Р
Е Ш Е Н И Е
№ 16.06.2020
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На
9 юни 2020
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар:
ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 5801 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК.
Ищецът
СД „Меридиан 90-Чакалова и сие“ твърди в
исковата молба, че е абонат на ответното дружество с клиентски номер № **********. Ищецът бил
уведомен, че на 05.02.2019г. служители на ответника демонтирали и предали за
експертизна проверка в БИМ електромер с фабричен № ********* от измервателна
точка /ИТН/ 22078871 в гр. Стара Загора, бул. Ц. С. Велики № 124. Констатирано
било, че електромерът бил манипулиран и отчитал с грешка минус 77,61%, за което
бил съставен и съответен констативен протокол. На основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за
измерване на количествата електрическа енергия за краен снабдител и доставчик
от последната инстанция му била коригирана сметката за ел. енергия за периода
от 03.12.2018г. до 05.02.2019г., т.е. за 64 дни. Била допълнително начислена
сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количествата ел. енергия на стойност 1581,24 лева. Връчена му била справка за
коригиране на сметката за електроенергия и фактура № **********/31.10.2019г.
До момента не било заплатено допълнително
начислената сума и счита, че не дължал такава, предвид което за него възниквал
правен интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск, че не дължал
сумата.
Счита, че допълнително начислените суми за
ел.енергия били недължими към ответника. Основанията му за това били следните:
l. Ha първо място допълнително начислената
електрическа енергия на ищеца била начислена от ответното дружество
неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР
и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила.
Електромера, който отчитал разходваната ел.
енергия се намирал в заключено електромерно табло, което се намирало извън
търговския обект.
2.
На следващо място от приложените към иска
документи не ставало ясно как била начислена допълнителната ел.енергия на абоната
и как бил определен периода, за който тя била начислена.
Предвид разпоредбите на ГПК, касаещи
разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
доставчика на електрическа енергия била да
установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на
неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се дължало
сметка за този период или без да се отчетяло реално консумираната електрическа
енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа
енергия за минал период позволявало на доставчика да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсвало защита на интереса на потребителите
при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на
дружеството - монополист, при неустановен период на грешно измерване или
неизмерване на електрическата енергия.
В настоящия случай не ставало ясно как точно
ответникът формирал периода на неточно отчитане на СТИ на абоната - за времето
от 64 дни, липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на които бил
определен периодът за корекция и липсвали документи, обосноваващи тази
корекция.
3. На следващо място от представените доказателства ставало
ясно, че липсвали и данни за виновно
поведение от страна на ищеца, от което да били настъпили вреди на
дружеството - ответник и тези вреди да били в причинна връзка именно с
виновното действие или бездействие на потребителя. Подобни действия или
бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Следвало
да се отбележи още, че електромерът се намирал извън търговския обект и никой
освен служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД нямал физически
достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности при отчитането и
измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца.
Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които използвали средства за
измерване, били длъжни да осигурят техническата им изправност, да ги заявявали
и представели за последваща проверка в Българския институт по метрология или
пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на
собствените си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки.
Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ - изправност от страна на
електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица
ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал
период. СТИ били собственост на ответника и като такива задължението за поддържането
им в техническата изправност принадлежали именно на електроснабдителното
дружество. В предоставеното му писмо липсвало информация, затова кога била
извършена последната проверка на СТИ, което имало връзка и би повлияло на
периода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай, че
такава проверка не била направена, не можело да се определи началният момент,
от който се била появила отрицателната грешка в отчитането на СТИ. Подобни
действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата
било налице неотчитане или неточно отчитане на ел.енергия, от своя страна би
довело до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество.
4.
Освен всичко изложено по-горе, счита, че
липсвало каквото и да било законово основание за извършената корекционна
процедура.
Ответникът обосновавал вземането си против
ищеца с твърдението, че сумата била начислена на основание разпоредбите на
чл.48 от ПИКЕЕ. Според чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл.
41 от правилата се установила грешка над допустимата, съгласно Наредбата за
средствата за измерване, които подлежали на метрологичен контрол и приложението
към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не било известно
кога се появила установената грешка, количеството електрическа енергия се
определяла съгласно процедура, определена в договорите с оператора на
преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната
мрежа.
Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато операторът
извършвал проверка на измервателните системи задължително се съставял протокол,
който следвало да бъде подписан, както от представители на оператора, така и от
клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми били
въведени с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. и влезли в сила на 15.11.2013г.,
по арг. от чл.5, ал.5 от КРБ. Тези правила били издадени на основание на
законовата делегация предвидена в чл. 83 от Закона за енергетиката. С тази
норма на държавната комисия било възложено да издава подзаконови нормативни
актове относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система,
като материята, която регулаторът имал право да урежда нормативно било изрично
посочена.
В точка 6 на чл. 83 било посочено, че
комисията приема Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. В случаите на делегиране на нормативна компетентност
органът, комуто тя била възложена, можело да я упражнява само в границите
определени в законовата разпоредба, чрез която била извършена делегацията. В
противен случай той би излязъл от рамките на компетентността си, което би
довело до незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следвало
от разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗНА, според който компетентността за издаване
на нормативни актове не можело да бъде прехвърляна, от което следвало, че
делегирането било изключение, като обхващал само изрично предвидени в закона предели.
Това се потвърждавало и от чл. 12 от ЗНА, според който актът по прилагане на
закон можел да урежда само материята, за която било предвидено той да бъде
издаден.
Анализът на разпоредбата на чл.83, т.6 от
Закона за енергетиката води до единствения правилен извод, че комисията била
компетентна да определи нормативно правила относно принципите, начините,
местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на неизмерване,
неправилно или неточно измерване на електроенергията. Регламентирането на ред
за установяване на случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена
ел.енергия се отнасял не до отговорността на потребителя на ел.енергия или
разпределението на риска от неправилно отчитане на доставена енергия.
То засягало единствено способите, по които да
бъдел установено наличието на неправилно измерване и надлежното му
документиране, т.е. разпоредби относно начина на извършване на проверките на
средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на
служителите при установяване на неточност в измерването. По своята същност
нормите отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена
енергия, въвеждали форма на обективна
отговорност за вреди, изразяващи
се в пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение на задължения на
потребителя, докато не се установяло, че неизмерването било резултат от негово
виновно поведение - арг. от чл.82 ЗЗД.
Нещо повече, предвид разпоредбата на чл.120,
ал.1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване било собственост на
електроразпределителното предприятие, несвоевременното извършване на контрол
относно годността му, представлявало неизпълнение на задължения на доставчика.
Това било така, защото той ползвал уреда за измерване на консумираната от
потребителя електроенергия и носел задължение да го поддържа в изправност.
Случаите на обективна отговорност били отклонение от принципа, че без вина
нямал отговорност и се регламентират от нормативен акт със силата на закон, тъй
като предполагат първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на
облигационното и търговското право - арг. от чл.З, ал.1 ЗНА. За уреждане на
други отношения от същата материя, съгласно чл.З, ал.2 от ЗНА, можело да се
издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се има предвид обаче, че дори
когато подзаконовият акт създавал първична уредба, тя следвало да бъде в
съответствие с нормите от по-висока йерархия, включително били тези, от които
се извеждали правни принципи, каквито били чл.81, ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД. Този
извод се налагал и от чл.15, ал.1 и 3 от Закона за нормативните актове. От
гореизложеното следвал изводът, че разпоредбата, която регламентирала
отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на ел .енергия
да получи плащане, компенсиращо стойността на неизмерената, респективно
неправилно измерената енергия, било необходимо да бъде установена с норма на
специалния закон, уреждащ обществените отношения във връзка с
покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая бил Законът за
енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто в случая представлявал ПИКЕЕ, можел
единствено да допълни и уточни законовата норма, като установявал нормативно
методиката, по която следвало да става преизчисляването.
Във връзка с гореизложеното, следвало да се
отбележи и факта, че с Решение № 1500/06.02.2017г., постановено по адм.д. №
2385/2016г. от петчленен състав I колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З
от протоколно решение № 147/14.10.2013г., обн. в ДВ бр.98/12.11.2013г. били отменени изцяло, с изключение
единствено на чл.48,49,50,51 от този акт. Видно от мотивите на решението
единствената причина ПИКЕЕ да не били отменени изцяло било оттегляне на
оспорването в частта му касаеща тези четири разпоредби от страна на дружеството
- жалбоподател. С решението си петчленния състав на ВАС приемал, че при
приемането на ПИКЕЕ, ДКЕВР допуснала нарушения в административно
производствената процедура при приемането на правилата. Те се изразявали в нарушение на императивни правни норми, а
именно чл. 77 АПК и чл.26, ал.2 и чл.28, ал.З от ЗНА.
Според
решаващия съдебен състав допуснатите при приемането на ПИКЕЕ нарушения били от
категорията на съществените, т.к,
посочените разпоредби се явявали гаранция
за формиране на волята на съответния приемащ нормативния административен акт
орган, при съобразяване на основните принципи на чл.4, чл.8 и
чл.12 АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност и
тези по чл.26, ал. 1 ЗНА.
От изложеното по-горе можело да се направи
единствения правилен извод, че ПИКЕЕ, на които се позовавал ответникът, за да
обоснове корекцията на сметка за стар период били изцяло незаконосъобразни.
На следващо място, когато не било налице
доказана нерегламентирана намеса в СТИ от страна на потребителя /какъвто бил
настоящият случай/, както и при обективно неточно отчитане поради неизправност
/пълна или частична/ на СТИ, щом не бил посочен точният период на неотчитане,
не можело да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното
изчисляване и коригиране на сметките за минал период било недопустимо, тъй като
това би довело доставчикът да получел цена за недоставена от него и неползвана
от потребителя електрическа енергия.
Посоченият във фактурата, изпратена до
потребителя, "отчетен период" бил произволно определен, без да имало
яснота как точно и на базата на какви данни, бил формиран. В този смисъл счита,
че клаузата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която регламентира едностранното коригиране на
сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без отчитане
на реално консумираната електрическа енергия, била неравноправна, тъй като
създавал в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушавала основните принципи на
равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия.
Така тази клауза противоречи и на
разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената
отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна
и била в границите, очертани в същата норма. Освен това тази клауза противоречи
и на залегналите в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета от
25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност принципи, а именно, че
фактурирането на консумираната ел.енергия да се базирал само на действително потребление, без значение дали ставало
дума за отчетена или неотчетена от електромера на абоната ел.енергия /чл.10,ал.
1и ал.2 от Директивата/.
Тъй като не можело нито с подзаконов
нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни
правомощия, да се дерогирали разпоредби на закон или да се нарушавали
конституционни принципи, посочената клауза била нищожна и не обвързвала с
действието си страните, респективно - съда - с приложението й. Поради това
ответникът не можел да коригира post factum потребителската сметка, щом не бил определен точен период
и не била отчетена реално консумираната електрическа енергия, и щом не било
доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се
дължало на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на
ищеца.
5.
На следващо място по въпроса за правото на
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригирал сметките на
потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6
и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.,
при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените Обши
условия, било налице константна съдебна
практика. Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г. и решение № 173 от 16.12.2015г.
по т. д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със
ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/20Г2г., в
сила от 17.07.2012г. било въведено законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.,
т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента, че имал основание за корекция и при налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставена електроенергия.
Законодателят вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Обши условия на договорите с крайния потребител на
електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция.
Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал
до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по
приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея,
да.се прилагали действащите, доколкото не противоречали на закона.
Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество не съставлявал подзаконов
нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф
199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях.
С изменението на чл.98а ЗЕ в сила от
17.07.2012г. било предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не било
предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба
Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на
последния било предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда
за това.
Ето защо, и с оглед задължителните
разяснения, дадени с горепосочената съдебна практика, следвало да се приеме, че
не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, тъй като снабдителят не изпълнил задълженията си по чл. 98. ал.2. т.6
ЗЕ да издаде и публикува нови Обши условия, чието съдържание да отговаряло на изискванията в посочената норма,
доколкото в заварените Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция.
Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на “ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. Христо Г. Данов № 37,
представлявано от Михаела Михайлова Михайлова - Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет
Петкова Стойчева, заедно от всеки двама членове на УС, че СД “Меридиан 90-Чакалова и сие“ с ЕИК:
*********, със седалище: гр. Стара Загора, ул. Армейска №14А, не дължи на дружеството сумата от 1581,24
лева по фактура № **********/31.10.2019г. за допълнително начислена ел.енергия,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количествата ел.енергия за електромер с фабричен № ********* от измервателна
точка/ИТН/ 2078871 в гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 124 за клиент с
клиентски номер ********** за период от 03.12.2018г. до 05.02.2019г. Моли съда
да им присъди направените по делото разноски.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество“ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД,
в който считат, че искът е допустим, но неоснователен и поради това, молят съда
да го отхвърли изцяло. Претендират за направените по делото разноски. Подробни
съображения излагат в писмения отговор по делото. Правят възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата
и доводите на страните, намира за установено следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск
с правно основание, чл.124 от ГПК, с който се иска да се признае за установено
по отношение на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД гр. Пловдив, че СД “Меридиан 90-Чакалова и сие“
с ЕИК: *********, със седалище: гр. Стара Загора, ул.
Армейска №14А, не дължи сумата от 1581,24
лева по фактура № **********/31.10.2019г. за допълнително начислена ел.енергия,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количествата ел.енергия за електромер с фабричен № ********* от измервателна
точка/ИТН/ 2078871 в гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 124 за клиент с
клиентски номер ********** за период от 03.12.2018г. до 05.02.2019г.
Страните не
спорят, че са в договорни отношения: ответникът разпространява и продава
електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с клиентски № **********. От представените по делото писмени
доказателства фактура № **********/31.10.2019г.; справка за коригиране на сметката
за електроенергия от 17.10.2019г.; писмо с изх. № 8141311/31.10.2019г.;
констативен протокол № 429083; констативен протокол № 411/10.06.2019г.; обратна
разписка от 04.11.2019г., се установява, че на 05.02.2019г. е извършена
проверка на състоянието на измервателното средство на адрес в гр. Стара Загора,
бул.
Цар Симеон Велики № 124.
Електромерът бил демонтиран и предаден за експертиза. При проверката са
присъствали свидетели. При извършената експертиза е установено, че електромерът
отчита с грешка – 77,61 % и същият не съответства на метрологичните и
техническите изисквания.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Предявеният иск има
за предмет установяване на недължимост на сумата, начислена от ответника за
електроенергия, след едностранно коригиране
на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е
да докаже основанието, от което произлиза вземането му,
т.е. основанието, поради което е коригирал сумата, дължима от
ищеца за доставената за
процесния период електроенергия.
В настоящото производство е спорно именно
основанието, поради което ответното дружество иска ищецът да му заплати процесната сума. Ответникът
обосновава това свое искане с
твърдението, че сумата е начислена на основание чл.48 ал.1 във връзка с чл.48,
ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Счита, че
в горепосочените разпоредби изрично е предвидена възможността, когато при
проверка на СТИ се установи грешка над допустимата, неправилно и неточно
измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената
грешка, количеството ел. енергия да се определя съгласно процедурата в раздел IХ, чл. 48 от ПИКЕЕ, които имат юридическия ранг на
подзаконов нормативен акт.
Съгласно
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, редакцията ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012г.,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа
енергия, както създаването и поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията със средствата за търговско измерване. С други думи законодателят
е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ -
нормативен акт по правната си същност, а не в общите условия на договорите,
които не са нормативен акт. Действащите ПИКЕЕ обаче не съдържат подобна регламентация.
Съгласно
чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 се установи грешка
над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно
измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената
грешка, количеството ел. енергия се определя, съгласно процедура, определена в
договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IХ от тези правила за оператора за
разпределителната мрежа. След като липсва в действащото законодателство
възможност за едностранна промяна от доставчик на доставено количество
електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законово
основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия.
Аргумент в подкрепа на извода, че
корекционните процедури следва да бъдат установени в ПИКЕЕ са и нормите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ,
според който текст общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Такава регламентация съдържа и нормата на чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, според който
също общите условия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката съгласно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 3Е. Видно
е, че самите норми не установяват право за едностранна корекция, а ред за
уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекцията следва да бъде
извършена съгласно Правилата на ЗЕ. Следователно липсата на нормативна уредба,
даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на
корекция за минал период, изключва възможността да се направи това (Р-29-2011,
II т.о.; Р-44-2012, II т.о.).
От констативния протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване се установи, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, водещ
до частично измерване на ел.енергия.
Съгласно чл.35, ал.4 от ОУ на
ЕВН ЕР, неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване на
електрическа енергия се установява чрез съставен протокол, а според чл. 63 от
ОУ на ЕВН ЕР в случай на съставен протокол, той се подписва от представители на
дружеството и клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише
протокола, същият се подписва от свидетели, след което се изпраща на клиента за
запознаване. Видно от доказателствата по делото този ред в случая не е спазен,
като клиентът не е бил уведомен за проверката, нито е присъствал при
съставянето на протокола. В протокола са посочени имената на двама свидетели,
които са го подписали, но това изискване не цели единствено съставянето на
протокола от формална страна. Свидетелите са посочени само с две имена и без
адреси, т.е не са индивидуализирани по такъв
начин, че в евентуален съдебен процес чрез показанията си като свидетели да
посочат непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелства. Съставеният
протокол представлява неподписан от ищеца частен свидетелстващ документ,
удостоверяващ изгодни за издателя му факти, поради което не може да бъде
противопоставен на ищеца. Следва ответникът да докаже факта на неправомерното
въздействие върху електромера от страна на потребителя чрез всички допустими
съгласно ГПК доказателствени средства.
В случая това не е налице,
поради което ответното дружество неправомерно е коригирало сметката на
потребителя за минал период.
По въпроса за възможността на
доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките за минал период,
различните състави на ВКС приемат, че за доставчика не съществува възможност за
едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се
в приети от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Тези клаузи са неравноправни
по смисъла на чл.143, т. 6 ит.8
от ЗЗП и поради това са нищожни по силата на чл.146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия. Прието е, че коригирането на сметките на вече
доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на
доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на
регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. Установената
манипулация върху електромера е ирелевантна и не поражда право на ответника
доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за
разход на електрическа енергия, тъй като той не твърди някакви действия или
бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и
върху точното отчитане на ползваното количество енергия. Действително, с оглед последните изменения в Закона за
енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването на корекция на сметка е
изрично уредено, чрез препращане към правилата на ДКЕВР по чл.83, ал.1 т.6 от
ЗЕ и общите условия по чл.98а от ЗЕ. Приети и в сила от 12.11.2013г. са Правила
за измерване на количеството ел. енергия / ПИКЕЕ/, които
регламентират реда и начина за проверка на СТИ, начинът на констатиране на неправилно отчитане на СТИ. Приемането на тези правила не променя изводите на Върховния касационен
съд, че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки един отделен случай
неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на осъществяване на
последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана
енергия, за да ангажира отговорността на потребителя.
Съдът намира, че
е недопустимо едностранно, с приемането на правила, да се въвежда обективна
отговорност на потребителя. В тази насока е и практиката на Европейската
общност. Принципите на Европейското законодателство в тази област са посочени
категорично и конкретно в приложимата Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност. Директива
2012/27/ЕС е публикувана в Официалния вестник на ЕС на 14.11.2012г. и е влязла
в сила след двадесет дни. Държавите членки са задължени да въведат в сила
законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се
съобразят с тази директива до 5 юни
С оглед на гореизложеното и доколкото по
делото не се установи, а в тежест на ответника
е било да го направи, че е доставил конкретно количество електроенергия на ищеца за процесния период от 03.12.2018г.
до 05.02.2019г. на стойност 1581,24 лева по фактура № **********/31.10.2019г., то съдът приема, че искът е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищеца разноски за държавна такса и възнаграждение за
адвокат в размер на 413,25 лева. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид
разпоредбата на чл.7
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която при интерес
от 1000 лева до 5 000 лева възнаграждението за адвокат е 350 лева.
Водим от горните мотиви и на осн. чл.124 ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул.
Христо Г.Данов № 37, че СД “МЕРИДИАН
90-ЧАКАЛОВА И СИЕ“, ЕИК: *********, със
седалище: гр. Стара Загора, ул. Армейска
№ 14А, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н
Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, сумата
от 1581,24 лева по фактура № **********/31.10.2019г. за допълнително начислена
ел.енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване
на количествата ел.енергия за електромер с фабричен № ********* от измервателна точка ИТН 2078871
в гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 124 за клиент с клиентски номер
********** за период от 03.12.2018г. до 05.02.2019г.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул. Христо Г. Данов
№ 37 ДА ЗАПЛАТИ на СД “МЕРИДИАН 90-ЧАКАЛОВА И СИЕ“, ЕИК: *********, със седалище: гр.Стара Загора, ул.Армейска № 14А сумата от 413,25 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :