№ 3502
гр. В., 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110106169 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен иск от С.
С. Р., ЕГН ********** от гр. В., ул. Д.Ж. № 16, вх.Ж, ет.3, ап.21 срещу
Застрахователно акционерно дружество „А.“ ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. С.К. №2 за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1846,55 лева (съобразно допуснато изменение на предявения иск
с протоколно определение от 28.10.2022г.) , представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществен вреди на собственото
на ищеца МПС марка „А.“, модел „А4“, рег. №**********, в резултат на
настъпило застрахователно събитие на 15.09.2021г., което се явява покрит
риск по застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ обективирана в застрахователна
полица №***********************., за което обстоятелство е образувана
щета №************************1г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 16.05.2022г. до
окончателно изпълнение на задължението, на осн. чл. 405, ал.1 КЗ вр. чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 15.09.2021г. ищецът е
установил, че автомобилът му е увреден, които увреждания се изразяват в
надраскване с остър предмет от двете страни на превозното средство. Ищецът
е уведомил органите на МВР, уведомил е и ответникът в качеството му на
застраховател по имуществена застраховка. Образувана е щета, по която на
ищецът е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 647,21 лева,
което се явява недостатъчно за покриване на нанесените от застрахователното
събитие вреди. Уврежданията по МПС са по следните детайли на автомобила:
Ляв калник, десен калник, предна лява врата, предна дясна врата, задна лява
врата, задна дясна врата, заден ляв панел и заден десен панел. Общата
възстановителна стойност на нанесените вреди твърди, че възлиза на 2830,20
1
лева, при което и след приспадане на заплатената от застрахователя част,
дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 2182,99 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.Не се
оспорва, че страните са валидно обвързани в застрахователно
правоотношение с предмет процесния МПС, както и че е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 647,21 лева. Излагат се възражения,
като се посочва, че имуществената застраховка е сключена при постигната
уговорка между страните за начина на обезщетение, който в случая е експерта
оценка. Доколкото процесното МПС е в експлоатация повече от 12 години от
неговото производство, то същото по силата на ОУ на застрахователя не
подлежи на ремонт в официален за марката сервиз.Ответникът с оглед
приложимия начин на обезщетение – експерта оценка не е обвързан със
средно – пазарните цени, поради което и изплатено застрахователно
обезщетение покрива изцяло стойността на нанесените вреди. В условията на
евентуалност оспорва предявения иск, като намира същия за завишен по
размер, доколкото не съответства на стойността на частите и труда при
приложение на средно – пазарни стойности. Оспорва да е извършен ремонт на
процесния МПС.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представена е по делото договор за застраховка „Каско и Злополука“,
оформен в застрахователна полица №***********************., по
отношение на л.а. марка „А.“, модел „А4“, рег. №**********, с уговорена
застрахователна сума в размер на 4700 лева, валиден за периода от
02.04.2021г. до 01.04.2022г.
Представен по делото е опис на щетите по претенция №
************************1г. изготвен от ответника, в който се посочва, че в
деня на огледа са констатирани вреди по ляв калник, десен калник, предна
лява врата, предна дясна врата, задна лява врата, задна дясна врата, заден ляв
панел, заден десен панел, по отношение на които детайли е посочено, че е
определена операция – боядисване.
Представено е удостоверение от 27.09.2021г. от СДВР, 5-то Районно
управление, от което се установява, че на 15.09.2021г. ищецът е заявил
обстоятелства досежно осъществен инцидент на същата дата около 8,30 часа
по отношение на собствения му автомобил марка „А.“, модел „А4“, рег.
№**********, при което са настъпили увреждания на имуществото.
Представени по делото са Общи условия за застраховка на моторни
превозни средства, приети с решение на УС на ЗАД „А.“ на 29.12.2008г., в
сила от 01.01.2009г.
Прието е заключение на съдебно-автотехническа експертиза на в.л. А. В.,
в което се посочва, че при изследване на пазара с оглед остойностяване
размер на необходимите труд и материали за възстановяване на вредите по
увреденото МПС е осъществил проверка в сервизи, които разполагат със
сертификат за качество ISO 9001:2008, както и в сервизи без такъв
сертификат. При осредняване на стойността на необходимите разходи вещото
лице посочва, че възстановителната стойност по средно – пазарни цени, които
2
са относими към момента на реализиране на застрахователното събитие
възлиза на 2493,76 лева.
Вещото лице дава и вариант на експертизата си, в който посочва, че при
прилагане на методиката на застрахователя с оглед оценка стойността на
уврежданията на МПС при причинени частични щети и в частност
приложимото правило на т.74 от ОУ, то възстановителната стойност възлиза
на 647,21 лева.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Не е спорно между страните, поради което съдът е прие за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че същите са обвързани във
валидно облигационно правоотношение по застраховка „Каско и Злополука“,
клауза „Пълно каско“ обективирана в застрахователна полица
№***********************.Договорът за застраховка, който е оформен в
цитираната застрахователна полица е представен по делото, от който съдът
приема, че предмет на същия е имуществена застраховка по отношение на
МПС марка „А.“, модел „А4“, рег. №**********, която застрахована
движима вещ е с уговорена застрахователна сума в размер на 4700 лева.
Уговорено е застрахователна премия в размер на 317,25 лева, която е
разсрочена на две вноски с посочен падеж.
Основният спор в настоящото производство е досежно размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Видно от уговорките в договора за застраховка при настъпване на
застрахователно събитие обезщетението следва да бъде изчислено по
експерта оценка на застрахователя. Няма спор, че процесното МПС е с първа
регистрация през 2001г., поради което към момента на реализиране на
застрахователното събитие е 20 години в експлоатация. Съобразно възрастта
на автомобила, ответникът посочва, че приложените намират правилата на
т.73 от ОУ, които уреждат остойностяване на вредите при настъпване на
застрахователно събитие по отношение на автомобили на възраст над 12
години единствено по експерта оценка на застрахователя, а съобразно т.74 от
ОУ тази експерта оценка се изчислява по методика на застрахователя.
Определена по методика на застрахователя обезщетението възлиза на 647,21
лева, което се установява от заключението на вещото лице по назначената
съдебно – автотехническа експертиза. Не се оспорва по отношение на тази
сума от ищеца, че същата му е изплатена от ответника.
От изложеното следва да бъде поставен въпроса дали така изплатеното
застрахователно обезщетение при настъпилото застрахователно събитие
покрива всички нанесени вреди на застрахованата вещ, което застрахователно
обезщетение не следва да превишава размера на уговорената застрахователна
сума, до която застрахователя носи своята отговорност.
Безспорно следва да бъде зачетена договорната свобода на страните по
договорите, включително и при сключване на договор за застраховка, който
се обективира в съответната застрахователна полица. В никакъв случай обаче
клаузите, които са включени при наличие на договорна свобода на страните
3
не следва да бъдат предпочетени пред повелителните норми на закона, който
в случая се явява КЗ. Уговорките в договора не следва нито за противоречат,
нито да нарушават закона. Когато следва да бъде определен размера на
обезщетението съдът следва да съобрази приложението на разпоредбата на
чл. 386, ал.2 КЗ, която посочва, че обезщетението следва да бъде равно на
действително претърпените вреди към момента на настъпване на събитието.
Самото обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, която в случая възлиза на 4400 лева. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се закупи друго със същото качество, съгласно чл.400 КЗ,
а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл.400, ал.2 КЗ/.
Застрахователят се позовава на разпоредба в договора за застраховка, в
която е предвидено определяне на застрахователно обезщетение по експерта
оценка, която от своя страна и съобразно т.73 и 74 от ОУ препраща към
методика на застрахователя. При разрешаване на правния спор съдът не може
да предпочете приложението на уговорки в договора, респ. Общите условия
към него при зачитане на договорната свобода между страните пред
повелителни норми на КЗ, в който смисъл решение постановено по в.т.дело
№829/2020г. на ВОС, ТО. По отношение приложението на посочената от
застрахователя методика за изчисляване на застрахователното обезщетение се
формира трайна съдебна практика, като със същата се приема, че тя
представлява само минимална долна граница в случаи, когато между страните
не е налице спор относно размера на застрахователното обезщетение, като
при съдебно предявена претенция за заплащане на същото съдът не следва да
се счита за обвързан от нея, а следва да определи размера на
застрахователното обезщетение съобразно предвидените в закона правила,
включително и посредством използване на специални знания на вещо лице.
В съдебното производство е прието заключение на съдебно –
автотехническа експертиза на вещото лице В.. В същото се посочва, че при
съпоставка на пазарните цени с оглед остойностяване на необходимите
разходи, които са необходими за възстановяване на увредените детайли по
автомобила, общата стойност на материалите, труда и частите възлиза на
2493,76 лева. За получаване на тази стойност експертът изследва цените
предлагани за ремонт от сервизи, които притежават сертификат за качество
ISO 9001:2008, така и сервизи без такъв сертификат. Съдът намира, че това е
правилния начин за установяване на средно – пазарната цена за разходите по
възстановяване на увредената вещ, доколкото към момента на приключване
на съдебното дирене в първа инстанция не е налице нормативна уредба, която
да задължава сервизите,които осъществяват ремонт на автомобили да
извършват тази дейност, след като бъдат сертифицирани по нарочни правила
за стандартизация на извършваната дейност. Средната възстановителна
стойност се установява след анализ на предлаганите стоки и услуги от всички
пазарни участници. Експерта извърши изчисление на възстановителната
стойност и по Мелодика на застрахователя. При прилагане на този метод
4
размера на паричната възстановителна стойност възлиза на 647,21 лева, по
отношение на която сума между страните няма спор, че същата е заплатена
извънсъдебно от застрахователя в полза на ищеца.
Независимо отчитането на договорната свобода между страните при
сключване на договор за застраховка, клаузите в КЗ, които уреждат
правоотношенията в тази област имат приоритет. Разпоредбата на чл. 400,
ал.1 КЗ е повече от ясна, като същата предвижда, че действителната
застрахователна стойност е тази, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Макар и
застрахователния договор, който е сключен между страните да предвижда
остойностяване на вредите по експерта оценка на застрахователя, с което
препраща към разпоредбата на т.73 и 74 от Общите условия, то по този начин
определеното обезщетение директно противоречи на закона и приложение на
разпоредбата на чл. 400 КЗ.Наред с това няма данни по делото ищецът при
сключване на договора за застраховка да е бил запознат с Методологията на
застрахователя, в която се предвижда специфичен начин за остойностяване на
вреди върху увреденото имущество предмет на договора, която стойност
значително се разминава със средно – пазарната такава.
Несъстоятелни са и възраженията на ответника във връзка с определяне
на възстановителната стойност, чийто размер е предпоставен от годините, в
които е в експлоатация МПС. При изчисляване размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност. Както по реда на чл. 208,
ал.3 КЗ (отм.), така и по действащия към момента на процесното
правоотношение КЗ в чл. 386 и чл. 499 /в сила от 01.01.2016 г./, при
настъпване на застрахователно събитие дължимото от застрахователя
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.2 КЗ, за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. За действителна се смята стойността, срещу която, вместо
застрахованото имущество, може да се купи друго със същото качество.
Гореизложеното мотивира съда да възприеме заключението на вещото
лице В. за определяне на възстановителната стойност на увреденото МПС във
варианта, в която се определя същата не по Методология на застрахователя, а
по средни – пазарни цени. Макар и уговорено изчисляване на дължимото
застрахователно обезщетение по експертна оценка, то експертът на
застрахователя е дал занижена оценка на възстановителната стойност, която
не е достатъчна за отстраняване на вредите на собствения на ищеца МПС в
следствие настъпилото застрахователно събитие, в който смисъл решение №
1309/27.10.2022г., постановено по в.гр. дело № 1380/2022г. на ВОС.
От изложеното следва, че общата стойност, която е необходима за
възстановяване на увредените детайли от автомобила на ищеца възлиза на
2493,76 лева. От тази стойност следва да бъде приспаднато вече заплатеното
извънсъдебно обезщетение по тази образувана щета в размер на 647,21 лева,
поради което дължимото обезщетение с оглед настъпилото застрахователно
събитие възлиза на 1846,55 лева. Предявеният иск е изцяло основателен, като
5
такъв следва да бъде уважен ведно със законната лихва върху уважената
главница от депозиране на исковата молба в съда -16.05.2022г. до
окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 703,86 лева, от която 273,86 лева съдебно – деловодни
разноски и 430 лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство с вкл. ДДС, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С.К. №2 ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. Р., ЕГН ********** от гр. В., ул. Д.Ж. № 16, вх.Ж, ет.3,
ап.21 сумата от 1846,55 (хиляда осемстотин четиридесет и шест лева и 55
ст.) лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
причинени имуществен вреди на собственото на ищеца МПС марка „А.“,
модел „А4“, рег. №**********, в резултат на настъпило застрахователно
събитие на 15.09.2021г., което се явява покрит риск по застраховка „Каско“,
клауза „Пълно“ обективирана в застрахователна полица
№***********************., за което обстоятелство е образувана щета
№************************1г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 16.05.2022г. до
окончателно изпълнение на задължението, на осн. чл. 405, ал.1 КЗ вр. чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.“ ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С.К. №2 ДА ЗАПЛАТИ на С.
С. Р., ЕГН ********** от гр. В., ул. Д.Ж. № 16, вх.Ж, ет.3, ап.21 сумата от
703,86 (седемстотин и три лева и 86 ст.) лева, от която 273,86 лева съдебно
– деловодни разноски и 430 лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство с вкл. ДДС, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да заплати
задължението си:BG33RZBB91551007843349., титуляр адв. Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6