Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 23.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и
трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 117/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №124/20.01.2020г. на заместник- началник на зонално
жандармерийско управление- София към Дирекция „Жандармерия“ при ГД „Национална
Полиция“- МВР, с което на В.К.Б., ЕГН **********, на основание чл. 80, т. 5 от Закона
за българските лични документи /ЗБЛД/ и чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 6
от ЗБЛД е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50
лева.
Твърди
се, че НП е незаконосъобразно, тъй като не са посочени обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, не е посочено какви документи за самоличност са
поискани и не са представени, което ограничава правото на защита.
Жалбоподателят,
редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Б., която поддържа
жалбата и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, в писмено становище моли за отхвърляне на
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срок (от л. 6 – гръб, се установява, че НП е връчено на 10.02.2020г.,
а жалбата е депозирана на 14.02.2020г.), от лице имащо право на жалба и против
акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
На
15.01.2020 г., около 15,00 часа, в гр. Ихтиман на ул. „Гурко“ срещу Дом №41,
служителите на МВР М.А. и М.Г. при извършване на полицейска проверка на пътници
в автомобил установили лице от мъжки пол, на което поискали документ за
самоличност, но същото не им представило такъв. По сведения на едно от другите
лица в автомобила била снета самоличността на лицето и била направена справка в
РСОД. Поради непредставянето на документ за самоличност полицейските служители съставили
АУАН за нарушение на чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност,
тъй като лицето не предоставило документ за самоличност при поискване от орган
на реда. АУАН е подписан от нарушителя в момента на съставянето му, като същият
не вписал възражение в него.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на основание чл.
80, т. 5 от ЗБЛД и чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, на жалбоподателя
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в
съдебното заседание свидетели А. и Г., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи.
При
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен орган, спазена е формата
за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. От АУАН
и от НП може еднозначно да се установи за какво именно е наказан нарушителят,
кога е извършено нарушението, къде и при какви обстоятелства. Съдът намира, че
макар описанието на нарушението да е лаконично, то същото е достатъчно ясно и
точно, и същевременно обхваща всички елементи от състава. Ето защо, правото на
защита на наказания субект не е нарушено, поради което възражението в тази
насока е неоснователно.
Съгласно чл. 6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. В случаите, когато някой не представи документ
за самоличност при поискване от компетентните длъжностни лица, санкционната
норма на чл. 80, т. 5 ЗБЛД предвижда наказание "глоба" в размер от 50
до 300 лева.
С
поведението си жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 6 ЗБЛД, тъй като на процесните дата и
място, при поискване от страна на полицай, не е представил никакъв документ за
самоличност.
Нарушението
е безспорно от обективна страна от показанията на двамата полицейски служители,
които не се оборват от останалите събрани по делото доказателства.
Действително
в чл. 6 ЗБЛД не е посочено по какъв начин следва да стане удостоверяването на
самоличността, но от своя страна в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 т ЗБЛД
е посочено, че "документите за самоличност удостоверяват самоличността, а
при необходимост - и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни",
както и че "самоличността на българските граждани може да се удостоверява
със заместващи документи или с други документи по реда и в случаите, определени
със закон". Систематичното тълкуване на цитираните разпоредби сочи, че
законодателят е въвел задължение за гражданите да удостоверяват своята
самоличност пред компетентните длъжностни лица чрез документи за самоличност,
респ. чрез други документи- заместващи или документи изрично посочени в закон
за тази цел. В този смисъл в НП не е необходимо да се изброява изчерпателно
видовете документи, чрез които лицето може да установи самоличността си, поради
което възражението в тази насока е неоснователно.
Това
дали и как в случая е била установена самоличността на жалбоподателя е
ирелевантно, тъй като от обективна страна деянието е съставомерно, когато
лицето не представи документ за самоличност пред компетентен орган, независимо
дали е било възможно или не установяване на самоличността на лицето по друг
някакъв начин.
Обстоятелството
че законът - разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗМВР дава възможност на полицейските
органи за установяване самоличността на гражданите по сведения на граждани с
установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за
събиране на достоверни данни, не води до отпадане на задължението на гражданите
да носят винаги със себе си и да представят при поискване на компетентните органи
своите документи за самоличност, чрез които да удостоверят самоличността си.
Това, че в случая е била установена самоличността на жалбоподателя по друг
начин не води до отпадане на неговата административно-наказателна отговорност,
доколкото същата е предвидена не само когато не може да бъде установена
самоличността на лицето, а за всички случаи при които лицето не може да
удостовери пред компетентния орган своята самоличност чрез документ за това.
За
нарушаването на чл. 6 от ЗБЛД е предвидено да се налага наказание на виновните
лица по силата на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, който гласи, че "Наказва се с
глоба от 50 до 300 лв. лице, което не представи български личен документ при
поискване от компетентните длъжностни лица".
Доколкото
наложеното наказание е в минималния размер по закон, то съдът намира, че същото
е законосъобразно и не може да бъде ревизирано.
В
заключение съдът отбелязва, че процесният случай не може да се квалифицира като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с типичната
обществена опасност за своя вид и с нищо не може да се отличи като такова с
по-ниска обществена опасност или вредни последици от нарушенията от този вид.
При
горните изводи, съдът намира, че наказателното постановление следва да се
потвърди, защото е правилно и законосъобразно.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№124/20.01.2020г. на заместник- началник на зонално жандармерийско управление-
София към Дирекция „Жандармерия“ при ГД „Национална Полиция“- МВР, с което на В.К.Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични
документи /ЗБЛД/ и чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 50 лева..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: