РЕШЕНИЕ
№ 2877
гр. Бургас, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120101017 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, *****,
представлявано от Г.Й.Т., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт З., срещу Т.
А. Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ****, с която се
претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 2742/11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 7117/2021 г. по описа
на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 261. 88 лева – главница,
представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за
водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, кв. *****, абонатен номер ****, в
отчетния период от 07.08.2018 г. до 02.07.2021 г., за което са издадени фактури в
периода от 28.10.2019 г. до 26.07.2021 г., както и сумата 31. 58 лева, представляваща
сборна лихва върху главницата, начислена за периода от 27.11.2019 г. до 05.10.2021 г.,
като такава не е начислява във времето на извънредното положение в периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 08.10.2021 г., до окончателното й изплащане.
Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на
юрисконсултско възнаграждение.
Правното основание на предявените искове е чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
1
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Основанията за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че
ответникът е потребители на ВиК услуги, титуляри по партида за обект, находящ се в
гр. Бургас, кв. *****, абонатен номер ****, като се сочи, че задълженията за
горепосочения отчетен период не са заплатени.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му особен представител адвокат Г., като се сочи, че искът е
недопустим, тъй като липсвали доказателства установяващи, че ответникът е
собственик на водоснабдения имот. Така наведените доводи касаят основателността на
иска, а не по неговата допустимост, при все че ищецът твърди, че ответникът е
собственик, а от там и потребител на ВиК услуги. Със същия аргумент се сочи и
недоказаността на исковете спрямо него. Депозира се възражение за изтекла
погасителна давност.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 е
разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради което и
съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на
ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.
Видно от справката извлечение по партидата на имота, са представени
показанията на водомерите 785/110 и 785/109 , отчетени с мобилно устройство, като
същите са били възприети от съответния отчетник, като по първия водомер в периода
от 07.08.2018 г. до 02.07.2021 г. са отчетени 33 куб.м., като има минимално количество
от разпределение, и липсва служебно начисление, а по втория водомер в периода от
07.08.2018 г. до 02.07.2021 г. са отчетени 25 куб.м., като има минимално количество от
разпределение, и липсва служебно начисление. Т.е. по процесната партида средно
месечно са изразходванипо 1. 81 куб.м. вода. Издадени са и съответните 13 броя
фактури в периода от 28.10.2019 г. до 26.07.2021 г., които остойностяват количеството
изразходена и отчетена вода.
От изисканата преписка се установява, че имотът е придобит по наследяване от
ответника, от неговите родители А.С. Т. и З.Н. Т.а, като няма данни лицето да се е
отказвало от наследството, оставено им от тях. Това е и регистрираният постоянен
адрес на ответника от 2000 г., както и негов настоящ такъв от 1997 г.
2
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва
облигационната връзка между страните и дали ответникът е собственик на
водоснабдения имот.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните
разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
„потребители” са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на
чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи също
определя като потребители на услугите В и К следните категории лица: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г.,
която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици
на имоти в етажната собственост.
При това съдът приема, че потребител и съответно в облигационни отношения
със съответното дружество, осъществяващо услугите по водоснабдяване и канализация
е собственикът, съответно носителят на право на строеж, респективно право на
ползване, ако са учредени подобни ограничени вещни права, на самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост, или в случая ответника, които е собственик на
имота към настоящия момент. Установи се по делото, че имотът е придобит по
наследяване от негоните родители, като евентуално дори в част от отчетния период да
не е бил собственост само на ответника, то той следва да отговаря за тези задължения,
като няма данни да се отказвал от оставеното му наследство. Установява се и
изразходеното количество вода и неговата стойност, при което съдът намира, че
претенцията за главница е основателна до заявения размер.
При липсата на доказателства за плащане на търсена главница съответно е
дължима и мораторната лихва /аргумент чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК
оператора/ в заявения размер 31. 58 лева, както и акцесорната претенцията за законна
3
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението на 08.10.2021 г. до
окончателното й изплащане.
По отношение на възражението за давност следва да се отбележи, че месечните
отчети за изразходеното количество вода съставляват периодични вземания и са
погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111, т. 3, предл. посл. от ЗЗД. При това
предвид входиране на заявлението в съда на 08.10.2021 г. по отношение на главниците
по фактурите в периода от 28.10.2019 г. до 26.07.2021 г. няма как вземанията по тях да
са погасени па давност. По отношение на отчетния период по първата фактура следва
да се отбележи, че негова крайна дата е 02.10.2019 г., при което при входирано
заявление на 08.10.2021 г. отново обосновава извода, че не е изтекла тригодишната
погасителна давност.
При това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното
производство разноски в размер на 75 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от
тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди
ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 325 лв.,
включваща заплатената държавна такса от 75 лв., депозит за особения представител в
размер на 150 лв. и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по
делото.
При това общата дължима сума за разноските е в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че Т. А. Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: гр. Бургас, ****, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, *****, представлявано от Г.Й.Т.,
действащо чрез пълномощника си юрисконсулт З., сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2742/11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 7117/2021 г.
по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 261. 88 лева – главница,
представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за
водоснабден имот, находящ се в гр. Бургас, кв. *****, абонатен номер ****, в
отчетния период от 07.08.2018 г. до 02.07.2021 г., за което са издадени фактури в
периода от 28.10.2019 г. до 26.07.2021 г., както и сумата 31. 58 лева, представляваща
4
сборна лихва върху главницата, начислена за периода от 27.11.2019 г. до 05.10.2021 г.
/такава не е начислява във времето на извънредното положение в периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 08.10.2021 г., до окончателното й изплащане.
Осъжда Т. А. Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас,
****, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, *****, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/ за направените по делото разноски, от които 75 лв. за ч.гр.д. №
7117/2021 г. и 325 лв. за гр.д. № 1017/2022 г. двете по описа на Районен съд – Бургас.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5