№ 1406
гр. Благоевград, 26.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200501188 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 8932/06.10.2025 г., подадена от В.
А. М., ЕГН ********** и Г. Т. М., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес гр.**, подадена чрез адв.Ю., насочена срещу Решение № 169 от
28.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 219/2024 г. по описа на РС-Сандански, с
което е отхвърлен като неоснователен иска на В. А. М. и Г. Т. М., срещу А. Д.
М. и Й. Д. А., за установяване правото им на собственост върху 40 кв.м., които
неправилно са заснети по действащия ЗРКП на село Поленица, Община
Сандански, одобрен със Заповед № 937 от 01.12.1983 г. като част от имот с пл.
№ 49, парцел X, квартал 7, с площ от 810 кв.м. по плана на село Поленица,
Община Сандански, собственост на ответниците и които по ЗРКП на село
Поленица от 1958 г. са били заснети като част от имот с УПИ VIII, за имот с
пл.№ 77, квартал 8 по плана от 1958 г., който е идентичен на УПИ IX, пл.№ 62,
квартал 7 по действащия план на село Поленица.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Сандански е
незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Прави се оплакване, че съдебният акт е изграден изцяло върху тезата,
изложена в заключението на вещото лице Ю., като останалите събрани по
1
делото доказателства - писмени и гласни са преразказани, без да им е
направен какъвто и да е анализ. В тази насока се отбелязва, че решението
следва да се базира на всички факти, установени в процеса, а в конкретния
случай съдът е ценил само и единствено заключението на една от двете
противоречащи си съдебно-геодазически експертизи, без да се изложени
убедителни аргументи защо приема твърденията именно на това вещо лице.
Според въззивниците, за да отхвърли предявения иск, съдът изцяло е
кредитирал заключението на вещото лице Ю. като неправилно се е мотивирал,
че този експерт е изследвал оригиналните кадастрални картони по
кадастралния и регулационен план от 1958 год., върху който с точност била
нанесена регулацията, докато вещото В.-Ч. не се била запознала с
кадастралната основа, а е изготвила експертизата си на база оригинални
извадки от одобрения КРП, съхранявани в Геокарфонд и Община Сандански.
Въззивниците оспорват този извод на първоинстанционния съд като
неправилен, необоснован и не се подкрепя от установеното от фактическа
страна по делото. В тази насока се излага, че съдът е следвало да съобрази
обстоятелството, че оригинали на одобрените кадастрални и регулационни
планове се съдържат освен в Община Сандански, така и в „Геокартфонд“ - гр.
София, като тези планове са напълно идентични и няма правни съображения,
които да обосновават извода, че плановете, съхранявани в Община Сандански
са по-точни от тези в „Геокартфонд“ или обратно. Тези съображения
въззивниците подкрепят с обясненията на вещото лице Ю., дадени в
съдебното заседание, проведено на 25.02.2025 г. С оглед на това се обяснява,
че при наличие на идентичност на картния материал и противоположни
изводи на експертите, решението на първоинстанционния съд да мотивира
предпочитанията си към едната експертиза с разликата в ползваните от
експертите материали е неправилно и погрешно.
Като неправилен се определя изводът на РС, че експертът В.-Ч. не се е
запознала с кадастралната основа, на която се отрежда регулацията. Обръща се
внимание, че по делото не са установени обстоятелства за отделно одобрена и
съществуваща кадастрална основа от регулационния план, одобрен със
заповед № 5435/02.09.1958 г. на Министъра на комуналното стопанство,
благоустройството и пътищата.
Според въззивниците съдът, не е съобразил и обстоятелството, че
2
заключението на вещото лице В.-Ч. не е оспорено от ответниците в съдебното
заседание, а заключението на експерта Ю. е оспорено в частта, в която е
прието: 1/ че по плана от 1958 год. за с.Поленица има придаваеми места от
имот с пл.№ 78 към УПИ VIII-77, и по отношение направените заключения в
отговора на въпрос № 1, б.“в“ и на въпрос № 2, 2/ че имотната граница между
двата имота - пл. № 77 и пл. № 78 минава по гърба на паянтовия навес, а след
това с чупка, по гърба на жилищната сграда и двете сгради в границите на
имот с пл. № 77, като е оспорена и отбелязаната имотна граница между имот с
пл. № 77 и имот с пл. № 78 на Приложение № 1, на Приложение № 6 и
Приложение № 7, 12, 13 /очертаването в лилав цвят за имот с пл. № 77 и
посочените очертания на имот пл. № 78 в зелен цвят/, както и 3/ посочените в
заключението на вещото лице площи за УПИ VIII -77 и УПИ IX- 78 по
регулационния план от 1958 год. на стр. 4, стр.5, стр.6, стр. 7, стр. 8, съответно
за пл. № 77 и № 78, и за площите за УПИ IX и УПИ X, съответно пл. № 62 и
пл. № 49, по плана от 1983 г.
Заявява се, че направените изводи противоречат на твърденията на
вещото лице, че преди одобрения кадастрален и регулационен план със
заповед № 5434/02.09.1958 г. няма одобрен кадастрален план. Освен това се
подчертава, че след като няма одобрен предишен кадастрален план и
регулационната и имотна граница съвпадат по плана, одобрен през 1958 г.,
който е изработен на базата на трасировъчния карнет, няма как да има
придаваеми места с плана от 1958 г. По отношение дадената площ на
имотите, се сочи, че те са изчислени графично, но невярно, като невярно е
отразена и граница между двата съседни имота.
Акцентира се и върху противоречия в заключението на вещото лице Ю.,
досежно площите на имотите и образуваните въз основа на тях парцели, като
се сочи, че това обстоятелство не е анализирано и не е дадено обяснени за
причината за разминаването в площите по отделните планове.
Въззивниците възразяват срещу възприетия от съда извод на вещото
лице, че определените от него 20 кв.м. /по комбинираната скица са 32,39 кв.м.
без да се обясни на какво се дължи разликата/ представлява придаваема част
от имот планоснимачен № 78 на ответниците към имота на ищците.
Като неверен се определя извода на първоинстанционния съд, че
границата между парцел VIII-77 и парцел IX-78 по плана от 1958 г., съвпада
3
частично в северозападната си част с материализираната на място имотна
граница между двете УПИ-та, като в тази насока се отбелязва, че
свидетелските показания за този факт са категорични, че към настоящия
момент между двата имота няма изградена ограда в северозападната част на
парцела, в която част попада спорната площ, което съвпада и с констатациите
от огледа на място на вещото лице Ваканина- Чучукова.
Оплакване за нарушение на процесуалните правила се прави и по
отношение липсата на мотиви защо РС не кредитира повторната експертиза,
изготвена от вещото лице В.-Ч..
Като процесуално нарушение се сочи и липсата на отразяване в доклада
на съда, че ще разглежда въпроса има ли разминаване между кадастралната и
регулационна граница между парцел VTII-77 и парцел IX-78 по плана от 1958
г. с оглед твърдяното от него противоречие между картния материал,
съдържащ се в Община Сандански и „Геокартфонд“, доколкото въззивниците
биха могли да ангажират и други доказателства по отношение на този факт.
Въззивниците се позовават на решение № 107/02.07.2020 г. по грд №
2461/2019 г. на ВКС, IV ГО, за да аргументират допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в липсата на поставени допълнителни въпроси към
вещите лица, изготвили две заключения в противоположна насока, респ.
липсата на допусната друга експертиза.
По отношение събраните гласни доказателства се сочи, че показанията
на свидетелите Р., А., З. и П. следва да бъдат обсъждани при спазване на
изискванията на разпоредбата на чл.172 от ГПК като се вземе предвид тяхната
роднинска връзка със страните, а тези на свидетеля Д.Т. са напълно
безпристрастни, непосредствени и категорични. Прави се самостоятелен
анализ на събраните гласни доказателства и в частност относно подлежащия
на доказване факт дали е налице трайно метариализирана ограда между двата
имота.
Във въззивната жалба се оспорва като необоснован и
незаконосъобразен изводът, че планът от 1958 год. не е приложен.
Въззивниците се позовават именно на него, като твърдят, че при съвпадане на
регулационната с имотна граница не се извършва процедура по заплащане и
завземане на придаваеми места.
4
Излагат се съображения, че изводът, че при изготвянето и приемането
на регулационния план, одобрен със заповед № 937/01.12.1983 г. на
Председателя на ОНС - Благоевград не е допусната грешка в кадастралната
основа, е неправилен и незаконосъобразен, а постановеното съдебно решение,
в което той е възприет – порочно.
С оглед на това се иска от въззивния съд да отмени обжалваното
решение на РС-Сандански, като вместо него постанови друго, с което приеме,
че В. А. М. и Г. Т. М. са собственици на 40 кв. метра, които неправилно са
заснети по действащия ЗРКП на с.Поленица, Община Сандански, одобрен със
Заповед № 937/01.12.983 г. като част от имот пл.№ 49, парцел X, с площ от 810
кв. метра по плана на с.Поленица, собственост на ответниците и които по
ЗРКП на с. Поленица от 1958 г. са били заснети като част от УПИ VIII пл. №
77, в квартал 8 на същото населено място от 1958 г., който е идентичен на
УПИ IX, пл.№ 62, в кв.7 по действащия към настоящия момент план на
с.Поленица.
Иска се допускане на тройна съдебно-техническа експертиза,
снабдяване на въззивниците със съдебно удостоверение, както и ангажиране
на гласни доказателства.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е постъпил от
насрещната страна.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 вр. с
чл.262 ГПК намира въззивната жалба за допустима, тъй като е подадена в
срока за обжалване, изхожда от легитимирана страна с правен интерес от
обжалване. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261
от ГПК. Поради това, на основание чл.267, ал.1 от ГПК, делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По направените от въззивниците доказателствени искания, съдът намира
следното: за изясняване на спора от фактическа страна следва да бъдат
снабдени въззивниците с поисканото съдебно удостоверение, както и да се
допусне тройна съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която да
отговорят на поставените във въззивната жалба въпроси. Искането за
преразпит на свидетеля Д.И.Т. следва да се остави без уважение, доколкото
това доказателствено искане не е свързано с установяване на нови
обстоятелства, които не са били известни на страните до този момент, нито
5
пък събирането му се налага поради допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в.гр.д.№ 1188 по описа за 2025 г. в открито съдебно
заседание за 20.01.2026 г. от 10:45 ч., за която дата и час да се уведомят
страните и вещите лица след представяне на доказателства за заплащане на
указания депозит.
НАЗНАЧАВА тройна съдебно-техническа експертиза, изпълнима от
вещите лица Д. В. Х., с адрес гр.**, Р. М. Х., с адрес гр.** и Г. М. П., с адрес
гр.**, които като се запознаят с материалите по делото и извършат
необходимите справки, да отговорят на поставените във въззивната жалба
въпроси.
Определя депозит за изготвяне на заключението в размер на 1200.00 лв.,
платими от въззивниците в 1-седмичен срок от получаване на препис от
настоящето определение, в който срок да представят и доказателства в
деловодството на ОС-Благоевград за заплащане на указаната сума.
УКАЗВА на въззивниците, че при неплащане на определения депозит в
дадения срок, съдът ще отмени определението си за допускане на експертиза
и ще приключи делото без събиране на това доказателствено средство.
Да се призоват вещите лица след представяне на доказателства за
заплатения депозит, като им се укаже, ч еследва да представят заключението
си не по-късно от 1 седмица преди датата на насроченото открито съдебно
заседание.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на въззивника Г. Т. М., ЕГН ********** съдебно
удостоверение, което да му послужи пред Агенция по геодезия картография и
кадастър - гр. София за снабдяване с друго такова, за удостоверяване на
следните обстоятелства: 1/ по плана, одобрен със Заповед № 54535/02.09.1958
год. на Министъра на комуналното стопанство, благоустройството и
пътищата, съвпадат ли имотната с регулационна граница между двата съседни
УПИ VIII-77 и УПИ IX-78 в частта на УПИ VIII-77, към улицата където се
намира жилищната сграда на собствениците на УПИ и 2/ в тази част, където се
6
намира жилищната сграда на собствениците на УПИ VIII-77 между двата
съседни имота има ли придаваема площ от УПИ IX-78 към УПИ VIII-77.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за преразпит на
свидетеля Д.И.Т..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7