РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 10775
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Наказателно дело
частен характер № 20251110211119 по описа за 2025 година
В Софийски районен съд е постъпила тъжба от И. В. И. чрез неговия
упълномощен повереник – адв. Н. Б. от САК срещу Г. В. З. за извършено
престъпление, квалифицирано от тъжителя и неговия процесуален
представител като клевета.
След запознаване с депозираната тъжба съдията-докладчик намира,
че са налице визираните в разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК
предпоставки за прекратяване на наказателното производство, доколкото
инкриминираните изрази не разкриват признаци не само на престъпния състав
по чл. 147, ал. 1 НК, с което да е засегнато доброто име на тъжителя И., но и
на друго престъпление от предвидените такива в особената част на
Наказателния кодекс на Република България.
При повдигане на обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК в
тъжбата следва да се съдържат факти за разгласени неистински позорни
обстоятелства или за приписано престъпление. Разгласяването е довеждане до
знанието на трето лице на определено позорно обстоятелство, което деецът
свърза с личността на пострадалия. Формата на довеждане до знанието на
третото лице може да бъде различна – категорично твърдение за
съществуващо позорно обстоятелство, изказване на съмнение,
разпространение на слух и др. От своя страна, позорното обстоятелство е
твърдение за съществуването на определен факт от миналото, свързан от
дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото
1
добро име в обществото. По същество може да се касае за поведение на
пострадалия, прояви от личния, служебен или обществен живот, както и до
отрицателни качества на същия, които го характеризират като негативна
личност. При приписването на престъпление е достатъчно деецът да е
изложил твърдения, които дават обща представа за самото посегателство без
да е необходима пълната му индивидуализация с обективни и субективни
белези, имайки предвид, че в ежедневната разговорна реч и средствата за
масова информация не би могло да се постави свръхизискване за подробно
описание на съобщената престъпна дейност.
Съгласно константната практика на върховната съдебна инстанция по
наказателни дела в страната при осъществена клевета е необходимо тъжителят
да релевира твърдения, притежаващи „конкретизирано съдържание по смисъл
да носи информация за конкретно обстоятелство, факт, време, място, процес, а
не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани
данни общо“ /в този смисъл решение № 87 от 24.02.1971 г. по н. д. №
798/1970 г., II н. о. на ВС, решение № 347 от 26.11.2015 г. по н. д.
№ 1049/2015 г., III н. о. на ВКС, докладчик-съдия Севдалин Мавров,
решение № 60 от 27.05.2016 г. по н. д. № 106/2016 г., II н. о. на ВКС,
докладчик-съдия Галина Захарова и цитираните в него съдебни актове/.
В конкретиката на настоящия казус, инкриминираният израз:
„Другият път, ако искаш да анонсираме – Кражби в МРРБ, 4 милиарда, две по
две, т. нар. И. И. – М. Ш., З. и там е много интересно да ти кажа какво ще
направят“ не съдържа сведения за реално осъществени факти от миналото
или настоящето, имайки предвид употребата на частицата „ще“, която се
използва за образуване на бъдеще време на глаголите, като в случая се касае за
предстоящо поведение, оставащо изцяло в сферата на предположението.
Позорните обстоятелства са твърдения за съществуването на конкретни факти,
свързани с личността на пострадалия, които накърняват доброто му име в
обществото т.е. невъзможно е с разгласяването на неосъществени такива да се
засегнат правата на някого /в този смисъл вж. решение № 60 от 27.05.2016 г.
по н.д. № 106/2016 г., II н. о. на ВКС, докладчик-съдия Галина Захарова/.
Нещо повече – липсват каквито и да било твърдения, че тъжителят И. е
извършил кражби в МРРБ на стойност 4 милиарда, а субективният му прочит
в очертаната насока е ирелевантен за наличието на съставомерност по
2
възприетата материалноправна квалификация.
Относно прякорът „М. Ш.“ следва да се отбележи, че по своето
естество и съобразно обичайните норми, установени в българската държава,
прякорите са масово срещани и институционализирани в изминалите векове.
Те са давани от общността на род, семейство или отделен човек като тяхното
съдържание не следва някаква закономерност и могат да бъдат свързани със
сръчности, външни белези, особености на характера, професията и т.н. В
съвременното българско общество обаче значението на прякорите е изгубило
своето значение, като днес то се среща предимно в неофициалното общуване.
Ноторен факт е, че публичните личности се назовават в медийното
пространство с прякори и прозвища, които са придобили широка
гражданственост – така например бившите лидери на ПП ДСБ И. К. е
известен с прозвището си “К.”, на ПП ДПС А. Д. е назоваван като “С.”,
дългогодишният ръководител на българската държава и Генерален секретар на
ЦК на БПК от близкото тоталитарно минало Т. Ж. като “Т.” и т.н. Ето защо,
даването на подобни прякори е допустимо по силата на обичайна норма, която
се прилага за всички публични личности, в частност какъвто е и самият
тъжител, поради което противно на твърденията в тъжбата спрямо него не е
налице проява на каквато и да било тенденциозност или злонамереност, а
освен това този прякор не е и унизителен, тъй като не съдържа ругатни,
цинични или оскърбяващи думи.
Обективно несъставомерен е и вторият инкриминиран израз:
„Хубавата стандартизация и блоковете, които там ще ги облепват, са с изцяло
подправени документи…“, който е граматически и логически свързан с
предходния. В случая не се съдържат каквито и да било позорни факти за
личността на тъжителя и отсъстват твърдения именно той да е подправял
документи. Върховната съдебна инстанция в страната също е имала
възможността да се произнесе, че позорността на определени обстоятелства не
може да се извежда от субективния прочит, от оценъчни съждения, от изводи
и определен начин на мислене на други лица, тъй като това е психически
процес, който не може да се инкриминира, имайки предвид, че резултатите от
него са нееднозначни и неподлежащи на доказване /в този смисъл решение №
80 от 09.03.1998 г. по н. д. № 766/1997 г., II н. o. на ВКС/.
Не изпълва признаците на конкретен престъпен състав и третият
3
инкриминиран израз: „Голямата далавера е, че И. И. умишлено спира т.нар.
цифровизация…това е във всеки един момент да разбереш, ей на тея 5 м
асфалт, колко е дебел, какво има под асфалта и т. нат.“, доколкото посредством
това словосъчетание привлеченото към отговорност лице отново не излага
конкретни позорни факти от обективната действителност и се е въздържало от
използването на изрази, сравнения и квалификации с негативно за честта,
достойнството и доброто име на тъжителя съдържание. Както беше
отбелязано нееднократно позорността е обективно качество на твърдението и
не зависи от субективното отношение на неговия адресат. Само по себе си
спирането на т.нар. цифровизация, пък било то и умишлено, независимо от
неговата истинност, не представлява обективно позорящ факт, а дадената
лична оценка, че самият процес на спиране представлява „голяма далавера“ не
е извършено с неприлични, вулгарни и цинични езикови форми. Основната
функция на правото на изразяване на мнение и неговото разпространение –
писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин,
регламентирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБългария, е да служи като
средство за изява на човешката личност, за нейното развитие и за защита на
достойнството й, доколкото същото е основополагаща ценност във всяко
демократично общество /в този смисъл решение № 7 от 04.04.1996 г. по к.д.
№ 1/1996 г. на Конституционния съд на Република България, докладчик-
съдия Александър Арабаджиев, обн. в ДВ бр. 55 от 28.06.1996 г./. Частен
случай на правото на мнение е и упражняването на правото на негативна
критика, което също е фундаментално и се ползва със закрила. В случая не са
използвани неправомерни и генерално неприемливи от гледна точка на
господстващия в обществото морал изразни средства, които да засягат
тъжителя. Избирайки да бъде публична личност, каквато несъмнено е
политикът и в частност министърът, същият е приел да бъде внимателно
наблюдаван и обстойно коментиран не само от журналистите, но и от
широката публика. Съгласно утвърдения стандарт в практиката на
Европейския съд в Страсбург държавната власт като цяло, както и
политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на
обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частни
лица.
По изложените съображения съдията-докладчик намира, че описаните в
тъжбата изразни средства не разкриват признаци на осъществен състав на
4
престъпление, поради което образуваното наказателно производство следва да
бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 247б,
ал. 2, т. 1 НПК, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД №
11119/2025 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок, считано
от връчването му, пред Софийски градски съд по реда на Глава XXII от
НПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на тъжителя И. В. И. чрез
неговия упълномощен повереник – адв. Н. Б. от САК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5