№ 17
гр. Габрово, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Марияна Д. Ганева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20224210200981 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от Г. Р. Д., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. „**********” № 45, ет.1, ап.1 – чрез адв. Р. Б. от ГАК, против
Наказателно постановление № 20-0892-001323/30.12.2020 г. на Началника на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което на основание чл.
175, ал.3, предл.първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са му
наложени следните административни наказания: “Глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/
месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание адв. Б. моли на преден план за отмяна
на атакуваното Наказателно постановление поради връчването му далеч след
неговото издаване и извършване на изследваното нарушение. При условията
на алтернативност пледира за изменение на санкционния акт посредством
отмяна на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС”.
Моли и за присъждане на направените деловодни разноски.
Жалбоподателят се явява лично и отрича да е знаел за дерегистрирането
на управлявания от него автомобил към процесната дата.
Административнонаказващият орган не изпраща свой представител.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
1
и в тяхната съвкупност, както и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи,
съгласно която съответният Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР е оправомощен да издава Наказателни постановения за установени
нарушения по ЗДвП.
С нотариално заверен договор за покупко-продажба от 31.08.2019 г.
М.Т.А. придобил собствеността върху лек автомобил „МГ ЗР /Ровър/” с рег.
№ СТ 99 21 ВВ. Въпреки това обаче М.Т.А. не изпълнил законовото си
задължение в двумесечен срок да регистрира новопридобитото превозно
средство, поради което и на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП регистрацията
му била служебно прекратена на 01.11.2019 г. с отбелязване в
автоматизираната информационна система на МВР. Малко по-късно
цитираният лек автомобил бил предаден на жалбоподателя от трето лице в гр.
Пловдив с уговорка за последващо нотариално прехвърляне на собствеността,
което обаче не било реализирано.
На 15.03.2020 г. около 20:10 ч. полицейските служители М. С. и Т. К.
спрели за проверка движещия се по бул. „Могильов” в посока ул.
„Свищовска” в гр. Габрово лек автомобил „МГ ЗР /Ровър/” с рег. № СТ 99 21
ВВ, управляван от жалбоподателя, при която установили, че превозното
средство е с прекратена регистрация. За констатираното нарушение по чл.
140, ал.1 от ЗДвП полицейските служители М. С. и Т. К. съставили против Г.
Д. АУАН серия GA, № 145332/15.03.2020 г., който бил изпратен по
компетентност на РП – Габрово заедно с материалите по случая.
С Постановление от 01.12.2020 г. наблюдаващият прокуророр отказал
да образува наказателно производство срещу жалбоподателя за престъпление
по чл. 345, ал.2 от НК поради субективна несъставомерност. Ведно с това
преписката била върната на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на
2
МВР – Габрово, издал впоследствие и атакуваното Наказателно
постановление, надлежно връчено на Г. Д. на 08.12.2022 г., като на 14.12.2022
г. последният депозирал и настоящата жалба против него.
От обективна страна по делото бе установено, че на 15.03.2020 г. около
20:10 ч. именно жалбоподателят е управлявал по бул. „Могильов” в посока
ул. „Свищовска” в гр. Габрово лек автомобил „МГ ЗР /Ровър/” с рег. № СТ 99
21 ВВ, който факт и самият той не оспорва. Същевременно и видно от
приложената по делото справка от масивите на АНО този автомобил е бил
служебно дерегистриран на 01.11.2019 г. на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП
с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР. Ето защо
и предприемайки процесното правоуправление на посочените дата и час, Г.
Д. от обективна страна е осъществил нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Изцяло противоположно заключение извежда обаче настоящият
съдебен състав касателно субективната страна на изследваното деяние,
доколкото безусловно ясно е, че коментираният лек автомобил към
процесната дата е бил собственост на трето лице - М.Т.А.. Същевременно
липсват доказателства собственикът на колата, към чиито задължения спада и
това за надлежната и регистрация, по някакъв начин да е уведомил
жалбоподателят за неизпълненото си задължение по чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Г.
Д. към посочената дата е бил само и единствено ползвател на коментирания
лек автомобил, като има макар и оскъдни данни, че е получил владението не
от собственика, а от трето лице. Не са налице и никакви данни дали самото
правоимащо лице е било надлежно уведомено за акта по дерегистрация, който
би могъл да бъде и предмет на съдебно оспорване. Не са съществували и
никакви видими индиции, които биха могли да усъмнят жалбоподателя, че
към 15.03.2020 г. лекият автомобил „МГ ЗР /Ровър/” с рег. № СТ 99 21 ВВ е
бил без надлежна регистрация. Отсъстват доказателства това да му е било
съобщено от някой, същият е разполагал с документите на автомобила, които
са били изрядни от външна страна, а и самото превозно средство е било с
поставени рег. табели. Ето защо според съда в случая липсват доказателства,
че към процесната дата Г. Д. е знаел или е бил длъжен да знае за настъпилата
дрегистрация на управляваното от него превозно средство, респ. липсва
установена форма на виновно поведение от негова страна в случая, което е
категорично основание за цялостната отмяна на атакуваното Наказателно
постановление.
3
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ОД на
МВР - Габрово дължи заплащане на направените от жалбоподателя разноски
за ангажиране на защитник в настоящото производство, които съобразно
представеното пълномощно възлизат на сумата от 400 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 20-0892-001323/30.12.2020 г. на Началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което на основание чл. 175,
ал.3, предл.първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Г. Р. Д., с
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 45, ет.1,
ап.1, са наложени следните административни наказания: “Глоба” в размер на
200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
/шест/ месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ОД на МВР - Габрово да
заплати на Г. Р. Д., с ЕГН: **********, направените деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4