№ 2831
гр. София , 29.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503282 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С определение от 3.08.2020 г. по гр.д. № 37/ 2020 г. на Окръжен съд-
Монтана е отхвърлена като неоснователна молбата на М. С. С. от гр. София,
чрез пълномощникът адвокат Я. М., за издаване на основание чл.53 от
Регламент (ЕС) № 1215/ 2012 на Европейския парламент и на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на решения по граждански и
търговски дела на удостоверение въз основа на влязлото в сила решение по
нохд № 17/ 2010 г. на Окръжен съд- Монтана.
Срещу определението е подадена частна жалба от М. С. С. от гр. София,
чрез пълномощникът адвокат Я. М., в която е релевирано оплакване за
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът
не съобразил, че издадения въз основа на присъдата изпълнителен лист дава
право на молителя да пристъпи към принудително изпълнение само в
Република България, а на територията на друга държава членка на Съюза
такова право дава единствено удостоверението по чл.53 от Регламента.
Неправилно приел, че молителят трябва да ангажира доказателства относно
влизането в сила на присъдата, тъй като подобно задължение не било уредено
нито в ГПК, нито в Регламента.
1
Молбата към съда е определението да бъде отменено.
Съдът съобрази следното.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. С. С. от гр. София с
молба за издаване на основание чл.53 от Регламент (ЕС) № 1215/ 2012 на
Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването
и изпълнението на решения по граждански и търговски дела на удостоверение
въз основа на влязлото в сила решение по нохд № 17/ 2010 г. на Окръжен съд-
Монтана.
От служебната справка в деловодната програма на съда се установило,
че с влязла в сила присъда по нохд № 17/ 2010 г. на Окръжен съд- Монтана Д.
по предявените граждански искове в наказателното производство Г. Н. от гр.
Белоградчик е осъден да заплати на молителя сумата 59 075лева,
представляващи имуществени вреди от деянието по чл. 212, ал. 5 от НК,
ведно със законната лихва считано от 17.04.2002 г. до окончателното й
изплащане, и А. М. Т. от с. ***, обл.*** е осъден да заплати на молителя
сумата 3 287 лева, представляващи имуществени вреди от деянието по чл.
212, ал. 4 от НК, ведно със законната лихва считано от 6.08.2001 г. до
окончателното й изплащане.
Съдът приел, че само искането на молителя за издаване на удостоверение
по чл.53 от Регламента не е достатъчно, за да бъде удовлетворена молбата му,
тъй като последният следвало да удостовери на първо място интерес от
издаване на удостоверението, свързан с необходимостта за признаване или за
изпълнение на решението в някоя друга страна-членка.
От служебната справка по наказателното дело се установило, че на
29.03.2011 г. молителят е получил лично изпълнителен лист за вземанията си
срещу длъжниците и затова издаването на поисканото удостоверение
фактически щяло да му осигури втори изпълнителен титул, в противоречие с
разпоредбата на чл. 408, ал.1 от ГПК. Липсвал и интерес от снабдяването с
изпълнителен титул, доколкото молителят вече разполагал с такъв.
2
При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява
частната жалба като процесуално допустима - подадена от лице, които има
правен интерес от обжалването на валиден и допустим съдебен акт, който
подлежи на съдебен контрол, а разгледана по същество и основателна.
Обратно на приетото в обжалвания акт, молителят има правен интерес от
издаването на въпросното удостоверение. От доказателствата е установено
наличието на влязла в сила присъда, с която са били уважени и предявените
от него граждански искове в наказателното производство срещу
деликтвентите. Причината да бъде поискано издаването на
- 3 -
удостоверение е обстоятелството, че длъжникът по вземането живее в друга
държава от Европейския съюз и предприемането на действия по
принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист следва да бъде
осъществено по реда за признаване и изпълнение на съдебни решения, тъй
като вземането на молителя попада в обхвата на действието на чл.7, § 2 и 3 от
Регламента.
Молителят е в правото си да реализира възможността, която предоставя
чл.39 от Регламента, съгласно който съдебно решение, постановено в държава
членка, което подлежи на изпълнение в тази държава членка, е изпълняемо в
другите държави членки, без да се изисква декларация за изпълняемост.
Издаването на удостоверението е по съществото си акт на съдебна
администрация. При наличието на изискуемите предпоставки, както е в
настоящия случай, съдът е задължен да приложи разпоредбата на Регламента.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд за издаване на удостоверение за съдебно
3
решение по граждански и търговски дела - приложение 1 към чл. 53 от
Регламент (EC) № 1215/2012. на Европейския парламент и на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско
отделение, Шести състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 3.08.2020 г. по гр.д. № 37/ 2020 г. на Окръжен
съд- Монтана.
УКАЗВА НА Окръжен съд- Монтана да издаде на М. С. С. от гр. София
на основание чл.53 от Регламент (ЕС) № 1215/ 2012 на Европейския
парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на решения по граждански и търговски дела удостоверение въз
основа на влязлото в сила решение по нохд № 17/ 2010г. на Окръжен съд-
Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5