Решение по дело №3118/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1471                            15.10.2019г.                                      Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                       ІX състав

На тридесети септември                                                         Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                             Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Катя Василева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 03118 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М.  В.П., с ЕГН:********** и адрес: ***, срещу “Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Люлин-6“, ет.2, бул.“П. Владигеров“ 21, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не  дължи на ответника сумата от 1369,95лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит PLUS- 01109477/24.10.2007г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, сумата от 254,68лв., представляваща лихва за периода от 30.04.2008г. до 28.11.2008г., сумата от 194,72лв., представляваща законната лихва за забава за периода 30.05.2007г.- 21.05.2009г.,  и сумата от 36,39лв., представляваща дължима държавна такса, ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.07.2009г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.08.2009г. по ч.г.д.№1790/2009г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№2549/2017г. на ЧСИ А. В.  Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът  “Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕАД e подал отговор, с който е изразил становище, че искът е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът твърди, че в процесния случай вземането следва да се погаси с изтичането на петгодишен давностен срок, като давността е прекъсната с молба на ответника за извършване на изпълнителни действия от 09.01.2012г. Впоследствие давността е била прекъсвана с предприемане и на други изпълнителни действия спрямо ищеца. Ответникът твърди, че вземанията за мораторна и законна лихва също следва да се погасяват с петгодишен давностен срок доколкото неоспорената и влязла в сила заповед за изпълнение има силата на съдебно решение, поради което и гореизложените съображения за главницата следва да бъдат приложими и за акцесорните вземания.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

            По основателността:

            От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№1790/2009г. на ПРС  е издадена заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 31.08.2009г.,  с който ищецът е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сумата от 1369,95лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит PLUS- 01109477/24.10.2007г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, сумата от 254,68лв., представляваща законна лихва за забава от 30.04.2008г. до 28.11.2008г., сумата от 194,72лв., представляваща законната лихва за забава за периода 30.05.2007г.- 21.05.2009г.,  и сумата от 36,39лв., представляваща дължима държавна такса, ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.07.2009г. до окончателното й изплащане

            Въз основа на горепосочения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 641/2009г., като видно от печата на гърба на изпълнителния лист, същото е прекратено по право на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК поради бездействие на взискателя, с дата на последно изпълнително действие 09.01.2012г. По същото изпълнително дело обаче на 24.08.2015г. е подадена молба от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД за конституирането му като нов взискател.

            Въз основа на същия изпълнителен лист, след като процесните вземания са цедирани от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД, от ответника в настоящото производство е образувано изп.д.№2549/2017г. по описа на ЧСИ А.В.въз основа на молба от 08.12.2017г., като в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение. По същото изпълнително дело са предприети и други изпълнителни действия, включително налагане на запори.

            Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

            Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 31.08.2009г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземането за неплатена главница по Договор за потребителски кредит PLUS- 01109477/24.10.2007г.,   сключен между ищеца и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, както и вземането за направени разноски по делото се погасяват с дългата петгодишна давност. За вземанията за мораторна лихва и за законна лихва върху главницата обаче е приложима специалната  тригодишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД.

Съгласно съдебната практика вземането за съдебни разноски има самостоятелен характер и не съставлява част от спорното право. Поради самостоятелния характер на вземането за разноски законодателят е уредил специален процесуален ред за защита срещу решението в частта за разноските - чл. 248 ГПК, който не се припокрива с реда за защита срещу решението по съществото на спора /опр. по ч. тд. № 943/12 г. на ВКС, второ г. о., ТР № 6/14 г. ОСГТК, т. 1/.  Вземането за съдебни разноски се урежда в процесуалния закон и не е допълнително вземане, което произтича от главното по см. на чл. 119 ЗЗД. Поради това и същото се погасява с петгодишен давностен срок.

В тази връзка, неоснователни са възраженията на ответника, че вземанията за мораторна и законна лихва също следва да се погасят с петгодишен давностен срок, доколкото са установени в заповедта за изпълнение, а неоспорената и влязла в сила заповед за изпълнение имала силата на съдебно решение.

Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл. 415, респ. чл. 422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на  вземането и само в този случай е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност за вземанията за мораторна и законна лихва по чл.117, ал.1 ЗЗД остава тригодишен, като разпоредбата на чл. 117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностния срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове.  Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК,  поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията за мораторна и законна лихва не губят характера си на вземания за лихви по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. А вземането за неплатена главница и за направени разноски по изпълнителното дело ще се погасяват с петгодишна давност. Новата давност по смисъла на чл. 117, ал.2 ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр.дело №2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г., Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр. дело №113/2019г. на ПОС.

            Видно от печата на гърба на изпълнителния лист последното изпълнително действие по изп. дело № 641/2009г. е извършено на 09.01.2012г.      Съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство. Действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство на 09.01.2014г. по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като след запора от 09.01.2012г. не са предприети каквито и да било други действия от съдебния изпълнител по собствена инициатива или по възлагане от взискателя. В тази връзка е ирелевантно постановлението на ЧСИ за прекратяване на същото изпълнително дело, тъй като същото вече е било прекратено по силата на закона.

            Поради това и съдът намира, че молбата на ответника от 24.08.2015г., с която е направено искане за конституирането му като взискател по делото на основание договор за цесия, съответно за предприемане на изпълнителни действия е правно ирелевантна, тъй като е подадена по вече прекратено изпълнително производство.

Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело  № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело  № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).

Поради това съдът намира, че след 09.01.2014г., когато е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е започнала да тече нова петгодишна давност за вземанията за главница и съдебни разноски, респ. тригодишна давност за вземанията за лихва, която изтича съответно на 09.01.2019г., респ. на 09.01.2017г.

Новото изп.д.№2549/2017г. по описа на ЧСИ А. В. е образувано въз основа на молба от 08.12.2017г. преди погасяване по давност на вземанията за главница и съдебни разноски, поради което и в тази част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.  Следва да бъде отхвърлено като неоснователно и искането за плащане на законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2016г. до окончателното й изплащане, тъй като не е изтекла погасителната давност.

Относно вземанията за възнаградителна и мораторна лихва същите са погасени по давност на 09.01.2017г., поради което  за тях искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

И двете страни претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът е доказал разноски в общ размер на 584,23лв., от които сумата от 480,00лв. за  заплатено адвокатско възнаграждение, а останалите за държавна и други видове такси.

Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.

В настоящия случай съдът намира, че е сезиран с три обективно съединени иска с правно основание чл.439 ГПК, които обаче са в защита на един и същи интерес на обща стойност 1818,95лв. Следва да бъде отбелязано, че съгласно възприетото от въззивната инстанция становище, намерило израз в Определение № 617/19.09.2018г. постановено по в.ч.гр.д. № 484/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник и Определение № 643/02.10.2018г. по в.ч.гр.д. № 532/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не намира приложение когато предявените с една искова молба искове са в защита „на един интерес“ какъвто е разглеждания случай, тъй като претендираните парични вземания се основават на идентични факти, изразяващи се в погасяване по давност на вземанията, обективирани в един и същ изпълнителен лист.

Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно, като от направените 480,00лв. съдът следва да присъди сумата от 360,00лв. Поради това и съдът намира, че ищецът е доказал разноски в настоящето производство в размер на 464,23лв.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 114,85лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, такса за прилагане на препис от изпълнително дело и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 225,95лв.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от М.  В.П., с ЕГН:********** и адрес: ***, срещу “Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Люлин-6“, ет.2, бул.“П. Владигеров“ 21, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не  дължи на ответника сумата от 1369,95лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит PLUS- 01109477/24.10.2007г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, и сумата от 36,39лв., представляваща дължима държавна такса, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.05.2016г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.08.2009г. по ч.г.д.№1790/2009г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№2549/2017г. на ЧСИ Анелия Василева, на основание изтекла погасителна давност.

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО исковете, предявени от М.  В.П., с ЕГН:********** и адрес: ***, срещу “Кредит Инкасо Инвестмънтс”ЕАД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Люлин-6“, ет.2, бул.“П. Владигеров“ 21, че ищецът не дължи на ответника сумата от 254,68лв., представляваща лихва за периода от 30.04.2008г. до 28.11.2008г., сумата от 194,72лв., представляваща законната лихва за забава за периода 30.05.2007г.- 21.05.2009г., както и законната лихва върху главницата за периода 15.07.2009г.- 13.05.2016г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.08.2009г. по ч.г.д.№1790/2009г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№2549/2017г. на ЧСИ Анелия Василева, поради изтекла погасителна давност.

            ОСЪЖДА “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, със снети данни, да заплати на М.  В.П., със снети данни, сумата от 114,85лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение  в съответствие с уважената част от исковете.

            ОСЪЖДА М.  В.П., със снети данни, да заплати на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, със снети данни, сумата от 225,95лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.

            Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                Районен съдия:

 

 

Вярно с оригинала: Х.С.