Решение по дело №940/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Б. С. Д. против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1882-000160/06.11.2024 г. на Началник група към ОД МВР Русе, РУ 1, с която временно е отнето СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Наведени са доводи за неправилност на оспорената заповед, иска се отмяната й. Претендират се разноски.

Ответникът – Началник група към ОД МВР Русе, РУ 1, чрез юрисконсулт Й., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспорената Заповед за прилагане на прилагане на ПАМ № 24-1882-000160/06.11.2024 г. на Началник група към ОД МВР Русе, РУ 1, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. За да приложи мярката, административният орган се е мотивирал с това, че тя се налага, тъй като на 5.11.2024г., около 22ч., в [населено място], на [улица], Б. С. Д. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Drug test 5000, който отчел положителен резултат-наличие на амфетамин.

На Д. бил издаден талон за медицинско изследвани и бил придружен от полицейските служители до УМБАЛ „К.“ за вземане на проби за химическо и химико-токсилогично изследване.

В заповедта е направено позоваване на АУАН сер.[рег. номер]/05.11.2024г., съставен срещу жалбоподателя за управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

За това деяние е образувано досъдебно производство №858/2024г. по описа на Районна прокуратура Русе.

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на основание чл.171, т. 1, б.“б“ от закона. Цитираната норма разписва временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след като е употребил наркотични вещества или техни аналози до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОДМВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП. Заповедта е издадена на основание чл.172,ал.1 от ЗДвП и Заповед рег. №8121з-1632 от 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която министърът определя областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165,ал.1 от ЗДвП. Съобразно това, и в съответствие с нормата на чл.172,ал.1 от ЗДвП, директорът на ОД на МВР-Русе със Заповед №336з-5066/22.12.2023г. е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на началниците на група в РУ, какъвто е издателя на оспорения акт в настоящия случай. Предвид това, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1882-000160/06.11.2024 г. е издадена в условията на делегирана компетентност.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство от водач след употреба на наркотични вещества.

В хода на съдебното производство е представен протокол от извършена експертиза №25/ТКХ-143 от 18.02.2025г. на Национален институт по криминалистика /стр.31-36 от делото/, видно от който във взетите на 26.07.2024г. проби от кръв и урина на жалбоподателя не са установени наркотични вещества или техни аналози. При това положение и съобразявайки разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“, предложение последно от ЗДвП /при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи/ съдът намира, че резултатите от извършената експертиза следва да бъдат изцяло кредитирани. Последните оборват резултатите от извършеното с тест изследване за наркотични вещества или техни аналози и водят до извод, обратен на възприетия в оспорената заповед, а именно че жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на забранени субстанции. Поради изложеното, Заповед за прилагане на ПАМ №24-1882-000160/06.11.2024 г. е издадена при неправилно приложение на материалният закон и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото, в тежест на ОД МВР Русе са направените от жалбоподателя разноски за заплащане на държавна такса 10лв. На процесуалния представител на жалбоподателя се дължи и възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, което съдът определя по реда на чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. По делото са проведени две съдебни заседания, като на първото от тях, когато са направени и доказателствени искания, жалбоподателят е бил представляван от адв.И. Д.. На второто /и последно/ съдебно заседание адвокатската защита се е осъществявала от адв.А. С., който е поискал присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. В това съдебно заседание не са правени искания за събиране на доказателства, само е приобщена изисканата от Н. експертиза и са изслушани пледоариите на страните, като тази на процесуалния представител на жалбоподателя препраща към изложените в жалбата доводи; съдебното заседание е продължило 4 минути. Предвид това съдът приема, че на адв. С. следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 250 лева, което съответства на положения от него труд.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по направеното оспорване от Б. С. Д., Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1882-000160/06.11.2024 г. на Началник група към ОД МВР Русе, РУ 1, с която временно е отнето СУМПС на Д. до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Русе да заплати на Б. С. Д., [ЕГН], сумата 10 / десет/ лева – внесена държавна такса.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Русе да заплати на адвокат А. С., Адвокатска колегия Русе, сумата 250 /двеста и петдесет/ лева - адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.