№ 13074
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20251110100711 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. Г. Г. срещу ..., с която са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване
правото на принудително изпълнение поради погасяването им по давност за
вземания на ответника, придобити по силата на договори за цесия, съответно за
главница в размер от 2933,75 лв. и мораторна лихва за периода от 31.12.2020г. до
16.02.2025г. в размер от 1384,50 лв. по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) от 17.09.2012г., сключен с .., и за главница в размер от 2956,48 лв. и
мораторна лихва за периода от 31.12.2020г. до 16.02.2025г. в размер от 1433,02 лв.
по Договор за кредит от 25.04.2007г., сключен с ....
В исковата молба ищецът твърди, че по повод снабдяване със справка за
кредитна задлъжнялост от БНБ е узнал, че ответникът е придобил по силата на
договори за цесия вземанията за главници и лихви по процесните договори за
кредит. Поддържа, че не са предприемани действия за принудително събиране на
вземанията, поради което същите са погасени по давност, но въпреки направено до
ответника възражение последният продължил да подава информация към ЦКР на
1
БНБ, претендирайки, че вземанията са изискуеми и подлежащи на изпълнение. С
тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита за
установяване недължимостта на вземанията. Претендира направените по делото
разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът излага становище за недопустимост на предявените искове поради
липса на правен интерес за ищеца. По същество заявява, че признава исковете, като
посочва, че действително процесните вземания са погасени по давност, с оглед на
което намира исковете за основателни. Излага, че за вземанията не е издаван
изпълнителен лист, респ. няма и образувано изпълнително дело, поради което
счита, че не е дал повод за завеждане на настоящото производство и моли
отговорността за разноски между страните да се разпредели в приложение
правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно наличието на Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит (овърдрафт) от 17.09.2012г., сключен от ищеца с .., и Договор за кредит от
25.04.2007г., сключен от ищеца с ..., вземанията на банките по които са били
придобити от ответното дружество по силата на договори за цесия. Ищецът не
оспорва действието на извършените цесии спрямо него, с оглед на което съдът
приема обвързаността на страните от кредитните правоотношения.
Видно от приета справка – извлечение от ЦКР на БНБ, към 10.04.2024г. по
кредитното досие на ищеца във водения от БНБ публичен регистър са отразени
данни за непогасени задължения към ответника по процесните договори за кредит,
като не се спори, че просрочените главници и начислени мораторни лихви към
датата на предявяване на исковете възлизат в размери на исковите суми.
Към доказателствения материал са приобщени и разменени между страните
писма по повод процесните вземания, от съдържанието на които се установява, че
ищецът се е позовал на изтекла погасителна давност с искане за преустановяване
подаването на информация към ЦКР на БНБ, в отговор на което ответникът е
заявил, че намира правопогасяващото възражение за неоснователно.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните
изводи от правна страна:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства за ищеца е налице
2
правен интерес от предявяване на отрицателни установителни искове срещу
ответника, доколкото последният не спори, а и от събраните доказателства се
установи, че се легитимира като титуляр на оспорените вземания. Позоваването на
изтекла погасителна давност съставлява законно признат на длъжника способ за
защита, който същият може да упражни пред съда както под формата на
правопогасяващо възражение по предявен от кредитора иск за вземането, така и
чрез завеждане на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането,
предвид установената в чл. 120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността.
Затова твърденията на ищеца, подкрепени от доказателствения материал, че от
него се претендират вземания, които не е погасил поради спор с ответника –
кредитор относно дължимостта на същите, обуславя правния му интерес от
търсената с исковете защита, за да се разреши спорът между страните със сила на
пресъдено нещо. По тези съображения съдът намира, че сезиращите го искове са
допустими и като такива подлежат на разглеждане по същество.
С оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост
на процесните вземания – погасяването им по давност, повдигнатият по делото
спор е концентриран върху това дали е изтекъл предвиденият в закона давностен
срок (5-годишен за главниците и 3-годишен за лихвите) след настъпване
изискуемостта на вземанията, като в доказателствена тежест на ответника е
установяването на обстоятелства, настъпили след този момент и довели до
спиране или прекъсване течението на давността. Ответникът не само не ангажира
доказателства, но и признава, че не са били предприети изпълнителни действия,
нито са се осъществили други факти със спиращ или прекъсващ давността ефект,
поради което следва да се приеме, че вземанията са погасени. При този извод
предявените отрицателни установителни искове следва да се уважат като
основателни.
Съобразно този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски се поражда в полза на ищеца. Противно на развитите от ответника
доводи, не се установява да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, в приложение
на която разноските да се възложат върху ищеца. Макар ответникът да признава по
същество предявените искове, не е изпълнено кумулативно изискуемото съгласно
посочената норма условие да не е дал повод за завеждане на делото, доколкото от
представената разменена между страните кореспонденция се установи, че ищецът
се е позовал извънсъдебно на изтекла погасителна давност за процесните вземания,
отправяйки изрично искане за отписване на дължимите суми на това основание,
което ответникът е отказал и е продължил да търси изпълнение. При тези данни
съдът намира, че с поведението си ответникът е дал повод на ищеца за търсената
искова защита, за да се приложат с обвързваща страните сила последиците от
давността, поради което няма основание за изключване на отговорността му за
разноски.
Ищецът претендира и доказва направени по делото разноски за държавна
такса в дължимия размер от 348,31 лв. и за процесуално представителство в размер
от 1500 лв. – възнаграждение на упълномощения адвокат, заплатено му в брой
видно от отбелязването в представения договор за правна защита и съдействие,
служещ в тази част като разписка за платената сума. От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на разноските за адвокат, което съдът
3
намира за основателно и редуцира същото до размера от 900 лв., отчитайки
липсата на фактическа и правна сложност на делото и съобразявайки Решение на
СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., съгласно което решаващият състав не е
обвързан от минималните прагове на адвокатските възнаграждения, приети от
съсловната организация на адвокатите. Така на ищеца се следват разноски в общ
размер от 1248,31 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: ..., срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...,
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, несъществуване правото на
принудително изпълнение поради погасяването им по давност за вземания на ...,
придобити по силата на договори за цесия, съответно за главница в размер от
2933,75 лв. и мораторна лихва за периода от 31.12.2020г. до 16.02.2025г. в размер от
1384,50 лв. по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 17.09.2012г., сключен с .., и
за главница в размер от 2956,48 лв. и мораторна лихва за периода от 31.12.2020г. до
16.02.2025г. в размер от 1433,02 лв. по Договор за кредит от 25.04.2007г., сключен с
....
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 1248,31 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4