№ 540
гр. Плевен, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря А. Г. П.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
гражданско дело № 20244400500714 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №240/20.07.2024г., постановено по гр.д.
№571/2023г. по описа на РС-Червен бряг състав на същия съд е осъдил на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на Р. България и Областната дирекция на
МВР – Плевен солидарно да заплатят на Т. Ц. Т., с ЕГН ********** от гр.
Червен бряг, обл. Плевен сумата от 4000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие
привличането му като обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.3
от НК по пр.пр. 7592/2021 г. по описа на РП - Плевен и ДП № ЗМ433/2021 г.
на РУ Червен бряг за периода 26.12.2021 г. – 11.08.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.08.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Със същото съдебно решение съдът е осъдил на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор на Р. България и Областната дирекция на МВР – Плевен
солидарно да заплатят на Т. Ц. Т., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл.
Плевен сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените
му имуществени вреди, вследствие привличането му като обвиняем за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по пр.пр. 7592/2021 г. по
описа на РП - Плевен и ДП № ЗМ433/2021 г. на РУ Червен бряг за периода
26.12.2021 г. – 11.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
1
Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор на Р. България чрез С.Х. – прокурор в РП-Плевен, ТО-Червен бряг. В
жалбата се твърди, че така предявеният иск е недопустим, тъй като срещу
ищеца не е било повдигано обвинение. Излагат се твърдения, че не са налице
доказателства, касаещи емоционалното и психическото състояние на ищеца.
Твърди се, че съдът неправилно е уважил целия размер на предявения иск,
който се явява според жалбоподателя несъразмерно висок. В заключение моли
съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск или да намали размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Постъпила е и въззивна жалба от Областната дирекция на МВР –
Плевен чрез П.Б.Ф.. Във въззивната жалба се излагат твърдения, че в
първоинстанционното производство е налице съществено процесуално
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е била
конституирана Прокуратурата на РБ като контролираща страна. Твърди се, че
не са налице доказателства, че служители на ОДМВР-Плевен са осъществили
незаконосъобразни действия, поради което конституирането й като страна в
производството е незаконосъобразно. Излагат се твърдения за недоказаност на
исковите претенции за неимуществени и имуществени вреди. В заключение
моли съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск или да намали размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Моли за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на
въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. Б., с който оспорва
същата като неоснователна. Твърди, че искът е изцяло допустим, за което сочи
съдебна практика, както и основателен, според приложените по делото
доказателства. Прави се искане съдът да остави депозираните въззивни жалби
без уважение и да потвърди първоинстанционното съдебно решение. Моли за
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззивният жалбоподател Прокуратурата
на Република България се представлява от прокурор И.Р., съобразно изпратено
писмо от 15.10.2024г., който поддържа въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззивният жалбоподател Областната
дирекция на МВР – Плевен се представлява от юрисконсулт П.Б.Ф., която
поддържа въззивната жалба. В хода на устните състезания процесуалният
предствител на жалбоподателя излага търдения, че са допуснати процедурни
нарушения, тъй като в първата инстанция прокуратурата на Република
България е била призована само като ответник по делото, като същата не е
представлявана като контролираща страна, поради което счита, че това е
достатъчно основание делото да бъде върнато за разглеждане отново в първа
инстанция. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява. В молба,
постъпила по делото, процесуалният представител на въззиваемата страна
излага становище, че поддържа отговора на въззивната жалба. Моли за
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция за Окръжна
прокуратура – Плевен, като контролираща страна, се явява прокурор И.Ш.,
2
който излага становище, че подадените въззивни жалби са основателни,
поради което същите следва да бъдат уважени. Във въззивното производство
не са събрани нови доказателства.
Плевенски окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалба на Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на Р. България чрез С.Х. – прокурор в
РП-Плевен, ТО-Червен бряг и на Областната дирекция на МВР – Плевен са
подадени в законоустановения срок, от лица с правен интерес от обжалването,
насочени са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от
ГПК акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивните жалби са
допустими и редовни.
Разгледани по същество, същите са ОСНОВАТЕЛНИ, поради следните
съображения:
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от Т. Ц. Т., с
ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на Р. България и Областната дирекция на
МВР – Плевен, с който ищецът иска ответниците в спора да бъдат осъдени
солидарно да заплатят сумата от 4000,00лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, вследствие привличането му като
обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по пр.пр.
7592/2021 г. по описа на РП - Плевен и ДП № ЗМ433/2021 г. на РУ Червен
бряг за периода 26.12.2021 г. – 11.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 500,00лв., представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, вследствие привличането му като обвиняем за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по пр.пр. 7592/2021 г. по описа на РП -
Плевен и ДП № ЗМ433/2021 г. на РУ Червен бряг за периода 26.12.2021 г. –
11.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.08.2022 г. до окончателното й изплащане.
При така заявените фактически твърдения РС-Червен бряг е приел, че е
сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения:
Съгласно задължителната съдебна практика на висшата ни съдебна
инстанция, намерила израз в т.15 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г., ОСГК участието на прокурор
по делата по ЗОДВПГ ((Загл. изм. с ДВ, бр. 30 от 2006 г. на ЗОДОВ) е
задължително съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДВПГ, понастоящем чл. 10, ал.1 от
ЗОДОВ. В тези случаи прокурорът участва в качеството на представител на
единната и централизирана Прокуратура на Република България в качеството
й на контролираща страна (чл. 27, ал. 2 ГПК). По дела, по които
Прокуратурата на Република България е единствен ответник, участието на
прокурор не е задължително, тъй като качеството на контролираща страна не
3
се съвместява с качеството на страна, заинтересована от изхода на спора. Ако
наред с Прокуратурата на Република България ответник е и друг държавен
орган, какъвто е и настоящият случай, то прокурорът участва задължително
като контролираща страна.
Постановките на цитираното Тълкувателно решение търпят
прецизиране досежно качеството, в което в тези случаи прокурорът следва да
участва по делото. В действащия ГПК съществува текстът на 26, ал. 3,
съгласно който прокурорът може да участва в исковото производство с права
на страна в случаите, предвидени в закон, както това е предвидено в
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ. Установеното правомощие на прокурора
е специфична форма на предвиденото в чл. 26, ал. 3 ГПК право на прокурора
да участва в гражданския процес като страна, при дела, по които ПРБ не е
единственият ответник в спора, какъвто е и настоящият случай.
В този смисъл предвид наличието на двама ответника, срещу които
ищецът е предявил настоящата искова претенция, а именно срещу ПРБ и ОД
на МВР-Плевен, то в първоинстанционното производство е следвало
задължително да бъде призована и прокуратурата на РБ в качеството й на
контролираща страна, освен на страна по делото, съгласно постановките,
приети в задължителната тълкувателна практика на ВКС. Горепосоченото
тълкувателно решение не е загубило действието си към настоящия момент,
поради което разрешенията, приети в него, са задължителни за всички
съдилища.
Видно от приложените по делото призовки и протоколи от открити
съдебни заседания, първоинстанционният съд не е изпълнил задължението да
призове Прокуратурата на РБ като контролираща страна, която да следи за
законосъобразното протичане на производството. Така първоинстанционният
съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
постановяване на недопустимо решение. Така допуснатото нарушение е
надлежно релевирано от страна на един от ответниците в спора, а именно ОД
на МВР - Плевен в депозираната въззивна жалба.
С оглед гореизложените аргументи и без да се обсъждат доводите по
същество, релевирани във въззивните жалби, на основание чл.270, ал.3 от
ГПК решението на РС-Червен бряг следва да бъде обезсилено като
недопустимо, тъй като е постановено при съществени процесуални
нарушения. С оглед необходимостта от извършване на нови
съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва
да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като при новото
разглеждане на делото да бъде конституирана и призована Прокуратурата на
РБ в качеството й на контролираща страна по спора.
По претендираните разноски в настоящото производство, както и по
отговорността за разноските в първоинстанционното производство, следва да
се произнесе РС-Червен бряг при новото разглеждане на делото.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК и с оглед цената на предявения
иск, настоящето решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
4
ОБЕЗСИЛВА съдебно решение № 240 от 20.07.2024г., постановено по
гр.д. № 571/202023г., по описа на Районен съд-Червен бряг.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Червен бряг за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд със задължителното участие на
Прокуратурата на Република България в качеството й на контролираща
страна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид
ограничението на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5