О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр.
Перник, 25.01.2018
г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 25.01.2018 г., I-ви въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Людмила Пейчева
ЧЛЕНОВЕ: Капка Павлова
Кристиан Петров
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00039 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273, вр. чл. 317 ГПК /Глава двадесет и пета Бързо производство от ГПК/.
Образувано е по жалба на К.К. против решение № 1011/24.11.2017 г. по гр.д. № 03685/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу В.В. с правно основание чл. 144 СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 21.06.2017г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или погасяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на забавата до окончателното изплащане на сумата. Оплакванията в жалбата се отнасят до неправилност на обжалваното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон и съществени процесуални нарушения /първоинстанционният съд неправилно е приел, че бащата не би могъл да заплаща издръжка на пълнолетното дете без особени затруднения, тъй като е взел предвид, че ответникът е получавал месечни доходи в брутен размер по-малък от 400 лв., но не е съобразил, че тези доходи са за 2016г., а понастоящем ответникът работи, въпреки че няма регистрирани тр. договори/. Иска се отмяна на решението, като въззивният съд постанови друго, с което искът за издръжка бъде уважен. Не представя и не сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – чрез назначения на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. В., е подала отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Не представя и не сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (на осн. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК жалбоподателят- ищец е освободен от заплащане на такси и разноски по производството).
Във въззивната жалба и отговора страните не са
се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от
първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора не е поискано
събиране на нови доказателства във въззивното производство, които са от
значение за спора, но не са били допуснати от първата инстанция поради
процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на
процесуална норма по допускане на доказателства, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1, вр. чл. 317 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото
определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по смисъла
на чл. 268, ал. 1, вр. чл. 317 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане
в открито заседание на 15.02.2018 г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните /на посочените
съдебни адреси/, като им се връчи копие от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.