№ 9393
гр. **, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20211110158008 по описа за 2021 година
ИВ. Т. Н. е предявил против „Агенция ***“ установителен иск по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че
дължи да заплати на ищеца сумата от 97лева, представляваща стойност на заплатена
винетка за лек автомобил с несъществуващ регистрационен номер РА 0170 М, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е собственик и притежава л.а. с рег. № РА 0170КМ. На 27.08.2020г.
по електронен път същият заявил и заплатил чрез онлайн портала на „ФИРМА“АД
издаването на годишен винетен стикер с ид № 20082733989176 с период на валидност
31.08.20г.- 30.08.21г. за л.а. – 3.5т. с рег. № РА 0170М. Ищецът твърди да е допуснал
фактическа грешка при изписване на този номер, като така изписан номерът очевидно бил
несъществуващ. Поддържа, че след като установил фактическата грешка, на 29.08.20г.,
отново чрез онлайн портала на „ФИРМА“ АД заявил и заплатил повторно годишен винетен
стикер ид№ 20082913447581 с период на валидност 31.08.20г.- 30.08.21г. за л.а. – 3.5т. с рег.
№ РА 0170 КМ . Поддържа, че първоначално заплатената електронна винетка с
№2008273398176 с период на валидност 31.08.20г.- 30.08.21г. за л.а. с несъществуващ рег. №
РА 0170М не може да бъде ползвана от ищеца, тъй като номерът очевидно е сбъркан.
Твърди, че с плащането на винетка за посочения автомобил се е стигнало до неоснователно
обогатяване по см. на чл. 59 ЗЗД за ответника, тъй като последният е получил 97лева от
ищеца за услуга, каквато не би могъл да използва, тъй като автомобил с такъв рег. № не би
могъл да съществува съгл. чл. 24 от Наредба № I-45/2000 за регистрацията, отчета,
пускането и спирането от движение на МПС. Твърди се, че ЗП изрично допуска в чл.10,
ал.3б възможност да бъде извършена корекция при допусната грешка , като заплатената
1
такса за винетка, която е неизползваема, подлежи на връщане. Поддържа, че на 15.09.20г. до
„Агенция ***“ била изпратена извънсъдебна покана за доброволно връщане на заплатената
сума за годишен винетен стикер за несъществуващ рег. № на МПС., като до момента същата
не била възстановена от ответника.
Ответникът намира иска за недопустим, като счита, че компетентен да разгледа делото
е Административен съд, доколкото отношенията между страните не били равнопоставени.
По същество оспорва иска, като счита, че не е изпълнен нито един от съставите на
неоснователното обогатяване, доколкото не било установено по безспорен начин, че лично
ищецът е заплатил на ответника сумата от 97 лева за издаване на процесната винетка, а на
следващо място, се твърди, че срещу заплащане на сумата, е предоставена от страна на
ответника дължимата насрещна престация. Счита, че не е налице обогатяване на ответника
за сметка на ищеца при липса на основание за това. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.дело № 18194/2021г. по описа на
СРС, 69 състав, по което на 19.04.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу Агенция „***“ за заплащането на сумата 97 лева, представляваща погрешно заплатен
на 27.08.2020г. по електронен път годишен винетен стикер за л.а. 3,5 тона с рег. № РА
0170М /поради грешка в изписване на номера на автомобила/, с период на валидност
31.08.2020г.-30.08.2021г., ведно със законна лихва от 31.03.2020г. до изплащане на
вземането. Ответникът е подал възражение срещу заповедта, съответно в указания му срок
ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията в посочените размери, за
които е издадена заповедта.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба
този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. По така предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил посочената сума /с която твърди да е обеднял/ в
полза на ответника, а в тежест на ответника е да установи, че е имал годно правно
основание за получаване на сумата / т.е. че е изпълнил дължимата съгласно ЗП насрещна
престация/.
Не е спорно по делото, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява,
че на 27.08.2020г. е издадена електронна винетка № 20082733989176 с валидност от
31.08.2020 г. до 30.08.2021 г. за МПС с рег. № РА0170М.
От приетото по делото извлечение за движение за периода 01.08.2020г.-31.08.2020г. по
кредитна карта Дайнърс клуб с картодържател ИВ. Т. Н., се установява, че през системата на
„ФИРМА“ АД е заплатена сума от 97 лв. Приложено е и електронна фактура от портала на
мобилния оператор за заплащане за издаване на горепосочения годишен винетен стикер за
л.а. с рег. № РА0170М. От изложеното следва, че именно ищецът е заплатил процесната
сума от 97 лв. на 27.08.2020г., която е получена от ответника.
2
Съдът не споделя възражението на ответника, че не се установява сумата да е
заплатена от ищеца, доколкото в извлечението по кредитната карта не е посочен рег. номер
на автомобила. В извлечението е видно, че сума в размер на 97 лв. е заплатена на ответника
чрез портала на Т., като е приложена електронна фактура от последния.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние, а именно такса за ползване на платената пътна
мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на
винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок
платената пътна мрежа. Според чл. 10а, ал. 7 винетна такса се заплаща за следните пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона:
1. моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за
превоз на пътници; 2. моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и
са предназначени за превоз на товари; 3. моторни превозни средства с повишена
проходимост. Чл. 10, ал. 7 ЗП предвижда, че условията, редът и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, се определят с наредба на
Министерския съвет, с която се определят и условията и редът за събиране на таксите по ал.
1 и 2 и по чл. 10б, ал. 5. В чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, издадена по
приложение на чл. 10, ал. 7 ЗП е предвидено, че винетните такси предоставят право на едно
пътно превозно средство, попадащо в категорията по чл. 10а, ал. 7 ЗП, да ползва за
определен срок платената пътна мрежа. В чл. 5, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че
винетната такса се дължи от собственика или от ползвателя на пътното превозно средство, а
съгласно ал. 2 при заплащането й собственикът или ползвателят декларират
регистрационния номер на превозното средство, категорията му и периода на валидност на
винетната такса, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице.
Предвид горепосочената нормативна уредба, се налага извод, че винетката
представлява такса, дължима за ползването от конкретно превозно средство по чл. 10а, ал. 7
ЗП на платената пътна мрежа на Република България. В случая от приетото по делото писмо
от ОД-МВР - Пазарджик се установява, че ищецът притежава л.а. „Ситроен Ц5“ с рег. №
РА0170КМ, като на 23.07.1998г. в сектор „ПП“ Пловдив е регистриран мотопед с рег. №
РВ0170М, с прекратена на 10.05.2016г. регистрация. От това следва, че няма данни за
регистриран лек автомобил с рег. № РА0170М, т.е. лекият автомобил спрямо който е
платена процесната винетна такса не съществува. Доколкото винетната такса се дължи и се
заплаща за ползването на платената пътна мрежа за конкретно пътно превозно средство, а в
случая липсва такова, то обективно не може да бъде ползвана услугата, за която е платена
таксата. Ето защо, съдът намира, че платените 97 лева за електронна винетка №
3
20082733989176 с валидност от 31.08.2020 г. до 30.08.2021 г. за МПС с рег. № РА0170М са
получени от Агенция ,,***“ при начална липса на основание, поради което подлежат на
връщане.
По изложените съображения, предявеният установителен иск за дължимост на сумата
97 лева следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
поисканите от него разноски в заповедното и в исковото производство.
Доказаните в заповедното производство разноски възлизат на 425 лв. и включват 400
лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. заплатена държавна такса.
В исковото производство направените и доказаните разноски възлизат на 425 лв. и
включват 400 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. заплатена държавна такса.
Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед
фактическата и правна сложност на делото, предвид което размерът на адвокатското
възнаграждение на основание чл. 7, ал.7, вр. ал.2, т.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. по
заповедното производство и на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. по
исковото производство следва да бъде намалено на по 300 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД от ИВ. Т. Н., ЕГН **********, адрес: гр. **, ж.к.
АДРЕС, бл. 411, вх. Г, ап.18 и със съдебен адрес: гр. АДРЕС № 1Б срещу Агенция „***“,
БУЛСТАТ ****, с адрес гр. **, бул. „***“ № 3, че ответникът дължи на ищеца сумата от
97 лева, представляваща погрешно заплатен на 27.08.2020г. по електронен път годишен
винетен стикер за л.а. 3,5 тона с рег. № РА 0170М /поради грешка в изписване на номера на
автомобила/, с период на валидност 31.08.2020г.-30.08.2021г., ведно със законна лихва от
31.03.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 18194/2021 г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция „***“, БУЛСТАТ ****, с адрес гр.
**, бул. „***“ № 3 да заплати на ИВ. Т. Н., ЕГН **********, адрес: гр. **, ж.к. АДРЕС, бл.
411, вх. Г, ап.18 и със съдебен адрес: гр. АДРЕС № 1Б, сумата от 325 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 18194/21г. и сумата от 325 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5