РЕШЕНИЕ
№ 849
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110151016 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу И. Я. Д., с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,
и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1606,70 лв. за главница, представляваща цена
за доставка на топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия за имот в адрес, за периода 01.05.2017-30.04.2018 г., ведно със законна лихва от
01.09.2021 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 77,21 лв. за периода
15.09.2018- 05.03.2019 г.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в
качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от Закон за енергетиката.
Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение.
Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски. Прави
искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът, получил препис на искова молба и приложенията на 12.07.2022 г., в
законоустановения едномесечен срок не е подал отговор на искова молба. В съдебно
заседание оспорва исковете като недоказани и неоснователни.
Третото лице-помагач „Б.“ ООД на страната на ищеца не взима становище.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът представя Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №101, т.I,
1
рег. №3121, дело №92/15.10.2015 г. на Нотариус с рег. №547 на НК, съгласно който
ответникът е придобил правото на собственост върху ап. №21 в адрес.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът приема, че през
исковия период като собственик на имота ответника се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота, поради
което отговаря за неплатени суми за доставка на топлинна енергия. Сключването на писмен
договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а
изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като
условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето
лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота.
От заключение на съдебна-техническа експертиза, неоспорено от страните и ценено
от Съда по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., г. реално потребеното количество топлинна енергия е сумата 1606,70 лв. За
сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. В нея не са
включени лихви или стари задължения.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна-счетоводна експертиза, ценена
по реда на чл.202 от ГПК, по която вещото лице установява, че няма извършени плащания
за предявените вземания; акцесорното вземане за лихва възлиза на сумата 77,21 лв., като при
изчисленията са съобразени приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1
и ал. 4 продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3,
съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от
общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят.
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за
главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение за непогасената главница.
Изложеното дава основание да се приеме, че предявените искове подлежат на
уважение по основание и в предявения размер. Търсеното парично задължение за главница е
дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна
мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
-01.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, ищецът има право на съдебни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, за сумата общо 1115,36 лв. за платена държавна такса, възнаграждения на
вещи лица, особен представител на ответника-адвокат и юрисконсулт. Юрисконсултското
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е определено от Съда в
предвидения минимален размер по чл. 25 от НЗПП.
Предвид горното, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Я. Д., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: адрес, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:************, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл.
318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1606,70
лева - главница, представляваща цена за доставка на топлинна енергия по договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия за имот в адрес, за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 01.09.2021 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 77,21 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2018-
05.03.2019 г.
ОСЪЖДА И. Я. Д., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: адрес, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:************, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата 1115,36 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД на страната
на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3