Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 23.05.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на втори май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №1518/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
След частично прекратяване на
производството по отношение на установителния иск по чл.422 ГПК, предмет на
делото са останали обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.228, ал.1 ЗЕС за заплащане на
сумата 261,08лв. – цена на предоставени далекосъобщителни услуги през периода
18.12.2015г. – 17.05.2016г.; и правна квалификация по 79, ал.1, предл.І вр.
чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 238,06лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги по вина на ответника.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД
основава иска по чл.228, ал.1 ЗЗД на обстоятелствата, че е изправна страна по
валидно облигационно правоотношение с ответника П.Г.Г., произтичащо от два
договора за предоставяне на мобилни услуги при общи условия, сключени на
15.05.2014г. със срок на действие до 15.05.2016г., по които е предоставил на
ответникът мобилни услуги посредством мобилни номера 0893/437841 и 0894/353558.
Поддържа, че ответникът не е заплатил цената на предоставените мобилни услуги
за периода 18.12.2015г. – 17.03.2016г. на обща стойност 261,08лв. съгласно
фактура №**********/18.01.2016г. със срок на плащане 02.02.2016г., фактура
№**********/18.02.2016г. със срок на плащане 04.03.2016г. и фактура
№**********/18.03.2016г. със срок на плащане 02.04.2016г., както и кредитно
известие №**********/18.04.2016г. със срок на плащане 03.05.2016г. Иска
осъждането на ответника да плати цената, ведно със законна лихвата за забава от
подаване на исковата молба до плащането.
Ищецът твърди да е настъпило
предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги по вина на
ответника. Прекратяването се претендира извършено едностранно от ищеца на
основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите условия на мобилния
оператор поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните услуги от
страна на ответника. Поддържа от това да е възникнало вземане за компенсаторна
неустойка по т.11 от индивидуалните договори, в размер на месечните абонаментни
такси според абонаментния план до края на срока по договора. Твърди, че
размерът на неустойката е 238,06лв. съгласно фактура №**********/18.05.2016г.
Поради постигнато споразумение между оператора и Комисията за защита на
потребителите за намаляване размера на уговорените неустойки в договорите за
мобилни услуги, ищецът претендира осъждането на ответника да му заплати част от
дължимата неустойка в размер на 68,94лв., като за разликата до първоначално
претендирания размер от 238,06лв. искът не се поддържа. Ищецът не е заявил е
отказ или оттегляне на иска за тази част.
Ответникът, представляван от особен
представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва иска при твърдение за недоказаност на
претенциите.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.228, ал.1 ЗЕС:
За основателността на този иск
ищецът следва да докаже наличието на договор за далекосъобщителни услуги, по
който е предоставил на ответника уговорените услуги за съответния период,
дължимата цена и нейната изискуемост. При установяване на горното ответникът
следва да установи положителния факт на плащането на цената.
Ответникът не оспорва ноторния
факт, че ищецът е предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни
услуги и универсален правоприемник на мобилния оператор „Космо България мобайл“
ЕАД.
Видно от представените два договора за мобилни
услуги №… и №…, сключени на …. между ответника и „Космо България мобайл“ ЕАД,
ответникът е абонат на оператора „Теленор България“ ЕАД с абонатен №…... По
първия договор на ответника е предоставена мобилна услуга по програма „Go Web Generation
Lite“ за мобилен №….. Цената на
услугата е уговорена при стандартен месечен абонамент от 8,98лв. и съгласно
приложена ценова листа за стойността на услугите след изчерпване на
абонаментния план. По втория договор на ответника е предоставена мобилна услуга по програма „Globul United“ за мобилен №….. Цената на услугата е уговорена при
стандартен месечен абонамент от 13,99лв. и съгласно приложена ценова листа за
стойността на услугите след изчерпване на абонаментния план. Срокът и на двата
договора е 24 месеца, т.е. до 15.05.2016г. Уговорено е фактурирането на
потреблението и по двата договора да се извършва ежемесечно до 18-то число. В
чл.26 и 27 от ОУ към индивидуалните договори е предвидено заплащането да става
въз основа на издадената фактура и в указания в нея срок, но не по-късно от 18
дни след датата на издаване.
От представените фактури се установява, че цената
на предоставените услуги и по двата договора е фактурирана общо.
За периода 18.12.2015г. – 17.01.2016г. е съставена
ф-ра №********** от 18.01.2016г. със срок на плащане 02.02.2016г. Стойността на
мобилните услуги по фактурата е 29,89лв. с вкл. ДДС. В нея, както и в
следващите фактури са фактурирани и други задължения на ответника /месечни
лизингови вноски в размер 39,90лв./, които са извън предмета на делото, тъй
като ищецът не е предявил искова претенция по чл.342, ал.1 ТЗ въз основа на
сключен лизингов договор.
За периода 18.01.2016г. – 17.02.2016г. е съставена
ф-ра №********** от 18.02.2016г. със срок на плащане 04.03.2016г. Стойността на
мобилните услуги по фактурата е 56,28лв. с вкл. ДДС.
За периода 18.02.2016г. – 17.03.2016г. е съставена
ф-ра №********** от 18.03.2016г. със срок на плащане 02.04.2016г. Стойността на
мобилните услуги по фактурата е 23,16лв. с вкл. ДДС.
На 18.04.2016г. е издадено кредитно известие №**********
със срок на плащане 03.05.2016г., в което не е отразено задължение за плащане
на цена за предоставени мобилни услуги за периода 18.03.2016г. – 17.04.2016г.
За периода 18.04.2016г. – 17.05.2016г. е съставена
ф-ра №********** от 18.05.2016г. със срок на плащане 02.06.2016г. Стойността на
мобилните услуги по фактурата е 0,00лв. с вкл. ДДС.
От така представените фактури е видно, че
дължимата цена за предоставените на ответника мобилни услуги за целия процесен
период е 109,33лв. с вкл. ДДС, а срокът за плащане по всички фактури е изтекъл
към датата на подаване на исковата молба в съда – 23.04.2018г. Ответникът не е
представил доказателства за плащане на цената.
Установява се възникнало в тежест на ответника
изискуемо задължени за заплащане цената на предоставени от ищеца
далекосъобщителни услуги в размер на 109,33лв., което не е погасено. Затова искът
се явява основателен и следва да се уважи до този размер като се отхвърли за
разликата над 109,33лв. до предявения размер от 261,08лв. Върху главницата се
дължи и законна лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
23.04.2018г. до плащането.
Относно осъдителния иск с правно основание чл.79,
ал.1, предл.І вр. чл.92 ЗЗД:
За основателността на иска ищецът следва да
установи наличието на клауза за компенсаторна неустойка при едностранното
прекратяването на договора поради незаплащане цената на услугата от страна на
ответника, както и размера на неустойката.
При установяване на горното ответникът следва да
докаже извършено плащане, изключващо предпоставките за прекратяване на договора.
В т.11 от индивидуалния договор за мобилен №
359893437841 е предвидена отговорност за абоната при предсрочно прекратяване на
договора по негова инициатива или при виновно неизпълнение от негова страна.
Отговорността са изразява в задължението на абоната да плати неустойка в размер
на 200лв. В т.11 от втория индивидуален договор /мобилен за № 359894353558/
също е предвидена отговорност за абоната при предсрочно прекратяване на
договора по негова инициатива или при виновно неизпълнение от негова страна.
Отговорността са изразява в задължението на абоната да плати неустойка в размер
на сумата от стандартните месечни абонаменти, оставащи до крайния срок на
договора.
Съгласно т.19б, б. “в“ от общите условия, мобилният
оператор има право едностранно да прекрати договора при незаплащане в срок на
цената за далекосъобщителните услуги от страна на ответника.
Съдът прие, че е налице неизпълнение на
задължението на потребителя да заплати дължимата цена за предоставените услуги
в размер на 109,33лв., дължима по три фактури, съставени за отчетния период 18.12.2015г.
– 17.03.2016г. При това положение за ищеца е възникнало потестативното право
едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост
да волеизявява изрично пред ответника намерението си за прекратяване.
Прекратяването на договора няма обратно действие като развалянето по чл.87 ЗЗД
и затова при него не са приложими изискванията на посочената разпоредба. При
прекратяването договорът престава да действа занапред с предвидените в него или в закона последици от неизпълнението.
В случая мобилният оператор е пристъпил към
прекратяване на договорното отношение посредством преустановяването на
предоставяната мобилна услуга. От момента на това фактическо действие настъпват
правните последици от прекратяването, вкл. правото на оператора да получи
уговорената неустойка. Прекратяването се установява да е настъпило на 17.03.2016г.,
тъй като видно от представените фактури, за отчетния период след тази дата не
се претендира цена за мобилни услуги и такива не са предоставени. Крайният срок
на договорите е 15.05.2016г. Следователно за оставащите 2 месеца потребителят
дължи неустойка при предсрочно прекратяване, която по първия договор е в размер
на 200лв., а по втория договор е в размер на стандартния месечен абонамент от 13,99лв.
Ищецът претендира и по двата договора неустойка в размер на стандартните
месечни абонаментни планове за оставащия срок от договорите. Обосновава това със сключено споразумение
между него и Комисията за защита на потребителите, ограничаващо максималния
размер на неустойките. Споразумението предвижда по-благоприятен за ответника
начин за определяне на неустойката от уговорения в първия договор за мобилни
услуги, където тя е фиксирана в размер на 200лв. Затова неустойката и по двата
договора следва да се определи по начина, предвиден във споразумението, т.е.
като сбор от стандартните месечните абонаментни планове до края на всеки
договор, но не повече от 3 месеца. В случая до изтичането на срока и по двата
договора са оставали 2 месеца. Месечният абонамент по първия от тях е 8,90лв.,
което прави неустойка от 17,80лв., а месечният абонамент по втория договор е
13,99лв., което прави неустойка от 27,98лв. Общо дължимата неустойка по двата
договора е 45,78лв. До този размер следва да се уважи иска и да се отхвърли за
разликата до предявения размер от 261,08лв. С писмена молба в хода на
производството ищецът е заявил, че не поддържа иска за заплащане на неустойка
за разликата над 68,67лв., но не е направил частичен отказ или оттегляне на
исковата претенция, за да десезира съда. При това положение съдът дължи
произнасяне по целия иск.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от
ищеца искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сторените пред настоящата инстанция разноски съразмерно с уважената
част от иска. Ищецът е представил доказателства за направени разноски в размер
на 535лв., от които 180лв. платено възнаграждение за един адвокат, 75лв.
внесена държавна такса за производството, 200лв. депозит за възнаграждение на
особен представител по чл.47, ал.6 ГПК и 80лв. депозит за възнаграждение на
вещо лице. От тях по съразмерност следва да се присъдят 166,25лв.
Ответникът не е направил съдебни разноски и не
претендира присъждане на такива.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника П.Г.Г., ЕГН ********** да заплати
на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.79, ал.1, предл.
І вр. чл.228, ал.1 ЗЕС сумата 109,33лв. – цена на мобилни услуги за периода
18.12.2015г. – 17.05.2016г., предоставени по договори за мобилни услуги с
№********* и №*********, сключени между страните на 15.05.2014г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 109,33лв. до предявения размер от 261,08лв.
ОСЪЖДА ответника П.Г.Г., ЕГН ********** да заплати
на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.92, ал.1 ЗЗД
сумата 45,78лв. – неустойка за предсрочно прекратяване по вина на ответника на договори
за мобилни услуги с №********* и №*********, сключени между страните на
15.05.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 45,78лв. до предявения размер
от 238,06лв.
ОСЪЖДА ответника П.Г.Г. да заплати на ищеца
„Теленор България“ ЕАД сумата 166,25лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: