РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Нови пазар, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20253620101026 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 235 ГПК за постановяване на съдебно решение по
предявен иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Правната квалификация на иска: чл. 26, ал.1, предл.1- во и 3-то от ЗЗД вр. Чл. 22 вр.
Чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Предявена е искова молба от ищеца С. Р. Х. от с. С. срещу ответника „Сити Кеш“
ООД, с предмет иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност
на договор за кредит, сключен между страните по делото, поради противоречие със закона,
конкретно неспазване на чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. Чл. 22 от ЗПК.
Цената на предявения иск е 2592 лв.
Ищецът твърди, че е сключен с ответника Договор за потребителски кредит № *** г.,
за сумата от 1000лв. при срок за издължаване от 12 месеца, като съгласно договора сумата,
която трябва да се върне е 1019,43лв.
Съгласно договора ГГЛП е 50%, а ГПР в размер на 62,89 %.
Съгласно договора се предвиждало договорът да бъде обезпечен по един от
посочените в чл. 5 начини.
Съгласно чл. 11 от договора се предвиждало, в случай на неизпълнение на
изискването по чл. 5, заплащането на неустойка в размер на 1210,17 лв., разсрочена на 12
1
месечни вноски.
Ищецът твърди, че договорът е нищожен поради изначална недействителност на
съдържанието му съгл. чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК, относно уговорената договорна лихва, което го
прави нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Ищецът твърди, че с договарянето на посочената неустойка е накърнен и принципа
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, т.3 от ЗЗД, като по този начин се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора, до нарушаване на
интересите на ищеца и с цел извличане на собствена изгода за кредитора.
Ищецът твърди, че договорената неустойка е неравноправна клауза по см.на чл. 143
от ЗЗП и като такава е нищожна. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК уговорката за неустойка е
нищожна поради това, че има за цел заобикаляне изискванията на закона. Тя е и нищожна по
аргумент на чл. 143, т.5 от ЗЗП, тъй като е неоснователно висока.
Ищецът твърди, че договорът нарушава разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК и
изискването ГПР да не бъде по – висок от 5 пъти размера на законната лихва по
просрочените задължения. Ищецът сочи, че посочения в договора размер на ГПР освен че е
по – висок от допустимото, и с това договорът е недействителен.
Ищецът моли съда, да постанови решение, съгласно което да прогласи сключения
договор за недействителен, като изцяло нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. Чл. 22
вр. Чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
От ответната страна е постъпил писмен отговор по иска, с който се твърди, че е
неоснователен и недоказан. Не се оспорва сключения договор за заем, но се твърди, че
всички негови условия, вкл. И уговорената неустойка, са действителни и не нарушават
правата на потребителя.
Сочи, че потребителят е бил наясно предварително с крайните финансови условия по
договора и не са накърнени правата му.
Предвид на горното, ответникът моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски
по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните
сключването на договор за заем № *** г.
Договорът е сключен с предмет предоставяне на паричен заем в размер на 1000 лв.
Съгласно чл. 3 от договора, предоставения заем следва да се погаси на 12 бр. месечни
вноски, от които 5 бр. по 41,67 лв. и 7 бр. по 167,64 лв.
В чл. 3 от договора е посочено още, че фиксирания лихвен процент е ГЛП е 50%, а
ГПР в размер на 62,89 %, а общия размер на всички плащания е 1318,83 лв.
2
Съгласно посоченото в погасителния план към договора, кредитополучателят следва
да върне на кредитора сумата от 2592,00 лв., която включва главница – 1000 лв., лихва
381,83 лв. и неустойка 1210,17 лв.
Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Договорът е недействителен поради сключването му при условия, които нарушават
закона и са в нарушение на добрите нрави още при самото му сключване.
Недействителност на уговорката за годишен процент на разходите (ГПР).
Съгласно §1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като
неустойка в договора при неизпълнение, сумата по чл. 8 не е включена в посочения от
кредитора ГПР.
Съгласно т. 2 от ДР ЗПК „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а „общ размер на кредита“ е
максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, размерът на ГПР е ограничен и не може да надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно ПМС
№*** на МС от *** г., в сила от *** г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Предвид на това, че ОЛП на БНБ момента на сключване на договора е бил 0, 00 % и до
настоящия момент е в същия процент, то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК означава, че ГПР не
може да е повече от 50%.
Съгласно посоченото изначално в договора, ГПР е определен в размер на 62,89 %.
Този размер на разходите надвишава максимално допустимия съгл. Чл. 19, ал. 4 ЗПК
3
размер на същия, поради което тази част от договора е в нарушение на закона и като такава е
нищожна съгл. Чл. 26, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Недействителност на уговорката за фиксиран лихвен процент (ГЛП).
По своята правна същност лихвата по кредит представлява цената или
възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати на кредитора за ползването на
предоставените му парични средства това е цената на капитала, който се отчуждава за
временно ползване. Максималният размер на договорната лихва е ограничен от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелстване на друг и пр.
Въпреки, че не е налице действащо нормативно ограничение при договаряне размер
на възнаградителна лихва, то съгласно наложилата се съдебна практика ако договорената
надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в
този случай предвиденият размер, съществено превишава нейната обезщетителна функция
по предоставеното ползване на заемната сума. В този смисъл са Определение №
901/10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 378 от 18.05.2006 г.
на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г., ІІ
г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г., по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г. о.; Решение № 1270/09.01.2009
г., гр.д. № 5093/2007 г., ІІ г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г., гр.д. № 6295/2014 г., ІV г.о и
пр. Съгласно посоченото в Решение № 1359 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 15/2007 г. на ВКС, ІV
г. о., няма установен универсален критерий кога договорената лихва е несъвместима с
добрите нрави. Този въпрос се решава конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят
всички обстоятелства по делото - не само нейния размер, но и размера и валутата на
предоставения капитал, срока на ползването, обстоятелствата, при които е било поето
задължението за лихва, нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по
договора, които евентуално биха имали значение за размера й. За да достигне до извода за
неоснователност на възражението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва
поради противоречие с добрите нрави, решаващият състав на апелативния съд е взел
предвид наред с размера на уговорената възнаградителна, при съпоставянето му със
законната лихва, конкретните условия и обстоятелства по договора за потребителски кредит,
като ги е преценил с оглед функцията на възнаградителната лихва.
В процесния случай е договорена фиксирана лихва от 50 % за срока на договора – 12
месеца: от *** г. до *** г.
Съгласно ПМС №***/*** г., в сила от *** г., годишният размер по просрочени
парични задължения се равнява на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 1
януари, приложим за първото полугодие, съответно от 1 юли, приложим за второто
4
полугодие на текущата година, плюс 10 процентни пункта.
Съгласно справка на сайта на БНБ,
https://www.bnb.bg/statistics/stbirandindices/stbibaseinterestrate/index.htm, се установява, че
към 01.07.2024 г. (приложим към датата на сключване на договора – *** г.), основният
лихвен процент на БНБ е 3,63 %.
Следователно, съгласно посоченото ПМС №***/*** г., годишният размер по договора
за на лихвата за просрочени парични задължения или ГЛП е 13,63 %, а неговият трикратен
размер е 40,89%.
Като е договорен фиксиран лихвен процент в размер на 50%, който надвишава
трикратния размер от 40,89 %, е налице нарушаване на добрите нрави, целящо ощетяване на
по – слабата страна в договорните отношения.
От горното следва, че определения в договора размер на фиксираната лихва от 50 %
за срока на целия договор е в нарушение на нарушение на добрите нрави и като такава е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Относно недействителността на разпоредбата относно даването на обезпечение
по договора за кредит и дължимата неустойка за неизпълнение на това задължение.
Освен нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, е налице и недействителност и в уговорката в
договора относно даването на обезпечение и неустойката за неизпълнение на това
задължение.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, страните се съгласявали договорът да бъде
обезпечен чрез безусловна банкова гаранция или поръчителство от лице, отговарящо на
посочените в договора условия.
Според посоченото в чл. 5, ал. 2 от договора, обезпечението следва да бъде
предоставено в 3 дневен срок от подписването на договора.
Съгласно чл. 11 от договора, при неизпълнение на задължението по чл. 5, ал.1 от
договора за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 1210,17 лв., която ще бъде изплатена разсрочено, съгл. Посоченото в
Приложение № 1 към договора.
По своя характер, сключения между страните договор за паричен заем отговаря на
изискванията на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за който по силата на
препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК се прилагат нормите на чл. 143 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП). Ищецът по делото има качество качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
5
на улеснение за плащане, като за самото му сключване има формални изисквания, които са
задължителни. Такива изисквания се съдържат в нормите на чл. 10, 10а и чл. 11 от ЗПК.
Съдът намира, че сключения от страните договор потребителски кредит съдържа
неравноправни клаузи, които правят договора частично недействителен. Конкретно такава
клауза е посочената в чл. 5 от договора, относно предоставянето на обезпечение на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит по начин, посочен в чл. 5 от
договора. Според посоченото в договора, предоставянето на обезпечение е в 3 дневен срок
от сключването на договора, а не предварително. По този начин обезпечението става част от
самия договор, като негов задължителен елемент, а неизпълнението на задължението за
предоставяне на същото, води до плащането на неустойка в размера, посочен в чл. 11 от
договора. От своя страна, в договора не е посочено как ще се случи това обезпечение, а само
бланково са изброени два от възможните начини – банкова гаранция или поръчителство. В
самия договор не е посочено какво обезпечават тези обезпечения, дали само главницата или
главницата и други вземания по договора (лихви, такси и пр.). Неустойката по чл. 11 от
договора от 1210,17 лв. за недадено обезпечение от своя страна надвишава размера на
предоставения кредит от 1000 лв. и с това също не е ясно какво конкретно тя обезпечава,
още повече, че в чл. 7 от договора е предвидена възможност за кредитополучателя да се
откаже от договора в 14-дневен срок.
Посочената в договора неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, посочена в чл. 11 от договора в размер на 1210,17 лв. е за това, че
заемополучателят не представи на кредитора изискуемите от него обезпечения. Самото
обезпечение от своя страна не е посочено нито като размер, нито като съставни елементи в
него – дали се отнася само до главницата или включва главницата и договорната лихва,
такси и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Това означава, че неустойката следва да обезпечи изпълнението на главното
задължение, т.е чистия размер на кредита, както и вредите, от неговото неизпълнение.
Вменяването на задължение за неустойка за подобно условие за сключването на
договора представлява неравноправна клауза, т.к преценката за наличното финансово
състояние на кредитополучателя е изцяло в тежест на кредитора, съгл. чл. 16 от ЗПК и той
не може да поставя други условия и тежести, в т.ч и заплащането на неустойка за условие,
което длъжникът не е изпълнил, след като заема е вече предоставен.
Съгласно чл. 16, ал.1 ЗПК, кредиторът е длъжен преди да сключи договора за кредит
да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите. Това следва и от разпоредбата на чл. 8, т. 1 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
6
относно договорите за потребителски кредити, където изрично е посочено, че Държавите-
членки гарантират, че преди сключването на договора за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена,
когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на справка в съответната
база данни.
Така, посочването на задължение за плащане на неустойка, основано на
недействителна клауза, поради неизпълнение на собственото си задължение по чл. 16 ЗПК, и
каквото се явява посоченото в чл. 5 от договора обезпечение е също недействително съгл.
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Като не е извършил предварителна оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя и вместо това е въвел в договора задължение за предоставяне на
обезпечение, вкл. и неустойка за неизпълнение на това задължение, кредиторът е нарушил
изискването на Директивата и на чл. 16 от ЗПК, поради което сключения договор се явява
недействителен.
Размерът на посочената в договора неустойка е по – голям от размера на
предоставения кредит и същата видно от съдържанието на чл. 4 от договора е начислена в
погасителния план, с което е увеличена месечната погасителна вноска с пет вноски от по
174,33 лв. и седем вноски по 48,36 лв.
Съдът намира, че посочената неустойка обслужва кредитора, който към момента на
сключване на договора поставя с него условие, което има значение за кредитната
платежоспособност на заемателя и е условие за сключване на самия договор. Така
посоченото в чл. 5 от договора за заем условие, утежнява положението на заемателя, като го
задължава с изплащането на сума, посочена в чл. 11 от договора, дължима като неустойка за
неизпълнение на задължение, което няма пряко отношение към отпускането на заема, а към
неговото обезпечаване.
Съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Практически
смисълът на поставените в договора условия, в т.ч по неговото обезпечаване, представляват
комисионна за действие, свързано с усвояването на кредита.
В случая чрез неустойката се обезпечава изпълнението на едно акцесорно и
недействително задължение на кредитополучателя, а не на основното му задължение да
върне предоставената му в заем сума и не служи за обезщетяване на вредите от
неизпълнението му.
С това, уговорената неустойка води единствено до оскъпяване на предоставения заем
и реално длъжникът се задължава с допълнителна сума над договореното по договора за
заем. Съдът намира, че така установена в чл. 11 от договора неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което накърнява
добрите нрави и следователно е нищожна съгл. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.
7
След справка за изчисление на размера на ГЛП и ГПР, чрез електронен калкулатор за
бързи кредити, се установява, че действителните показатели на ГЛП и ГПР са значително
различни от посочените в договора такива, конкретно те са Годишен лихвен процент:
226.71% и Годишен процент на разходите (ГПР): 697.70%. общо дължимото по договора за
кредит е 2592.00 лева, колкото е и посоченото в погасителния план. Това води до оскъпяване
за срока на кредита от 159.20%.
В този смисъл е необосновано и твърдението на ответника, че ГПР включва и
дължимата по договора неустойка и че същата е действителна в отношенията на страните по
договора.
Всичко гореизложено прави договореното в чл. 11 от договора заплащане на
неустойка недействителна клауза.
Самата клауза за неустойката от договора се явява и неравноправна клауза по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 3, 5, 10 и т. 19 от ЗЗП, като поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля; задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка; налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и
най – вече не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези
нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов
чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Посочената в
договора неустойка за предоставяне на „обезпечение“ се дължи, независимо дали
отговорността на поръчителя ще бъде ангажирана при евентуално неизпълнение от страна
на длъжника или не. Това възнаграждение е в размер по – голям от размера на
предоставения заем, което води до увеличение на ГПР по договора за кредит, което от своя
страна представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като води до
увеличение на размера на разходите по кредита. Посочената разпоредба ограничава размера
8
на ГПР до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С ПМС
№*** на МС от *** г., в сила от *** г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения е определен годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Предвид на това, че ОЛП на БНБ момента на сключване на договора е
бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент, то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК
означава, че ГПР не може да е повече от 50%. От това следва, че посоченото в договора
относно лихвения процент и ГПР не отговаря на действителността, доколкото посочената в
договора неустойка увеличава значително техния размер.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, поради
невключване в него на разходите по неустойката, представлява невярна и следователно
измамна информация относно общите разходи по кредита, и е проява на нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква
или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би
взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която
следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Това води до накърняване на принципа за добросъвестност при сключване на
договорите съгл. чл. 12 от ЗЗД и на еквивалентност на насрещните престации, и е
нарушение на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Съдът намира, договорените клаузи в чл. 5 и чл. 11 от договора за неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП и като такава не могат да породят изпълнение
за длъжника.
Съдът намира, че нищожността на клаузите по чл. 3, ал.1, т. 5 и т. 7, чл. 5 и чл. 11 от
договора, не водят до нищожност на целия договор, тъй като той може да се приложи и без
тях – чл.146, ал.5 от ЗЗП.
Съгласно чл. 23 ЗЗП, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Тази разпоредба съответства в пълна степен и на посоченото
в чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Поради горното, съдът приема, че искът на ищеца С. Р. Х. от с. С. срещу ответника
9
„Сити Кеш“ ООД, с предмет иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване на
нищожност на целия договор за кредит, сключен между страните по делото, поради
противоречие със закона, конкретно неспазване на чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр.
Чл. 22 от ЗПК е частично основателен, само до размера на разликата, между посоченото в
него като крайна дължима сума от 2592 лв. и чистата стойност на договора от 1000 лв., т.е
искът е основателен за размер от 1592 лв.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
По чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ищцата претендира направените по настоящето дело разноски.
Ищцата е направила разноски в общ размер на 103,68 лв. за държавни такси и 559лв.
за адвокатско възнаграждение.
Общо направените разноски са в размер на 662,68 лв.
Ответникът не представя доказателства за направени разноски по делото, вкл. и за
адвокатска защита.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, поради уважаване на претенцията на
ищцата отчасти само за сумата от 1592 лв., то следва на същата да се платят направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от целия иск, който е с цена от 2592 лв.
Съразмерно на уважената част от иска, само за сумата от 1592 лв. са разноски в
размер на 407,02 лв.
Поради частичното уважаване на предявения от ищцата иск, следва искането й за
разноски да бъде уважено само за сумата от 407,02 лв. и да се отхвърли за разликата до
662,68 лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 10а, чл. 19, ал.5 от ЗПК и
чл. 143, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, по отношение на „Сити Кеш“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представлявано от Н. П.П., нищожността на клаузите по чл. 3, ал.1, т. 5 и т. 7, чл. 5 и чл. 11
от Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД с ЕИК
*********, като кредитодател и С. Р. Х. с ЕГН ********** от с. С., ул. ***, обл. Ш., като
кредитополучател за сумата от 1592 лв. (хиляда петстотин деветдесет и два лева),
представляващи дължими по договора лихви и неустойки, като отхвърля иска за разликата
до пълния размер от 2952 лв.
10
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Сити Кеш“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5,
представлявано от Н. П.П., ДА ЗАПЛАТИ НА С. Р. Х. с ЕГН ********** от с. С., ул. ***,
обл. Ш. направените по делото разноски в размер на 407,02 лв. (четиристотин и седем лева
и две ст.), като отхвърля искането за разликата до пълния размер от 662,68 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
11