№ 1408
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110215916 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-2100045/28.10.2021 г., издадено от инж. Димо Иванов - Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - София,
на ********, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Проф. Асен Златаров № 13, ет. 2, ап. 2, представлявано от Петко Георгиев
Христов - управител,
за това, че ********, в качеството си на работодател, не бил изпълнил предписание
под № 4, дадено му на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ с протокол за извършена
проверка от 02.07.2021 г., а именно: „Работодателят да заплати до пълния размер
начисленото във фиш за заплата за м. 06.2020 г. на *********, ЕГН **********, съгласно чл.
128, т. 2 от КТ”. Срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 26.07.2021 г.
Нарушението било извършено на 27.07.2021 г. в предприятието на работодателя и
констатирано на 07.10.2021 г. при преглед на изискани и представени документи в Д „ИТ“-
София. С горното била нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ),
поради което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ, на ******** е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ********, чрез управителя на дружеството, с
която се моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се
изтъква, че с протокола за проверка № 2121992/02.07.2021 г. били установени нарушения,
описани в т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 9, но констатациите касаели едно и също по вид
нарушение на трудовото законодателство по чл. 128, т. 2 от КТ относно неизплащане на
трудовите възнаграждения на *********, отнасящи се за различни периоди, съответно за
1
месеците май, юни, юли, август и декември 2020 г. и февруари 2021 г. Незаконосъобразно
било за всяка отделна точка по предписанието за установените нарушения по чл. 128, т. 2 от
КТ да бъде издадено отделно НП. Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ предполагала
санкциониране на нарушителя, ако не отстрани в срок констатираните нарушения на
трудовото законодателство, съдържащи се имплицитно в издадения индивидуален
административен акт – предписание, във всички или някои негови части. Това предполагало
едно НП, а не по едно НП за всяко едно констатирано нарушение по неизпълнение на
предписание, тъй се касаело за един индивидуален административен акт. Избраният от АНО
подход пречил да се постигнат целите на предписанието и допълнително утежнявал
финансовото положение на дружеството. Отделно от горното, в нарушение на чл. 42, т. 3 и
чл. 57, ал. 1 т.5 от ЗАНН, в АУАН и НП не било посочено по достатъчно ясен начин мястото
на извършване на нарушението. Посочено било единствено „предприятие“, но не и
действителния адрес (гр. София, район „Искър“, бул. Христофор Колумб № 80, ет. 6), където
се намирало предприятието и където работникът Божинов е следвало да получи трудовото
си възнаграждение. Алтернативно, моли се имуществената санкция да бъде намалена до
законоустановения минимум от 1500 лева. За с. з., редовно призовано, дружеството не
изпраща представител.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли издаденото
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като изтъква, че не били
допуснати нарушения на процесуалните права. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
наличното по преписката заверено копие от Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на изп.
директор на ИА „ГИТ”, относно компетентността на АНО и актосъставителя, както и от
приложените заверени копия на Заповед № ЧР-977/21.08.2017 г. на изп. директор на ИА
„ГИТ” за назначаването на инж. Димо Иванов за Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – София, ведно с длъжностна характеристика, и Заповед № ЧР-909/12.08.2020 г. на
изп. директор на ИА „ГИТ” и длъжностна характеристика за длъжността „старши
инспектор” в Д „ИТ”-София, свързани с компетентността на актосъставителя Х.П.); налице
е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП; нарушените законови
разпоредби са посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин; АУАН и НП са издадени в
сроковете на чл. 34 от ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
Неоснователни са развитите в жалбата аргументи за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 –
12 от КТ визира възможността на контролните органи да дават задължителни за изпълнение
2
предписания за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство,
които предписания подлежат на обжалване по реда на АПК по смисъла на чл. 405 от КТ.
Законодателят има предвид изпълнение и обжалване на „предписания“, а не на протокола за
проверка, в който същите се съдържат. Всеки протокол за проверка съдържа едно или повече
предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ и всяко едно от тях по своята същност представлява
обжалваем индивидуален административен акт, доколкото и всяко предписание съдържа
самостоятелни констатации за самостоятелно нарушение на КТ и е обвързано с независим
срок за отстраняване на нарушението. Поради тази причина, допустимо е издаването на
толкова НП за нарушения на чл. 415, ал. 1 от КТ, колкото неизпълнени отделни предписания
за отстраняване на нарушения на КТ са констатирани. Не е налице и съществено
процесуално нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, доколкото мястото на
осъществяване на нарушението е посочено по достатъчно разбираем за нарушителя начин –
неговото „предприятие“, а не седалище, което е достатъчно, за да обезпечи осъществяването
на правото на защита.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Между работника ********* и ******** бил сключен трудов договор № 71 от
30.01.2020 г. Със заявление от 20.02.2021 г. до управителя на дружеството ********
уведомявал за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т.
2 от КТ поради неизплащане (забавяне на изплащането) на трудовото му възнаграждение.
Трудовият договор бил прекратен на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от КТ със Заповед
№035/22.02.2021 г. на управителя на ********, връчена на Божинов на 22.02.2021 г.
С жалба вх. № 21055979/26.05.2021 г. ******** се оплакал в Д „ИТ“ – София, че
докато полагал труд в ******** в продължение на шест месеца получавал само 50% от
договореното му трудово възнаграждение, за което прилагал фишове и банкови извлечения.
След напускането му от 22.02.2021 г. единствено на 15.04.2021 г. Божинов бил получил една
малка сума за 2020 г., която не покривала дължимото от работодателя.
След извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство,
осъществена спрямо ********, Д „ИТ“-София изготвили протокол за извършена проверка с
изх. № ПР2121992 от 02.07.2021 г. (връчен на същата дата на управителя на дружеството),
с който на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, на ******** били дадени задължителни за
изпълнение общо девет предписания, като предписанието под № 4 гласяло: „Работодателят
да заплати до пълния размер начисленото във фиш за заплата за м. 06.2020 г. на *********,
ЕГН **********, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ”. Срокът за изпълнение на това предписание
бил до 26.07.2021 г. Така дадените с протокола за проверка от 02.07.2021 г. предписания не
били обжалвани на основание чл. 81, ал. 1 и чл. 84 от АПК.
При последваща проверка, резултатите от която били обективирани в протокол за
проверка № ПР 2132797/07.10.2021 г., инспекторите при Д „ИТ” Х.П. и Р.А. констатирали,
че предписание под № 4 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР2121992 от
02.07.2021 г. не било изпълнено. До приключване на проверката не били представени от
дружеството документи, удостоверяващи изплащането на суми до пълния размер
3
начисленото във фиш за заплата за м. 06.2020 г. на *********.
С жалба вх. № 21081340/25.08.2021 г. ******** сочи пред контролните органи, че все
още не е получил нищо от дължимите му трудови възнаграждения след предходната му
жалба.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите по непосредствено
установяване на нарушението Х.П. и Р.А., както и от приложените по делото и
допълнително приобщени на съдебното следствие писмени доказателства – протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2121992 от 02.07.2021 г., с дадени предписания; протокол
за последваща проверка № ПР 2132797/07.10.2021 г.; заверено копие от трудов договор № 71
от 30.01.2020 г., ведно с допълнително споразумение към него; заверено копие от заявление
от 20.02.2021 г. от ********; заверено копие от Заповед №035/22.02.2021 г. на управителя на
********; заверени копия от жалба вх. № 21055979/26.05.2021 г. и жалба вх. №
21081340/25.08.2021 г. от ******** и извлечения от движения по банкови сметки.
Гласните доказателства, изхождащи от двамата свидетели, участвали в проверката, са в
достатъчна степен изчерпателни, логични и кореспондиращи помежду си, поради което
Съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират и на писмените доказателства, като в
съвкупност с тях по един категоричен начин допринасят за установяване на фактическата
обстановка. Последната не се опровергава от нито едно гласно или писмено доказателство.
Следва да се има предвид, че дружеството-жалбоподател не е подало възражения с самия
АУАН или в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и в жалбата реално не се оспорват фактите,
описани в НП, а се излагат възражения от правно естество.
При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че ********, в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, след като не е изпълнил
горепосоченото дадено за изпълнение предписание под № 4 в протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2121992 от 02.07.2021 г., чийто краен срок за изпълнение бил
26.07.2021 г., на първия присъствен ден след изтичане на този срок – на 27.07.2021 г., с
бездействието си, е осъществил формално нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ (”Който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000
лв.»). Следва да се има предвид, че даденото предписание под № 4 в протокола за извършена
проверка с изх. № ПР2121992 от 02.07.2021 г. е било задължително за изпълнение, тъй като
същото е издадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ и по своята същност представлява
принудителна административна мярка. Посоченото предписание не е било обжалвано
съгласно чл. 405 от КТ по реда на АПК, което е допълнителен аргумент, че същото е било
влязло в сила и задължително за изпълнение.
Макар случаят да не е «маловажен», доколкото предписанието не е било изпълнено до
приключване на административно-наказателното производство и последиците от
4
нарушението да не са отстранени, съдът счита, че АНО е наложил необосновано завишен
размер на имуществената санкция от 2000 лева по чл. 415, ал. 1 от КТ. Липсват данни за
други нарушения на КТ, установени с влезли в сила НП. Неизпълнението на другите
предписания по горепосочения протокол за проверка от 02.07.2021 г. може да бъде отчетено
като отегчаващо обстоятелство, само ако за тяхното неизпълнение има наложени други
административни наказания по влезли в сила НП. Такива не се сочат. Следва също да се има
предвид, че повечето предписания касаят задължения на работодателя спрямо един и същ
работник, което според въззивната инстанция следва да бъде отчетено като смекчаващо
обстоятелство. На следващо място, АНО не е отчел и поправителната цел на
административното наказание, визирана в чл. 12 от ЗАНН, а в случая следва да се отчита
една от специфичните цели на КТ, ориентирана към защита на правата на работещите на
трудов договор. Един завишен размер на имуществената санкция трудно ще допринесе за
срочно и качествено отстраняване на вредните финансови последици за работника Божинов,
настъпили в резултат на горепосоченото нарушение. Последното налага атакуваното НП да
бъде изменено в частта за размера на наложеното административно наказание, като вместо
необосвано завишения размер от 2000 лева, имуществената санкция следва да бъде
намалена до законоустановения минимален размер от 1500 лева, като напълно адекватен на
характера и тежестта на нарушението.
С оглед изменението на атакуваното НП единствено в частта за размера на
наложената имуществена санкция, искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и съобразено с действащата към момента на изготвяне
на настоящото решение разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН („В полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител
с юридическо образование“), във връзка и с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба страните имат право на присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата на чл.
27е („Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) от Наредбата за заплащане на правната помощ,
наказаното дружество следва да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 22-2100045/28.10.2021 г., издадено от инж. Димо Иванов -
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - София, на ********, с ЕИК по БУЛСТАТ
*********, в ЧАСТТА за размера на имуществената санкция, като вместо 2000 лева,
ОПРЕДЕЛЯ имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, ******** да заплати на
5
ИА „Главна инспекция по труда“ за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80
(осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6