото
установяване, обекта на посегателството, неговото
авторство. По делото не се установяват и
основания, от които да се приеме, че свидетелите са били предубедени, а
показанията им не са били добросъвестно дадени. Най-сетне показанията се
подкрепят и от събраните писмени и веществени доказателства, които се ценят
като обективни.
Съдът отчита, че показанията на св.Т. и
св.Х. не са толкова обстоятелствени касателно протичането на самата проверка и
не могат да дадат подробно и пълно изложение за начина на протичането й, а само
за това какви действия са констатирали да са извършени пред тях от техните
колеги от Сектор „Пътна полиция”, както и за крайния резултат, тъй като те не
са компетентни и нямат необходимите познания за осъществяването й. От техните показанията,
обаче, се установява, че на 18.07.2019 г. по време на процесната проверка, са
били на работа, което се подкрепя и от изисканите писмени доказателства в тази
насока - седмичен
график на полицейските органи от Пето РУ при ОД на МВР-Бургас и ежедневна
ведомост /л.46-54/. На тази дата в гр.Бургас, ж.к.„Лазур” по ул.„Велико Търново“ подсъдимият,
управлявайки моторно
превозно средство лек автомобил „Рено Клио“, с peг. ***, бил спрян
за проверка от двамата свидетели Т. и Х., по време на която са констатирали, че
П. бил видимо притеснен и нервен с блуждаещ поглед. Именно поради тези техни
констатации, подсъдимият е бил отведен в сградата на Пето РУ при ОД на
МВР-Бургас за допълнителни изследвания за употреба на алкохол и наркотични
вещества. Отклонения от нормалното в неговото поведение се установява и от
протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества, съставен от св.Х.. Същият е констатирал и е отбелязал, че проверяваният
е с воднисти/блестящи очи, говори заваляно и има признаци на безпокойство.
Датата и мястото на нарушението, както и това, че подсъдимият е бил спрян в
качеството му на водач на МПС се установяват и от съставения впоследствие АУАН.
Видно от показанията на всички свидетели
по делото, а и от писмената доказателствена съвкупност, подсъдимият е бил
откаран в сградата на Пето РУ, където пристигнали и свидетелите Х. и С. –
полицейски служители към Сектор „Пътна полиция”Бургас при ОД МВР-Бургас, които
на 18.07.2019 г. изпълнявали служебните си задължения по контрол на трафика на
пътя, което пък се установява от месечен график за определяне на полицейските
органи /л.31-36 от СП/, заверени копия на списък на служителите от Група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” към Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас /л.37 от СП/.
В сградата на Пето РУ при ОД на
МВР-Бургас св.Х. извършил проверка на подсъдимия П. за употреба на алкохол,
който, видно от всички показания, бил с отрицателен резултат.
Видно от представения протокол за
извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от
18.07.2019 г. с рег.№3388 ЗМ-466, съставен от св.Х., находящ се на л.57 от СП, П.,
като водач на Рено
Клио“, с peг. ***, е бил проверен посредством техническо средство
Drug
Test 5000 с фаб.№ ARLJ 0052 с № на
пробата 21. Действително, номерът на пробата е бил поправен на ръка с химикал
от св.Х. в протокола, което не се отрича и от последния. Същият уточни, че
вероятно е допуснал техническа грешка поради което и се е стигнало до
поправката. Съдебният състав намира, че тази поправка на номера на пробата не
може да се отрази на крайните изводи на съда. Твърденията на подсъдимия, че не
е бил запознат с тази корекция съдът намира за защитни. Същият е подписал лично
протокола и е получил екземпляр от талона, който се издава заедно с него. Няма
доказателства по делото в каквато насока са защитните твърдения, а именно, че
тази корекция е направена впоследствие от св.Х.. Същият пък от своя страна
посочи, че протокола за проверка се попълва едновременно с дневника за
отразяване на резултатите от използване на Касети Drаger Drug Test 5000
за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози /л.58-64
от СП/, който също се попълва на място на проверката, а не впоследствие. Видно
от дневника, резултатът от проверката за употреба на наркотични вещества на С.Б.П.
е била положителна за метаамфетамини и е отразена да е под номер 21. Това
подкрепя показанията на св.Х., че вероятно поради техническа грешка е объркал
номера на пробата в протокола, който е поправил още на място, тъй като е видял
правилния номер от дневника, който се попълва едновременно с протокол. Че няма
манипулиране при изписване на номера на пробата и нарочно поправяне на 21 се
установява и от представеното копие от разпечатка от техническото средство Dreger Drug Test
5000 с фаб.№ ARLJ 0052, находящ се
на л.40 от СП. От нея е видно, че пробата под № 21, направена на 18.07.2019 г.
в 09:12:08 часа е положителна за метаамфетамин. Часът, в който е посочено да е
отчетен положителния резултат за метаамфетамин попада във времевия период на
проверката, посочен в протокола от 09.11 часа до 09.16 часа. Следователно, действително
правилният номер на пробата на П. е 21, поради което е направена и техническата
корекция от страна на св.Х.. За последния не съществува задължение въпреки
всичко да запознава П. с направената корекция, тъй като последния получава
екземпляр от протокола след като го разписва, което пък удостоверява, че е
запознат със съдържанието му. С оглед на всичко изложено, съдът намира, че
възраженията за изключване на процесния протокол са неоснователни, а същият е
годен носител на информация и правилно е приобщен към доказателствената маса от
съдебния състав.
При изпробване на подсъдимия П. за
употреба на наркотични вещества е ползвано техническо средство „Druger drug test 5000“ с
фабричен номер №ARLJ 0052, което, видно от Заповед № Iз789/12.04.2010 г. /л.24 от ДП/ e одобрен със заповед на министъра на вътрешните работи,
каквото е изискването на чл.1, ал.5 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози (Наредбата). Видно от протокол за сервизна проверка
на Drugertest
5000 с фабричен номер №ARLJ 0052 /л.25 от ДП/, техническото средство е минало проверка
към датата на деянието и е било годно за употреба.
По делото е налично и веществено
доказателство, а именно тестовата касета Drager Drug test 5000 STK-7”, посредством която е направен тестът за употреба на
наркотични вещества от страна на подсъдимия П.. Преди започване на самия тест,
на П. е била обяснена процедурата, което се установява от свидетелските
показания. Всички свидетели са категорични, а и подсъдимият не го отрича, че тестът
е отчел положителна проба за употреба на метаамфетамин. Това е видно и от
писмените доказателства - АУАН с бланков №449648 от 18.07.2019 г. /л.38 от СП/,
разпечатка от „Druger
drug test 5000“ за проба №21 /л.40 от СП/ и оригинал на протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /л.57 от
СП/.
Видно от самата касета, а и от
показанията на полицейските служители, след като бил направен тестът на подсъдимия, св.Х. запечатал
с телбод сивия плик, в който фабрично се е намирала първоначално касетата.
Върху плика е изписал следното „С.Б.П. с ЕГН:**********, с
адрес: ***, управлява МПС л.а.”Рено Клио” с рег.***, резултат метаамфетамин –
проба 21”. След това тестовата касета е предадена с протокол за доброволно
предаване от 18.07.2019 г. /л.13 от ДП/ от св.Х. на Д. П. Н., заемащ длъжността
младши полицейски инспектор в Пето РУ Бургас. Последният пък е предал на разследващия полицай тестовата
касета с разписка /л.14 от ДП/. По този начин тестовата касета, посредством
която е направена проверката на П., е била индивидуализирана в достатъчна
степен да може да бъде ясно кога и на кого е направена проверката посредством
нея, тъй като опаковката, в която се намира съдържа индивидуализиращите белези
на проверяваното лице. След това е приобщена по надлежен ред чрез протокола за
доброволно предаване и разписката, поради което представлява годно
доказателствено средство.
Видно от приобщения АУАН с бланков
№449648 от 18.07.2019 г. /л.38 от СП/, св.Х. го е съставил в деня на
проверката, като в него е вписал всички изискуеми реквизити съгласно Наредбата
/чл.6, ал.2/ - часа и начина на извършване на проверката, вида, модела и
фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста
или номера на талона за изследване. Св.Х. е посочил, че била извършена проверка на С.Б.П. в качеството му на водач на лек автомобил с
рег. *** посредством техническо средство „Druger drug test 5000“ с фабричен номер №ARLJ 0052, който в 09.16 мин отчел положителен
резултат за метаамфетамин. Свидетелят е посочил още и че на водача бил издаден
талон за медицинско изследване №0065978. Видно от завереното копие на този
медицински талон, находящо се на л.19, същият е бил връчен на П. в 9.40 мин на
18.07.2019 г. от св.Х.. Подсъдимият го е разписал без възражения, като е
написал собственоръчно, че приема показанията на техническото средство.
Възражения срещу констатациите на св.Х. и срещу начина на проверка не са
изложени и в АУАН. Ето защо, макар и да не е преклудирана възможността за
излагане в по-късен момент на възражения, то съдът намира това за направено в
подкрепа на защитната линия. Още повече, че подсъдимият е можел да установи
твърденията си за неупотреба на наркотични вещества от негова страна в самия
ден на проверката, като даде кръв за анализ в медицинското заведение, до което
е бил придружен от полицейските органи след проверката. Там той категорично е
отказал да даде кръв в каквато насока са както неговите обяснения, така и
показанията на св.Т. и Х. и протоколът
за медицинско изследване от 18.07.2019 г. /л.27/. В протокола П. собственоръчно
е изписал, че отказва кръвна проба за наркотични вещества и се е разписал.
Твърденията, изложени в съдебна зала, че имал фобия от игли и че му ставало
лошо при даване на кръв, което е мотивирало отказа му да даде кръвна проба, са
несериозни, предвид интересите, които защитава.
От
Справка за нарушител/водач се изяснява, че П. бил
правоспособен водач за категориите B, M, AM, с 33 точки към 18.07.2019г.
СУМПС му е било издадено на 19.04.2010 г. със срок на валидност до 19.04.2020
г.
От
Справката за съдимост на подсъдимия се установяват липсата на предходни
осъждания.
Съдът
кредитира частично обясненията на подсъдимия доколкото отчита, че те, освен
доказателствено средство, са и средство за защита. Същият не отрича, че на
18.07.2019 г. в
гр.Бургас, ж.к.„Лазур" по ул.„Велико Търново“ управлявал моторно превозно
средство лек автомобил „Рено Клио“, с peг. ***, както и че тестът за наркотици
се е оказал с положителен резултата за метаамфетамин. В същото време, обаче,
възразява и отрича да е употребявал наркотици, както и срещу надлежността на
проверката. В контекста на гореизложеното, съдът намира тези му възражения за
голословни и изложени с цел единствено да подкрепят неговата защитна линия. По
несъмнен начин се установи, че към въпросната дата той е имал следи от употреба
на високорисково наркотично вещество в организма си. Нещо повече, същият
навежда довод, че не е разбрал, че полицейските служители са го питали непосредствено
след теста дали възразява срещу резултата, а бил изтълкувал това като въпрос
дали е видял показанията на уреда. Съдът намира това са защитни възражения, противоречащи
на показанията на свидетелите, които описват, че преди и по време на проверката
на П. са били разяснени правата и задълженията му. Още повече, че самият
подсъдим посочва, че е казал на проверяващите го полицаи, че не е съгласен с
крайният отчетен резултат още тогава и използва израза „в този същия момент”. Въпреки
тези негови твърдения, той не е изложил възражения нито в съставения му АУАН за
нарушение на правилата на закона за движение по пътищата, нито в талона за
изследване, където е изписал собственоръчно „приемам” показанията на
техническото средство/теста и се е разписал. С оглед на това, съдът не
кредитира обясненията му в тази им част.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед
приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият
П. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй
като на 18.07.2019г. в
гр.Бургас, ж.к.„Лазур” по ул.„Велико Търново“ управлявал моторно превозно
средство лек автомобил „Рено Клио“, с peг. ***, след употреба на високорисково
наркотично вещество -„метамфетамин“, установено по надлежния ред - с техническо
средство „Druger drug test 5000“ с фабричен номер №ARLJ 0052.
На първо
място, от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява
в „управление” на МПС. Изхождайки от задължителните указания на ВС, дадени в т.
2а на ППВС № 1/1983 г. относно понятието "управление", съгласно които
то включва действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение,
то действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в движение и
придвижването му в пространството в гр. Бургас, ж.к.„Лазур” по ул.„Велико Търново“ -
представлява „управление” на МПС по смисъла на закона.
На
следващо място, от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил марка „Рено Клио“, с peг. ***,
който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6,
т. 11 на ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово
превозно средство.
На
последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява, след като същият е употребил наркотични
вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна
страна е налице, доколкото, видно от приложените доказателствени материали –
след направен тест с годно и калибрирано техническо средство „Druger drug test
5000“ с фабричен номер №ARLJ 0052, проба тест № 21/ 18.07.2019 г. безспорно се
установява, че подсъдимият е бил употребил един вид наркотично вещество, а
именно – „метамфетамин”, представляващо високорисково наркотично вещество по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП), връзка Приложение № 1 - Списък 1 -
"Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина" към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Надлежният
ред за установяване на употребата на наркотичните вещества е регламентирана в
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози (Обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.),
който ред гарантира обективност и достоверност на резултата. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, при отказ на лицето за изследване
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на теста. Отказът на подсъдимия от изследване е бил документиран в
протокол за медицинско изследване /л.27 от ДП/, в който П. собственоръчно е
написал, че отказва кръвна проба за наркотични вещества. Документът носи
подписа и на лекаря, освен на подсъдимия, като неговия отказ се установява и от
показанията на свидетелите Т. и Х..
В
настоящия случай е установено посредством използването на „Druger drug test 5000“ с
фабричен номер №ARLJ 0052 употребата на наркотични вещества от
страна на подсъдимия, като, макар да са налице възражения в обратна насока,
съдът намира, че цялата процедура е спазена. Тестът, който е използван, е
определен със заповед на министъра на вътрешните работи /чл.1, ал.5 от
Наредбата/, като видно от Протокол №*********-40000 от 14.12.2018 г., към
датата на деянието е минал проверка и е бил годен. Съгласно изискването на
чл.5, ал.1 от Наредбата, резултатът от проверката за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на
проверка на употреба на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три
екземпляра по образец, като вторият екземпляр се прилага към талона за
изследване. Спазена е и разпоредбата на чл.6 от Наредбата. Като вторият
екземпляр от протокола е приложен към съставения талон за изследване /л.19 от
ДП/, а от проверяващите, в частност от св.Х., е съставен и АУАН /л.18 от ДП/
със соченото в чл.6, ал.2 от Наредбата съдържание. На П. е връчен талон за
изследване, като е бил закаран от част от полицейските служители в медицинско
заведение, където е отказал да даде кръв.
Съдът
намира за неоснователни доводите на защитника за необоснованост на обвинението
порази неспазване на приобщените по делото Методически указания №
Із-1583/20.07.2010 г. при взимане на пробата и извършване на теста с
техническото устройство. Посочените указания не са издадени от оправомощения на
законово ниво орган, тъй като главният секретар на МВР е ръководител и
отговорен за оперативната дейност на определени структури на МВР, но не е
министър или заместник министър, още по-малко неговите указания могат да бъдат
въздигнати в процесуални разпоредби. Всъщност, възраженията на защитника
визират действия на контролния орган при вземане на биологичен материал от
проверявания водач за провеждане на теста за установяване употребата на
наркотични вещества, изводими от неговите обяснения относно времетраенето и
недаването на възможност за приемане на вода непосредствено преди пробата.
Самата цел, от друга страна, на тези методически указания, е правилно протичане
на процеса по проверката, с цел успешно приключване на теста. Ето защо, видно и
от постигнатия положителен резултат от теста – доказана е употребата на
метамфетамини, което не би било възможно ако не са спазени правилата за
правилно експлоатиране на техническото средство. С оглед на това, съдът намира
за неоснователни възраженията в тази насока.
От субективна страна престъплението е извършено при
форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото
подсъдимият П. е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е
употребил наркотично вещество – „метаамфетамин”, както и че с действията си
същият привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но
въпреки това - от волева страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то
след като е употребил наркотично вещество.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат
за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
до три години и „Глоба” от петстотин до хиляда и петстотин лева, а съгласно чл.
343г, вр. с чл. 343б, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС”. Въпреки че за престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК
е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години, с оглед
забраната по чл. 78а, ал. 7 НК, влязла в сила на 08.07.2017 г. - неприложим се
явява институтът на освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК.
В случая съдът намира, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е несъразмерно тежко,
поради което, при определяне на наказанието, приложение следва да намери
правилното на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 2 НК. Това е така, доколкото в
полза на подсъдимия следва да се отчете факта, че същият е в сравнително млада
възраст, както и че към датата на извършване на престъплението същият е бил с
чисто съдебно минало, без каквито и да е данни за извършени до момента
противоправни прояви. Не може да се подмине обстоятелството, че П. е студент,
както и че по време на проверката е оказвал пълно съдействие на полицейските
органи. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е лице с ниска степен
на общественаопасност, като настоящето деяние е инцидентна проява в живота му.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха.
В случая санкционната част на нормата на чл. 343б,
ал. 3 от НК предвижда наказание с минимум от една година лишаване от свобода,
поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът следва да определи
наказание под този минимум. С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че
конкретният размер на наказанието следва да бъде три месеца "Лишаване от
свобода" – т. е. минималния възможен, под който размер съгласно чл. 39,
ал. 1 от НК съдът не може да слезе. Наред с това, съдът счита, че на подсъдимия
следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание „Глоба”, като
ръководен отново от принципите на чл. 55, ал. 2, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, съдът счита, че конкретния й размер следва да бъде определен на 250 лева,
предвид обстоятелството, че П. е останал без работа.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в
пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще
способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще му
въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на горните
цели и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо наложеното
наказание да се изтърпи ефективно, доколкото настоящето деяние се явява
изолиран случай в живота на подсъдимия. Налице са и останалите предпоставки по
чл. 66, ал. 1 НК, доколкото към момента на извършване на деянието подс. П. не е
бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а срокът на
наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, поради което и съдът
счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, следва да
бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл.
343б, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – когато признае подсъдимия за
виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и наказание „Лишаване от
право”. При определяне на конкретния срок, през който подсъдимият следва да
бъде лишен от това право, съдът отчита от една страна, че до настоящия момент
подсъдимият е бил санкциониран и за други нарушения по ЗДвП. На следващо място,
съдът отчита, че управлението на МПС след употреба на наркотични вещества,
потенциално застрашава живота и здравето на всички участници в движението. Всичко
това кара съдът да приеме, че времето, през което подсъдимия следва да се лиши
от възможността да управлява МПС следва да е в размер на осем месеца, който
срок по мнение на настоящия състав се явява съразмерен на обществената опасност
на извършеното и извършителя.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати
сторените по делото разноски. В настоящия случай, обвиняемият следва да бъде
осъден да заплати в полза на РС-Бургас 5. 00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист. Други разноски в хода на производството няма сторени.
По
веществените доказателства:
По делото има приложено веществено доказателство -
касета от техническо средство „Druger drug test 5000“ с фабричен
номер №ARLJ 0052, което поради характеристиките си и на основание чл. 111, ал. 1 НПК,
следва да остане приложено по делото в срока на съхранение на същото, след
което да бъде унищожено с него съгласно правилата на ПАС.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.