РЕШЕНИЕ
№ 325
Кюстендил, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - III състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА |
При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20247110700598 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.171, т.1, б.“б“ и т.2а, б.“б“ от ЗДвП.
А. Б. Д., [ЕГН] от [населено място], [улица], община Кюстендил, област Кюстендил обжалва заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 24-1139-000174/ 01.10.2024 г. на началник група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ - Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2-4 от АПК. Моли за отмяна на заповедта.
С определение № 2174/ 16.12.2024 г. по адм.д. № 599/ 2024 г. на КАС посоченото дело е присъединено към настоящето по за издаване на общ съдебен акт по реда на чл.213 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Присъединеното дело е образувано по жалба от А. Б. Д. /с посочени лични данни/ срещу заповед за прилагане на ПАМ № 24-1139-000175/ 01.10.2024 г. на началник група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил. Жалбоподателят релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2-4 от АПК. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание представителят на ответния началник група към ОДМВР – Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил оспорва жалбите като неоснователни.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбите и събраните по делата доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Оспорените заповеди са издадени от С. В. К. на длъжност началник група към ОДМВР – Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил. Със заповед за прилагане на ПАМ № 24-1139-000174/ 01.10.2024 г. е приложена нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и на жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане на СУ на МПС” до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със заповед за прилагане на ПАМ № 24-1139-000175/ 01.10.2024 г. е приложена нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДВП и на жалбоподателя е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. Фактическите обстоятелства по двете заповеди са едни и същи. Нарушението органът е свързал с това, че на 29.09.2024 г. около 09:15 часа в гр.Кюстендил на [улица]при складова база, в посока от [улица]към ПП1-6 жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с рег. № [рег. номер] след употреба на алкохол. Употребата на алкохол е установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер АRВВ – 0060 в 09:19:54 часа, чиято индикаторна скала отчела 0.97 промила в издишания от водача въздух. Жалбоподателят имал мирис на алкохол и заявил, че през изминалата нощ е изпил около 500 мл водка. Издаден е ТМИ № 0180717. Водачът бил съгласен с показанията на техническото средство и не пожелал да даде кръв за лабораторен анализ. Обвинението е за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и за него е издаден АУАН серия GA № 1407248 от 29.09.2024 г.
Заповедите са връчени на адресата на 26.11.2024 г., а жалбите са подадени на 04.12.2024 г.
Материалната компетентност на издателя на оспорените заповеди произтича от заповед № 277з-1046/ 30.06.2017г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. Заповедта съдържа оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по ЗДвП, измежду които по т.1.3 е началника на група в сектор „Пътна полиция“. Отделно от това, по делото е представена заповед № 277з-1854/ 30.09.2024 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил, с която е наредено издателят на заповедите като началник група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил да замества началника на сектор „Пътна полиция“ за времето от 30.09.2024 г. до отпадане на необходимостта, като осъществява всички правомощия, произтичащи от заеманата от него длъжност. В случая по делото, оспорените заповеди са издадени от органа на титулярната му длъжност с посочване на правомощията, произтичащи от заповед № 277з-1046/ 30.06.2017 г., а не като заместник на началника на сектора, поради което втората заповед се явява ирелевантна.
АУАН серия GА № 1407248/ 29.09.2024 г. е съставен от мл.автоконтрольор Р. В. С. в присъствие на свидетеля К. Й. Б. срещу жалбоподателя за нарушение, чиито фактически обстоятелства за идентични с посочените такива в оспорените заповеди. АУАН е връчен на нарушителя без възражения.
ТМИ № 0180717 е издаден от свидетелката по АУАН К. Й. Б. и връчен на дееца при условията на отказ. В ТМИ е вписан отказа на водача да даде кръв за медицинско или химическо изследване.
Техническото средство, с което е установена употребата на алкохол е преминало последваща проверка на 21.05.2024 г. със заключение, че е годно със срок на валидност на проверката от 6 месеца. Съгласно разпечатката от паметта на техническото средство, резултатът от измерването съответства са записания такъв в АУАН.
Видно от свидетелство за съдимост на жалбоподателят, същият е реабилитиран по право. Съгласно справка за нарушител, жалбоподателят е санкциониран с предходни НП и електронни фишове и има издадена предходна заповед за прилагане на ПАМ за нарушения по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства.
С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбите за допустими. Подадени са от надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Временното отнемане на СУМПС препятства упражняване на правото от Д. като водач на МПС, а прекратяването на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца препятства възможността на лицето да се ползва от автомобила като го управлява. Наложените ПАМ са преустановителни по своя характер. Оспорванията са осъществени в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд.
Разгледани по същество, при условията на чл.168, ал.1 от АПК, жалбите са неоснователни. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Заповедите са издадени от компетентен административен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издателят на заповедите е оправомощено длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по ЗДвП, видно от осъществената делегация по т.1.3 от заповед № 277з-1046/ 30.06.2017 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил.
По формата на актовете:
Заповедите съответстват на предвидената мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съдържат реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на органа-издател, наименованието на актовете, техният адресат, фактически и правни основания за издаването им, имат ясни разпоредителни части, дати на издаване и подписи на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на приложимите материални норми за извършеното административно нарушение и приложимите хипотези на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ и чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Волеизявленията на органа са във връзка с фактическите основания за тяхното формиране. Отразените в съдържанието на АУАН правноревантни факти съставляват основанието за налагане на ПАМ чрез издаване на всяка една от оспорените заповеди.
По административната процедура:
Заповедите са издадени при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Органът е спазил принципа за истинност по чл.7 от АПК. За да се наложи ПАМ е достатъчно да има съставен АУАН.
По материалния закон:
Заповедите са съответни на материалния закон.
Материално правни предпоставки за прилагане на ПАМ в оспорените заповеди са еднаквите хипотези на чл.171, т.1, б.”б” и т.2а, б.“б“ от ЗДвП, свързани с управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Тази концентрация е допустимо да бъде установена посредством техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Хипотезите на посочените правни норми осъществяват състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Деянието е констатирано със съставения АУАН от компетентно длъжностно лице. На основание чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставеният акт се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в АУАН не са оборени от жалбоподателя.
Изложените обстоятелства по безспорен начин определят Д. като водач на МПС по см. на легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и в това му качество същият е валиден адресат на наложените ПАМ. От съдържанието на АУАН и ТМИ се доказва, че в деня и часа на проверката водачът е управлявал МПС със съставомерна за отговорността концентрация на алкохол в кръвта, установена с годно техническо средство. Отчетената концентрация на алкохол в кръвта на водача е 0.97 на хиляда.
По целта на закона:
Заповедите са съобразени с целта на закона да се осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК оспорванията ще се отхвърлят като неоснователни.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на А. Б. Д. /с посочени лични данни/ срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1139-000174/ 01.10.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР – Кюстендил, сектор „Пътна полиция“.
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на А. Б. Д. /с посочени лични данни/ срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1139-000175/ 01.10.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР – Кюстендил, сектор „Пътна полиция“.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните.
| Съдия: | |