РЕШЕНИЕ № 68
гр. В**,09.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 10 септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. АН** П**
2. В**
М**
с участието на секретаря
И**К** и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П**
въззивно гражданско дело № 227 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК във
връзка с чл.30,ал.3 и чл.28,ал.6 от
"Закон за закрила на детето".
Образувано е по въззивна жалба на М.Б.Й. и Е.К.Й., против
решение № 642/12.12.2018 год.
по гр.дело
№2320/2018 год.
на Районен съд-В**, с което
по молба на Дирекция "Социално подпомагане"-гр.В** съдът
е прекратил постановената
мярка за закрила по отношение на малолетното дете Марио И.С. в семейството на бабата и дядото по
майчина линия, Е.К.Й. и М.Б.Й. и е настанил детето в професионално приемно
семейство за срок от
една година , считано от 09.08.2018 г. при условията за ползване на социална
услуга „Заместваща приемна грижа“.
Въззивниците поддържат, че
решението е неправилно, тъй
като районният съд го е постановил въз основа на данните
от представения по делото социален
доклад, които не отговарят на действителното
положение. Твърдят, че
неправилно е прието в решението, че бабата и
дядото са неспособни да полагат адекватни грижи за детето. Излагат, че бабата е била със счупен крак през 2017 г.
но впоследствие се е възстановила и към настоящия момент може да се движи без
особени затруднения за да осъществява грижи за детето. Поддържат, че и двамата
получават пенсия и могат от финансова гледна точка да задоволяват нуждите на
детето М** от храна и облекло. Твърдят че имат добри битови и хигиенни условия
в къщата наета от вуйчото на детето през 2018 г. Развиват доводи , че детето е
изразило желание да живее при своите баба и дядо, и че за всяко детете е по-добре да расте в семейна среда, отколкото при
приемни родители, макар и последните да полагат много добри грижи за детето.
Искат детето М** С*
да бъде върнато в семейството на своите баба и дядо
за отглеждане и възпитание.
От Дирекция"С** п**"-гр.В** не е постъпил отговор.
Въззивната жалба е процесуално
допустима като подадена от процесуално
легитимирани страни в производството, в законоустановения
срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
ВРС е сезиран
с молба от Дирекция "С**
п**"-гр.В**, за
прекратяване на постановената мярка за закрила на
детето М** И.С., с ЕГН:********** – настаняване в семейството
на роднини М.Б.Й. и Е.К.Й. и постановяване на нова - настаняване в професионално приемно семейство на Г.К.П. с ЕГН: *********** и П.И.П. с ЕГН: **********, двамата
с постоянен адрес ***. Излагат се съображения в молбата, че детето
се намира в риск, с оглед обстоятелството,
че М.Й. е счупила долен крайник, и е в невъзможност да полага грижи за
детето, а
дядото не може да се справя сам. Майката на детето
не е в състояние да полага грижи
по отглеждане и възпитание на детето, същата е подала
сигнал за проявена агресия от вуйчото на детето спрямо него.От направеното
социално проучване е установено , че семейство Й** не
е в състояние да полага адекватни грижи за детето и поради това детето е
настанено по административен ред в професионалното приемно семейство Панчови.
Професионалното приемно
семейство е в състояние да осигури грижи
и възпитание, подходящи за възрастта на
Ивана, сигурна
и спокойна семейна среда.
Пред районния съд родителите на детето
не са
се явили. Събрани
са писмени доказателства и е приет социален доклад, изготвен от ДСП-Видин.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно
събраните доказателства и е
възприел фактическа обстановка, въз основа на която
е направил задълбочени изводи за основателност на молбата. Фактическите констатации и правните
изводи се споделят изцяло от настоящият съдебен
състав, поради което и на основание
чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
В
отговор на изложените в жалбата оплаквания към мотивите на районния
съд могат да бъдат добавени
следните съображения:
Пред РС-В** всъщност са се развили две
производства - за
прекратяване настаняването на детето М** в семейството на роднини М.Б.Й. и Е.К.Й. и постановяване на нова - настаняване в професионално приемно семейство на Г.К.П. с ЕГН: *********** и П.И.П. с ЕГН: **********, двамата
с постоянен адрес ***. Налице е промяна на
мярката за закрила, поради което производството правилно е квалифицирано като такова по
чл.30а от ЗЗДет.
Производството по чл.30 ЗЗДет е
производство за съдебна администрация на правоотношения, свързани с постановяване мерки за закрила
на децата. Прекратяване на настаняването
се постановява по искане на
приемното семейство, на
семейството на роднини и близки, на
Дирекция “С**
п**”, на
родителите на детето или на
прокурора. В конкретния случай производството е инициирано от активно легитимирано
лице - Дирекция "С** п**"-гр.В**.
Производството по чл.26-28 ЗЗДет
също е производство за съдебна администрация
на правоотношения, свързани
с постановяване мерки за закрила на
децата. Искането за настаняване
на дете за
отглеждане на приемно семейство се прави от
Дирекция"Социално подпомагане",
прокурора или родителя. В конкретния случай
и това производство е инициирано от активно
легитимирано лице - Дирекция "Социално подпомагане"-Видин.
Както бе посочено и по-горе, основанието, на
което е поискано прекратяване на настаняването, е
по чл.29,т.1 ЗЗДет, а не по т.5-с отпадане
на основанията по чл.25,ал.1 ЗЗДет. Въпреки това, с оглед
производството по настаняване на детето Д. в приемното семейство на В.М.В., първоинстанционният съд е изследвал и въпроса дали бабата и дядото притежават
нужния родителски капацитет и възможности
за отглеждането на детето, като
настоящият състав на ОС-В**
изцяло споделя изложените в обжалваното решение мотиви.
Детето е родено
от родители И.С.П. и Е.Е.К., видно
от удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт №0106/ 27.02.2007г. на общ. В**.
Бащата е напуснал семейството
през 2015г. и се установил
в гр.К**. От този момент майката
често сменя партньорите, и оставя детето на грижите
на родителите си. Детето
е настанено в семейството на бабата и дядото по майчина линия
роднини М.Б.Й.
и Е.К.Й. с решение от 10.05.2017г.по
гр.д.№427/2017г.на
ВРС.
Майката заминава за
И** с един от партньорите
си, обявена е за издирване от
родителите и, връщат я в Б** от
италиански манастир, в много лошо психическо
състояние. Същата е с диагноза Биполярно афективно разстройство, Епилепсия –големи припадъци с рядка честота, видно от ЕР на
ТЕЛК Общи заболявания В** 0815/051/14.03.2014г., ТЕЛК
Общи заболявания В**1674/098/25.05.2018г., ТЕЛК Общи заболявания В** 1316/077/23.04.2018г., медицинско свидетелство от
01.10.2018г. Заживява в дома
на родителите си, заедно с децата
си, започва медикаментозно лечение, предписано от психиатър,
което спира и прави опит
за самоубийство. Продължава да живее в дома
на М. и Е. Й**. През 2017г. бабата чупи долен крайник и детето остава с грижите на дядо си,
който не успява да осигури
необходимите условия за отглеждане и възпитание на М**.
От социалния доклад се установява, че майката на детето
има психическо страдание и не е в състояние да полага грижи за детето. Бабата и
дядото по майчина линия не са в състояние да полагат адекватни грижи за детето.
От материалите по делото се установява , че семейството се мести и живее на
различни адреси с изключително лоши битови условия, както и обстановка, която не
е подходяща за отглеждане на деца в семейна среда.
Поради констатирания риск за здравето на
детето , видно от социалния доклад
на ДСП В**, със Заповед
№ ЗД/ Д-ВН -087/ от 09.08.2018г. на
Директор Д „СП” В** е прекратено настаняването
на детето в семейството на бабата ти дядото
и със Заповед № ЗД/
Д-ВН- 088/
09.08.2018г. на Д** Д „СП” В** е постановено
настаняване в семейството
на професионално приемно семейство Г.К.П. с ЕГН: *********** и П.И.П. с ЕГН: **********. При социалното проучване
не са открити
близки и роднини, които да изявяват
желание да полагат грижи по
отглеждане и възпитание на детето
в семейна среда. Невъзможна е и реинтеграцията в семейството на майката, поради
изложените обстоятелства. От Социален доклад, изготвен от Д”СП”В**, О”ЗД”, е видно ,че детето се чувства добре
в семейството, в което е настанено, осигурени са грижи и спокойствие
за детето. В същото семейство
е настанена и сестрата на М**И**.
Социалният работник излага
становище, че към настоящия момент
в интерес на детето е да бъде
настанено в приемното семейство, с оглед отглеждането и възпитанието му в семейна среда,
по който начин ще бъде
осигурена защитата интереса на детето
и неговите права.
Установено е пред първата инстанция и тази фактическа
обстановка не е променена и пред настоящата, че бабата и дядото, при които е настанено детето не успяват
да полагат необходимите грижи за отглеждане и възпитание, не осигуряват необходимия контрол, не налагат
ограничения. Липсват хигиенно –битови
условия, налице е и неподходяща психо-емоционална среда в семейството, а с оглед наличното заболяване на майката,
и поведението на същата, е налице и риск от увреждане
на здравето и живота на детето.
Липсват подкрепа,
стабилност и спокойствие,
както и родителски капацитет.
В
обобщение на изложеното, въззивният съд намира, че решението на ВРС , с
което е прието , че са налице основанията за постановяване на промяна на
приложената мярка за закрила на
детето, като същото следва да
бъде настанено в семейството на професионалните приемни родители, с оглед осигуряване на семейна среда за
отглеждане и възпитание на детето, следва
да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, В**окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 642/12.12.2018 год.
по гр.дело
№2320/2018 год.
на Районен
съд-Видин.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл.28,ал.6 и чл.30,
ал.3 ЗЗДет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: