№ 312
гр. Сливен, 22.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна К. Д.а
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Д.а Наказателно дело частен
характер № 20222230200081 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Тъжител с пор. № 1, редовно призован, се явява лично и с адв. К. К. от АК – Сливен,
надлежно упълномощен.
Подсъдим с пор. № 2, редовно призован, се явява лично и с адв. М. П. от АК –
Сливен, надлежно упълномощен.
Сина на подсъдимия е в залата
Адв. К. : Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Г- жо съдия, да се даде ход на делото.
Съдът счита, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Делото е във фаза на съдебно следствие.
Адв. К.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. П.: Няма да соча други доказателства по делото. Моля подсъдимия да даде
обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ Н. РАЗПИТАН КАЗА: Това се случи след 22 часа, вечерта, не бях
си легнал още и започнаха да хлопат от горе. Чуваше се бягане и пускане на тежести. Аз
1
долу имам 2 стаи, а над мен е тяхната кухня и още една стая. Към 22 и 10 започнаха да
хлопат и излязох и взех една четка с която мета плочките и почуках на щорите й. Нейните
прозорци от източния и южната страна са към моя двор. Почуках на щората и казах „няма ли
да спрете, искам да спя“ и те наистина спряха. Оставих четката и отидох до дървата, до нея
има ограда и двора е разделен. Отидох до дървата и след 4-5 секунди, нямаше 10, светнаха
лампата на терасата, а аз долу бях в тъмно и там няма лампа и затова те не ме виждаха.
Започнаха да ме търсят, като дъщеря й казваше „майко къде е, къде се скри“, но те не могат
от горе да ме видят. Когато се изправих взех дърва в едно кашонче и покрих дървата, тъй
като съм ги завил с найлон. Дъщеря й ме видя и каза „майко тука е“. Аз си взех дървата и
продължих. Обиждаха ме, заканваха ми се, но аз тръгнах да се прибирам и завих към
вратата, но М. ме чакаше с един цветарник сложен отпред на терасата. Тя беше го хванала с
две ръце пред нея. Чувах ги, но не ги виждах. М. стоеше на терасата си от моята страна на
входа и тогава вече я видях. Отдолу не можех да ги видя, до дървата. Тя държеше
цветарника и нищо не казваше, а аз като я видях се спрях на 2 метра от моята врата и тя
нищо не правеше, но като тръгнах да влизам се помъчи /знаех си, че нещо ще направи и я
наблюдавах/ да хвърли този цветарник, но той е много тежък от долната част, а от горе
имаше поставка за саксия. М. го вдигна на 20-30 см. пред гърдите си и като се спрях си
мислих, че ще го хвърли, но тъй като е тежък я повлече. Има наклон и тя падна заедно с
него и се завъртя и като падна при завъртането тя падна и се удари. След 4-5 секунди го
пусна и той тръгна на долу, а аз бях учуден. Цветарника падна и улука го спря, като мен ме
удари по ръката, но леко. През това време дъщеря й извика майко какво направи и аз се
прибрах. Тогава се е ударила. Аз се прибрах, но след това дойдоха двамата й внука и
започнаха да хлопат над моята стая, аз бях облечен и реших да бягам, като отидох на вилата.
Пеша отидох до вилата тя е на 1 км. от нас. През това време е идвала полиция, на аз вече не
бях там. Това се случи към 22 и 20 часа. На другият ден сутринта се прибрах в нас.
Цветарника беше долу пред моята врата. Сина ми го нямаше и се обадих на внука ми и той
дойде. Взе мен и цветарника и отидохме при районния, той свидетелства и написахме какво
се е случило при него. Тези дървета не съм ги хвърлял аз, не виждах къде е М. и дъщеря й.
Видях я чак когато застана над вратата ми. Много добре видях, като падна върху цветарника
и се удари в лявата страна на главата, защото падна на него. В моя участък няма осветление.
В двора няма осветление, а и аз не цъкам лампа. Нейната лампа на терасата светеше. Аз
тогава разбрах, че излизат и с излизането започнаха заплахите и обидите. Този цветарник
преди това беше на терасата й от много години. На следствения експеримент също разказах
и показах какво се случи.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Съдът прикани страните към помирение.
ТЪЖИТЕЛКАТА: От 98 година сме скарани и няма да успеем да постигнем такова.
Искам човешко отношение спрямо детето.
Адв. П.: Ние сме готови да постигнем такова, но не успяваме.
На осн. 283 от НПК, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички писмени материали приложени по делото.
Адв. К.: Нямам възражения по писмените материали приложени по делото.
Адв. П. : Нямам възражения по писмените материали приложени по делото.
На основание чл.284 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВИ на страните веществените доказателства по делото, а именно: дърво с
неправилна форма с две рамена под ъгъл, под формата на бумеранг,който около средата има
израстък,като кука с дължина 50 см. и дебелина 3 см., както и цветарник/тежка поставка за
цвете/.
СТРАНИТЕ: Нямаме възражения по веществените доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я:
Адв. К. : Г-жо съдия аз считам, че от събраните писмени и гласни доказателства по
безспорен и категоричен начин се доказа твърдяното от доверителката ми, че именно на
въпросната дата и час е била замеряна и ударена по главата от подсъдимия в областта на
лявата вежда и челото с дърво за горене, тъй наречената цепеница. Изслушахме подробните
обяснения на подсъдимия и аз ги намирам, като една правдоподобна измислица и негова
защитна теза, да има право на това и заключението на вещото лице беше категорично, че
това, че травмата на тъжителката е получено от един единствен удар с тъп предмет и по
вероятно да е от удара с дървото, като завърши и заяви, че може и да е с друг предмет но най
вероятно е от удар с дърво. Назначеният от вас следствен експеримент подсъдимия съвсем
непринудено, влагайки енергия и сила хвърли двете дървета за огрев, като процесното
попадна точно до колоната точно където е стояла доверителката ми и е получила удар в ляво
3
в областа на лявата вежда. Това е станало много бързо, дори мигновено и не знам как той е
възприел фактите около въпросния цветарник, вдигането му, изправянето му, засилването
му към него, падането от парапета на терасата и дори удара. Хипотетично ако приемем, че
това се е случило доверителката ми най-вероятно нямаше да вика полицейски екип,
обаждайки се на 112, по точно нейната дъщеря й, а щеше да потърси медицинска помощ
викайки линейка или отивайки в спешна помощ, но първото обаждане е на телефон 112 за
това, че спрямо нея е осъществено насилие. Бяха разпитани полицейските служители, като
единият от тях свидетеля Колев, заяви „мъжа не ми отвори вратата, а жената която ни
повика имаше кръв по ръкава“. Всичко това ни дава основание да считам, че твърдяното в
тъжбата е доказано по несъмнен начин. Доверителката ми е изживяла негативно получената
травма в резултат на действията на подсъдимия, удара в главата замеряйки я с дървото,
продължително време след инцидента не се е чувствала пълноценно, сънят й бил нарушен
изпитвала е болки, била е депресирана и това я мотивирало да посетила психолог и в тази
връзка ви представихме удостоверение за психологично изследване с визирана в него
диагноза „посттравматично стресово разстройство“. В заключение заявявам, че това едва ли
би се случило с нейната психика и здравословното състояние ако тя сама си бе причинила
тази травма. С оглед на изложеното ще ви моля да признаете подсъдимия за виновен и да му
наложите съответното наказание по смисъла на НК. Съобразяваме се с неговата възраст, но
дори и той да не е имал възможност въпросната вечер, пълноценно да си почине и да заспи,
в този късен час, си има законов ред, а именно той би следвало да се обади на тел. 112 и да
потърси съдействието от органите на полицията и на доверителката ми щеше да бъде
съставен акт по наредбата за опазване на обществения ред и нямаше да се стигне до този
инцидент. Просто тези негови действия са били извършени и само от него, поради което той
е извършил деянието което е посочено в тъжбата, а именно причиняване на леки телесни
повреди. В този смисъл сме предявили граждански иск, моля да бъде уважен, като
основателен и доказан, до окончателното му изплащане и по правилата на процеса
претендираме направените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство. В
този смисъл Ви, моля за вашата присъда.
ТЪЖИТЕЛЯТ: Нямам какво да добавя съгласна съм с изложеното от повереника ми.
Адв. П. : Г-жо председател, изложената защита мога да я приема, като една
перфектна архитектура по предположения. На места се опитват да бъдат направени
внушения които да убедят състава във виновността на подсъдимия по повдигнатото
обвинение. От събраните по делото гласни и писмени доказателства смея да твърдя, че няма
установяване по безспорен и категоричен начин, че увреждането на тъжителката се е
получило по начина по който тя твърди, напротив има други доказателства които ще се
развият в процеса на защитата. Като начало мисля, че следва да бъде отбелязано, че целия
случай е провокиран, единствено и изцяло от действията на тъжителката. 30.12.2021 г. денят
за който се твърди, че се е случило процесното нараняване, ден-четвъртък, работен. В
наредбата за обществения ред на територията на община Сливен, действаща към тази дата в
чл. 3 т. 1 е записано, че се забранява вдигането на шум, смущаващ спокойствието на
4
обитателите в жилищните сгради, в часовете работните дни от 2-4 след обяд и от 22 до 7
сутринта. От събраните по делото гласни доказателства, от страна на дъщерята на
тъжителката се установява, че точно в този работен ден след 22 часа, действително се е
вдигало шум в нарушение на нормативната уредба не се спори, че подсъдимия е излязъл на
двора и с дръжката на четката е почукал на ролетните щори на тъжителката, с цел да
прекрати нарушаването на обществения ред. От показанията на дъщерята на тъжителката се
установява, че заедно с майка си, са излезли на терасата, като в този момент са видели „едно
дърво да прехвърча, цепеница, летяло и второ дърво“. От показанията на дъщерята се
установява, че майката застанала до терасата и се обърнала към подсъдимия да го попита
какво прави, в който момент второто дърво я ударило в лявата страна на челото. Пак според
тези показания чак след като е получила удара, тъжителката извикала „ох“, хванала се за
челото, навела си главата и в този момент влезли в къщата. Тези показания почти се
покриват и от твърдяното от тъжителката, която също твърди, че след като е излязла е
видяла дървета с които е била замеряна, че първото не я е уцелило и минало покрай нея, а
второто във форма на бумеранг я ударило и след като я ударило с дъщеря си се прибрали
веднага в къщата. Показанията и на двете, много странно се пропуска период от време в
които според нас се развива изключително важно събитие, а това събитие е преместването в
пространството на един цветарник. Странно е, защо и майката и дъщерята не споменават
нищо за този факт. Напротив твърди се, че този цветарник е бил на терасата и едва няколко
дни след това бил изчезнал от там. Това не намира подкрепа в събрания доказателствен
материал. Още в показанията си подсъдимия заявява, че след като е замерян с цветарника и
е бил ударен на другия ден се е прибрал с внука си и са отишли при кварталния инспектор и
са занесли въпросния цветарник. В показанията на самия инспектор се потвърждава този
факт, като заявява, че подсъдимия и внука са се върнали при него на следващия ден и са
донесли предмета който е тук в залата, който представлява ваза или нещо като телефонна
масичка и са заявили, че именно с този предмет подсъдимия е бил замерян от горе. Защо е
важно да бъде анализирано. Случилото се с цветарника, защото най-малко поради факта, че
съдебно медицинската експертиза не можа да даде категорично заключение във връзка с
това по какъв начин е получено увреждането, като в разпита пред съдебния състав вещото
лице накрая заяви, че е възможно увреждането да се е случило с дървото представено в
съдебната зала, като това зависи от силата и посоката, но също така е възможно
увреждането да е получено от предмета представен в съдебната зала, особено ако е имал по
голяма периферия и ако е дървен. След като се установява, че този цветарник в процесната
вечер е бил изхвърлен от терасата, за да се озове сутринта в двора на подсъдимия и след
като се установи, че на тази тераса са били тъжителката и дъщеря й, буди подозрение
усилието, което двете полагат този факт да не намери отражение в кориците на делото и да
не бъде обсъждан, въпреки, че според заключението на вещото лице той е също толкова
възможна причина за причиняването на увреждането, колкото и дървото което посочват те.
И тук идва трудния въпрос да подредим събитията в тяхната последователност, какво
всъщност се е случило ако приемем, че е вярна тезата на тъжителката, че след като се е
показала на терасата веднага е била замеряна от подсъдимия с дървета, без да може да
5
реагира и след 2-рото дърво е получила удар от който е прокървила и се прибрала вкъщи, то
тогава възниква въпроса, кога всъщност е изхвърлен цветарника и защо самия факт се
опитва да бъде укрит. Извода който може да бъде направен от този анализ е един,
цветарника е изхвърлен от тъжителката и в процеса на неговото изхвърляне, същата се е
самонаранила и едва след това те са се прибрали вкъщи и само по този начин може да бъде
обяснено преместването на цветарника и желанието на тъжителката да не бъде предмет на
разследване в настоящото производство. Това се подкрепя и от изложеното в съдебното
заседание заключение на вещото лице от съдебно медицинската експертиза. Това е
увреждането което е посочено и в съдебно медицинското удостоверение, послужило за
изготвяне на тъжбата по което в момента се преследва подсъдимия, като извършител на
инкриминираното деяние. Такова авторство на това деяние в настоящия процес не е
доказано по безспорен и категоричен начин, дори да се приеме, че е имало някаква размяна
на пръчки или малки дървета, което също не е доказано по безспорен начин, то от това не се
установява степента на полученото увреждане, дали същото е с разстройство на здравето
или без временно разстройство на здравето. Както установихме в този процес подсъдимия
също е получил удар в следствие на изхвърлянето на цветарника от страна на тъжителката.
В този случай считам че трябва да бъде приложена разпоредбата на чл. 130, ал.
3,подсъдимия да бъде освободен от наказание. Считам, че повдигнатото обвинение не е
доказано в настоящото производство поради което моля съда да постанови присъда с която
да признае подсъдимия за Н.овен, както и да постанови решение с което да отхвърли
предявения граждански иск, като неоснователен и недоказан. Моля да ми бъде присъдено
направените от подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение за което представям
договор за извършено плащане. Разчитаме на справедливото решение на съда.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката ми.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да ме оправдаете, на тези години, не знам какво да кажа.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна и след съвещание обяви
присъдата си, като разясни на страните правото на жалба.
В случай на жалба насрочва делото пред СлОС.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 10:55 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6