№ 225
гр. Добрич, 01.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Момчева
при участието на секретаря Милена Ст. Александрова
като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно
наказателно дело № 20253230200638 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК *** срещу Наказателно
Постановление № 820661 - F809004/27.03.2025г., издадено от Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 33 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС на
основание чл. 185 ал. 2 във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено, алтернативно се поддържа искане имуществената санкция да бъде
намалена до установения в закона минимален размер.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
ВъззИ.емата страна, чрез процесуалния си представител си счита
жалбата за неоснователна, а наказателното постановление - за
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
1
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на двама
свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, надлежно е
връчен на нарушителя. Наказателното постановление е издадено в рамките на
преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, от компетентния за това
административнонаказващ орган съгласно приложената по делото Заповед №
ЗЦУ - 384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че при извършена
проверка на 14.12.2024г. на търговски обект по смисъла на праграф 1, т. 41 от
ПР на ЗДДС - щанд парфюмерия, находящ се в гр. Добрич, ул. „***, сградата
на „***“, стопанисван от „***“ООД, ЕИК *** е констатирано,че разчетената
касова наличност от монтирания в обекта ФУ - модел „PerfectS01,с ИН на ФУ:
DY 537597/ИН на ФП: 36737680, съгласно междинен отчет от фискалното
устройство № 002541/14.12.2024г./15:15:04ч. е в размер на 27.00 лева.
Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 104.50 лева, от
които служебно въведени в началото на работния ден суми са в размер на
10.00 лева и изведени служебно – 0.00 лева, съгласно съставен опис на
паричните средства, изготвен лично от М. А. Ш. – продавач – консултант в ТО
по силата на ТПО с дружеството
Фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми. Установената промяна в касовата наличност е в
размер на +77.50 лева и представлява въвеждане на пари в касата, което не е
регистрирано във фискалното устройство в момента на извършването й с
точност до минута.
Т.е. жалбоподателят не е изпълнил задължението си, извън случаите на
продажба, да отбележи всяка промяна на касовата наличност /въвеждане на
пари в касата/ на ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
2
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства -
съдът цени изцяло показанията на актосъставителя, както и приложените по
делото писмени доказателства, като обективни и непротиворечиви.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното наказателно постановление са изпълнени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Спазени са изискуемите процесуални срокове, свързани с възможността
за съставяне и издаване на административни актове.
След преценка на събраните доказателства съдът счита, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
жалбоподател за нарушение на разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, съгласно която извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Относно препратката към чл. 118 ал. 4 от ЗДДС следва да се посочи, че
тази разпоредба предвижда издаването от Министъра на финансите на
наредба за условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Именно въз основа на посочената норма е издадена Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ, за нарушение на която дружеството е санкционирано.
Разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от посочената Наредба има за цел в случай
на необходимост да бъде съпоставена касовата наличност с документираните
със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени
служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една
разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност.
Установеното нарушение е на просто извършване и в резултат на
3
осъществяването му не се е стигнало до неотразяване на приходи, поради
което и на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, административнонаказващият
орган е наложил санкцията по реда на чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, която разпоредба
предвижда за юридическите лица и едноличните търговци имуществена
санкция в размер от 1000 до 4000 лв. Наложената санкция за нарушението в
конкретния случай е 1 500 лв., т.е. малко над минимума, предвиден в закона,
която санкция съпоставена с размера на неотразената служебно сума е
адекватна по размер.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения от същия вид. Обстоятелството, че нарушението не води до
неотразяване на приходи е смекчаващо обстоятелство и може да обуслови
само налагането на по-ниска санкция. Същото е отчетено от
административнонаказващия орган при определяне на наказанието при
определяне на имуществена санкция в посочения размер.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и съобразно с чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззИ.емата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ към датата на единственото по делото
заседание, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната
юрисконсултска защита в размер от 100 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 820661 -
F809004/27.03.2025г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“
Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на
„***“ ООД, ЕИК *** за нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-
4
18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС на основание чл. 185
ал. 2 във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 1 500 лева.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Отдел „Оперативни
дейности“ Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол
сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5