№ 279
гр. Шумен, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц.В.К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20243630200938 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №740617 – F736622/24.11.2023г. на Зам.
Директора на Териториална дирекция на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.77 ал.1 от ЗСч. на Р. И. А.-Х. ЕГН ********** от гр.Шумен е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от
ЗСч. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление. Излага доводи за допуснати в хода на административно-наказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, както и че вмененото
нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, неправилно е санкционирано съобразно общата норма на
чл.77 ал.1 от ЗСч., вместо по специалната норма – чл.74 от ЗСч., което намира за отделно
основание за отмяна на НП. Посочва причините, поради които ГФО на дружеството е бил
публикуван, след законоустановения срок. Излагат се и доводи, че се касае за маловажен
случай. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Явява се
процесуален представител – адв. Д. К. от ШАК, която поддържа жалбата. Моли за
присъждане направените по делото разноски.
Процесуалният представител на Териториална дирекция на НАП - Варна -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата. Впоследствие в хода по
същество заявява, че не оспорва доводите на жалбоподателя.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.09.2023г. в ТД на НАП, офис Шумен, във връзка с получено от ЦУ на НАП
писмо и справка за лица, които не са изпълнили задължението си по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.,
св.Я. Л. М. – Н. – ст. инспектор по приходите при ТДНАП, офис Шумен извършила
проверка, при която установила, че жалб.Р. И. А.-Х. в качеството си на представляващ „Р.
ЕКСПОРТ“ ЕООД с ЕИК203815791, не е изпълнила задълженията си за публикуване в
1
Търговския регистър на Годишен финансов отчет за дейността на дружеството за 2021г.,
чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в ТР на Агенцията по
вписванията, съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. в законоустановения срок
предвиден в същата разпоредба, а именно до 30.09.2022г. Годишен финансов отчет за 2021г.
бил вписан в Агенцията по вписванията на 10.10.2022г.
На основание установеното административно нарушение е съставен и връчен на
жалбоподателя АУАН №F736622 от 03.10.2023г. , за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. При
предявяване на АУАН не са отразени възражения. В законоустановения срок е депозирано
възражение, с което жалбоподателят не оспорва констатираното нарушение, но доколкото
ГФО на дружеството е бил публикуван, макар и със закъснение моли случаят да бъде приет
за маловажен и да не бъде налагано наказание.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него.На основание чл.77
ал.1 от ЗСч. на Р. И. А.-Х. ЕГН ********** от гр.Шумен е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на св.Я.
Л. М. – Н., както и приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е
извършил визираното в акта и в НП нарушение по следните правни съображения:
Настоящият състав намира, че административно-наказателното производство е
проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити,
изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено. От всички доказателства по делото изложената в НП фактическа обстановка по
отношение ангажираната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя, е
доказана по безспорен начин. Дори и да е подадена годишна данъчна декларация за
съответния период и да не е извършвана дейност, не заявяването за обявяване в Търговския
регистър на ГФО за съответния период представлява административно нарушение.
Законодателят задължава всички търговци по смисъла на Търговския закон да представят за
обявяване в Търговския регистър ГФО, без значение дали са осъществявали или не
търговска дейност. Не се спори по делото, че дружеството не е заявило за публикуване в
Търговския регистър своевременно годишния си финансов отчет за отчетната 2021г. – до
30.09.2022г., както го задължава разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. От материална
страна съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението, тъй като съгласно чл.16
ал.1 т.4 от ЗСч. ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и
публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по ЗСч.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.77 ал.1 от ЗСч., за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Основателни са
доводите на жалбоподателя, че в случая приложимата санкционна норма се явява тази по
чл.74 ал.1 от ЗСЧ, която предвижда наказание глоба за лице, което е задължено и не
публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38. Същата се явява специална, спрямо общата
норма на чл.77 ал.1 от ЗСч. Разпоредба на чл.74 ал.1 от ЗСЧ не е само санкционна, а и
материалноправна. Съдържа в себе си и състав на нарушение, за което се налагат посочените
в нея санкции. Доколкото в текстовата част на АУАН и на НП е описан именно състав на
нарушение по чл.74 ал.1 от ЗСЧ, то настоящият състав счита, че в случая не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване
правото на защита. В обстоятелствената част на акта и на НП е посочено в какво точно се
състои нарушението.
След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да преквалифицира
изпълнителното деяние. Според разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1.
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока
съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС. Според
цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните факти в
наказателното постановление на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК,във връзка с чл.84 от
2
ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова
разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В конкретният случай не е налице
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, поради което нарушението
следва да бъде преквалифицирано като такова по чл.74 ал.1 от ЗСЧ, за което минималния
размер на предвидено наказание е идентичен.
От друга страна съдът намира за основатели доводите на жалбоподателя, че в
конкретният случай се касае за маловажно нарушение. Настоящият състав счита, че при
издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на
доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е
съобразил всички обстоятелства относно причините и условията, способствали извършеното
нарушение. Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява
маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения:
В случая задълженото лице по собствена инициатива е предприело действия по
изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. Годишният
финансов отчет за 2021г. бил вписан в Агенцията по вписванията на 10.10.2022г. – само 10
дни след изтичане на срока. Следователно още към момента на извършване на проверката и
установяване на нарушението в ТДНАП, офис Шумен на 11.09.2023г., ГФО за 2021г. е бил
вписан и то 11 месеца преди проверката, което обстоятелство е отразено в акта. От
бездействието на жалбоподателя не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи
обстоятелства. Нарушението е такова на просто извършване, поради което именно
възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а именно
отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. Нарушението е от възможно най -
лекия вид - неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на
задължението. Съдът намира нарушението за инцидентно.
Настоящата инстанция счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята
малозначителност, както нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен
на обществена опасност. Следва да бъде отчетето и здравословното състояние на
жалбоподателя, което съдът намира, че също е допринесло за неизпълнение на
задължението в срок. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при
предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от
ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал
едно незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното,
наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН,
които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от
ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава
наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият
орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се
приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е
осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава
оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира
чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на жалбоподателя
са присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото
производство е основателно.Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С
обжалваното НП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева,
3
поради което размерът на минималното възнаграждение е 400 лева към момента на
договарянето и към настоящия момент. В конкретният случай е било договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №740617 – F736622/24.11.2023г. на Зам.
Директора на Териториална дирекция на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.77 ал.1 от ЗСч. на Р. И. А.-Х. ЕГН ********** от гр.Шумен е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от
ЗСч.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. И. А.-Х. ЕГН **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА на ТДНАП - Варна да заплати на Р. И. А.-Х. ЕГН **********,
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4