№ 6903
гр. С., 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело №211110142567 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Ищецът М. П. СТ. е предявила срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 63,77 лв.,
представляваща платена при липса на основание по нищожен, евентуално унищожаем
поради грешка, измама или крайна нужда и явно неизгодни условия, договор за
потребителски кредит № .../2... г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на
подаване на исковата молба – 20.07.2021г. до окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника посочения договор, въз основа на
който е получила заем в размер от 700 лв., със задължение да го върне ведно с
уговорената възнаградителна лихва. Общата сума, която следвало да върне била 704,62
лева, платима шест дни след сключването на договора при уговорен фиксиран лихвен
процент в размер на 0,660% и ГПР в размер на 49,21%, като кредитът е обезпечен с
услуга „ФЕРАТУМ БАНК“ с възнаграждение 59,15 лева. Твърди се ищцата да е
погасила изцяло сумата по процесния договор в общ размер на 763,77 лв. Излага
доводи, че договорът е нищожен поради противоречие със закона – чл. 22 ЗПК във вр.
с чл. 26, ал. 1 ЗЗД и поради липса на форма по чл. чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 22 ЗПК,
тъй като не е сключен в предписаната от закона форма, доколкото не е била спазена
процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ за сключване на договори от разстояние, както и
при липса на валидно изразено от потребителя съгласие. Поддържа, че договорът не е
написан на ясен и разбираем език и в шрифт не по-малък от 12, не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание (общ размер на кредита, ГПР, погасителен план),
респ. посочен е грешно изчислен размер на годишния процент на разходите, който в
действителност надхвърлял законоустановения максимум. Счита, че клаузата за
заплащане на възнаграждение за поръчител е нищожна, тъй като единствената
функция е да увеличава възнаграждението по кредита по чл. 19, ал. 4 ЗЗПК и чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, освен това тя не е включена в ГПР. Излага, че клаузата за поръчителство по
кредита е неравноправна, а тази за определяне размера на възнаградителната лихва е
1
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди се нищожност на договора на
основание чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в същия не се установява регламентиране
на наличието или липсата на правото на отказ на потребителя от договора, съответно
условията за неговото упражняване, в това число информация за задължението му за
погасяване на усвоената главница и лихвата, както и за размера на лихвения процент на
ден. Въз основа на изложените пороци намира, че целият договор за потребителски
кредит е нищожен, евентуално унищожаем като сключен поради измама, грешка и при
крайна нужда и при явно неизгодни условия, респ. че посочените клаузи за
възнаградителна лихва е нищожна. Предвид това, съобразно чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК
ищецът смята, че е следвало да върне единствено чистата стойност на кредита
(получената сума по кредита) – 7000 лв., като платената над тази сума до пълния
размер на погашенията – 763,77 лв., се явявала платена без основание. При тези
твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати посочената сума от
63,77 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД не депозира
отговор на исковата молба. В съдебно заседание, проведено на 09.03.2022 г. оспорва
изцяло предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа
страна следното:
За да бъде уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл. 1-во във връзка с 1 чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД в тежест на ищецът е да докаже, че
е извършил реално плащане в полза на ответника на процесната сума при начална
липса на основание; обедняване на ищеца за сметка на обогатяването на ответника,
както и наличие на причинна връзка между тях, както и всички останали положителни
факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си.
По делото като безспорно между страните се установява, че между тях на
24.0.2017 г. е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на
който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 700 лева, като в
изпълнение на 2 задълженията си по договор за кредит ищецът е погасил заемната
сума, ведно с дължимата лихва и възнаграждение за поръчителство, като е изплатил на
26.01.2017 г. сумата от 763,77 лева на „Фератум България“ ЕООД. Това обстоятелство
се установява и от приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото
лице по изслушаната и приета по делото СТЕ експертиза, неоспорена от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, се установява, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит от разстояние №/2...г. за сумата от 700 лева, при годишна лихва
за ползване на кредита в размер на 0,66 % като за срока на кредита се дължи лихва за
ползване на кредита в размер на 4.62 лева. Общата дължима сума е определена в
размер на 704,62 лева, като е посочен годишния размер на разходите по заема в размер
на 49,21 %. Срокът на Договора е 6 дни, който започва да тече от датата на превеждане
на сумата. В т. 7 от Договора е посочено, че ищцата е дала изричното си съгласие,
„кодът за потвържедение“ предоставен от ответното дружество във взаимоотноенията
с дружеството да има силата на неин саморъчен подпис, като е уговорено, че
посоченият от ищцата в молбата за отпускане на кредит „идентификационен номер“
ще се ползва като знак на нейното авторство на изпратените от този номер до
2
дружеството съобщения.
От представените по делото общи условия на „Фератум България“ ЕООД се
установява, че в т. 12 от същите е посочено правото на отказ от договора, както и редът
за неговото упражняване. В т. 16.2 от общите условия е посочено, че в случай, че
дружеството получи плащане от заемателя, което не е предназначено за дружеството,
последното има право в случай, че идентифицира за кого е предназначено плащането
(получателят на плащането) да го преведе директно на получателя му като уведоми за
това заемателя. Със сключването на Договора за заем, заемателят дава изричното си
съгласие за извършването на тези действия от дружеството. В т. 5 от Договора за
потребителски кредит е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителството
предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството, като договорът за
поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен
заема. От представения по делото договор за гаранция се установява, че
кредитополучателят се е задължил да заплати на гаранта – „Фератум Банк“ такса за
предоставяне на поръчителството в размер на 59,15 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от
страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно, се установява, че
изплатената от М. П. СТ. на „Фератум България“ ЕООД на 26.01.2017 г. по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № №/2...г. сума в размер на 763,77 лева е
отнесена от ответното дружество за погасяване на главница в размер на 700 лева,
погасяване на лихва в размер на 4,62 лева и сумата от 59,15 лева такса обезпечение
към „Фератум банк“. Вещото лице, използвайки нормативно установената формула в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, изчислява, че фактическия размер на ГПР,
включващ както лихвата, така и „такса за банкова гаранция към фирмата-партньор“,
при фактически изплатени 763,77 лева, пряко или косвено свързани с кредита и при
запазени основни параметри на кредита, се равнява на 204,85 %.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По делото се установи по безспорен начин, че между страните има сключен
договор за потребителски кредит от разстояние, по който ищецът като
кредитополучател е усвоил предоставената му от ответното дружество сума и е
погасил кредита с еднократно плащане, съобразно погасителния план по договора. Не
се спори, че ищецът е осигурил обезпечение на кредита, чрез сключването на договор
за поръчителство с трето за спора дружество – Фератум Банк, партньорско дружество
на ответника, както и това, че възнаграждението на поръчителя, дължимо от
кредитополучателя не е включено в ГПР, посочен от заемодателят, както и че с
включването на неговия размер годишен процент на разходите се е повишил
многократно.
При извършване преценка относно действителността на договора за кредит
съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо,
следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност
на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Видно от представените по делото доказателства е предоставил
преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по
кредита, включително разходите по кредита. В последствие договорът е сключен
3
отдалечено при условията на ЗПФУ, поради което съдът намира, че е изпълнена
изискуема форма за траен носител по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Относно наведеното твърдение от ищцата, че действителният ГПР е различен от
уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
Както бе установено по-горе, вземането на заемодателят е обезпечено с
поръчителство предоставено от „Фератум банк“, вследствие на което между ищцата и
поръчителят е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя
следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената
дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато 4 предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищцата на
възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество
представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е
задължително условие за усвояване на кредита.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било
известно задължението на ищцата да заплаща услугата по предоставеното
поръчителство, тъй като това задължение е предвидено и в Договора за кредит,
сключен между страните. Доколкото в процесния случай в уговорения годишен
процент на разходи не са включени всички действителни разходи, то съдът намира, че
е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза е
установено, че при добавяне в ГПР на възнаграждението за поръчител, същото би
възлизало на 204,85 %. Предвид това, съдът приема, че така посоченият ГПР нарушава
императивната забрана на чл. 19, ал. 4 З., съгласно която ГРП не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва, което пък е мотивирало кредитора да
прикрие реалния процент на разходите като не включи разходa за възнаграждение за
поръчител в ГПР.
Поради изложените съображения, съдът намира, че сключеният Договор за
потребителски кредит № .../2... г. е нищожен като противоречащ на чл. 22 вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД предвижда задължение за всеки,
4
който е получил нещо без основание, да го върне. На връщане в хипотезите на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД подлежи реално полученото. В настоящия случай на доказване подлежат
следните факти: 1) размера на обогатяването на ответната страна и обедняването на
ищцовата страна, поради получаването на нещо без основание; 2) причинна връзка
между обогатяването на ответника и обедняването на ищците (причинната връзка
между обогатяването на ответника и обедняването на ищците от един или няколко
общи факта касае хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, съгласно ППВС № 1/1979 г.).
Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че ответникът е получил в
общ размер на 763,77 лева, в това число главница от 700 лв., възнаградителна лихва в
размер на 4,62 лв. и такса за банкова гаранция към фирма-партньор в размер на 59,15
лева. При установяването недействителността на договора между страните, ищцата
дължи само реално полученото, тоест останалите суми са недължими.
Установи се, че ищцата е заплатила по процесния договор за потребителски
кредит сума в размер на 763,77 лв., съгласно кредитираното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза. Дължимостта на главницата от 700 лв. произтича от
изричната законова разпоредба на чл. 23 от ЗПК, поради което заплащането й е
надлежно и кредиторът не дължи нейното връщане. Недължимо платена обаче с оглед
установената по делото нищожност на договора за потребителски кредит се явява
разликата над сумата от 700 лв. до размера на плащанията, извършени по договора за
кредит, а именно сумата от 63,77 лв. Ищецът М.С. е заплатила по договора за
потребителски кредит сума в общ размер на 763,77 лева, което се установява от
заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието по делото без
възражения от страните. С платените 763,77 лв. са били погасени следните задължения
по договора: главница в размер на 700 лв., договорна (възнаградителна) лихва в размер
на 4,62 лв. и такса обезпечение дължима към Фератум Банк в размер на 59,15 лв.
Подлежи на връщане платеното от ищцата над сумата от 700 лв. до пълния размер на
плащанията по договора за кредит.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да докаже, че е заплатил в полза на ответника процесната сума, а ответникът
следва да докаже основание за задържането й.
Безспорно между страните е обстоятелството, че сума в размер на 59,15 лева,
дължима като банкова гаранция, е преведена от ищцата в полза на ответника, ведно с
останалите дължими плащания по договора за кредит. Съдът приема, че сумата в
размер на 59,15 лева, представляваща такса за банкова гаранция е заплатена от ищеца
като възнаграждение по Договор за гаранция, сключен с трето лице. Ирелевантно се
явява обстоятелството, дали ответното дружество в последствие е заплатило на
дружеството-гарант "Фератум Банк" платената от ищеца такса за гаранция, тъй като за
наличие на неоснователно обогатяване е достатъчно и необходимо да се установи
липса на правно основание за разместване на блага между правните субекти, без
значение от облигационните отношения на страните с трети лица. Без значение се явява
обстоятелството, че впоследствие сумата е била зачислена на друго лице, дори и
същото твърдение да бе доказано от ответника в настоящия процес. Следователно
ищецът се е обогатил за сметка на ищцата без основание със сума в размер на 63,77
лева, получена без основание, като е налице причинна връзка между обогатяването на
ответника и обедняването на ищцата. Ответникът не ангажира никакви доказателства
относно наличие на основание да получи установената сума като възнаградителна
лихва върху отпуснатата главница по кредита за процесния период.
Предвид изложеното, следва исковата претенция да се уважи като доказана и
5
основателна изцяло за сумата от 63,77 лева, Следва да се присъди и лихвата върху
претендираната главница, считано от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Последният е направил разноски в настоящото производство в общ размер на
50 лв. за държавна такса и 200 лв. за вещо лице. Същият е представляван от адвокат,
който претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, като съгласно цената на иска се определя възнаграждение в размер на
300 лв., което следва да му се присъди.
Предвид горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к.М. ‑ 3, бул.Ал. М. № №, вх., ет., офис №, представлявано от И.
Д. и Д..а да заплати на М. П. СТ., ЕГН **********, гр. С., кв. Л., ул. Б. №, вх., ет., ап.,
със съдебен адрес: гр. С., ул. Ив. Д. №, ет., ап., чрез адвокат В.Н., сумата от 63,77 лева,
представляваща недължимо платени суми по Договор за кредит № .../2... г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба – 20.07.2021 г. до
окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл.
23 и чл. 22 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к.М. ‑ 3, бул.Ал. М. № №, вх., ет., офис №, представлявано от И.
Д. и Д..а да заплати на М. П. СТ. направените по делото разноски в размер на 250,00
лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковата
претенция.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к.М. ‑ 3, бул.Ал. М. № №, вх., ет., офис №, представлявано от И.
Д. и Д..а, да заплати на адвокат ИСКР. П. Н., ЕГН ..., служебен адрес: гр. С., ул. Ив. Д.
№, ет., ап., сумата от 300,00 лева за предоставена на ищеца безплатна правна помощ и
съдействие по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7