№ 17927
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110171586 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Л. В. В.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 32030/2024 г. на
СРС, 157 състав: 1639,24 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. до имот, находящ се на адрес: гр.
София, ****, аб. № 76928, ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането; 237,24 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2024
г.; 48,51 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането и 11,50 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
10.05.2024 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените си
субективни права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-
дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не
е изпълнил задължението си да заплати, а именно: 1639,24 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г.
и 48,51 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Претендира и заплащането на обезщетение за
1
забава съответно в размер на 237,24 лв. върху главницата за незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2024 г. и 11,50 лв. върху главницата за
услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г., както и
законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 29.05.2024 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, чрез
назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Сочи се, че липсват доказателства относно приемането на наследство
от страна на ответника, оставено от В** В. или от Симка В.а или от друг наследодател.
Оспорва се качеството потребител, в това число и че през процесния период
ответникът е ползвал имота, респ. консумирал топлинна енергия. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност, като развива подробни съображения в насока, че
приложимата такава е 3-годишната, доколкото вземанията са за периодични плащания.
Претенциите се оспорват и по размер. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Конституираното трето лице – помага „Далсия Елвеко“ АД в предоставения от
съда срок не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по
чл. 55г от ***, том XIХ, дело № ***, с който В** В. В. е признат за собственик въз
основа на покупка от Софийски градски народен съвет, върху Апартамент № *** в
жилищен комплекс Красно село – ул. „Висока гора“.
На дата 22.04.1999 г. С*** В.а е подала молба до ищцовото дружество за
откриване на партида върху имот, индивидуализиран като Апартамент № 65, находящ
се в бл. 245, вх.Д, на ет. 4 в жилищен комплекс Емил Марков, ул. „В. Димитров“.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №
СОА25-УГ51-651/25.06.2025 г. на Столична община, С*** В.а е починала на
24.01.2024 г. като вдовица и е оставила за единствен наследник ответника Л. В. В..
Видно от приложеното на л. 92 от делото Удостоверение за наследници №
370/04.10.1993 г. на Столична община – район „Триадица“, В** В. В. е починал през
1993 г. и оставил за наследници С*** В.а и ответника Л. В. В..
По делото е приложена справка от СРС относно вписване в особената книга за
приемане и отказ от наследство, видно от която за периода от 1993 г. до 08.07.2025 г.
не са открити вписвания на откази по отношение на наследството на лицето В** В. В.,
починал през 1993 г. и лицето С*** В.а, починала на 24.01.2024 г. от страна на Л. В. В..
Приет по делото Акт за разпределение на кубатурата в жилищата на ***, от дата
07.12.1969 г., като за Апартамент № 65 на В** В. В*** е отбелязано кубатура 139.
Видно от приетото на лист 20 от делото Удостоверение от ГИС София, стар
адрес: **** са идентични с настоящ адрес: ж.к. „Гоце Делчев“, ***
Представен е Договор № 386 – III/26.09.2002 г., сключен между етажните
собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, *** и третото лице – помагач
„Далсия Елвеко“ ЕООД, с предишно фирмено наименование „МХ Елвеко“ ООД, за
извършване на дялово разпределение в сградата, за сключването на който е взето
решение, видно от приложения протокол от общото събрание на етажните собственици
в сградата от дата 28.08.2002 г., както и Договор от 09.06.2020 г., сключен между
ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
По делото са представени обща фактура № **** г. след годишното изравнение
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 39,29 лв. дължима след
приспадане на платените суми в размер на 607,03 лв. от общо начислената сума 646,32
лв., обща фактура № **** г. след годишното изравнение за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. за сумата от 699,49 лв., обща фактура № 11026014724/31.07.2023 г. след
2
годишното изравнение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. за сумата 846,96 лв.,
справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за
дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до
31.08.2023 г., както и изравнителни сметки и талоните за отчет на уредите за дялово
разпределение в процесния имот, изготвени от ТЛП.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че
дяловото разпределение се осъществява от „Далсия Елвеко“ ООД. Посочено е, че през
исковия период в процесния имот според ФДР е имало 2 бр. монтирани отоплителни
тела с ИРРО и щранг – лира в банята без ИРРО, за която ФДР начислява служебна
топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Според главните
отчети и изравнителните сметки абонатът е осигурил достъп до имота и главните
отчети за трите периода са подписани. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати проорционално
на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата
кубатура е 139 куб.м. В имота се ползва топла вода, отчитана по монтиран водомер.
Отоплението на стълбището е изключено безсрочно с Акт за изключване от дата
06.10.1997 г. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е
отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на съдебно–техническата
експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за
процесния период е в размер на 2235,32 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за
топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна
уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
2187,57 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР и след приспадане на
извършените плащания е в размер на 1639,24 лв. Вещото лице е изчислило размера на
законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 10.05.2024 г. –
235,20 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е 48,51 лв., а законната лихва върху тази сума за периода
16.07.2021 г. – 10.05.2024 г. е в размер на 10,94 лв. Вещото лице е изчислило и
дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2023 г.,
която е в размер на 1584,39 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2021 г. –
10.05.2024 г. е в размер на 223,17 лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
съобразно сумите по заключението на СТЕ дължимата сума за доставена топлинна
енергия за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2023 г. би била в размер на 1573,55 лв., а
дължимата лихва за посочения в заключението период 222,20 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
3
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
С оглед гореизложеното и след като съобразно представените по делото
писмени доказателства съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че
ответникът през процесния период е бил собственик на имота по силата на
наследствено правоприемство от наследодателя В** В. В. с дял ¼ ид.ч. Следователно
ответникът притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия, като собственик
на процесния имот и между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, като същият дължи цената на доставена топлинна енергия и другите
задължения във връзка с доставката й до размера на притежаваните права. Другите ¾
ид.ч. са били собственост на другия наследодател на ответника – С*** Валичкова,
починала на 04.01.2024 г. Доколкото ответникът се явява единствен наследник на С***
В***а, то същият, в това си качество отговаря и за задължението на своя наследодател.
Възражението на ответника относно липсата на доказателства да приемане на
наследството от страна ответника се явява неоснователно, доколкото видно от
изготвената по делото справка от СРС за вписванията в особената книга по чл. 49 от
ЗН, не са налице вписани откази от наследството, останало след смъртта на В** В. В. и
С*** В***а. Следователно и доколкото ответникът не твърди и не сочи доказателства
за направен отказ от наследство, то следва да се приеме, че същият е приел
наследството с конклудентни действия.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
4
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая въз основа на неоспореното от страните заключението по съдебно-
техническата експертиза беше доказано, че за процесния период за имота на ответника
и неговия наследодател е начислена топлинна енергия, въз основа на извършен реален
отчет на обща стойност 2235,32 лв. и не са извършени нормативни нарушение при
начисляването й. Според заключението пък на неоспорената ССчЕ се установи, че
незаплатената цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2023 г. е в размер на 1639,24 лв. Предвид изложеното следва извод, че
предявеният иск за цената на доставена топлинна енергия се явява доказан по размер.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 29.05.2024 г.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м. март
2021 г. е станало изискуемо на 15.05.2021 г. и давността за същото към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била изтекла, поради
което вземането е погасено по давност, както и всички по-стари вземания, а именно за
периода 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г.
По отношение на вземането за м. април 2021 г., същото е станало изискуемо на
14.06.2020 г., но с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
29.05.2024 г. давността е прекъсната. Следователно вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г. не са погасени по
давност. Видно от заключението на ССчЕ, уточнено от вещото лице в открито съдебно
5
заседание, неплатената цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.04.20201
г. до 30.04.2023 г. дължимата сума за доставена топлинна енергия е в размер на 1573,55
лв., до който размер се явява основателна исковата претенция, а за горницата до
пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, която видно от заключението на ССчЕ и уточнението на вещото лице в
открито съдебно заседание за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2024 г. е в размер на
222,20 лв. Именно до този размер се явява основателна исковата претенция на ищеца,
а в останалата част до пълния предявен размер от 237,24 лв. подлежи на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. Вещото лице по СТЕ е установило, че
дяловото разпределение е извършвано от „Далсия Елвеко“ ЕООД. От представените по
делото писмени доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. за
процесния имот са начислени суми за извършена услуга дялово разпределение в общ
размер на 48,51 лв., в какъвто размер е и предявената от ищеца претенция, поради
което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
6
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 38,73 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 85,19 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 38,73 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 400 лв. депозит
за вещо лице по ССчЕ, 400 лв. депозита за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди
съответна част, а именно сумата от 1189,33 лв.
Ответникът също има право на разноски, но същият не е направил искане за
присъждане на такива, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 1573,55 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г.
до имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, аб. № 76928, ведно със законната лихва
от 29.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 222,20 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 10.05.2024 г. и 48,51 лв., представляваща цена за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 29.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 32030/2024 г. на СРС,
157 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 1573,55 лв. до
пълния предявен размер 1639,24 лева, представляваща дължима главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., за горницата
над 222,20 лв. до пълния предявен размер от 237,24 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2024 г. и за сумата от 11,50
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово
7
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 32030/2024 г. на СРС, 157 състав,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Л. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 85,19 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 1189,33 лв.–
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Далсия Елвеко“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8