№ 459
гр. Варна , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100503750 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 284044/24.11.2020г. на „Енерго - Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б., срещу
решение № 261007 от 03.11.2020г., постановено по гр.дело № 17558/2019г. на ВРС, ХХ-ти
състав с което е прието за установено, че К. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул.
„О.П.П.“ № 135, бл. 36, вх. Б, ап. 78, не дължи на въззивното дружество сумата 8246,78 лв.,
претендирана от ответника по фактура № **********/09.10.2019г. за преизчислено
количество ел. енергия за периода от 03.11.2017г. до 02.11.2018г., за обект, находящ се в с.
Р., ул. „К.“ № 3 с кл. № ********** и аб. № **********, на осн. 124, ал.1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена проверка
е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество електроенергия, което
не се визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
1
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от К. С. М. срещу „Енерго-Про Продажби” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 8246,78 лв.,
представляваща задължение, претендирано от ответника по фактура №
**********/09.10.2019г. за преизчислено количество ел. енергия за периода от 03.11.2017г.
до 02.11.2018г., за обект, находящ се в с. Р., ул. „К.“ № 3, с кл. № ********** и аб. №
**********.
В исковата молба ищцата сочи, че е потребител на ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в с. Р., ул. „К.“ № 3, с кл. № ********** и аб. № **********.
Поддържа, че с писма ответникът я уведомил за това, че е коригирал сметката за ел.
енергия за периода 03.11.2017г. до 02.11.2018г. като начислил допълнително сумата от
8246,78 лв., вследствие на проверка за измерване на точността на СТИ обслужващо
процесната сграда. Ищцата поддържа, че няма достъп до СТИ и показанията му, като сочи,
че не е присъствала, нито е уведомявана за проверката. Оспорва изцяло съдържанието на
протокола за проверката, като поддържа, че при съставянето му са нарушени чл. 78, ал.1 и
чл. 80, ал.2 от ЗЕ. Поддържа, че проверката не е установила интервенция по пломбите, а
СТИ е било в пълна изправност и е отчитало точно според експертизата извършена в
Института по метрология, като оспорва извода за извършена софтуерна намеса. Оспорва
реалното доставяне на коригираното количество ел. енергия, като сочи че е невъзможно то
да бъде доставено. Поддържа, че всички текущи сметки са заплатени. Оспорва
законосъобразността на корекционната процедура по ПИКЕЕ.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Енерго-
Про Продажби” АД, гр. Варна. Потвърждават се обстоятелствата, че ищецът е в договорни
отношения с ответника за продажба на ел. енергия за посочения обект на потребление; че е
извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани в
констативен протокол; че е извършено коригиране на количеството потребена електрическа
енергия, за което е издадена съответна фактура за процесната сума от 8246,78 лв. По
съществото на спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че
страните се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на ел. енергия, като
правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергитиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ
на „Енергоразпределение Север“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД.
Посочва, че на 02.11.2018г. е извършена техническа проверка на процесното СТИ
обслужващо обекта с кл. № ********** и аб. № **********, за което е съставен констативен
протокол. При извършените замервания е установено, че в регистър 1.8.3 има показания в
размер на 43399 кВТч. Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и
изпратен за експертиза в БИМ, където е извършена метрологична експертиза, като при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Констатирано е наличието на преминала енергия на тарифа 1.8.3 в размер от 43399,8 кВТч.,
която не е визуализирана на дисплея. „Електроразпределение Север“ АД е съставило
становище за начисление на ел. енергия от 08.10.2019г., въз основа на което ответникът е
издал фактура № **********/09.10.2019г. за сумата 8246,78 лв. Твърди, че на ищцата
надлежно са връчени протоколът за извършената проверка и процесната фактура , чрез
писма. Поддържа, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3 количество ел. енергия е
реално доставено и консумирано от абоната и процесното вземане се дължи от ищеца на
основание чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В евентуалност се позовава на чл.
183 от ЗЗД, доколкото се касае за реално доставено, съответно продадено, количество ел
енергия, в която връзка се позовава на практика, обективирана в Решение №
2
150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, III г.о.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че ищецът е абонат на ответното дружество за обект,
находящ се на адрес: с. Р., ул. „К.“ № 3, с кл. № ********** и аб. № **********.
От представения по делото КП за техническа проверка № 1202486/02.11.2018г., се
установява, че на тази дата, при проверка на СТИ с клиент К. С. М., обслужващо обект с кл.
№ ********** и аб. № **********, находящ се в с. Р., ул. „К.“ № 3, служители на
„Електроразпределение север” АД са демонтирали СТИ с фабр. № 1115031500728517 и са
изпратили същото за експертиза в БИМ, а на негово място е монтирано изправно СТИ. При
проверката са снети следните показания на СТИ – 1.8.1 – 009264, 1.8.2 – 025416, 1.8.3 –
043399, 1.8.4 – 000000.
Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза от 03.10.2020 г. на
БИМ, Регионален отдел - Варна не са установени механични дефекти на кутията, клемите и
клемнния блок на електромера, както и да е осъществен достъпа до вътрешността на
електромера. Относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от
нерегламентиран достъп в експертизата е отразено, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на
тарифа 3 – 043399,8 кВТч. Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
От становище за начисляване на ел. енергия от 08.10.2019г. се установява, че е
осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в размер на
43399 кВТч, за периода 03.11.2017г. до 02.11.2018 г. Като основание на корекцията е
посочен софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество
неотчетена ел. енергия.
Въз основа на извършената корекция ответникът е издал фактура №
**********/09.10.2019г. на стойност 8246,78 лв. с получател К.М., досежно потребената ел.
енергия в обекта за периода 03.11.2017г. до 02.11.2018г.
От заключението на вещото лице инж. Николай Върбанов по допуснатата и приета от
съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че към момента
на проверката електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия.
Експертът е посочил, че извършеното неправомерно претарифиране по отделните регистри
на СТИ е с цел неотчитане в пълен обем на енергията по двата видими регистъра – 1.8.1 и
1.8.2. Т.е. установеното неправомерно софтуерно вмешателство в СТИ, вследствие на
човешка намеса, цели да се пренасочат показания от видимите регистри към скрития 1.8.3.
Поддържа се, че електромерът е отчел цялото количество на потребена ел. енергия от 43399
кВТч и че то може да бъде отразено там само вследствие на човешка намеса. Сочи, че
изчисленията в процесната фактура са аритметично точни, получени на базата на цена за ел.
енергия по технологични разходи. Според заключението процесното СТИ не е включено в
системата за дистанционен отчет и не е възможно да се определи с точност началната дата
на въздействието. Сочи се, че налице са били техническите предпоставки за извършване на
допълнително начисляване на ел. енергия съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
3
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че
СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е.
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика. В случая се установи, че начислената сума представлява стойност на доставена
и потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния
месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е
установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване
на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Липсват данни за
показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, от които да се
направи извод за отчетена в повече от енергията по визуализираните тарифи.
На следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и
последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката
е извършена на 02.11.2018г. Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от 8246,78 лева, претендирана като
стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода от 03.11.2017г. до
02.11.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 680 лв. Срещу последното
процесуалният представител на въззивника е релевирал възражение за прекомерност, което
4
съдът намира за неоснователно, доколкото заплатеното възнаграждение е в размер, по-нисък
от минималния такъв /742,34 лв./, определен по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261007 от 03.11.2020г., постановено по гр.дело №
17558/2019г. на ВРС, ХХ-ти състав с което е прието за установено, че К. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, бул. „О.П.П.“ № 135, бл. 36, вх. Б, ап. 78, не дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258 – „Варна Тауърс Г” сумата 8246,78 лв., претендирана по фактура №
**********/09.10.2019г. за преизчислено количество ел. енергия за периода от 03.11.2017г.
до 02.11.2018г., за обект, находящ се в с. Р., ул. „К.“ № 3 с кл. № ********** и аб. №
**********, на осн. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на
К. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „О.П.П.“ № 135, бл. 36, вх. Б, ап. 78
сумата от 680 лв. /шестстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5