№ 212
гр. Благоевград, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500950 по описа за 2022 година
Делото е инициирано с подаването на жалби и от двете спорещи
страни.
С въззивна жалба с вх.№901228/18.07.2022 г. от адв. М. Д. и адв.
Л. Ш., като особени представители на Е. Г. К., с адрес: гр. С., ул. „Б.“
№7, вх. Б, ет. 3, ап. 5, се обжалва Решение №900180 от 20.06.2022 г.,
постановено по гр.д.№901/2019 г. по описа на РС гр. С. с доводи за
незаконосъобразност. Същите са свързани с необсъждането на
възраженията за неравноправни клаузи в процесния договор за
кредитна карта и за нищожност на същия. Ето защо се иска отмяната
му в осъдителната част и постановяване на ново по същество, с което
исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Във с въззивна жалба с вх. №901277/29.07.2022г., депозирана от
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, чрез адв. Б. К., против същото решение се
изложени оплаквания за неправилност на акта. Според жалбоподателя
необосновано съдът е приел, че не е обявена предсрочната
1
изискуемост на задълженията по договора за международна кредитна
карта. Излага доводи за редовно връчване на обявлението. Ето защо,
банката жалбоподател иска да бъде отменено първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част и да бъде постановено ново по
същество, с което исковете да бъдат уважени изцяло.
Във въззивната инстанция не са приети доказателства по реда на
чл. 266 от ГПК.
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди по отделно и в
съвкупност, приетите от районния съд доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното :
Не е спорно, а и от писмените доказателства се установява, че на
05.04.2017 год. в гр.Петрич е подписан Рамков договор за издаване на
международна кредитна карта между „Б.П.Б.“ АД и Е. Г. К. за кредит
в размер на 10 000 лева.
Неразделна част от същия са ОУ към рамков договор за издаване
и използване на международна кредитна карта, подписани от страните
по договора.
Не е спорно между страните, а и от заключението на
изслушаната съдебно - счетоводна експертиза се установява, че
задълженията по договора са били изпълнявани от двете страни.
Вещото лице сочи, че в периода от 06.04.2017 год. до 19.04.2019 год.
са изтеглени в брой 9261,30 лева, а извършените плащания с картата
са 8109,81 лева или общо 17 371,11 лева. Констатирал е, че погасените
задължения са в размер на 7689,95 лева, а остатъкът за погасяване
9681,16 лева е изискуема главница.
Експертизата е установила, че за посочения период начислените
задължения за възнаградителна лихва са в размер на 2519,10 лева, а
погасени задължения са в размер на 1998,26лева, поради което има
остатък за погасяване от 520,84 лева. Заедно с това, за същия период
задълженията за наказателна лихва са в размер на 92,84 лева, а след
2
извършено плащане оставащото задължение е 55,66 лева.
Изчислено е от вещото лице, че начислените такси в периода от
05.04.2017 год. до 04.04.2019 год. са следните: 277,84 лева-такса
теглена на пари в брой; 0,60 лева-такса справка наличност; 3,00 лева-
такса SMS известие ; 0,75 лева такса плащане интернет; 4,33 лева -
такса надхвърлен лимит ,или обща сума в размер на 286,52 лева, а
размерът на непогасените задължения за такси е 36,79 лева.
Размерът на дължимите нотариални такси е 158,40 лева.
От представените нотариална покана от 16.11.2018 год., разписка
от 28.02.2019 год., уведомление от 28.02.2019 год. и констативен
протокол от 18.03.2019 год. се установява, че поканата е изпратена на
адрес, който е различен от адреса на кредитополучателя, поради което
обявяването на предсрочната изискуемост е ненадлежно.
Видно е, че ч.гр.д.№369/2019 год. по описа на Районен съд гр. С.
е било образувано на 05.04.2019 год. въз основа на заявление по
чл.417 от ГПК от “Б.П.Б.“ АД, чийто правоприемник е „ЮРОБАНК
България“ АД, което съдът е уважил и е издал заповед за изпълнение
на парично задължение № 939/11.04.2019 г. и изпълнителен лист, въз
основа на представено извлечение от счетоводните книги, за
заявените с исковата молба суми. Заповедта за незабавно изпълнение е
връчена на длъжника на 05.06.2019 год. и в срок същият е депозирал
възражение по чл.414 от ГПК.
Представени са и са приети като доказателства и други договори
за банкови кредити, сключени между спорещите страни, които съдът
намира за неотносими към предмета на настоящото производство. Ето
защо не следва да бъдат обсъждани.
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд
излага следните правни изводи :
Предявените искове са допустими, поради наличие на активна и
пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването
3
им - страни в настоящото дело са заявителят и длъжникът в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 369/2019 г. по описа на РС гр.
С.. Заедно с това, за ищеца е налице правен интерес от предявяването
на иска, тъй като длъжникът е възразил в срок.
Настоящите искове са предявени в едномесечния срок по чл.415,
ал.1 от ГПК.
Преценени по същество исковете са частично основателни.
Действително страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, в което ищецът има задължение да предостави на
ответника кредит под формата на кредитен лимит в размер на
10 000лв., усвояван чрез кредитна карта. Обсъдените по – горе
доказателства сочат, че банката е изпълнила това си задължение.
Реципрочно на това задължение на кредитора е задължението на
кредитополучателя да връща ползваните суми в рамките на кредитния
лимит. По силата на общите условия на банката, които са неразделна
част от рамковия договор, кредитополучателят се е задължил да
заплаща и възнаградителна и наказателна лихви и такси.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установи, че ответникът е изпаднал в забава, тъй като не е погасил
свои задължения за ползвана главница по договора за кредит, за
възнаградителна лихва, за наказателна такава и такси, чиито пълен
размер, според вещото лице, съответства на претендираните с ИМ
суми.
В тази връзка следва да бъде обсъден спорният въпрос за
настъпването на предсрочната изискуемост на тези задължения.
Решаващият състав счита, че категорично се установи, че кредиторът
„ЮРОБАНК България“ АД не обявил надлежно предсрочната
изискуемост на вземанията по Рамков договор за издаване на
международна кредитна карта от 05.04.2017г., сключен между
„Б.П.Б.“ АД и Е. Г. К.. Процедурата по връчване чрез залепване е
4
реализирана от нотариус на адрес, различен – макар и съседен, от
адреса на длъжника. Този порок води до липса на уведомяване за
обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, съобразно
тълкувателното разрешение в ТР №8/2017 от 02.04.2019г. по тълк.д.
№8/2017г. на ОСГТК на ВКС, че при доказано неизпълнение на
задълженията по договор за банков кредит, но ненадлежно обявяване
на предсрочната му изискуемост, длъжникът следва да плати вноските
с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Тези задължения в касуза могат да
бъдат изведени от извлечението от счетоводните книги на банката по
процесния договор, като в него изрично е посочен размерът им към
29.03.2019г. Ето защо правилно и обосновано от доказателствата,
районният съд е уважил иска за главница в размер на 1382,75 лева - за
периода от 18.01.2019 год. до 26.03.2019 год., за непогасена
възнаградителна лихва за периода от 18.01.2019 год. до 26.03.2019 год.
в размер на 527,45 лева, за непогасена наказателна лихва за периода от
18.01.2019 год. до 26.03.2019 год. в размер на 5,56 лева и за
непогасени такси в размер на 36,79 лева за периода от 18.01.2019 год.
до 26.03.2019 год.
Тук е мястото да се отговори на възраженията на
представителите на ответника, което първоинстанционният съд не е
направил в решението си. Настоящият състав счита, че Рамков
договор за издаване на международна кредитна карта от 05.04.2017г.
между „Б.П.Б.“ АД и Е. Г. К., не е недействителен по смисъла на чл.
22, във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, тъй като ответникът не е ангажирал
доказателства за фактите, които запълват порока на договора, уреден в
тази норма.
На следващо място, съдът не констатира и недостатъци на
процесния договор по смисъла на чл. 11, ал.1, т.7 – т.12 и ал.2 от ЗПК.
Всички условия на договора, свързани с размера на кредита и
5
условията за усвояването му, както и за лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му са разписани в ОУ на банката към този
договор. В същите има клаузи, които правят и определяем ГПР, тъй
като в случая те не могат изначално да бъдат фиксирани, тъй като
зависят от периодичността и размера на сумите, усвоявани от
кредитополучателя, респективно от периодичността и сумите, внасяни
от него за погасяване на кредита и/или лихвите. Заедно с посоченото,
решаващият състав констатира, че в тях подробно са уредени
условията за издължаване на кредита, възможността за предсрочно
прекратяване на договора за кредитна карта и др., поради което не е
налице дефицит по смисъла на чл. 11, ал.1, т.11, т.12 и т.20 от ЗПК.
Всяка страница от ОУ е подписана от двете страни по договора,
поради което те са неразделна част от него.
По изложените съображения не са налице предпоставките за
прилагането на законодателното разрешение на чл. 23 от ЗПК, според
което когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, без лихва или други разходи по кредита.
Въззивният състав не споделя възражението на особените
представители на кредитополучателя, че клаузите на процесния
договор са неравноправни по смисъла на чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП,
приложими по силата на препращата норма на чл. 24 от ЗПК. Това
възражение е формулирано общо и за всички клаузи на договора, т.е. и
за клаузите на ОУ към него и липсва конкретизация на факти и
клаузи, в контекста на които следва да се обсъждат критериите за
неравноправни клаузи. Независимо от това, съдът намира за
необходимо да отбележи, че договорните клаузи, които регулират
процесното облигационно отношение не са неравноправни, тъй като
не констатира неравновесие в правата и задълженията на страните в
него, както и липсата на реципрочност на същите между двете страни.
Заедно с това съдържанието на клаузите е ясно и недвусмислено.
6
Също така не е правено едностранно изменение на договорните
клаузи от банката, както и такова по отношение на дължимите лихви,
такси и разноски.
По изложените съображения, първоинстанционният съдебен акт
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от въззивната проверка Е. Г. К., с адрес: гр. С.,
ул. „Б.“ №7, вх. Б, ет. 3, ап. 5 следва да бъде осъден да заплати по
сметка на БлОС държавна такса за въззивното обжалване в размер на
39, 05лв.
Ответникът дължи разноски на ищеца направени за особен
представител съразмерно на уважената част от въззивната жалба на
длъжника, т.е. изцяло – 1180лв.
Тъй като съдът прие, че въззивната жалба на ищеца е
неоснователна, на същия не се дължат други разноски – държавна така
и адвокатско възнаграждение по нея.
Заедно с горното, следва да бъде постановено изплащане на
адвокатското възнаграждение на двамата особени предсавители, тъй
като същото е предварително внесено от „ЮРОБАНК България“ АД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №900180 от 20.06.2022 г.,
постановено по гр.д.№901/2019 г. по описа на РС гр. С..
ОСЪЖДА Е. Г. К., с адрес: гр. С., ул. „Б.“ №7, вх. Б, ет. 3, ап. 5
да заплати по сметка на Благоевградския окръжен съд държавна такса
за въззивното обжалване в размер на 39, 05лв.
ОСЪЖДА Е. Г. К., с адрес: гр. С., ул. „Б.“ №7, вх. Б, ет. 3, ап. 5
да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***** внесените разноски за особен
представител за въззивното производство в размер на 1 180лв.
7
ПОСТАНОВЯВА да се изплати от Окръжен съд Благоевград
адвокатското възнаграждение на особените представители адв. М. Р.
Д. и адв. Л. Ш. и двамата от АК Благоевград в размер на по 590лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8