РЕШЕНИЕ
№ 15388
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110156814 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която
И. К. Д., ЕГН: **********, с адрес:
**************************, е предявил срещу
*******************, ЕИК: **************, с адрес:
**************************************, следните искове:
- установителни искове, предявени като главни с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал.
1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК
/противоречие със закона/, съединени при условията на
евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2
ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /заобикаляне на закона/ за
прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит № 649387 от 01.08.2018г.
1
- в условията на евентуалност установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 2,
вр. с чл. 10а, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 2,
т. 10 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5
от договора за потребителски кредит № 649387 от
01.08.2018г. като неравноправна и уговорена в
противоречие със закона.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни
права при твърденията, че на 01.08.2018 г. е сключил с
******************* договор за паричен кредит № 649387
от разстояние, по силата на който му бил отпуснат заем в
размер на 150 лв. при посочен ГПР от 49,66 %. Допълва, че
в чл. 5 от процесната сделка било предвидено кредитът да
бъде обезпечен с поръчителство от *****************, без
да е посочен какъв е размерът на възнаграждението за
поръчителство. Сочи, че след усвояване на сумата
установил, че възнаграждението възлиза на 70 лв. Твърди,
че не е подписвал сделките за кредит и поръчителство и
последните не са му предоставени. Поддържа, че договорът
за заем е недействителен, тъй като възнаграждението за
обезпечение не е включено в ГПР, действителната стойност
на ГПР надвишава предвидените максимални законови
предели. Описва, че предоставянето на обезпечение се
явява необходимо условие, за да бъде сключен договора за
потребителски кредит. Инвокира доводи, че цялата сделка е
нищожна, тъй като клаузата за обезпечение не позволява
предварително да бъдат преценени икономическите
2
последици от сключването на договора. В условията на
евентуалност навежда твърдения, че клаузата по чл. 5 от
процесната сделка е нищожна и неравноправна. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който излага становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва
фактическите твърдения, че предоставянето на
поръчителство от дружеството гарант е условие за
сключване на договора за кредит. Възразява, че ищецът не
получил преддоговорна информация относно избора на
поръчител и дължимите суми. Поддържа, че договорът за
поръчителство е възмездна услуга от трето лице и не следва
да се включва в ГПР, тъй като предоставянето на
обезпечение не е задължително. Релевира възражение, че
ГПР е правилно определен. Моли за отхвърляне на
исковите претенции. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът И. К. Д., редовно призован,
не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. №
144694/24.04.2025г., чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът *******************,
редовно призован, не се представлява. С молба с вх. №
144694/24.04.2025г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на иска.
3
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно установено по делото е, че на 01.08.2018г.
ищецът е сключил с ******************** договор за
потребителски кредит № 649387, като му е бил предоставен
кредит в размер на 150,00 лева, който е следвало да върне
до 16.08.2018г., след петнадесет дни, ведно с лихва в размер
на 2,51 лева, при ГПР от 49,63%. Няма спор и относно това,
че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищецът е
трябвало да предостави обезпечение по кредита,
изразяващо се в поръчителство от **************** в
полза на ответното дружество, като за това И. Д. трябвало
да заплати такса. В договора не е посочен размера й, като
последното се установява и от изслушаната ССчЕ. По
делото се установява и наличието на сключен договор за
поръчителство с ищеца, по силата на който
****************, като гарантът се е задължило да
отговаря солидарно с ищеца пред кредитодателя за
изпълнението на всички задължения, произтичащи от
договора за кредит. Установява се, че от ищеца е изискана
за плащане и сума в размер на 24,49 лева, посочена и в
преддоговорната информация, във връзка с изискването за
сключване на договора за гаранция, като сумата е посочена
4
и като дължима в т.6 от договора за гаранция.
Изслушаната по делото ССчЕ, неоспорена от страните,
установява, че по процесния договор ищецът е усвоил сума
в размер на 150,00 лева, като е установено плащане от
ищеца по договора на сума в размер на 177,00 лева.
Изяснено е че в ГПР е включена сумата от 150,00 лева за
главница и за лихва от 2,51 лева и съгласно Приложение №
1 към ЗПК, ГПР ще вълиза на посочената в договора
стойност от 49,63%. В о.с.з вещото лице на въпрос, зададен
от съда, изясни, че ако в ГПР се включи и сумата,
заплатена за поръчителство от 24,49 лева, при вземане в
предвид на начина на формиране на ГПР съгласно
Приложение № 1 към ЗПК и при вземане предвид срока за
връщане на заемната сума от 15 дни, то ГПР ще надхвърли
допустимия по закон процент.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния
договор е нищожен, следва да се имат предвид разпоредбите
на глава VІ от ЗПК "Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които
е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК,
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
5
процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР в
приложение № 1 начин. Неспазването на всяко едно от
посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора - чл. 22 от ЗПК. Според
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на
ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима
от потребителя" и това е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В
договора като обща сума, която следва да бъде върната е
посочена сумата от 152, 51 лева, която включва отпуснатия
кредит от 150,00 лева, и 2, 51 лева лихва. Посочено е, че
ГПР е 49. 63%, но не е ясно същия от какво се формира. Не
са посочени взетите предвид допускания, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както в Договора,
така и в представената Преддоговорна информация липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран
6
посочения ГПР, което води до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. В
общата сума не е включено допълнителното плащане по
договор за гаранция в размер на 24, 49 лева. Според чл. 5 от
договора заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено **************** на кредитора, за което
кредитополучателя заплаща такса в горепосочения размер
от 24, 49 лева, която сума не е включена в ГПР. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника. Според съда
възнаграждението за гарант несъмнено следва да бъде
включено в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
който предвижда, че ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая следва да се има предвид също така, че с
включването на възнаграждението, предвидено в Договора
за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР от 49,
63%, действителния такъв би нараснал над допстимата,
стойност от 50%. В този смисъл, обстоятелствата относно
включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно
посочени при сключване на договора, за да може
7
потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит
при така определените условия за връщането на заетата
сума.
С оглед това, съдът намира, че при сключването на
процесния договор за потребителски кредит и чрез
предвиждане на таксата за гаранция по договор за
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането й, е заобиколена
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент
на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на
действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на
договора /чл. 22 ЗПК/. Действително, съгласно разпоредбата
на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния
договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде
заместена по право от повелителни норми на закона, или че
договора за потребителски кредит би бил сключен и ако в
него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той
е въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от
8
ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е приложима
нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочената по-горе клауза от договора обуславя
недействителността на целия договор.
Предвид изложеното, съдът счита, че сключения между
страните Договор за потребителски кредит № 649387 от
01.08.2018 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пред.1 от
ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4
от ЗПК, поради и което по същество съдът не следва да
обсъжда евентуално предявения иск за установяване
нищожността на друго основание и за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 649387, като
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2, т.10 от ЗЗП и
като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал.2, чл. 10а, ал.4,
чл. 19, ал.1 и ал.4 от ЗПК.
По изложеното главният иск като основателен следва
да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и при този изход на
спора право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50,00 лева,
като претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 2400,00 лева с ДДС, за
реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1
от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
9
доказателства на л.55-56 от досието по делото. Ответникът
не е релевирал възражение за прекомерност, поради което
съдът не дължи произнасяне относно размера на исканото
за присъждане възнаграждение. Следователно на ищеца
общо следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
2450,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор да
предоставяне на потребителски кредит № 649387 от
01.08.2018г., сключен между *******************, ЕИК
**************, като кредитодател и И. К. Д., ЕГН
**********, като кредитополучател, на основание чл. 26, ал.
1, пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр.
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА *******************, ЕИК **************
ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д., ЕГН **********, сумата в размер
на 2450,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
10
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11